Консерватизмът – що е това и има ли почва у нас
Концентрацията на мощ подчинява посредством невидими влакна и правосъдната власт
В последно време се заприказва доста за български политически консерватизъм. Покрай диалозите за него се пропуща обяснението, което се дължи на жителите – какво тъкмо съставлява той, какви проблеми може да реши при настоящето положение на българската страна и политическа обстановка. За да имаш закостенял светоглед не е нужно да си бакалавър по политически науки. Отношението към света и към обществото в частност дефинират значително дали някои хора могат да бъдат наречени консерватори.
Самият консерватизъм има съвсем тристагодишна история. Макар и да е прочут в множеството европейски страни, главните му хрумвания въздействат най-вече в неговата англо-американска традиция. В тези две страни – Съединени американски щати и Англия – в едната от двеста, а в другата от триста години не е имало революции. И двете са се радвали на политическа непоклатимост.
След Славната гражданска война от 1688-1689 година Парламентът става централна част от Британското ръководство. И двете народи ползват разделяне на управляващите и без значение правораздаване. Те признават гражданските права и лимитираната власт на държавното управление и изискват от ръководството да е отговорно пред публичното мнение и транспарантно да регистрира своите дейности. Влиятелните мислители и политици, писатели и публицисти, които са съдействали извънредно доста за основаването и запазването на тези публични права, и в двете страни са познати под общото име консерватори.
Консерватизмът е на първо място отношение към света изразяващо се в това, че приема предишното като най-хубавия справочник към бъдещето. Приема, че всички значими въпроси, с които се сблъсква човечеството, към този момент са имали отговор, който е изпитан и тестван в предишното. Чертежи и мисловни структури за смяна на обществото съгласно тях не работят, а в противен случай – даже със своите непредвидени последици могат да причинят повече зло в сравнение с положително. Тези обществени модели съгласно консерваторите не отразяват добре природата на индивида и непредвидимите странични резултати могат да нанесат големи провали.
Американските неоконсерватори са непримирими антикомунисти и опитите в Съветския съюз и спътниците му потвърждават тяхната теза за зловредността на комунизма. Те упорстват за деликатно и последователно предаване на властта на европейските африкански колонии след Втората международна война и предизвестяват, че недомислени дейности ще доведат до дългогодишни войни и междуплеменен геноцид. Историята ни сподели, че те са били прави.
Консерваторите одобряват, че хората са както положителни, по този начин и неприятни и не може да се разчита на смяна на човешката същина за отърваване от принуждение и неправда.
Независимо дали обособените течения на консерватизъм са секуларни или религиозни той приема първородния грях – а това е, че хората когато и да е са способни, както на положително, по този начин и на зло. Фрази от вида „ не може при започване на XXI век да има такива зверства ” са несъстоятелни съгласно консерватизма. Войните в някогашна Югославия, практиките на ислямска страна, жестокостите в Йемен поддържат тази позиция. Според консерватизма обществото постоянно би трябвало да е готово да се оправи със злодеи.
Несъвършената човешка природа е крайъгълният камък на публичната и политическа действителност. Тя може да наподобява друга в разнообразни културни и обществени условия, само че в никакъв случай не трансформира своята същина.
За разлика от социализма, който чертае нови общества, и се пробва принудително да ги постанова, то консерватизмът е по-скоро реагиращ. Според него действителността е по-сложна от човешкия разум и за това всевъзможни умозрителни проекти се провалят. Тази негова специфичност изяснява за какво при разнообразни условия и друго време консерваторите пазят разнообразни политики.
Александър Хамилтън, един от бащите създатели на Съединени американски щати, пази протекционизма и мощната централна власт. Подобни хрумвания има и Уилям Пит във Англия. След двеста години Роналд Рейгън в Съединени американски щати и Маргарет Тачър във Англия се борят за малко държавно управление и отворена стопанска система.
Подобни изцяло противоположни позиции има и за демокрацията. Почти всички консерватори преди 1850 година са се съмнявали в нейните качества, а при започване на XXI век всички консерватори се борят за универсална демократична народна власт.
Организирането на консерваторите в политически партии е друго на другите места по света. След средата на XIX век Англия има своя консервативна партия, до момента в който в Съединени американски щати даже и в този момент политици с консервативни убеждения могат да се намерят из целия политически набор. Във Англия Консерватизъм с основно „ К ” се отнася за партията, до момента в който с малко „ к ” за по-общите хрумвания и във всекидневието.
Нека се опитаме да подредим концепциите, на които се основава Консерватизмът.
1. Вътрешната природа на хората ги кара да запазят нещата такива, каквито са, тъй като са привикнали с тях и се усещат по безвредно. Новото ги кара да излязат от зоната си на комфорт, което предизвиква стрес. Повечето хора по света през съвсем цялата човешка история са оставали там, където са били родени. Стремежът да употребяваме познатото и към този момент изпробваното се отнася и за храната, музиката и облеклото.
2. В света на политиката има непрекъснати промени и Консерватизмът ги приема, само че извънредно деликатно, внимателно и поредно. Той естествено е за смяна, която отстранява несправедливостта, само че желае това да стане последователно и с самообладание. За него обществото е като жив човешки организъм. Ако някой петокласник не е добър по математика не можем да си позволим да го убием и отгледаме още веднъж, с цел да стане първенец. Ако сходен метод бе прибавен към Голямата приватизация в края на 90-те години българската промишленост нямаше да бъде разрушена и 20 години по късно да започваме изначално развой на реиндустриализация.
3. Консерватизмът не приема умозрителни “чертежи ” за Ново общество, тъй като планиращите не могат да обзет цялата трудност на действителността. Планирано и изкуствено основаните общества на процедура стават насилствени, не могат да одобряват разнообразието на света и водят до подтисничество.
4. Когато приказват за стопанска система, консерваторите одобряват, че хората се водят извънредно от персоналния си интерес. Според тях към този принцип би трябвало да се гради и стопанската система. Интересен образец за верността му е това, което прави Дън Сяо Пин в Китай през втората половина на предишния век в Китай. Страната гладува и селското стопанството не може да изхрани популацията. Той позволява на селяните да продадат и вземат парите за цялата продукция, която надвишава наложителната държавна норма. За няколко години производството се усилва неколкократно. Друг образец, само че в противоположна посока е Съветският съюз след края на Втората международна война. Обогатен с предоставени му технологии от съдружниците и с централно акумулиран капитал, той се проваля стопански, поради ниската мотивация на уредниците на производството.
5. Консерватизмът приема, че всички значими въпроси към този момент са били задавани и решени. Постоянният ни взор към историята може да реши всички настоящи проблеми. Преди 8 години доцент Митко Палангурски написа есе „ Забравената модерност ”. В него той даде образци за отчетност, бистрота и отговорност на българските институции в края на XIX и началото на XX век. Преките избори за здравни и учебни инспектори, околийски полицейски началници, съдии и прокурори са събитие, което води до мощен цивилен надзор и почитание на публичното мнение. Бюджетите на министерствата са се приемали от Народното събрание и в тях е попадал и последния молив и лист хартия, които те са могли да купят.
6. Консерватизмът е реагиращ. Той търси казуса и несправедливостта и реагира, търсейки най-хубавото решение. За това, когато има опасност от робия или тирания, той е за децентрализация на властта. Когато опасността е безредица и/или фрагментация на обществото, той е за мощна централна власт.
7. Важно е да имаме поради, че действително консервативно придвижване в Съединени американски щати се появява след 1950 година и, че доста хора, които са признати за консерватори, самите те не са се наричали такива.
8. Много постоянно консерваторите в Съединени американски щати одобряват политики, които са анатема за Англия и назад.
Историята на консерватизма помни борбата на Едмънд Бърк с Британската източно-индийска компания. Според него тя работи без да се преценява с наследените полезности на британското общество и водена единствено от жадност за облага вкарва аморални търговски практики. Той я подлага на критика и тъй като с огромните си облаги тя въздейства на Народното събрание, лобира за закони в своя изгода и в последна сметка става опасност за политическия ред.
По същото време, само че в Германия, която тогава е в периферията на капитализма, консерваторът Юстус Мьозер написа, че разпространяването на интернационалния капитализъм заплашва съществуващите институции. В този си тип неговите рецензии съставляват отдалечен предходник на това, което в този момент назоваваме антиглобализъм.
Какво се случва в България?
От всичко казано дотук, можем да създадем извода, че консерватизмът е светоглед. Той може да се носи от интелектуалци, политици и писатели. Може да се намира в гражданските позиции на хора без самите те да го назовават по този начин. Тук е мястото на публичните науки и медиите да го открият и посочат. За да създадат това, те имат потребност от нужното равнище на познания от политическата доктрина, както и от усета да обяснят посредством него обособените политики.
Преди 10 години декларирахме нова платформа на Съюз на демократичните сили, която трябваше да бъде визията за промени в българската политическа система. Нашите другари, опитни политолози от Съединени американски щати, нарекоха концепциите ни нов съвременен консерватизъм. Изкушавам се да го нарека и български, само че по-късните ми проучвания в страните от някогашния социалистически лагер демонстрираха, че и те имат съществени проблеми, които са сходни с нашите, и могат да бъдат решени посредством неговата политическа платформа. Проблемите са свързани с това, че във всички тези страни при прехода от тоталитарно комунистическо общество и планово стопанство към демократична народна власт и пазарна стопанска система останаха да си съществуват старите непроменени институции. Гражданското чувство за тази застоялост се показва във всекидневния израз: „ Ааа, там ли? Там си работят като едно време ”.
В тяхната смяна, както на устройството им, по този начин и на действието им, е същността на модерния консерватизъм в тази част на Европа.
Какви са проблемите у нас? Първо , устройството на страната, заложено в най-новата ни конституция, съставлява сходство на социалистическата страна, където дребна група хора, овладели изпълнителната власт, управляват и законодателната. Тази централизация на мощ подчинява посредством невидими влакна и правосъдната власт. Разделението на управляващите и самостоятелното правораздаване, които споменахме първоначално, са единствено на хартия. Консерватизмът предлага решение посредством двукамарен парламент с разнообразни периоди на избор сред двете камари. С частична, да вземем за пример една трета, промяна на представителите в долната камара всяка година. С по къса мандатност – да вземем за пример две години.
Второ , продължаващата процедура на разбъркване на партийни и административни функционалности. При социализма, с цел да бъдеш назначен на дадена служба трябваше преди този момент да си член на комунистическата партия. Тази процедура продължава и през днешния ден, с дребната разлика, че би трябвало да си член на ръководещата партия. По този метод административните чиновници не се правят оценка и развиват за положени старания и реализирани резултати, а за политическа честност и прослужено време. Ниската им мотивация да работят в интерес на обществото и жителите води до неработещи институции, груби чиновници и административни проблеми.
Трето , бистрота и персонална цялост. По традиция от времената на Държавна сигурност българската администрация е непрозрачна. Това е презумцията за сигурността на страната и опазването й от враговете. В същото време службите нахлуват в персоналното пространство на жителите и нарушават правата им. За страдание, това към този момент става и посредством смяна на закони – въвеждане на ексклузивен съд и прекомерни права на правоохранителните органи. Отново стават настоящи думите на Томас Джеферсън (цитирам по памет) – „ Това общество, което жертва правата на жителите в името на сигурността, в най-скоро време ще изгуби и двете. ”
Четвърто – битка с корупцията, само че посредством понижаване на допира сред бизнеса и администрацията. Това значи унищожаване на непотребни разрешителни и лицензионни режими, въвеждане на всеобщо електронно обслужване и въвеждане на осведомителни технологии.
След неуспеха на социализма през 1989 година у нас го последва и неуспеха на демократичния модел, който докара до разрушение на промишлеността, посредством приватизация и източване на държавните предприятия и ни натресе монополи в съществени браншове на стопанската система.
Липсата на доверие на жителите във всички форми на ръководството и по-добрите резултати във действието на страната могат да бъдат надлежно изменени и реализирани посредством концепциите на консерватизма. Това обаче изисква неговото положително познаване и тъкмо следване на правилата в консервативния светоглед.
В последно време се заприказва доста за български политически консерватизъм. Покрай диалозите за него се пропуща обяснението, което се дължи на жителите – какво тъкмо съставлява той, какви проблеми може да реши при настоящето положение на българската страна и политическа обстановка. За да имаш закостенял светоглед не е нужно да си бакалавър по политически науки. Отношението към света и към обществото в частност дефинират значително дали някои хора могат да бъдат наречени консерватори.
Самият консерватизъм има съвсем тристагодишна история. Макар и да е прочут в множеството европейски страни, главните му хрумвания въздействат най-вече в неговата англо-американска традиция. В тези две страни – Съединени американски щати и Англия – в едната от двеста, а в другата от триста години не е имало революции. И двете са се радвали на политическа непоклатимост.
След Славната гражданска война от 1688-1689 година Парламентът става централна част от Британското ръководство. И двете народи ползват разделяне на управляващите и без значение правораздаване. Те признават гражданските права и лимитираната власт на държавното управление и изискват от ръководството да е отговорно пред публичното мнение и транспарантно да регистрира своите дейности. Влиятелните мислители и политици, писатели и публицисти, които са съдействали извънредно доста за основаването и запазването на тези публични права, и в двете страни са познати под общото име консерватори.
Консерватизмът е на първо място отношение към света изразяващо се в това, че приема предишното като най-хубавия справочник към бъдещето. Приема, че всички значими въпроси, с които се сблъсква човечеството, към този момент са имали отговор, който е изпитан и тестван в предишното. Чертежи и мисловни структури за смяна на обществото съгласно тях не работят, а в противен случай – даже със своите непредвидени последици могат да причинят повече зло в сравнение с положително. Тези обществени модели съгласно консерваторите не отразяват добре природата на индивида и непредвидимите странични резултати могат да нанесат големи провали.
Американските неоконсерватори са непримирими антикомунисти и опитите в Съветския съюз и спътниците му потвърждават тяхната теза за зловредността на комунизма. Те упорстват за деликатно и последователно предаване на властта на европейските африкански колонии след Втората международна война и предизвестяват, че недомислени дейности ще доведат до дългогодишни войни и междуплеменен геноцид. Историята ни сподели, че те са били прави.
Консерваторите одобряват, че хората са както положителни, по този начин и неприятни и не може да се разчита на смяна на човешката същина за отърваване от принуждение и неправда.
Независимо дали обособените течения на консерватизъм са секуларни или религиозни той приема първородния грях – а това е, че хората когато и да е са способни, както на положително, по този начин и на зло. Фрази от вида „ не може при започване на XXI век да има такива зверства ” са несъстоятелни съгласно консерватизма. Войните в някогашна Югославия, практиките на ислямска страна, жестокостите в Йемен поддържат тази позиция. Според консерватизма обществото постоянно би трябвало да е готово да се оправи със злодеи.
Несъвършената човешка природа е крайъгълният камък на публичната и политическа действителност. Тя може да наподобява друга в разнообразни културни и обществени условия, само че в никакъв случай не трансформира своята същина.
За разлика от социализма, който чертае нови общества, и се пробва принудително да ги постанова, то консерватизмът е по-скоро реагиращ. Според него действителността е по-сложна от човешкия разум и за това всевъзможни умозрителни проекти се провалят. Тази негова специфичност изяснява за какво при разнообразни условия и друго време консерваторите пазят разнообразни политики.
Александър Хамилтън, един от бащите създатели на Съединени американски щати, пази протекционизма и мощната централна власт. Подобни хрумвания има и Уилям Пит във Англия. След двеста години Роналд Рейгън в Съединени американски щати и Маргарет Тачър във Англия се борят за малко държавно управление и отворена стопанска система.
Подобни изцяло противоположни позиции има и за демокрацията. Почти всички консерватори преди 1850 година са се съмнявали в нейните качества, а при започване на XXI век всички консерватори се борят за универсална демократична народна власт.
Организирането на консерваторите в политически партии е друго на другите места по света. След средата на XIX век Англия има своя консервативна партия, до момента в който в Съединени американски щати даже и в този момент политици с консервативни убеждения могат да се намерят из целия политически набор. Във Англия Консерватизъм с основно „ К ” се отнася за партията, до момента в който с малко „ к ” за по-общите хрумвания и във всекидневието.
Нека се опитаме да подредим концепциите, на които се основава Консерватизмът.
1. Вътрешната природа на хората ги кара да запазят нещата такива, каквито са, тъй като са привикнали с тях и се усещат по безвредно. Новото ги кара да излязат от зоната си на комфорт, което предизвиква стрес. Повечето хора по света през съвсем цялата човешка история са оставали там, където са били родени. Стремежът да употребяваме познатото и към този момент изпробваното се отнася и за храната, музиката и облеклото.
2. В света на политиката има непрекъснати промени и Консерватизмът ги приема, само че извънредно деликатно, внимателно и поредно. Той естествено е за смяна, която отстранява несправедливостта, само че желае това да стане последователно и с самообладание. За него обществото е като жив човешки организъм. Ако някой петокласник не е добър по математика не можем да си позволим да го убием и отгледаме още веднъж, с цел да стане първенец. Ако сходен метод бе прибавен към Голямата приватизация в края на 90-те години българската промишленост нямаше да бъде разрушена и 20 години по късно да започваме изначално развой на реиндустриализация.
3. Консерватизмът не приема умозрителни “чертежи ” за Ново общество, тъй като планиращите не могат да обзет цялата трудност на действителността. Планирано и изкуствено основаните общества на процедура стават насилствени, не могат да одобряват разнообразието на света и водят до подтисничество.
4. Когато приказват за стопанска система, консерваторите одобряват, че хората се водят извънредно от персоналния си интерес. Според тях към този принцип би трябвало да се гради и стопанската система. Интересен образец за верността му е това, което прави Дън Сяо Пин в Китай през втората половина на предишния век в Китай. Страната гладува и селското стопанството не може да изхрани популацията. Той позволява на селяните да продадат и вземат парите за цялата продукция, която надвишава наложителната държавна норма. За няколко години производството се усилва неколкократно. Друг образец, само че в противоположна посока е Съветският съюз след края на Втората международна война. Обогатен с предоставени му технологии от съдружниците и с централно акумулиран капитал, той се проваля стопански, поради ниската мотивация на уредниците на производството.
5. Консерватизмът приема, че всички значими въпроси към този момент са били задавани и решени. Постоянният ни взор към историята може да реши всички настоящи проблеми. Преди 8 години доцент Митко Палангурски написа есе „ Забравената модерност ”. В него той даде образци за отчетност, бистрота и отговорност на българските институции в края на XIX и началото на XX век. Преките избори за здравни и учебни инспектори, околийски полицейски началници, съдии и прокурори са събитие, което води до мощен цивилен надзор и почитание на публичното мнение. Бюджетите на министерствата са се приемали от Народното събрание и в тях е попадал и последния молив и лист хартия, които те са могли да купят.
6. Консерватизмът е реагиращ. Той търси казуса и несправедливостта и реагира, търсейки най-хубавото решение. За това, когато има опасност от робия или тирания, той е за децентрализация на властта. Когато опасността е безредица и/или фрагментация на обществото, той е за мощна централна власт.
7. Важно е да имаме поради, че действително консервативно придвижване в Съединени американски щати се появява след 1950 година и, че доста хора, които са признати за консерватори, самите те не са се наричали такива.
8. Много постоянно консерваторите в Съединени американски щати одобряват политики, които са анатема за Англия и назад.
Историята на консерватизма помни борбата на Едмънд Бърк с Британската източно-индийска компания. Според него тя работи без да се преценява с наследените полезности на британското общество и водена единствено от жадност за облага вкарва аморални търговски практики. Той я подлага на критика и тъй като с огромните си облаги тя въздейства на Народното събрание, лобира за закони в своя изгода и в последна сметка става опасност за политическия ред.
По същото време, само че в Германия, която тогава е в периферията на капитализма, консерваторът Юстус Мьозер написа, че разпространяването на интернационалния капитализъм заплашва съществуващите институции. В този си тип неговите рецензии съставляват отдалечен предходник на това, което в този момент назоваваме антиглобализъм.
Какво се случва в България?
От всичко казано дотук, можем да създадем извода, че консерватизмът е светоглед. Той може да се носи от интелектуалци, политици и писатели. Може да се намира в гражданските позиции на хора без самите те да го назовават по този начин. Тук е мястото на публичните науки и медиите да го открият и посочат. За да създадат това, те имат потребност от нужното равнище на познания от политическата доктрина, както и от усета да обяснят посредством него обособените политики.
Преди 10 години декларирахме нова платформа на Съюз на демократичните сили, която трябваше да бъде визията за промени в българската политическа система. Нашите другари, опитни политолози от Съединени американски щати, нарекоха концепциите ни нов съвременен консерватизъм. Изкушавам се да го нарека и български, само че по-късните ми проучвания в страните от някогашния социалистически лагер демонстрираха, че и те имат съществени проблеми, които са сходни с нашите, и могат да бъдат решени посредством неговата политическа платформа. Проблемите са свързани с това, че във всички тези страни при прехода от тоталитарно комунистическо общество и планово стопанство към демократична народна власт и пазарна стопанска система останаха да си съществуват старите непроменени институции. Гражданското чувство за тази застоялост се показва във всекидневния израз: „ Ааа, там ли? Там си работят като едно време ”.
В тяхната смяна, както на устройството им, по този начин и на действието им, е същността на модерния консерватизъм в тази част на Европа.
Какви са проблемите у нас? Първо , устройството на страната, заложено в най-новата ни конституция, съставлява сходство на социалистическата страна, където дребна група хора, овладели изпълнителната власт, управляват и законодателната. Тази централизация на мощ подчинява посредством невидими влакна и правосъдната власт. Разделението на управляващите и самостоятелното правораздаване, които споменахме първоначално, са единствено на хартия. Консерватизмът предлага решение посредством двукамарен парламент с разнообразни периоди на избор сред двете камари. С частична, да вземем за пример една трета, промяна на представителите в долната камара всяка година. С по къса мандатност – да вземем за пример две години.
Второ , продължаващата процедура на разбъркване на партийни и административни функционалности. При социализма, с цел да бъдеш назначен на дадена служба трябваше преди този момент да си член на комунистическата партия. Тази процедура продължава и през днешния ден, с дребната разлика, че би трябвало да си член на ръководещата партия. По този метод административните чиновници не се правят оценка и развиват за положени старания и реализирани резултати, а за политическа честност и прослужено време. Ниската им мотивация да работят в интерес на обществото и жителите води до неработещи институции, груби чиновници и административни проблеми.
Трето , бистрота и персонална цялост. По традиция от времената на Държавна сигурност българската администрация е непрозрачна. Това е презумцията за сигурността на страната и опазването й от враговете. В същото време службите нахлуват в персоналното пространство на жителите и нарушават правата им. За страдание, това към този момент става и посредством смяна на закони – въвеждане на ексклузивен съд и прекомерни права на правоохранителните органи. Отново стават настоящи думите на Томас Джеферсън (цитирам по памет) – „ Това общество, което жертва правата на жителите в името на сигурността, в най-скоро време ще изгуби и двете. ”
Четвърто – битка с корупцията, само че посредством понижаване на допира сред бизнеса и администрацията. Това значи унищожаване на непотребни разрешителни и лицензионни режими, въвеждане на всеобщо електронно обслужване и въвеждане на осведомителни технологии.
След неуспеха на социализма през 1989 година у нас го последва и неуспеха на демократичния модел, който докара до разрушение на промишлеността, посредством приватизация и източване на държавните предприятия и ни натресе монополи в съществени браншове на стопанската система.
Липсата на доверие на жителите във всички форми на ръководството и по-добрите резултати във действието на страната могат да бъдат надлежно изменени и реализирани посредством концепциите на консерватизма. Това обаче изисква неговото положително познаване и тъкмо следване на правилата в консервативния светоглед.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ