Политици с увреждания
Корицата на книгата „ Той отново е тук “ е с спестовна рисунка – просто един перчем и заглавие, завършено като мустачки, само че незабавно излиза наяве кой отново е тук. Хитлер. Събужда се фюрерът и се оказва не в своето време, а в нашия век. Отначало му е мъчно да се ориентира къде се намира – пространството е променено, а времето е неразбираемо. И знаете ли кое е първото шокиращо нещо, което вижда и не може да проумее – по улицата се движи инвалидна количка, а в нея човек. Жив човек с увреждания – кой му е разрешил да върви и да загрозява пейзажа, какво прави този злощастник на улицата, за какво не е прикрит в някой ъгъл на жилището, треперейки от боязън да не свърши в концлагер?
Димитър Манолов, водач на профсъюз „ Подкрепа “ към майките на деца с увреждания : “И престанете да разхождате тия нещастни деца по улиците! Засрамете се малко!” И още веднъж: „ Засрамете се! “
Да се засрамят от какво, господин Манолов? От нещастието на децата си, от своята самотност в грижите за децата си, от нашето равнодушие, от вашата надменност? Синдикалният водач ни остави да гадаем, по тази причина пък сме изчерпателно обезщетени от речевития пост на Славея Сиракова (красавица с двама известни в спорта родители). Думите й са ясни и доста припомнят за една ария, ето ги: “Системата няма по какъв начин да убие нещо, или някой заради простата причина, че всеки един от нас също построява своя лична система. Работата ми е обвързвана с хора, с техните потребности, само че и с тяхното безхаберие и безнаказаност! Историята познава десетки случаи на родители основали поколение и на такива, които са го изоставили.
Съвременната медицина дава опция да видиш какво ти следва, с цел да вземеш най-хубавото решение на първо място за себе си и детето, което носиш в утробата си! Когато си решила да раждаш, явно си решила и да бъдеш майка! Когато “системата те убива” търсиш метод освен да оцелееш, само че и да живееш пълноценно поради същото това дете, което си родила. Идва един миг обаче, в който се сблъскваш със личните си дефекти, незначителност и нарцисизъм. В този миг естествено посредствената ти природа е подготвена да упрекна всичко и всеки и да си проправи път…
– Истината е, че от такива “майки” ми се повръща! Или изоставяте децата си ( виждам го всякога, когато вървя в домовете, които се нуждаят от подкрепа), само че в този момент го видях, поради цялата ви врява! След като сте решили да давате живот, ще се научите да намирате оптимално потребен метод да сте на първо място положителни родители! Държавата и хората не са ви длъжни, само че всякога демонстрира човещина, поради моментите ви на безсърдечност!!!”
Така мисли красивото момиче и то доста припомня на едно красиво момче, което в един филм пееше „ Tomorrow belongs to me “. Да, тъкмо това русокосо-синеоко момче с арийска хубост от кино лентата „ Кабаре “, което пееше и подвигна на крайници и с вдигната изпъната ръка публиката на една немска бирария. Утрето им принадлежи – на тях, здравите, русите, синеоките, белите, виждащите, чуващите, с пъргавите крайници и сръчните ръце, мощните, спечелилите, всички останали са неточност и кахърите им да ги берат тези, които са позволили грешките да се появят на белия свят. Това изригване на физкултурен фашизъм беше харесано от над 4 000 души в обществената мрежа, тъй че си спестете забележката, че не си коства да се написа за това.
Сагата с майките на деца с увреждания стартира с условие за код за обличане за посещаване в Народното събрание и продължава с все по-отвратителна последователност. За първото място се борят две събития. Първото е изявлението на министър-председателя по тематиката като тематика, която няма самообладание да му се махне от главата. До тази имитация се стигна през комплицирана драматургия. Излъчват репортаж за майка от предните редици на всички митинги, която емигрира в Холандия, тъй като е изчерпала вярата си, че тук нещо може да се промени. Бойко Борисов плаче. Майката обаче пет пари не дава за това, че министър председателят плаче, от него тя чака не да плаче, а да работи. Тази майка е видяла толкоз същински сълзи, че е наясно кои сълзи от кое море са, не можеш я излъга толкоз елементарно.
Слави Трифонов с тениска „ Системата ги убива “ афишира, че подарява приходите от концерта си в Лондон за идеята на майките на деца с увреждания. На този мощен удар министър председателят може да отвърне единствено с още по-мощен – да покаже каква власт държи в ръцете си като освободи обществения министър Бисер Петков. Палатковият лагер на протестиращите обаче освен че не се разпуска, само че и декларира, че нищо му няма на министъра, казусът е другаде. Борисов връща министъра и споделя още няколко фрази, от които излиза наяве, че той не е в течение на казуса, само че и няма желание да бъде, като си желаят Петков, ей им го, да се оправя той, единствено тази тематика да му се махне от главата.
Вторият кандидат за оглавяване на отрицателната ранглиста принадлежи на Росица Димитрова, допреди ден заместник-министър на труда и обществената политика. Същата, която с билет в първа класа за 8 300 лв. пътува до Ню Йорк, с цел да осведоми света какви са достиженията на България в региона на хората с увреждания. Е, подаде оставка.
Приеха я. Мотивът е „ създалата се социална сензитивност във връзка пътуването й “. Внимавате ли? – не нейната апатия, не обществената безмилостност на общественото министерство, а нашата социална сензитивност, единствено дето не са я нарекли глезотия. Каква е гаранцията, че админи, които са назначили на поста заместник-министър човек с сходна обществена неработоспособност като Росица Димитрова, в този момент ще назначи верния човек – сензитивен и грижовен? Ако някой имаше вяра, че общественото министерство е по-наясно от премиера по проблемите на хората с увреждания, то след телевизионното изявление на Росица Димитрова към този момент никой не си прави илюзии. И няма значение, че към този момент е някогашна, такава ще е и идната, с цел да се впише в средата, за която Росица Димитрова е била най-подходящият човек.
Точно човек се колебае кого да класира първи в тази антикласация, ето го и идващия кандидат – вицепремиерът Валери Симеонов с изречението, че не е работа на майките какъв брой коства билетът на зам.-министърката. Така си е, не е работа единствено на майките, и моя и твоя, на всички ни е работа. Тези пари за наши, господин Симеонов, не са ваши.
Първобитните хора, тези, които живеели от лов на животни и събиране на корени и плодове, изоставяли недъгавите деца, пречели им при дълги преходи и за бързото избавяне на племето, в случай че се постанова да тича при заплаха. А в ония времена справедливостта принадлежала на по-силния.
Това е толкоз противоположно на цивилизования човек, че когато узрял за сключването на публичния контракт, т.е. на страната, записал в нейните най-важни цели това: Държавата оказва помощ на своите най-слаби и безпомощни поданици от името на всички останали хора посредством своите институции и го прави по този начин, че да не наранява достолепието им. Затова се споделя, че за зрелостта и добротата на едно общество се съди по отношението му към най-слабите му членове, хората с увреждания. А ето какво се случи у нас – единствено тази от институциите не се упражни в оскърбление, която не мина около тематиката за хората с увреждания.
Автор и Източник: Веселина Седларска/ Reduta.bg
Димитър Манолов, водач на профсъюз „ Подкрепа “ към майките на деца с увреждания : “И престанете да разхождате тия нещастни деца по улиците! Засрамете се малко!” И още веднъж: „ Засрамете се! “
Да се засрамят от какво, господин Манолов? От нещастието на децата си, от своята самотност в грижите за децата си, от нашето равнодушие, от вашата надменност? Синдикалният водач ни остави да гадаем, по тази причина пък сме изчерпателно обезщетени от речевития пост на Славея Сиракова (красавица с двама известни в спорта родители). Думите й са ясни и доста припомнят за една ария, ето ги: “Системата няма по какъв начин да убие нещо, или някой заради простата причина, че всеки един от нас също построява своя лична система. Работата ми е обвързвана с хора, с техните потребности, само че и с тяхното безхаберие и безнаказаност! Историята познава десетки случаи на родители основали поколение и на такива, които са го изоставили.
Съвременната медицина дава опция да видиш какво ти следва, с цел да вземеш най-хубавото решение на първо място за себе си и детето, което носиш в утробата си! Когато си решила да раждаш, явно си решила и да бъдеш майка! Когато “системата те убива” търсиш метод освен да оцелееш, само че и да живееш пълноценно поради същото това дете, което си родила. Идва един миг обаче, в който се сблъскваш със личните си дефекти, незначителност и нарцисизъм. В този миг естествено посредствената ти природа е подготвена да упрекна всичко и всеки и да си проправи път…
– Истината е, че от такива “майки” ми се повръща! Или изоставяте децата си ( виждам го всякога, когато вървя в домовете, които се нуждаят от подкрепа), само че в този момент го видях, поради цялата ви врява! След като сте решили да давате живот, ще се научите да намирате оптимално потребен метод да сте на първо място положителни родители! Държавата и хората не са ви длъжни, само че всякога демонстрира човещина, поради моментите ви на безсърдечност!!!”
Така мисли красивото момиче и то доста припомня на едно красиво момче, което в един филм пееше „ Tomorrow belongs to me “. Да, тъкмо това русокосо-синеоко момче с арийска хубост от кино лентата „ Кабаре “, което пееше и подвигна на крайници и с вдигната изпъната ръка публиката на една немска бирария. Утрето им принадлежи – на тях, здравите, русите, синеоките, белите, виждащите, чуващите, с пъргавите крайници и сръчните ръце, мощните, спечелилите, всички останали са неточност и кахърите им да ги берат тези, които са позволили грешките да се появят на белия свят. Това изригване на физкултурен фашизъм беше харесано от над 4 000 души в обществената мрежа, тъй че си спестете забележката, че не си коства да се написа за това.
Сагата с майките на деца с увреждания стартира с условие за код за обличане за посещаване в Народното събрание и продължава с все по-отвратителна последователност. За първото място се борят две събития. Първото е изявлението на министър-председателя по тематиката като тематика, която няма самообладание да му се махне от главата. До тази имитация се стигна през комплицирана драматургия. Излъчват репортаж за майка от предните редици на всички митинги, която емигрира в Холандия, тъй като е изчерпала вярата си, че тук нещо може да се промени. Бойко Борисов плаче. Майката обаче пет пари не дава за това, че министър председателят плаче, от него тя чака не да плаче, а да работи. Тази майка е видяла толкоз същински сълзи, че е наясно кои сълзи от кое море са, не можеш я излъга толкоз елементарно.
Слави Трифонов с тениска „ Системата ги убива “ афишира, че подарява приходите от концерта си в Лондон за идеята на майките на деца с увреждания. На този мощен удар министър председателят може да отвърне единствено с още по-мощен – да покаже каква власт държи в ръцете си като освободи обществения министър Бисер Петков. Палатковият лагер на протестиращите обаче освен че не се разпуска, само че и декларира, че нищо му няма на министъра, казусът е другаде. Борисов връща министъра и споделя още няколко фрази, от които излиза наяве, че той не е в течение на казуса, само че и няма желание да бъде, като си желаят Петков, ей им го, да се оправя той, единствено тази тематика да му се махне от главата.
Вторият кандидат за оглавяване на отрицателната ранглиста принадлежи на Росица Димитрова, допреди ден заместник-министър на труда и обществената политика. Същата, която с билет в първа класа за 8 300 лв. пътува до Ню Йорк, с цел да осведоми света какви са достиженията на България в региона на хората с увреждания. Е, подаде оставка.
Приеха я. Мотивът е „ създалата се социална сензитивност във връзка пътуването й “. Внимавате ли? – не нейната апатия, не обществената безмилостност на общественото министерство, а нашата социална сензитивност, единствено дето не са я нарекли глезотия. Каква е гаранцията, че админи, които са назначили на поста заместник-министър човек с сходна обществена неработоспособност като Росица Димитрова, в този момент ще назначи верния човек – сензитивен и грижовен? Ако някой имаше вяра, че общественото министерство е по-наясно от премиера по проблемите на хората с увреждания, то след телевизионното изявление на Росица Димитрова към този момент никой не си прави илюзии. И няма значение, че към този момент е някогашна, такава ще е и идната, с цел да се впише в средата, за която Росица Димитрова е била най-подходящият човек.
Точно човек се колебае кого да класира първи в тази антикласация, ето го и идващия кандидат – вицепремиерът Валери Симеонов с изречението, че не е работа на майките какъв брой коства билетът на зам.-министърката. Така си е, не е работа единствено на майките, и моя и твоя, на всички ни е работа. Тези пари за наши, господин Симеонов, не са ваши.
Първобитните хора, тези, които живеели от лов на животни и събиране на корени и плодове, изоставяли недъгавите деца, пречели им при дълги преходи и за бързото избавяне на племето, в случай че се постанова да тича при заплаха. А в ония времена справедливостта принадлежала на по-силния.
Това е толкоз противоположно на цивилизования човек, че когато узрял за сключването на публичния контракт, т.е. на страната, записал в нейните най-важни цели това: Държавата оказва помощ на своите най-слаби и безпомощни поданици от името на всички останали хора посредством своите институции и го прави по този начин, че да не наранява достолепието им. Затова се споделя, че за зрелостта и добротата на едно общество се съди по отношението му към най-слабите му членове, хората с увреждания. А ето какво се случи у нас – единствено тази от институциите не се упражни в оскърбление, която не мина около тематиката за хората с увреждания.
Автор и Източник: Веселина Седларска/ Reduta.bg
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ