“Мисия България” акостира на острова на Афродита
Копривщенски бунтовник заточен в Никозия
Сред като се връщаме от Китай, с проф. Пламен Павлов имаме десетина дни за отмора в нашата сложна „ Мисия България “. По време на българското председателство на Съвета на Европейския съюз през 2018 година за няколко седмици сме обиколили пет страни от Тихия до Атлантическия океан и от Урал до планината Арарат в Армения. Целта е да се опише за славната българска история и превъзходните й културни забележителности.
Последните пет страни от пролетната „ Мисия България “ към този момент са единствено в Европа. На първо време ще посетим нашата южна съседка Гърция и Острова на Афродита, Кипър. В утрото на 1 май кацаме в гръцката столица Атина, а ден по-късно изнесяме лекцията си пред десетки любопитни слушатели в постройката на влиятелния Атински университет. С проф. Павлов сме били неведнъж в града на Перикъл, само че все пак на драго сърце се разхождаме по неговите антични улици и макар мощната горещина се качваме на великия Акропол. Но имахме броени часове, тъй като още на другия ден самолетът ни отнася на остров Кипър.
На летището в Ларнака още веднъж сме посрещнати прелестно от българските дипломати. Вечерта е нашата презентация в Университета на Никозия, на която участват доста видни кипърски учени. За мен е огромна изненада наличието на огромният гръцки археолог проф. Димитриос Бакирдзис, с който се знаем от далечната 1987 година, когато за пръв път посетих Гърция и участвах там в научна конференция.
Лекциите ни с Пламен Павлов постоянно съдържат някаква изненада за домакините, обвързвана с любопитни моменти от нашите връзки през вековете. В Кипър също сме подготвили сърпрайз за домакините. Аз познавам чудесно историята на острова и даже имам книга за нея. Естествено съм обиколил всички кътчета и в гръцката, и в турската част. Ето за какво в лекцията си описвам една случила се преди повече от седем века любопитна история, в която са забъркани и българи.
Тогава на Острова на Афродита съществува процъфтяващо кралство, учредено от френските кръстоносци, прогонени от мюсюлманите от Светите земи. През 2017 година посетих красивия Св. Иларион край намиращата се през днешния ден в турската част Кирения и научих странна легенда. По време на отбраната на крепостта от кралския конетабъл Жан дьо Лузинян против нападението на генуезците през 1373 година, неговата защита била от български наемници. Коварната испанка и майка на малолетния крал Пиер ІІ, Елеонора Арагонска, сама мечтаела да ръководи и подлъгва Жан, че българите са предатели. Той ги привиква на най-високата кула и един по един ги хвърля в пропастта. Едва последният съумява да го убеди, че е почтен и остава жив. Оттогава кулата се назовава „ Кула на конетабъла Жан “.
Проф. Павлов пък е подготвил една забавна история от по-новата история. Освен проучвател на Средновековието, в последно време той се увлича по българското Възраждане. Така той доближава до спомените на копривщенския бунтовник Танчо Шабанов, участник в Априлското въстание от 1876 година Заедно с още 43-ма българи той е задържан от турците и изпратен на изгнание в крепостта на Никозия.
Танчо Шабанов е роден сред 1844 и 1847 година Около 1877 година той става член на революционния комитет в Копривщица, който е учреден от Васил Левски. Народните борци заседават постоянно в неговото кафене. Танчо Шабанов е един от най-близките съратници на Георги Бенковски и Тодор Каблешков. След експлоадирането на въстанието домът му става склад за оръжие и място, където революционерите обмислят своите дейности. На 15 септември 1877 година копривщенецът е задържан от турските управляващи и наказан на изгнание на остров Кипър.
В своите мемоари Шабанов споделя за живота си в Никозия. Оказва се, че заточениците били затваряни в крепостта единствено вечер, до момента в който през останалото време се разхождали и са работели с вериги. „ Като видяхме, че там ще можем да живеем – споделя той, – ние започнахме да се занимаваме с работа, кой каквото може, а аз се занимавах с плетенето на зимбили (торби от плява или коноп) или пък да пъстря кутии “.
Шабанов споделя и за топлото отношение на кипърците към заточениците. Той написа, че пристигнали в Никозия в 3 часа сутринта. Когато седнали в двора на крепостта, при тях пристигнали няколко локални поданици, почерпили ги с кафе и им предложили храна. Поинтересували се от кое място са пандизчиите и като разбрали за участта им, незабавно се притекли на помощ. „ Тамошните гърци незабавно ни донесоха пет-шест юргана за покривка и няколко ризи и гащи, само че и по няколко гроша “. После им давали постоянно пари изключително, когато имало огромни християнски празници. „ За Коледа отново ни донесоха по няколко гроша, така и за Великден “.
Заточениците били освободени по силата на член 17 от Санстефанския кротичък контракт. Българите помолили кипърските гърци да им отворят една черква, с цел да се помолят и да благодарят на Бог за спасението си. Тукашните поданици незабавно ги пуснали в храма, камбаните забили и била отслужена тържествена литургия.
Тъй като оставали четири дни до заминаването, заточениците обиколили целия град и се сприятелили с доста хора от Никозия. „ Когато щяхме да тръгваме от този град – отбелязва Шабанов, – няколко души от младежите ни събраха помощ и на всеки от нас дадоха по 20 гроша. Като натоварихме колата и тръгнахме, мнозина от младежите ни изпратиха до края на града и се върнаха обратно, тъй като към този момент стана късно и крепостта се затвори. “
Заточениците стигнали до Ларнака и там трябвало да чакат още три дни, до момента в който пристигна корабът. Трябвало да си намерят ханче, където да преспят. Тукашните хора им дали отговор, че в града няма такова. Когато обаче разбрали, че са българи и християни, ги завели при църквата „ Св. Лазар “ и им дали стаи, с цел да могат да си починат.
Прекрасните връзки сред българите и кипърските гърци се резервират до през днешния ден и доста нашенци намират работа там. В това с проф. Павлов се убеждаваме персонално в самолета, претъпкан с български служащи, изкарващи си прехраната на Острова на богинята на любовта Афродита.
Св. Лазар пази Ларнака и Кипър
През първата половина на ХІІІ в. на Острова на Афродита се развихря същинска строителна тресчица. Кралете викат най-хубавите майстори от Париж, с цел да строят крепости, църкви и манастири. Въпреки турските безчинства в ХVІ в. през днешния ден са оживели замъци като Св. Иларион и Колоса, катедрали като „ Св. Николай “ във Фамагуста “, „ Св. София “ в Никозия и „ Св. Богородица “ в Кити, манастири като Белапаис до Кирения.
Готическите архитектурни бисери на Кипър
В Ларнака се пази скъпа християнска реликва. Става дума за мощите на праведния Лазар от Витиния, който Христос възкресява на четвъртия ден след гибелта му. През ІХ в. неговите мощи са открити в днешна Ларнака и са пренесени в Константинопол. На това място е издигната красива черква, която е почитана и от кръстоносците. През 1972 година под пода й са открити още кости и се оказва, че не цялата светиня е пренесена във византийската столица.
Сред като се връщаме от Китай, с проф. Пламен Павлов имаме десетина дни за отмора в нашата сложна „ Мисия България “. По време на българското председателство на Съвета на Европейския съюз през 2018 година за няколко седмици сме обиколили пет страни от Тихия до Атлантическия океан и от Урал до планината Арарат в Армения. Целта е да се опише за славната българска история и превъзходните й културни забележителности.
Последните пет страни от пролетната „ Мисия България “ към този момент са единствено в Европа. На първо време ще посетим нашата южна съседка Гърция и Острова на Афродита, Кипър. В утрото на 1 май кацаме в гръцката столица Атина, а ден по-късно изнесяме лекцията си пред десетки любопитни слушатели в постройката на влиятелния Атински университет. С проф. Павлов сме били неведнъж в града на Перикъл, само че все пак на драго сърце се разхождаме по неговите антични улици и макар мощната горещина се качваме на великия Акропол. Но имахме броени часове, тъй като още на другия ден самолетът ни отнася на остров Кипър.
На летището в Ларнака още веднъж сме посрещнати прелестно от българските дипломати. Вечерта е нашата презентация в Университета на Никозия, на която участват доста видни кипърски учени. За мен е огромна изненада наличието на огромният гръцки археолог проф. Димитриос Бакирдзис, с който се знаем от далечната 1987 година, когато за пръв път посетих Гърция и участвах там в научна конференция.
Лекциите ни с Пламен Павлов постоянно съдържат някаква изненада за домакините, обвързвана с любопитни моменти от нашите връзки през вековете. В Кипър също сме подготвили сърпрайз за домакините. Аз познавам чудесно историята на острова и даже имам книга за нея. Естествено съм обиколил всички кътчета и в гръцката, и в турската част. Ето за какво в лекцията си описвам една случила се преди повече от седем века любопитна история, в която са забъркани и българи.
Тогава на Острова на Афродита съществува процъфтяващо кралство, учредено от френските кръстоносци, прогонени от мюсюлманите от Светите земи. През 2017 година посетих красивия Св. Иларион край намиращата се през днешния ден в турската част Кирения и научих странна легенда. По време на отбраната на крепостта от кралския конетабъл Жан дьо Лузинян против нападението на генуезците през 1373 година, неговата защита била от български наемници. Коварната испанка и майка на малолетния крал Пиер ІІ, Елеонора Арагонска, сама мечтаела да ръководи и подлъгва Жан, че българите са предатели. Той ги привиква на най-високата кула и един по един ги хвърля в пропастта. Едва последният съумява да го убеди, че е почтен и остава жив. Оттогава кулата се назовава „ Кула на конетабъла Жан “.
Проф. Павлов пък е подготвил една забавна история от по-новата история. Освен проучвател на Средновековието, в последно време той се увлича по българското Възраждане. Така той доближава до спомените на копривщенския бунтовник Танчо Шабанов, участник в Априлското въстание от 1876 година Заедно с още 43-ма българи той е задържан от турците и изпратен на изгнание в крепостта на Никозия.
Танчо Шабанов е роден сред 1844 и 1847 година Около 1877 година той става член на революционния комитет в Копривщица, който е учреден от Васил Левски. Народните борци заседават постоянно в неговото кафене. Танчо Шабанов е един от най-близките съратници на Георги Бенковски и Тодор Каблешков. След експлоадирането на въстанието домът му става склад за оръжие и място, където революционерите обмислят своите дейности. На 15 септември 1877 година копривщенецът е задържан от турските управляващи и наказан на изгнание на остров Кипър.
В своите мемоари Шабанов споделя за живота си в Никозия. Оказва се, че заточениците били затваряни в крепостта единствено вечер, до момента в който през останалото време се разхождали и са работели с вериги. „ Като видяхме, че там ще можем да живеем – споделя той, – ние започнахме да се занимаваме с работа, кой каквото може, а аз се занимавах с плетенето на зимбили (торби от плява или коноп) или пък да пъстря кутии “.
Шабанов споделя и за топлото отношение на кипърците към заточениците. Той написа, че пристигнали в Никозия в 3 часа сутринта. Когато седнали в двора на крепостта, при тях пристигнали няколко локални поданици, почерпили ги с кафе и им предложили храна. Поинтересували се от кое място са пандизчиите и като разбрали за участта им, незабавно се притекли на помощ. „ Тамошните гърци незабавно ни донесоха пет-шест юргана за покривка и няколко ризи и гащи, само че и по няколко гроша “. После им давали постоянно пари изключително, когато имало огромни християнски празници. „ За Коледа отново ни донесоха по няколко гроша, така и за Великден “.
Заточениците били освободени по силата на член 17 от Санстефанския кротичък контракт. Българите помолили кипърските гърци да им отворят една черква, с цел да се помолят и да благодарят на Бог за спасението си. Тукашните поданици незабавно ги пуснали в храма, камбаните забили и била отслужена тържествена литургия.
Тъй като оставали четири дни до заминаването, заточениците обиколили целия град и се сприятелили с доста хора от Никозия. „ Когато щяхме да тръгваме от този град – отбелязва Шабанов, – няколко души от младежите ни събраха помощ и на всеки от нас дадоха по 20 гроша. Като натоварихме колата и тръгнахме, мнозина от младежите ни изпратиха до края на града и се върнаха обратно, тъй като към този момент стана късно и крепостта се затвори. “
Заточениците стигнали до Ларнака и там трябвало да чакат още три дни, до момента в който пристигна корабът. Трябвало да си намерят ханче, където да преспят. Тукашните хора им дали отговор, че в града няма такова. Когато обаче разбрали, че са българи и християни, ги завели при църквата „ Св. Лазар “ и им дали стаи, с цел да могат да си починат.
Прекрасните връзки сред българите и кипърските гърци се резервират до през днешния ден и доста нашенци намират работа там. В това с проф. Павлов се убеждаваме персонално в самолета, претъпкан с български служащи, изкарващи си прехраната на Острова на богинята на любовта Афродита.
Св. Лазар пази Ларнака и Кипър
През първата половина на ХІІІ в. на Острова на Афродита се развихря същинска строителна тресчица. Кралете викат най-хубавите майстори от Париж, с цел да строят крепости, църкви и манастири. Въпреки турските безчинства в ХVІ в. през днешния ден са оживели замъци като Св. Иларион и Колоса, катедрали като „ Св. Николай “ във Фамагуста “, „ Св. София “ в Никозия и „ Св. Богородица “ в Кити, манастири като Белапаис до Кирения.
Готическите архитектурни бисери на Кипър
В Ларнака се пази скъпа християнска реликва. Става дума за мощите на праведния Лазар от Витиния, който Христос възкресява на четвъртия ден след гибелта му. През ІХ в. неговите мощи са открити в днешна Ларнака и са пренесени в Константинопол. На това място е издигната красива черква, която е почитана и от кръстоносците. През 1972 година под пода й са открити още кости и се оказва, че не цялата светиня е пренесена във византийската столица.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ