Неговата концепция
Концепцията на претендента за ръководител на КПКОНПИ (антикорупционната комисия – б.р.) и сегашен основен прокурор се декларира като " на практика насочени и действително изпълними ограничения, като умишлено в нея отсъства теоретизиране на проблемите на корупцията и на общата методология за предотвратяването ѝ ". След цялостния прочит това уводно изречение ни споделя – отпред на КПКОНПИ ще подсилвам институционално самата комисия, друго не чакайте от мен.
Именно това е застъпено обширно и изчерпателно в управническите ограничения на претендента. И това е разбираемо – ГЕРБ желаят да вкарат някой, който да поошета къщичката, да тури ред в нравите на домашните служители в КПКОНПИ, да свърши всичко това, което по този начин сполучливо и бодро те твърдяха, че е към този момент факт, а точно - налично работещо институционално средство за битка с корупцията. Ама очевидно не е. И по тази причина, че е неразбираемо какво е КПКОНПИ, към този момент е изписано много (виж публикация на адв. Георги Атанасов). Но оттатък това, очевидно предшественикът не е съумял да трансформира в хомогенна администрация предходната комисия за спор на ползи, остарялата КОНПИ и звената от Сметната палата и ДАНС. Сега се явява подобаващият шеф " Личен състав " и ще успее да вплете в неделимо цяло концептуално неразбираемото нещо.
Учудващо е по какъв начин един визионер по дух, който 7 години ръководи прокуратурата и стана действителен водач на две болшинства в два следващи състава на Висш съдебен съвет, не се стимулира да показа нещо по-задълбочено. Подходил е като съзнателен служител, който би трябвало официално да регистрира една задача (съставянето на концепция) като свършена. Но оттатък осъществяването на задачата, на процедура, липсва цялостна визия за ролята на органа в битката със зависимостите, лобизма и корупцията в страната, от която да излиза наяве каква е заложената цел, какви са преследваните резултати и по какви критерии постигането им ще бъде измерено. Вместо това виждаме фокус върху ограничения, чиито краен резултат наподобява да е възстановяване организацията на работата на органа, вътрешно преструктуриране и ръководство на човешкия запас.
Макар повишението на квалификацията на чиновниците, приемането на нови и актуализирането на остарели методологии да съставляват потребни стъпки към построяването потенциала на Комисията, сами по себе си те са средства, а не цели. А същината на това да бъдат изведени на напред във времето минусите на модела КПКОНПИ, да бъдат оценени и решени, даже с цената на обширно прекрояване на статута и функционалностите няма да забележим.
Това излиза наяве и от дадената от сегашния основен прокурор " справедлива оценка " на " осъщественото до сегашния миг ". Той прави оценка като сполучливо и позитивно не случаи и размери на така наречен " лишаване на нелегално добито имущество ", случаи на разкрити спорове на ползи, реализирана предварителна защита на корупцията, " образуването на единна конструкция на комисията ", признати „ подзаконови и вътрешни актове ", основаването и действието на териториалните дирекции и така нататък С това още веднъж прави оценка средствата за реализиране на задачата, само че не излиза наяве каква е тя.
Именно това е застъпено обширно и изчерпателно в управническите ограничения на претендента. И това е разбираемо – ГЕРБ желаят да вкарат някой, който да поошета къщичката, да тури ред в нравите на домашните служители в КПКОНПИ, да свърши всичко това, което по този начин сполучливо и бодро те твърдяха, че е към този момент факт, а точно - налично работещо институционално средство за битка с корупцията. Ама очевидно не е. И по тази причина, че е неразбираемо какво е КПКОНПИ, към този момент е изписано много (виж публикация на адв. Георги Атанасов). Но оттатък това, очевидно предшественикът не е съумял да трансформира в хомогенна администрация предходната комисия за спор на ползи, остарялата КОНПИ и звената от Сметната палата и ДАНС. Сега се явява подобаващият шеф " Личен състав " и ще успее да вплете в неделимо цяло концептуално неразбираемото нещо.
Учудващо е по какъв начин един визионер по дух, който 7 години ръководи прокуратурата и стана действителен водач на две болшинства в два следващи състава на Висш съдебен съвет, не се стимулира да показа нещо по-задълбочено. Подходил е като съзнателен служител, който би трябвало официално да регистрира една задача (съставянето на концепция) като свършена. Но оттатък осъществяването на задачата, на процедура, липсва цялостна визия за ролята на органа в битката със зависимостите, лобизма и корупцията в страната, от която да излиза наяве каква е заложената цел, какви са преследваните резултати и по какви критерии постигането им ще бъде измерено. Вместо това виждаме фокус върху ограничения, чиито краен резултат наподобява да е възстановяване организацията на работата на органа, вътрешно преструктуриране и ръководство на човешкия запас.
Макар повишението на квалификацията на чиновниците, приемането на нови и актуализирането на остарели методологии да съставляват потребни стъпки към построяването потенциала на Комисията, сами по себе си те са средства, а не цели. А същината на това да бъдат изведени на напред във времето минусите на модела КПКОНПИ, да бъдат оценени и решени, даже с цената на обширно прекрояване на статута и функционалностите няма да забележим.
Това излиза наяве и от дадената от сегашния основен прокурор " справедлива оценка " на " осъщественото до сегашния миг ". Той прави оценка като сполучливо и позитивно не случаи и размери на така наречен " лишаване на нелегално добито имущество ", случаи на разкрити спорове на ползи, реализирана предварителна защита на корупцията, " образуването на единна конструкция на комисията ", признати „ подзаконови и вътрешни актове ", основаването и действието на териториалните дирекции и така нататък С това още веднъж прави оценка средствата за реализиране на задачата, само че не излиза наяве каква е тя.
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ