Виолончелистката Аня Лехнер в София: Музика с дъх на свобода
Концертният цикъл „ Музиката на Европа “ на Софийската филхармония в съдействие с Националната музикална академия „ Проф. Панчо Владигеров “ дава на публиката неповторимата опция да се срещне с творчеството на представители на 28-те страни членки на Европейски Съюз. Всеки понеделник камерна зала " България " се препълва, а някои от искащите да чуят концертите даже не съумяват да си намерят място.
На 15 януари беше ред на " Музиката на Германия " и за всички присъстващи беше късмет да чуят една доста специфична изпълнителка – виолончелистката Аня Лехнер. Тя е в България за четвърти път, само че този път е сама. Програмата й беше формирана от творби от Йохан Себастиан Бах, Паул Хиндемит, Ханс-Вернер Хенце и една солова комбинация на самата Аня Лехнер – всичко това за соло виолончело.
Усещането беше неповторимо - за съкровен диалог сред реализатор и инструмент. При това за двете солови сюити от Бах Лехнер избра бароков лък, което трансформира напълно звука на инструмента - прави го лек и изтънчен. А след това, когато замахна със актуалния лък в Соната №3 от Хиндемит, тя и челото като че ли станаха едно мощно цяло - вкоренено и солидно. Пиесата „ Вятър “ на Аня Лехнер беше илюстративна и доста красива – като северен пейзаж, а Хенце прозвуча съвсем типичен – с игриви, танцувални детайли.
В изявление за предаването " Алегро виваче " Аня Лехнер показа:
Всъщност за мен това е първата немска стратегия. Никога не съм си мислила да изсвирвам единствено немска музика, пък и съм много привлечена от композиторите от Изтока и от разнообразни други страни. Наложи се да помисля какво немско бих показала. Само Бах ми се стори незадоволително. Сетих се за Третата соната от Хиндемит, която в никакъв случай не бях свирила – учила съм композитора, несъмнено, само че в никакъв случай не бях изпълнявавала негова музика. А по-късно пристигна и концепцията за Серенадата от Ханс-Вернер Хенце, който е бил другар на моя преподавател Хайнрих Шиф и заради това Шиф свиреше тази пиеса доста постоянно. Така че аз разучих Серенадата поради моя преподавател, само че беше забавно да открия, че макар че Хиндемит е съвсем 30 години по-възрастен от Хенце, неговата Соната ми звучи надалеч по-модерно. При това Хенце е писал неговата творба додекафонично, само че някак си не се усеща. Така че за мен тази стратегия беше един тип предизвикателство, само че се веселя, че я приготвих особено за рецитала си в София.
Много музиканти споделят, че соловият рецитал е цялостно разголване пред публиката, по тази причина и не е елементарно – желае се храброст. На Вас харесва ли Ви?
Аз изсвирвам в няколко камерни ансамбъла, само че също по този начин ми харесва да изсвирвам соло, тъй като имам няколко творби, написани особено за мен, както и да вземем за пример пиеси от Георги Арнаудов – чудесния български композитор, тъй че обичам соловите рецитали - да съм изцяло свободна в избора си какво и по какъв начин да изсвирвам. Често скалъпвам и по този начин свързвам другите елементи на програмата. Често изсвирвам с френския пианист Франсоа Кутюрие и тогава се усещам същински щастлива на сцената, тъй че това са две напълно разнообразни неща, само че аз обичам да върша и двете.
В стратегия „ Музиката на Германия “ изпълнихте и своя комбинация, наречена „ Вятър “. Само за виолончело ли пишете и какво Ви въодушевява – природата, философията?
Аз не се схващам като композитор, само че се постанова да пиша от време на време по нещо. В този случай желаех да свържа музиката на Хиндемит и Хенце, да основа контрастност, само че тази пиеса не е като другите две - отново поради импровизацията. Има мелодия, която съм фиксирала, само че всичко друго е отворено. Така че евентуално не бих могла в никакъв случай към този момент да я повторя. Но ме въодушевява природата, несъмнено – аз обичам вятъра, обичам да го чувам, просто се пробвам да го пресъздам с музика и звукови резултати.
На сцената изглеждате в действителност като човек, който желае да е изцяло свободен. Цигуларката Патриция Копачинская беше в София през декември и тя говореше за основаването на „ музейна музика “ – творби, които се извършват по еднакъв метод още веднъж и още веднъж. Струва ми се, че и Вие сте срещу това.
За мен музиката постоянно би трябвало да е нова, да се усеща по нов метод и това е мъчно, само че аз да вземем за пример в никакъв случай не изсвирвам с музиканти, които желаят всичко да е конкретизирано и в никакъв случай да не се трансформира, които се опасяват да не сгрешат някоя нота. Защото в случай че се опитваш да си импровизиран и да откриваш постоянно нови страни на една творба, може да стане рисково – може да направиш неточности. Но аз нуждая се – за мен е значимо да имам тази независимост. Аз боготворя Патриция, само че тя имаше доста проблеми при започване на кариерата си, до момента в който се наложи като име - точно поради маниера ѝ на мислене и свирене. Защото е друга. Но за мен тя е тъкмо това, което един музикант би трябвало да бъде. Между другото с нея записахме преди време Двойния концерт от Тигран Мансурян. Беше отлично прекарване.
Мансурян очевидно е един от обичаните Ви композитори, както и Валентин Силвестров. Имате участия в цели 25 звукозаписни плана, само че те са все неповторими – дуо виолончели, дуо с бандонеон, Тарковски квартет с пиано, саксофон и акордеон – очевидно не обичате общоприети ансамбли.
Свирила съм в Розамунда квартет – типичен струнен квартет - в продължение на 18 години. Така че знам какво е общоприет отбор. Но откакто се разделих с тях, в действителност не съм мислила особено да диря уникалност. Просто по този начин се получи. Трябваше да си изградя нова кариера и постоянно ме е интригувала импровизацията, по тази причина постоянно ми е харесвало да изсвирвам с музиканти, които практикуват това. Колкото до дуото с бандонеон – това не е просто бандонеон, това е Дино Салуци! Това е един от най-важните планове в живота ми. Защото постоянно съм обичала неговия фасон на свирене и от него научих толкоз доста. Той в никакъв случай не се повтаря - даже да е измислил най-красивата мелодия на света, не я повтаря на идващия концерт – той поема големи опасности. И това значи да си свободен, само че също по този начин значи ту да си в парадайса, ту – в пъкъла. Това съм научила от Дино Салуци – за мен най-големия създател на музикалната сцена.
Чуйте изявлението с Аня Лехнер и музика от рецитала ѝ в камерна зала " България " в звуковия файл.
На 15 януари беше ред на " Музиката на Германия " и за всички присъстващи беше късмет да чуят една доста специфична изпълнителка – виолончелистката Аня Лехнер. Тя е в България за четвърти път, само че този път е сама. Програмата й беше формирана от творби от Йохан Себастиан Бах, Паул Хиндемит, Ханс-Вернер Хенце и една солова комбинация на самата Аня Лехнер – всичко това за соло виолончело.
Усещането беше неповторимо - за съкровен диалог сред реализатор и инструмент. При това за двете солови сюити от Бах Лехнер избра бароков лък, което трансформира напълно звука на инструмента - прави го лек и изтънчен. А след това, когато замахна със актуалния лък в Соната №3 от Хиндемит, тя и челото като че ли станаха едно мощно цяло - вкоренено и солидно. Пиесата „ Вятър “ на Аня Лехнер беше илюстративна и доста красива – като северен пейзаж, а Хенце прозвуча съвсем типичен – с игриви, танцувални детайли.
В изявление за предаването " Алегро виваче " Аня Лехнер показа:
Всъщност за мен това е първата немска стратегия. Никога не съм си мислила да изсвирвам единствено немска музика, пък и съм много привлечена от композиторите от Изтока и от разнообразни други страни. Наложи се да помисля какво немско бих показала. Само Бах ми се стори незадоволително. Сетих се за Третата соната от Хиндемит, която в никакъв случай не бях свирила – учила съм композитора, несъмнено, само че в никакъв случай не бях изпълнявавала негова музика. А по-късно пристигна и концепцията за Серенадата от Ханс-Вернер Хенце, който е бил другар на моя преподавател Хайнрих Шиф и заради това Шиф свиреше тази пиеса доста постоянно. Така че аз разучих Серенадата поради моя преподавател, само че беше забавно да открия, че макар че Хиндемит е съвсем 30 години по-възрастен от Хенце, неговата Соната ми звучи надалеч по-модерно. При това Хенце е писал неговата творба додекафонично, само че някак си не се усеща. Така че за мен тази стратегия беше един тип предизвикателство, само че се веселя, че я приготвих особено за рецитала си в София.
Много музиканти споделят, че соловият рецитал е цялостно разголване пред публиката, по тази причина и не е елементарно – желае се храброст. На Вас харесва ли Ви?
Аз изсвирвам в няколко камерни ансамбъла, само че също по този начин ми харесва да изсвирвам соло, тъй като имам няколко творби, написани особено за мен, както и да вземем за пример пиеси от Георги Арнаудов – чудесния български композитор, тъй че обичам соловите рецитали - да съм изцяло свободна в избора си какво и по какъв начин да изсвирвам. Често скалъпвам и по този начин свързвам другите елементи на програмата. Често изсвирвам с френския пианист Франсоа Кутюрие и тогава се усещам същински щастлива на сцената, тъй че това са две напълно разнообразни неща, само че аз обичам да върша и двете.
В стратегия „ Музиката на Германия “ изпълнихте и своя комбинация, наречена „ Вятър “. Само за виолончело ли пишете и какво Ви въодушевява – природата, философията?
Аз не се схващам като композитор, само че се постанова да пиша от време на време по нещо. В този случай желаех да свържа музиката на Хиндемит и Хенце, да основа контрастност, само че тази пиеса не е като другите две - отново поради импровизацията. Има мелодия, която съм фиксирала, само че всичко друго е отворено. Така че евентуално не бих могла в никакъв случай към този момент да я повторя. Но ме въодушевява природата, несъмнено – аз обичам вятъра, обичам да го чувам, просто се пробвам да го пресъздам с музика и звукови резултати.
На сцената изглеждате в действителност като човек, който желае да е изцяло свободен. Цигуларката Патриция Копачинская беше в София през декември и тя говореше за основаването на „ музейна музика “ – творби, които се извършват по еднакъв метод още веднъж и още веднъж. Струва ми се, че и Вие сте срещу това.
За мен музиката постоянно би трябвало да е нова, да се усеща по нов метод и това е мъчно, само че аз да вземем за пример в никакъв случай не изсвирвам с музиканти, които желаят всичко да е конкретизирано и в никакъв случай да не се трансформира, които се опасяват да не сгрешат някоя нота. Защото в случай че се опитваш да си импровизиран и да откриваш постоянно нови страни на една творба, може да стане рисково – може да направиш неточности. Но аз нуждая се – за мен е значимо да имам тази независимост. Аз боготворя Патриция, само че тя имаше доста проблеми при започване на кариерата си, до момента в който се наложи като име - точно поради маниера ѝ на мислене и свирене. Защото е друга. Но за мен тя е тъкмо това, което един музикант би трябвало да бъде. Между другото с нея записахме преди време Двойния концерт от Тигран Мансурян. Беше отлично прекарване.
Мансурян очевидно е един от обичаните Ви композитори, както и Валентин Силвестров. Имате участия в цели 25 звукозаписни плана, само че те са все неповторими – дуо виолончели, дуо с бандонеон, Тарковски квартет с пиано, саксофон и акордеон – очевидно не обичате общоприети ансамбли.
Свирила съм в Розамунда квартет – типичен струнен квартет - в продължение на 18 години. Така че знам какво е общоприет отбор. Но откакто се разделих с тях, в действителност не съм мислила особено да диря уникалност. Просто по този начин се получи. Трябваше да си изградя нова кариера и постоянно ме е интригувала импровизацията, по тази причина постоянно ми е харесвало да изсвирвам с музиканти, които практикуват това. Колкото до дуото с бандонеон – това не е просто бандонеон, това е Дино Салуци! Това е един от най-важните планове в живота ми. Защото постоянно съм обичала неговия фасон на свирене и от него научих толкоз доста. Той в никакъв случай не се повтаря - даже да е измислил най-красивата мелодия на света, не я повтаря на идващия концерт – той поема големи опасности. И това значи да си свободен, само че също по този начин значи ту да си в парадайса, ту – в пъкъла. Това съм научила от Дино Салуци – за мен най-големия създател на музикалната сцена.
Чуйте изявлението с Аня Лехнер и музика от рецитала ѝ в камерна зала " България " в звуковия файл.
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ