На фронтовата линия в Украйна се води борба за спасяване на недоносени бебета
Коридорите на Перинаталната болница в Покровск, Източна Украйна, се огласят от мощният рев на мъничката Вероника.
Родено съвсем два месеца прибързано и тежащо едвам 1,5 кг, кърмачето получава О2 през назална тръбичка, която му оказва помощ да диша, до момента в който ултравиолетови лампи в кувьоза я лекуват от жълтеница.
Доктор Татяна Мирошниченко деликатно свързва тръбичките, които разрешават на Вероника да се храни с изпомпаната кърма на майка си и да уталожи своя апетит.
Преди нашествието на Русия в Украйна в края на февруари три лечебни заведения в следените от държавното управление региони на раздраната от войната Донецка област имаха нужното съоръжение за грижа за недоносени бебета. Една от тях беше изумена от съветски въздушен удар, а другата се наложи да затвори в резултат на боевете, тъй че към момента работи само родилният дом в миньорското градче Покровск.
Мирошниченко, единственият неонатолог там, в този момент живее в болничното заведение. През част от седмицата нейният тригодишен наследник е в здравното заведение, а в останалото време - вкъщи при татко си, който е миньор.
Лекарката изяснява за какво към този момент не е допустимо да си тръгне: Дори сирените за въздушна паника да вият, бебетата в отделението по неонатология на приземния етаж в болничното заведение не могат да бъдат изключени от животоспасяващите машини.
" Ако отнеса Вероника в укритието, това ще ми отнеме пет минути. Но за нея, тези пет минути биха могли да бъдат сериозни ", споделя Мирошниченко.
Болнични чиновници споделят, че делът на преждевременните раждания или затрудненията при раждането по груба преценка тази година се е удвоил по отношение на предходни години, и упрекват за това напрежението и внезапното утежняване на стандарта на живот, което е навредило на бременните дами, останали в региона.
Русия и подкрепяните от Москва сепаратисти в този момент са окупирали малко повече от половината от Донецка област, която е близка по размери до Сицилия или щата Масачузетс. Покровск към момента е в региона, следен от държавното управление, на към 60 километра западно от фронта.
В родилното поделение на болничното заведение е неразрешено да се приказва за войната.
" Всичко, което се случва отвън тази постройка несъмнено ни визира, само че ние не приказваме за него ", сподели Мирошниченко. " Основната ни грижа сега е за бебето ".
Въпреки че боевете в Донецка област започнаха още през 2014 година, когато подкрепяните от Русия сепаратисти започнаха да се борят с държавното управление и да завладяват елементи от района, младите майки едвам в този момент стартират да остават в болничното заведение по-дълго време, защото съвсем няма опция да получават грижи, откакто бъдат изписани.
Сред тях е 23-годишната Инна Кисличенко от Покровск. Люлеейки на ръце своята двегодишна щерка Есения, тя обмисля дали да се причисли към всеобщата евакуация от района в западната, по-безопасна част на Украйна, откакто напусне болничното заведение. Много от жизненоважната услуги в следените от държавното управление региони на Донецка област, като отопление, електричество, водоснабдяване, са потърпевши от съветските обстрели и се чака изискванията за живот единствено да се утежняват с наближаването на зимата.
" Страхувам се живота на дребните, освен за нашите, само че и за всички деца, за цяла Украйна, сподели Кисличенко.
Повече от 12 милиона души в Украйна са напуснали домовете си поради войната, демонстрират данни на филантропичните организации на Организация на обединените нации. Около половината от тях са разселени в рамките на Украйна, а останалите са се преместили в други европейски страни.
Преместването на родилния дом от Покровск обаче не е допустимо.
" Ако болничното заведение бъде преместена, пациентите отново ще би трябвало да останат тук ", сподели основният доктор лекар Иван Циганок, траял да работи, даже когато градът бил изумен от съветски ракетен огън.
" Раждането на бебета не е нещо, което може да се спре или отсрочи ", означи той.
Най-близкото съществуващо родилно поделение е в прилежащата украинска Днепропетровска област, на три и половина часа път с кола по второкласни пътища - пътешестване, считано за прекомерно рисковано за дами в края на бременността си.
Миналата седмица 24-годишният Андрий Добрелия и неговата 27-годишна брачна половинка Марина са пристигнали в болничното заведение отблизо село. Изглеждат разтревожени и съвсем не приказват, до момента в който лекарите вършат голям брой проучвания, а след това водят Марина в операционната за цезарово сечение. Циганок и неговите сътрудници бързо се преобличат и се приготвят за процедурата.
Двадесет минути по-късно се чува плачът на новородено момченце, Тимур. След обзор Тимур е отвеян в прилежаща стая, с цел да се срещне с татко си.
Страхувайки се даже да си поеме мирис, Андрий Добрелия нежно целува главичката на Тимур и стартира да му шепне. Докато новороденото се успокоява на гърдите на татко си, в очите на Андрий се появяват сълзи.
На фона на продължаващата към този момент шест месеца война Циганок и неговите сътрудници споделят, че имат по-обнадеждаваща причина, с цел да останат.
" Тези деца, които с наша помощ се появяват на бял свят, са бъдещето на Украйна ", споделя Циганок. " Мисля, че техният живот ще бъде друг от нашия. Те няма да живеят в условия на война ".
Родено съвсем два месеца прибързано и тежащо едвам 1,5 кг, кърмачето получава О2 през назална тръбичка, която му оказва помощ да диша, до момента в който ултравиолетови лампи в кувьоза я лекуват от жълтеница.
Доктор Татяна Мирошниченко деликатно свързва тръбичките, които разрешават на Вероника да се храни с изпомпаната кърма на майка си и да уталожи своя апетит.
Преди нашествието на Русия в Украйна в края на февруари три лечебни заведения в следените от държавното управление региони на раздраната от войната Донецка област имаха нужното съоръжение за грижа за недоносени бебета. Една от тях беше изумена от съветски въздушен удар, а другата се наложи да затвори в резултат на боевете, тъй че към момента работи само родилният дом в миньорското градче Покровск.
Мирошниченко, единственият неонатолог там, в този момент живее в болничното заведение. През част от седмицата нейният тригодишен наследник е в здравното заведение, а в останалото време - вкъщи при татко си, който е миньор.
Лекарката изяснява за какво към този момент не е допустимо да си тръгне: Дори сирените за въздушна паника да вият, бебетата в отделението по неонатология на приземния етаж в болничното заведение не могат да бъдат изключени от животоспасяващите машини.
" Ако отнеса Вероника в укритието, това ще ми отнеме пет минути. Но за нея, тези пет минути биха могли да бъдат сериозни ", споделя Мирошниченко.
Болнични чиновници споделят, че делът на преждевременните раждания или затрудненията при раждането по груба преценка тази година се е удвоил по отношение на предходни години, и упрекват за това напрежението и внезапното утежняване на стандарта на живот, което е навредило на бременните дами, останали в региона.
Русия и подкрепяните от Москва сепаратисти в този момент са окупирали малко повече от половината от Донецка област, която е близка по размери до Сицилия или щата Масачузетс. Покровск към момента е в региона, следен от държавното управление, на към 60 километра западно от фронта.
В родилното поделение на болничното заведение е неразрешено да се приказва за войната.
" Всичко, което се случва отвън тази постройка несъмнено ни визира, само че ние не приказваме за него ", сподели Мирошниченко. " Основната ни грижа сега е за бебето ".
Въпреки че боевете в Донецка област започнаха още през 2014 година, когато подкрепяните от Русия сепаратисти започнаха да се борят с държавното управление и да завладяват елементи от района, младите майки едвам в този момент стартират да остават в болничното заведение по-дълго време, защото съвсем няма опция да получават грижи, откакто бъдат изписани.
Сред тях е 23-годишната Инна Кисличенко от Покровск. Люлеейки на ръце своята двегодишна щерка Есения, тя обмисля дали да се причисли към всеобщата евакуация от района в западната, по-безопасна част на Украйна, откакто напусне болничното заведение. Много от жизненоважната услуги в следените от държавното управление региони на Донецка област, като отопление, електричество, водоснабдяване, са потърпевши от съветските обстрели и се чака изискванията за живот единствено да се утежняват с наближаването на зимата.
" Страхувам се живота на дребните, освен за нашите, само че и за всички деца, за цяла Украйна, сподели Кисличенко.
Повече от 12 милиона души в Украйна са напуснали домовете си поради войната, демонстрират данни на филантропичните организации на Организация на обединените нации. Около половината от тях са разселени в рамките на Украйна, а останалите са се преместили в други европейски страни.
Преместването на родилния дом от Покровск обаче не е допустимо.
" Ако болничното заведение бъде преместена, пациентите отново ще би трябвало да останат тук ", сподели основният доктор лекар Иван Циганок, траял да работи, даже когато градът бил изумен от съветски ракетен огън.
" Раждането на бебета не е нещо, което може да се спре или отсрочи ", означи той.
Най-близкото съществуващо родилно поделение е в прилежащата украинска Днепропетровска област, на три и половина часа път с кола по второкласни пътища - пътешестване, считано за прекомерно рисковано за дами в края на бременността си.
Миналата седмица 24-годишният Андрий Добрелия и неговата 27-годишна брачна половинка Марина са пристигнали в болничното заведение отблизо село. Изглеждат разтревожени и съвсем не приказват, до момента в който лекарите вършат голям брой проучвания, а след това водят Марина в операционната за цезарово сечение. Циганок и неговите сътрудници бързо се преобличат и се приготвят за процедурата.
Двадесет минути по-късно се чува плачът на новородено момченце, Тимур. След обзор Тимур е отвеян в прилежаща стая, с цел да се срещне с татко си.
Страхувайки се даже да си поеме мирис, Андрий Добрелия нежно целува главичката на Тимур и стартира да му шепне. Докато новороденото се успокоява на гърдите на татко си, в очите на Андрий се появяват сълзи.
На фона на продължаващата към този момент шест месеца война Циганок и неговите сътрудници споделят, че имат по-обнадеждаваща причина, с цел да останат.
" Тези деца, които с наша помощ се появяват на бял свят, са бъдещето на Украйна ", споделя Циганок. " Мисля, че техният живот ще бъде друг от нашия. Те няма да живеят в условия на война ".
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ