Близо 300 хил. имат пистолети и пушки - да се молим да не изперкват
Контролът върху огнестрелното оръжие съвсем липсва още от приемането на разрешителното за него
" Когато станете заран, имате ли непреодолимо предпочитание да започнете да пиете алкохол? Мирна специалност ли имате? Имате ли суицидни мисли? " Такива въпроси може да ви зададе психиатър, в случай че отидете в кабинета му с настояването да оцени психическото ви положение, с цел да кандидатствате за позволение за оръжие. Питанията могат да бъдат и други: " Имате ли предпочитание да стреляте по колегата си в миг на афект ", както и " Чувствате ли се здрав ". Всъщност въпроси може изобщо да няма, а удостоверението може да бъде издадено единствено против заплащането на такса към 50 лв. - зависи от съвестта на лекаря, написа
Това е по този начин, тъй като в Закона за оръжията, боеприпасите, взривните субстанции и пиротехническите произведения няма условие по какъв начин тъкмо да се откри, че кандидатстващият за оръжие " не страда от душевен разстройства ".
Веднъж получено, разрешителното за оръжие изтича след пет години. Ако притежателят му стартира процедура за възобновяване, съвсем никой не се занимава да откри дали към момента е душевен кадърен. " Докторът единствено сподели: а, вие към този момент имате - добре ", споделя М.В., който е получил удостоверението си за психическа валидност за секунди.
Дали М.В в действителност е балансиран, обективно видяно, никой не знае. И никой не го е проверявал след това. Очевидно никой не е проверявал и Румен Тонев, който на 8 февруари тази година простреля във входа на блока си известния психолог Иван Владимиров-Нав. По данни на Министерство на вътрешните работи и прокуратурата 52-годишният Тонев е прострелял съседа си със законно притежаваното оръжие. Получил го е, когато за малко е бил чиновник на вътрешното ведомство. Макар че е бил уволнен от службата си в Министерство на вътрешните работи преди повече от 20 години, оръжието е останало у него.
Защо никой не е иззел револвера - изясненост няма. Яснота няма и по още десетки случаи, при които притежатели на " законно оръжие " правят набези. Впоследствие се оказва, че или документите на револвера не са били напълно постоянни, или притежателят му не е душевен балансиран, или и двете.
Регулярни инспекции от Министерство на вътрешните работи съвсем не се правят, макар че сходни механизми съществуват. В всеобщия случай полицията чака дейна страна да е прокуратурата, само че постоянно самото силово ведомство подценява обособени случаи, като ги класифицира като " маловажни ", и по този начин прокуратурата въобще не може да стигне до тях.
Подобен беше въпросът с убития в края на предходната есен до Женския пазар Иво Андреев. Негови близки настояват, че той е подавал недоволство в Министерство на вътрешните работи по какъв начин съседът му Костадин Дамов го заплашва с ликвидиране (което е закононарушение от общ характер) и е съображение за интервенция на обвиняването, само че полицията е класифицирала всичко протичащо се с двете враждуващи фамилии като междусъседски спор.
В други обстановки пък самата прокуратурата бави с месеци инспекциите, което на процедура пази притежателите на оръжия, а не възможните пострадали.
Преди седмица " Свободна Европа " заяви, че обвиняването с месеци бави инспекция на междусъседски спор. Става дума за пререкания сред комшии, като едната страна е Бетина Жотева - част от PR екипа на основния прокурор. В края на предходната година съседите ѝ са подали сигнал, че ги е заплашила с оръжие. Дали това е правилно може да се откри единствено от силовите органи. Ако думите на съседите на Жотева се потвърдят, би трябвало да се повдигне обвиняване по реда на Наказателния кодекс. То ще бъде съображение за лишаване на законно притежаваното от нея оръжие. Докато обаче прокуратурата единствено ревизира Жотева, тя може да си разполага с него.
За проблемите с въоръжаването на популацията в България и контрола на оръжията нормално се приказва най-често, когато обществото се скандализира от следващата битова покруса с ликвидиране.
Данните са стряскащи и без да има непосреден драматичен мотив. Според информация, поискана от " Капитал " от Министерство на вътрешните работи, броят на притежаваните късоцевни оръжия (пистолети) от физически лица в България за предходната 2022 година е 116 900, като в тях влизат и чиновниците на силовите ведомства. От Министерство на вътрешните работи подчертават, че през 2014 година законните револвери в страната са били с над 15 000 повече. Тоест управляващите регистрират спад в притежаването на оръжия, което считат за триумф.
Към тези близо 117 000 револвера би трябвало да се прибавят и още към 150 000 законно притежавани пушки от ловци. От Министерство на вътрешните работи не ги показват категорично в справката си с аргумента, че " тези оръжия не могат да се употребяват за никакви разнообразни от лов цели ".
Това, че по закон сходна приложимост е неприемлива, надалеч не значи, че не се случва. Преди години прочут с психическите си отклонения ловджия от Лясковец (чиито оръжия не бяха отнети макар болестта му) умъртви първокласен командос и обезвреди още шестима. Тогава основният прокурор по това време Сотир Цацаров изиска незабавна инспекция на разрешителните за оръжия в цялата страна, само че поривът на прокуратурата заглъхна дружно с отзвука от случая.
От Министерство на вътрешните работи не регистрират проблем с оръжията в България и тяхната приложимост. От службата " Контрол на общоопасните средства " (КОС) към Министерство на вътрешните работи обясниха пред " Капитал ", че те прецизно съблюдават закона, а съгласно него " всеки жител би могъл да има огнестрелно оръжие, стига да е физически и душевен здрав и против него да няма обвинявания, повдигнати по реда на Наказателния кодекс ".
Това, несъмнено, е официално правилно. И по този начин полицията трансферира отговорността към прокуратурата. Държавното обвиняване несъмнено има отношение към контрола на оръжията, тъй като отнемането им в огромна степен зависи от това дали против даден притежател на револвер има повдигнато обвиняване. Когато прокуратурата бави по няколко месеца инспекции (за които съгласно Закон за съдебната власт нормалният период е един месец), държанието ѝ несъмнено не е в услуга на публичната сигурност.
Министерство на вътрешните работи обаче също има механизми за надзор, а от ведомството мълчешком признават, че не ги употребяват. Става дума за Инструкция за реализиране на превантивна активност от полицейските органи на министерството. Документът е публикуван януари 2017 година В раздел " Индивидуална предварителна защита " е разказано, че такава се прави " по отношение на лица, за които има задоволително данни, от които може да се допусна, че ще извършат закононарушения или правонарушения ". Сред кръга сходни лица са посочени категорично тези, които имат разрешителни за оръжия.
" Това е работа на кварталните служители на реда - те би следвало да знаят кой има оръжие и в случай че против него има подаден сигнал, още до момента в който го ревизират и без да чакат прокуратурата, могат да му изготвят сигнален протокол, да беседват с него ", разясняват от министерството. Оттам означават, че даже да звучи смешно, такива ограничения работят.
В развитите страни има разнообразни начини за надзор на оръжията - включително изключителни инспекции, а освен нормалните и регулярни. В България не се вършат даже последните. Причините са ясни: от малцина чиновници, които се занимават с всевъзможни сигнали, до цялостната им индиферентност, когато проблем още не се е появил. Тоест превантивна активност съвсем липсва.
Бивши чиновници на работа Контрол на общоопасните средства (звено в МВР), с които " Капитал " беседва, настояват, че на процедура превантивни дейности в никакъв случай не са правили. " Всичко това е неглижирано от системата. За превантивна активност се счита най-много психиатричната експертиза, а не инспекции, които са в обсега на работа на Министерство на вътрешните работи. "
Не е изненадващо, че психиатричната експертиза, която би трябвало да преминат искащите да получат позволение за оръжие, също е официална, което е следващият проблем. " В закона има празнота, тъй като не е уредено по какъв начин човек удостоверява, че е душевен здрав ", разяснява пред " Капитал " психиатърът доктор Владимир Сотиров.
В нормативната база няма унифицирани критерии и стандартизирана процедура. Затова и всеки доктор самичък преценя по какъв начин да издаде уверение, че кандидатстващият за оръжие е душевен кадърен. Парадоксално, само че в България има строго написана процедура през каква психиатрична (и психологична) оценка минават чиновниците, които работят с класифицирана информация, само че такава липсва за разрешителните за револвер да вземем за пример. Не на последно място " психическите разстройства са унифицирани, няма диференциация ", разяснява още доктор Сотиров.
Само в последните няколко месеца два междусъседски абсурда в София приключиха трагично. Дни след последното битово ликвидиране, при което някогашният чиновник на Министерство на вътрешните работи Румен Тончев простреля психолога Иван Владимиров, в Ловеч настоящ служител на реда заплашва с оръжие приятелката си. След като тя се обажда на 112, на място идват дежурни, арестуват сътрудника си и изземат служебното му оръжие. Подобен случай е по-скоро екзотика.
Бивши чиновници на Министерство на вътрешните работи разясниха импровизирано пред " Капитал ", че момичето е имало шанс най-малко по две линии: " Първо, служителят на реда е млад и не е добре прочут на сътрудниците си, другояче е изцяло в реда на нещата да го покрият. И второ, казусът с убитият психолог е доста свеж, с цел да се прояви небрежност. "
За съпоставяне - месец по-рано, в средата на февруари, някогашният водач в Министерство на вътрешните работи болница Орлин Гигов беше арестуван след побой над дамата, с която е живял. Впоследствие се оказа, че тя е петата му жертва, а преди казусът да стане медийно прочут, проверяващите са били, меко казано, " разсеяни по тематиката ". " Колкото е занижен контролът към елементарните жители, три пъти по-занижен е, когато някой е от системата - пък бил той и някогашен чиновник ", признават насилствено от полицията.
Всъщност и Министерство на вътрешните работи, и прокуратурата разполагат с принадлежности да управляват притежаващите огнестрелни оръжия. " Единственият пропуск е нормативен и той е обвързван с психиатричната оценка ", настояват от системата. А когато към тази първа изчезнала стъпка прибавим небрежен следващ надзор, картината не е успокояваща. Според специалисти сериозна част от битовите убийства (когато са осъществени със законни оръжия) могат да се предотвратят.
" Когато станете заран, имате ли непреодолимо предпочитание да започнете да пиете алкохол? Мирна специалност ли имате? Имате ли суицидни мисли? " Такива въпроси може да ви зададе психиатър, в случай че отидете в кабинета му с настояването да оцени психическото ви положение, с цел да кандидатствате за позволение за оръжие. Питанията могат да бъдат и други: " Имате ли предпочитание да стреляте по колегата си в миг на афект ", както и " Чувствате ли се здрав ". Всъщност въпроси може изобщо да няма, а удостоверението може да бъде издадено единствено против заплащането на такса към 50 лв. - зависи от съвестта на лекаря, написа
Това е по този начин, тъй като в Закона за оръжията, боеприпасите, взривните субстанции и пиротехническите произведения няма условие по какъв начин тъкмо да се откри, че кандидатстващият за оръжие " не страда от душевен разстройства ".
Веднъж получено, разрешителното за оръжие изтича след пет години. Ако притежателят му стартира процедура за възобновяване, съвсем никой не се занимава да откри дали към момента е душевен кадърен. " Докторът единствено сподели: а, вие към този момент имате - добре ", споделя М.В., който е получил удостоверението си за психическа валидност за секунди.
Дали М.В в действителност е балансиран, обективно видяно, никой не знае. И никой не го е проверявал след това. Очевидно никой не е проверявал и Румен Тонев, който на 8 февруари тази година простреля във входа на блока си известния психолог Иван Владимиров-Нав. По данни на Министерство на вътрешните работи и прокуратурата 52-годишният Тонев е прострелял съседа си със законно притежаваното оръжие. Получил го е, когато за малко е бил чиновник на вътрешното ведомство. Макар че е бил уволнен от службата си в Министерство на вътрешните работи преди повече от 20 години, оръжието е останало у него.
Защо никой не е иззел револвера - изясненост няма. Яснота няма и по още десетки случаи, при които притежатели на " законно оръжие " правят набези. Впоследствие се оказва, че или документите на револвера не са били напълно постоянни, или притежателят му не е душевен балансиран, или и двете.
Регулярни инспекции от Министерство на вътрешните работи съвсем не се правят, макар че сходни механизми съществуват. В всеобщия случай полицията чака дейна страна да е прокуратурата, само че постоянно самото силово ведомство подценява обособени случаи, като ги класифицира като " маловажни ", и по този начин прокуратурата въобще не може да стигне до тях.
Подобен беше въпросът с убития в края на предходната есен до Женския пазар Иво Андреев. Негови близки настояват, че той е подавал недоволство в Министерство на вътрешните работи по какъв начин съседът му Костадин Дамов го заплашва с ликвидиране (което е закононарушение от общ характер) и е съображение за интервенция на обвиняването, само че полицията е класифицирала всичко протичащо се с двете враждуващи фамилии като междусъседски спор.
В други обстановки пък самата прокуратурата бави с месеци инспекциите, което на процедура пази притежателите на оръжия, а не възможните пострадали.
Преди седмица " Свободна Европа " заяви, че обвиняването с месеци бави инспекция на междусъседски спор. Става дума за пререкания сред комшии, като едната страна е Бетина Жотева - част от PR екипа на основния прокурор. В края на предходната година съседите ѝ са подали сигнал, че ги е заплашила с оръжие. Дали това е правилно може да се откри единствено от силовите органи. Ако думите на съседите на Жотева се потвърдят, би трябвало да се повдигне обвиняване по реда на Наказателния кодекс. То ще бъде съображение за лишаване на законно притежаваното от нея оръжие. Докато обаче прокуратурата единствено ревизира Жотева, тя може да си разполага с него.
За проблемите с въоръжаването на популацията в България и контрола на оръжията нормално се приказва най-често, когато обществото се скандализира от следващата битова покруса с ликвидиране.
Данните са стряскащи и без да има непосреден драматичен мотив. Според информация, поискана от " Капитал " от Министерство на вътрешните работи, броят на притежаваните късоцевни оръжия (пистолети) от физически лица в България за предходната 2022 година е 116 900, като в тях влизат и чиновниците на силовите ведомства. От Министерство на вътрешните работи подчертават, че през 2014 година законните револвери в страната са били с над 15 000 повече. Тоест управляващите регистрират спад в притежаването на оръжия, което считат за триумф.
Към тези близо 117 000 револвера би трябвало да се прибавят и още към 150 000 законно притежавани пушки от ловци. От Министерство на вътрешните работи не ги показват категорично в справката си с аргумента, че " тези оръжия не могат да се употребяват за никакви разнообразни от лов цели ".
Това, че по закон сходна приложимост е неприемлива, надалеч не значи, че не се случва. Преди години прочут с психическите си отклонения ловджия от Лясковец (чиито оръжия не бяха отнети макар болестта му) умъртви първокласен командос и обезвреди още шестима. Тогава основният прокурор по това време Сотир Цацаров изиска незабавна инспекция на разрешителните за оръжия в цялата страна, само че поривът на прокуратурата заглъхна дружно с отзвука от случая.
От Министерство на вътрешните работи не регистрират проблем с оръжията в България и тяхната приложимост. От службата " Контрол на общоопасните средства " (КОС) към Министерство на вътрешните работи обясниха пред " Капитал ", че те прецизно съблюдават закона, а съгласно него " всеки жител би могъл да има огнестрелно оръжие, стига да е физически и душевен здрав и против него да няма обвинявания, повдигнати по реда на Наказателния кодекс ".
Това, несъмнено, е официално правилно. И по този начин полицията трансферира отговорността към прокуратурата. Държавното обвиняване несъмнено има отношение към контрола на оръжията, тъй като отнемането им в огромна степен зависи от това дали против даден притежател на револвер има повдигнато обвиняване. Когато прокуратурата бави по няколко месеца инспекции (за които съгласно Закон за съдебната власт нормалният период е един месец), държанието ѝ несъмнено не е в услуга на публичната сигурност.
Министерство на вътрешните работи обаче също има механизми за надзор, а от ведомството мълчешком признават, че не ги употребяват. Става дума за Инструкция за реализиране на превантивна активност от полицейските органи на министерството. Документът е публикуван януари 2017 година В раздел " Индивидуална предварителна защита " е разказано, че такава се прави " по отношение на лица, за които има задоволително данни, от които може да се допусна, че ще извършат закононарушения или правонарушения ". Сред кръга сходни лица са посочени категорично тези, които имат разрешителни за оръжия.
" Това е работа на кварталните служители на реда - те би следвало да знаят кой има оръжие и в случай че против него има подаден сигнал, още до момента в който го ревизират и без да чакат прокуратурата, могат да му изготвят сигнален протокол, да беседват с него ", разясняват от министерството. Оттам означават, че даже да звучи смешно, такива ограничения работят.
В развитите страни има разнообразни начини за надзор на оръжията - включително изключителни инспекции, а освен нормалните и регулярни. В България не се вършат даже последните. Причините са ясни: от малцина чиновници, които се занимават с всевъзможни сигнали, до цялостната им индиферентност, когато проблем още не се е появил. Тоест превантивна активност съвсем липсва.
Бивши чиновници на работа Контрол на общоопасните средства (звено в МВР), с които " Капитал " беседва, настояват, че на процедура превантивни дейности в никакъв случай не са правили. " Всичко това е неглижирано от системата. За превантивна активност се счита най-много психиатричната експертиза, а не инспекции, които са в обсега на работа на Министерство на вътрешните работи. "
Не е изненадващо, че психиатричната експертиза, която би трябвало да преминат искащите да получат позволение за оръжие, също е официална, което е следващият проблем. " В закона има празнота, тъй като не е уредено по какъв начин човек удостоверява, че е душевен здрав ", разяснява пред " Капитал " психиатърът доктор Владимир Сотиров.
В нормативната база няма унифицирани критерии и стандартизирана процедура. Затова и всеки доктор самичък преценя по какъв начин да издаде уверение, че кандидатстващият за оръжие е душевен кадърен. Парадоксално, само че в България има строго написана процедура през каква психиатрична (и психологична) оценка минават чиновниците, които работят с класифицирана информация, само че такава липсва за разрешителните за револвер да вземем за пример. Не на последно място " психическите разстройства са унифицирани, няма диференциация ", разяснява още доктор Сотиров.
Само в последните няколко месеца два междусъседски абсурда в София приключиха трагично. Дни след последното битово ликвидиране, при което някогашният чиновник на Министерство на вътрешните работи Румен Тончев простреля психолога Иван Владимиров, в Ловеч настоящ служител на реда заплашва с оръжие приятелката си. След като тя се обажда на 112, на място идват дежурни, арестуват сътрудника си и изземат служебното му оръжие. Подобен случай е по-скоро екзотика.
Бивши чиновници на Министерство на вътрешните работи разясниха импровизирано пред " Капитал ", че момичето е имало шанс най-малко по две линии: " Първо, служителят на реда е млад и не е добре прочут на сътрудниците си, другояче е изцяло в реда на нещата да го покрият. И второ, казусът с убитият психолог е доста свеж, с цел да се прояви небрежност. "
За съпоставяне - месец по-рано, в средата на февруари, някогашният водач в Министерство на вътрешните работи болница Орлин Гигов беше арестуван след побой над дамата, с която е живял. Впоследствие се оказа, че тя е петата му жертва, а преди казусът да стане медийно прочут, проверяващите са били, меко казано, " разсеяни по тематиката ". " Колкото е занижен контролът към елементарните жители, три пъти по-занижен е, когато някой е от системата - пък бил той и някогашен чиновник ", признават насилствено от полицията.
Всъщност и Министерство на вътрешните работи, и прокуратурата разполагат с принадлежности да управляват притежаващите огнестрелни оръжия. " Единственият пропуск е нормативен и той е обвързван с психиатричната оценка ", настояват от системата. А когато към тази първа изчезнала стъпка прибавим небрежен следващ надзор, картината не е успокояваща. Според специалисти сериозна част от битовите убийства (когато са осъществени със законни оръжия) могат да се предотвратят.
Източник: flagman.bg
КОМЕНТАРИ