Мими Николова стана прочута със „Замълчи, замълчи“
Концертът " 60 години на сцената " ще се състои на 27 юни от 19:30 ч. в Сити Марк Арт Център. Той е отдаден на креативния празник на именитата изпълнителка на безконечни български шлагери, като " Замълчи, замълчи ", " Когато луната изплува ", " Малката креолка " и стотици други песни с създатели Йосиф Цанков, Петър Ступел, Морис Аладжем, Иван Стайков. С някои от знаковите имена на музикалната сцена у нас, като Михаил Йосифов и Борис Таслев, и млади музиканти като възпитаника на Музикалната академия в София Исак Бенбасат тя ще извърши някои от най-големите си шлагери, джаз стандарти и евъргрийни в един несравним театър! А на 30 юни ще означи 80-годишен празник.
Мими Николова печели първа премия на първия " Златен Орфей " с песента " Калиакра " на композитора Ангел Заберски и поетесите Слава Семирова и Емилия Захариева (1965 г.) На “Златният Орфей” са отличени и изпълнените от нея песни: “Първата среща” - трета премия през 1965 година, музика Иван Стайков, текст Захари Петров; “Спомен от лятото” - втора премия през 1966 година, музика Иван Стайков, текст Захари Петров. Певицата се показва сполучливо с песни на Иван Стайков на фестивалите в Сопот, Полша (1967), Сплит, Югославия (1969), Варадеро - Куба, Токио, Япония (1977). Мими Николова е измежду първите български изпълнителки на джаз. Била е солистка на Биг бенда на БНР, оркестър “Балкантон” и на “Джаз фокус '65”. През 1978 година се показва с рецитал на джаз-срещата в София, съпровождана от Биг бенд “Габрово” с диригент Манол Цоков.
В репертоара си Мими Николова има над 300 песни от български и непознати композитори,
записани в БНР и в “Балкантон”. Записва вокали и песни за доста български филми, измежду които “Любимец 13”, “Човекът в сянка”, “Бягство в Ропотамо”, “Здрачаване”, “Вятърът на пътешествията”, “Чудесната катастрофа”. Звездата й изгрява със “Замълчи, замълчи” - когато Петър Ступел е в невъзможност, Джеки Леви му предлага песента към “Любимец 13” да изпее едно от девойките в триото към Хора на софийските девойки.
Винаги съм имала афинитет към музиката. Вкъщи доста се събираха другари на татко ми и постоянно са се пеели песни. От дребна съм закърмена с музика. Във всяко учебно заведение имаше учебен хор и аз пеех в подобен. Направи ми усещане, че “Бодра смяна” професионално пеят доста забавни песни. Кандидатствах и ме одобриха. После прекосих в Хора на софийските девойки, който беше за порасналите деца. Ходехме на фестивали - във Варшава през 1955 година и през 1957 година - в Москва. Първото ми пътешестване в чужбина бе огромно неспокойствие, а в Русия се явявахме на състезания и постоянно печелехме златни медали. В Хора на софийските девойки имаше квартет и доста желаех да съм в него - те пееха на четири гласа. Едно от девойките напусна и Сашка, която стоеше до мен, ме предложи за това място. Така че имах шанс и в това отношение. След това квартетът стана трио.
Пеехме доста сериозен репертоар - Begin the Beguine на Гершуин...
И даже имахме концерт в зала “България”. Триото се ръководеше от Джеки Леви. Петър Ступел търсеше реализатор за своята ария към “Любимец 13”. Леви ме предложи, откакто Ступел беше пробвал разнообразни професионални певици - от операта, от оперетата - само че той желал някой да я изпее естествено. Джеки Леви му споделил: “Имам едно момиче, напряко я взимай, ще ти свърши работа”. Пак имах шанс! Той ме утвърди, направихме един експериментален запис - и готово. Записахме песента в зала “България” с огромен симфоничен оркестър - четири маси, подредени една върху друга, и аз, стъпила най-горе... Направиха по този начин, защото вокалите и оркестърът се записваха по едно и също време. Така че аз бях във висините. Направихме няколко записа, издадоха песента на плоча, започнаха доста да я пускат по радиото и тя стана доста известна... Когато гледах кино лентата, не познавах никой от актьорите - нито Апостол Карамитев, нито Гинка Станчева - от самото начало чаках песента да тръгне, а все вървеше единствено мелодията. И най-сетне - в последната сцена! С Апостол Карамитев се срещнах по-късно на “Ревю на 33 оборота”, а след това - и с Гинка Станчева - на концерти в зала “България”, на които тя беше конферансие. Двамата доста бяха харесали песента,
даже Апостол Карамитев ми даде фотография със следния подпис:
“На Мими Николова с удивление за нейния огромен талант”.
През 1963 година с Апостол Карамитев Мими Николова взе участие в “Ревю на 33 оборота”, където замалко не се случва драматичен случай. Два месеца изкарахме в цирка с тази доста хубава режисура. Участваха Лиана Антонова, Рамон Кара от Франция, Маргарита Кантеро от Куба... Спектакъл с балет - ревю. Беше впечатляващо и оркестърът - страховит - “Оптимистите” с Борис Ненков на пианото, Божидар Сакеларов, с Христо Чолаков - Чандо. Имаше скечове, които правеше Анани Явашев, имаше балетна двойка, а хумористични сценки поднасяха две двойки - Георги Черкелов и Лора Керанова и Леда Тасева и Живко Гарванов. А пък Апостол Карамитев правеше интермедии. Кирил Семов пееше една ария “Аз нямам глас, // в случай че имах, щях да пея”, обаче като запееше, всичко събаряше със силата на гласа си. Той беше доста добър артист, повсеместен, въпреки да беше приключил Консерватория с оперно пеене, у него я нямаше оперната режисура, той имаше присъщ суинг. Беше доста музикален!
В “Ревю на 33 оборота” пеех три песни. “Следи по брега” от Борис Карадимчев, както и още една негова - “Дъжд”: “Дъжд, дъжд // радостен пролетен дъжд” - пеех я с балет, излизахме с дъждобрани и чадъри. А за “Целуни ме” ме качват на един асансьор и горе пея дружно с оркестъра, а по-късно ме смъкват отново със същия асансьор.
Обаче един път асансьорът очевидно е липсвал, тъй като, когато пристъпих обратно, от оркестъра се чу мощно: “Нееее!”. И по този начин ме избавиха
Моите родители бяха доста демократични - не са ме ограничавали да пея, доста ме насърчаваха. Баща ми, който беше духовник, както и моите чичовци, постоянно слушаха доста музика, в това число класическа. А майка ми доста мечтаеше да стана певица и ме насърчаваше. Тя беше доста щастлива и доста се радваше. За първите ми концерти купуваше билети на всичките ми родственици. Много се гордееше с мен! Концертите бяха в БИАД на “Раковски” № 108 със “Студио 5” на Вили Казасян. От там потегли кариерата на Богдана Карадочева и на други артисти. Там бяха още: Георги Кордов, Лиана Антонова, Данаил Николов, Ирина Чмихова, Маргрет Николова, само че на първо място - Стефан Воронов. Те се сменяха, само че ние бяхме непрекъснати. Концертите бяха в събота и неделя, от време на време по два пъти дневно. Имаше непрекъсната аудитория, имаше възпитаници. Програмата водеха Коста Цонев и Пенка Груева. Той разказваше забавни случки и вицове. Беше доста занимателно!
Бяха домашни концерти, пеех и на британски, което другояче не бе позволено
А там беше друга територия - не се месеха, не правеха инспекции. Пеехме най-вече подобен репертоар: Hit The Road Jack и сходни песни. Редовно идваха от американското посолство и получихме предложения да отидем в Съединени американски щати. Вили отхвърли - след това щели да ни арестуват! Имаше песни и на италиански. И ходехме на турнета - до Пловдив, Плевен, Шумен...
Сега пее в църковен хор към църквата “Свети Петър и Павел” покрай дома си. Защо да спя в неделя и да си седнал съм у дома. Тази музика ме обръща към духовното. Баща ми е бил духовник, моите чичовци също са били свещеници, както и дядо ми по бащина линия. Научена съм от тях да съм деликатна и добра към хората. Имах добър образец от татко ми, който беше необятна душа, помагаше на всички. Умея да се веселя на хубавото време, на слънцето, на цветята и на насладата на всички хора към мен.
Подготви Кристина КОСТОВА
Мими Николова печели първа премия на първия " Златен Орфей " с песента " Калиакра " на композитора Ангел Заберски и поетесите Слава Семирова и Емилия Захариева (1965 г.) На “Златният Орфей” са отличени и изпълнените от нея песни: “Първата среща” - трета премия през 1965 година, музика Иван Стайков, текст Захари Петров; “Спомен от лятото” - втора премия през 1966 година, музика Иван Стайков, текст Захари Петров. Певицата се показва сполучливо с песни на Иван Стайков на фестивалите в Сопот, Полша (1967), Сплит, Югославия (1969), Варадеро - Куба, Токио, Япония (1977). Мими Николова е измежду първите български изпълнителки на джаз. Била е солистка на Биг бенда на БНР, оркестър “Балкантон” и на “Джаз фокус '65”. През 1978 година се показва с рецитал на джаз-срещата в София, съпровождана от Биг бенд “Габрово” с диригент Манол Цоков.
В репертоара си Мими Николова има над 300 песни от български и непознати композитори,
записани в БНР и в “Балкантон”. Записва вокали и песни за доста български филми, измежду които “Любимец 13”, “Човекът в сянка”, “Бягство в Ропотамо”, “Здрачаване”, “Вятърът на пътешествията”, “Чудесната катастрофа”. Звездата й изгрява със “Замълчи, замълчи” - когато Петър Ступел е в невъзможност, Джеки Леви му предлага песента към “Любимец 13” да изпее едно от девойките в триото към Хора на софийските девойки.
Винаги съм имала афинитет към музиката. Вкъщи доста се събираха другари на татко ми и постоянно са се пеели песни. От дребна съм закърмена с музика. Във всяко учебно заведение имаше учебен хор и аз пеех в подобен. Направи ми усещане, че “Бодра смяна” професионално пеят доста забавни песни. Кандидатствах и ме одобриха. После прекосих в Хора на софийските девойки, който беше за порасналите деца. Ходехме на фестивали - във Варшава през 1955 година и през 1957 година - в Москва. Първото ми пътешестване в чужбина бе огромно неспокойствие, а в Русия се явявахме на състезания и постоянно печелехме златни медали. В Хора на софийските девойки имаше квартет и доста желаех да съм в него - те пееха на четири гласа. Едно от девойките напусна и Сашка, която стоеше до мен, ме предложи за това място. Така че имах шанс и в това отношение. След това квартетът стана трио.
Пеехме доста сериозен репертоар - Begin the Beguine на Гершуин...
И даже имахме концерт в зала “България”. Триото се ръководеше от Джеки Леви. Петър Ступел търсеше реализатор за своята ария към “Любимец 13”. Леви ме предложи, откакто Ступел беше пробвал разнообразни професионални певици - от операта, от оперетата - само че той желал някой да я изпее естествено. Джеки Леви му споделил: “Имам едно момиче, напряко я взимай, ще ти свърши работа”. Пак имах шанс! Той ме утвърди, направихме един експериментален запис - и готово. Записахме песента в зала “България” с огромен симфоничен оркестър - четири маси, подредени една върху друга, и аз, стъпила най-горе... Направиха по този начин, защото вокалите и оркестърът се записваха по едно и също време. Така че аз бях във висините. Направихме няколко записа, издадоха песента на плоча, започнаха доста да я пускат по радиото и тя стана доста известна... Когато гледах кино лентата, не познавах никой от актьорите - нито Апостол Карамитев, нито Гинка Станчева - от самото начало чаках песента да тръгне, а все вървеше единствено мелодията. И най-сетне - в последната сцена! С Апостол Карамитев се срещнах по-късно на “Ревю на 33 оборота”, а след това - и с Гинка Станчева - на концерти в зала “България”, на които тя беше конферансие. Двамата доста бяха харесали песента,
даже Апостол Карамитев ми даде фотография със следния подпис:
“На Мими Николова с удивление за нейния огромен талант”.
През 1963 година с Апостол Карамитев Мими Николова взе участие в “Ревю на 33 оборота”, където замалко не се случва драматичен случай. Два месеца изкарахме в цирка с тази доста хубава режисура. Участваха Лиана Антонова, Рамон Кара от Франция, Маргарита Кантеро от Куба... Спектакъл с балет - ревю. Беше впечатляващо и оркестърът - страховит - “Оптимистите” с Борис Ненков на пианото, Божидар Сакеларов, с Христо Чолаков - Чандо. Имаше скечове, които правеше Анани Явашев, имаше балетна двойка, а хумористични сценки поднасяха две двойки - Георги Черкелов и Лора Керанова и Леда Тасева и Живко Гарванов. А пък Апостол Карамитев правеше интермедии. Кирил Семов пееше една ария “Аз нямам глас, // в случай че имах, щях да пея”, обаче като запееше, всичко събаряше със силата на гласа си. Той беше доста добър артист, повсеместен, въпреки да беше приключил Консерватория с оперно пеене, у него я нямаше оперната режисура, той имаше присъщ суинг. Беше доста музикален!
В “Ревю на 33 оборота” пеех три песни. “Следи по брега” от Борис Карадимчев, както и още една негова - “Дъжд”: “Дъжд, дъжд // радостен пролетен дъжд” - пеех я с балет, излизахме с дъждобрани и чадъри. А за “Целуни ме” ме качват на един асансьор и горе пея дружно с оркестъра, а по-късно ме смъкват отново със същия асансьор.
Обаче един път асансьорът очевидно е липсвал, тъй като, когато пристъпих обратно, от оркестъра се чу мощно: “Нееее!”. И по този начин ме избавиха
Моите родители бяха доста демократични - не са ме ограничавали да пея, доста ме насърчаваха. Баща ми, който беше духовник, както и моите чичовци, постоянно слушаха доста музика, в това число класическа. А майка ми доста мечтаеше да стана певица и ме насърчаваше. Тя беше доста щастлива и доста се радваше. За първите ми концерти купуваше билети на всичките ми родственици. Много се гордееше с мен! Концертите бяха в БИАД на “Раковски” № 108 със “Студио 5” на Вили Казасян. От там потегли кариерата на Богдана Карадочева и на други артисти. Там бяха още: Георги Кордов, Лиана Антонова, Данаил Николов, Ирина Чмихова, Маргрет Николова, само че на първо място - Стефан Воронов. Те се сменяха, само че ние бяхме непрекъснати. Концертите бяха в събота и неделя, от време на време по два пъти дневно. Имаше непрекъсната аудитория, имаше възпитаници. Програмата водеха Коста Цонев и Пенка Груева. Той разказваше забавни случки и вицове. Беше доста занимателно!
Бяха домашни концерти, пеех и на британски, което другояче не бе позволено
А там беше друга територия - не се месеха, не правеха инспекции. Пеехме най-вече подобен репертоар: Hit The Road Jack и сходни песни. Редовно идваха от американското посолство и получихме предложения да отидем в Съединени американски щати. Вили отхвърли - след това щели да ни арестуват! Имаше песни и на италиански. И ходехме на турнета - до Пловдив, Плевен, Шумен...
Сега пее в църковен хор към църквата “Свети Петър и Павел” покрай дома си. Защо да спя в неделя и да си седнал съм у дома. Тази музика ме обръща към духовното. Баща ми е бил духовник, моите чичовци също са били свещеници, както и дядо ми по бащина линия. Научена съм от тях да съм деликатна и добра към хората. Имах добър образец от татко ми, който беше необятна душа, помагаше на всички. Умея да се веселя на хубавото време, на слънцето, на цветята и на насладата на всички хора към мен.
Подготви Кристина КОСТОВА
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ