Дефицитът в човешкия ресурс - основният проблем пред българската армия и сигурност
Конституцията дефинира, че въоръжените сили подсигуряват суверенитета, сигурността и независимостта на страната и отбраната на нейната териториална целокупност. А според Закона за защитата и въоръжените сили, защитата, като част от националната сигурност, избрана от националните ползи, е система от политически, стопански, военни, обществени и други действия за обезпечаване на постоянна среда на сигурност и за подготовка и реализиране на въоръжена отбрана на териториалната целокупност и независимостта на страната.
Какво следим в последните месеци, да не кажа и години. Подобно на множеството същински значими тематики за българския народен интерес и тази за модернизацията на българската войска беше профанизирана. За няколко седмици маса лобисти, специалисти и псевдо специалисти, направиха по този начин, че всеки в тази страна - от студенти, през кръчмари до таксиметрови водачи, да схваща от Gripen, F-16 Fighting Falcon, Eurofighter Typhoon, или напряко казано от бойна авиация и то в елементи.
Но за въоръжените сили, сигурността и независимостта и териториалната целокупност на страната или пък за системата на защитата като че ли всички са не запомнили. Безинтересни тематики, в които няма пикантерия, а единствено голяма потребност от тежки политически и стратегически решения. Теми, които изискват използване на актуален защитителен мениджмънт, основан на правилата на положителното ръководство и обмисляне, на основа на оперативните качества на силите и евентуалните сюжети за тяхното потребление.
Политическо безумство е типът и количеството на купуваната бойна техника да бъдат обект на обществено разискване. Колко от хората участващи в тези неуместни диспути имат експертните и геополитическите (да, тъкмо геополитически) знания, въз основата на които отговорно и аргументирано да кажат " това – да ", " това – не "? Шепа хора, не повече.
Безобразие е националната сигурност
да се разисква на публични диспути
Тогава що за сигурност ще е тя, в случай че всеки, който има интерес да я пробие има достъп до информацията по какъв начин да го направи?
На социална полемика може да бъде сложена политиката, визията, задачите на развиване на българската страна и войска, както и прозрачността на харчене на парите за това по стандартите на НАТО. Очевидно цялостната визия за бъдещото на родината се крепи на пожелателно и не напълно осведомено стратегическо мислене, съчетано с неуверена политическа воля, то очевидно има потребност от необятна социална полемика, с цел да компенсира тези дефекти.
Отговорността на ръководещите политици, обаче, е да се грижат за националния суверенитет и защита. Това са им делегирали българските жители като отговорност. Изискват се решения, които въз основата на сигурна информация и тежка експертиза, би трябвало да дадат отговори на актуалните провокации и разрешат развиването на страната и нацията. Решения, които засягат съответни проблеми, а не измислени, тъй като за същинските няма комфортен или елементарен отговор.
Вредите от бездействието, политическата импотентност, или блокажа на управлявалите министерството на защитата през последните няколко мандата се ускоряват от редиците лобисти, специалисти или wannabe играчи, които с безспирното си хвалене на една или друга машина, не вършат нищо друго, с изключение на да оставят у обществото чувството, че става дума единствено за " едни пари ", които да сменят притежателя си.
Колкото и достолепия да има всеки вид техника, те биват оставени на назад във времето, а изпъкват единствено представителите им и тяхната битка със зъби и нокти за въздействие. А това води до опростачване на диалога.
Дебатите се свеждат до кавги и обвинявания
кой с каква комисионна ще си тръгне
кой е родолюбец (още едно необичайно определение, защото в общоприетия диалог става дума за съветски или американски ползи, само че пък те може би са водени от съветски или американски патриоти), кой предател и всичко друго, само че не и нещо общо с тематиката за защита и сигурност. Истинско закононарушение, когато става дума за интереса и сигурността на България.
Навлизане в конкретика и елементи, разбираеми за десетина индивида в страната, и отвод от посрещане на действителния проблем. Дори не е единствено това. Понякога в общественото пространство се носят откровени нелепости, дължащи се или на непросветеност, или на илюзия. Гръмко се изяснява, по какъв начин Военнопромишленият комплекс (ВПК) на страната ще се включи в модернизацията на армията. Но никой не си дава труд да изясни, че ВПК създава най-вече муниции за остаряло съветско въоръжение, а предприятията, нужни за задачите са Военноремонтните фабрики (ВРЗ). Може би, тъй като това ще наложи нахлуване в блатото на ръководството на тези сдружения и предприятия, където главен проблем отново е неналичието на политическа воля, съвременна визия за намерено ръководство и финансова отговорност. Едните към Министерство на стопанската система, другите към защитата, а към всички вперени алчни, партизански погледи.
Стилът на ръководство на защитата от десетилетия е
да оставим решенията на тежките проблеми за различен път
И колкото повече време минава, решенията от тежки стават съвсем невъзможни. Отлагането води до струпване на още повече проблеми, риск от още повече вреди, а по тематиката с защитата и сигурността, и до евентуални жертви.
Кой и по какъв начин дефинира целите при решаването на главните проблеми на българската войска. Дали на първо време би трябвало да модернизираме въоръжението си или да се оправим с дълго отлаганата, само че безусловно наложителна утилизация на боеприпасите (ще загатна единствено касетъчните бомби, старите ракетни мотори и химическите боеприпаси)?
Дали пък на първо време не би трябвало да осигурим армия от високо образовани и стимулирани офицери, предвождащи добре подготвен състав?
Да, съгласно мен главният проблем пред българската войска и сигурност е дефицитът в човешкия запас, незадоволително добре квалифициран състав, отсъствието на каквато и да е мисъл за мотивация и професионализъм на думи.
Поставят се користни въпроси за пазаруване на разнообразни типове въоръжение, без да има разбор и аргументация, с неосигурени човешки запаси. Ето това е тематиката, пред която, ръководещите в последните години се пробват да заровят глава в пясъка. Дори когато пясъкът се оказва бетон.
" Защитата на достолепието и достойнството на военнослужещия е обвързване на държавните органи и на длъжностните лица на територията на Република България и отвън нея ", чл.177, алинея 2 от Закона за защитата и въоръжените сили на Република България. Държавата от години нарушава личните си закони. Какво достолепие, каква чест може да желаеме от хора, на които възнаграждението за труда им е несъмнено на 600 лв..
5600 души не доближават на Българската войска
съгласно изнесените данни през февруари тази година. (Добре е да се знае, че пари за заплати на тези 5600 души в бюджета има, те са дават като ДМС на служещите, другояче заплащането ще е напълно мизерно. И мощно понижава мотивацията за попълване на недокомлекта). Като съществена причина за дефицита на фрагменти се показва незадоволителното съоръжение и несъответстващото възнаграждение. Защо никой не приказва обществено за това? Защото не е комфортно, не е пикантно и изисква изпитание, мисъл и деяние.
Защото другояче би трябвало да признаем, че бойният дух на българската войска от дълго време е останал единствено възрожденски блян и спомен от отминали славни борби. А такива самопризнания не носят политически дял. Днес българските военни са герои в спокойно време, пазят своя пост и родината, посредством единствено на личната си воля и дебелоглав. И в множеството случаи, хората постъпващи на работа са без различен избор в живота. За тях армията е последният късмет за оцеляване, средство да изхранят фамилиите си, а не мотивация и идея.
Не се изисква доста въображение или управническа мисъл, с цел да се стигне до извода, че с цел да привлечеш и задържиш експерти и експерти, на първо време би трябвало да им осигуриш положително обучение, по-късно, да успееш да задържиш интереса им с нужното почитание и подсигурено съответно възнаграждение на труда им. Тези хора би трябвало да са уверени, че ще работят в сигурна среда с опция за личностно и кариерно развиване.
Обучението на професионални фрагменти, изключително в региона на защитата, е доста дълъг и безценен развой.
Трябва да се спре и с безумните псевдопатриотични нелепости
с наборната военна работа
Всяка инвестиция в образованието на военни фрагменти би била изгубена, в случай че не можем да задържим тези фрагменти и да се възползваме от техните познания и умения. Най-ефикасната и евтина армия е професионалната. Последните разбори на НАТО демонстрират, че за построяването на един професионален боец са нужни най-малко 4 години, като наклонността е този интервал да пораства с напредването на технологиите.
Защото, с изключение на да пропилеем времето на младежите и да хвърлим следващите стотици милиони за образованието на армия, която на следващия ден няма да можем да употребяваме, нищо друго няма да реализираме. Ще образоваме армия, ще харчим десетки и стотици милиони, и сега, когато всеки боец придобие относително прилични познания и опит, ние ще го пратим да наваксва с живота, знанията и специалността, и по този начин ще захвърлим инвестицията в коша. След което изначало ще пропилеем още време и средства на идващите наборници. А тук въобще не приказваме за пропуснатите стопански изгоди, когато безусловно замразиш година или две от живота на трудоспособни хора.
Решенията за националната сигурност на България следва да са най-лесните. Или би трябвало да бъдат, с изключение на в случаите, когато има други движещи сили. Недопустимо е да бъдат обслужвани каквито и да било лобита. Националният интерес може да бъде предпазен единствено посредством развиване, рационализиране и потребление на съответни отбранителни качества и създаване на обединен комплект оперативно съвместими Въоръжени сили, способни да изпълнят целия размер от задания, подбудени от трендовете в развиването на геостратегическата среда на сигурност. Пише го в много документи. Изисква единствено воля и отговорност.
Стоил Яков
Авторът Стоил Яков е ръководител на борда на ТЕРЕМ АД в интервала 2015 година – 2016 година През 2016 приключва специализация " Тероризъм и контратероризъм " в Университета в Джорджтаун, Съединени американски щати, както и " Войната в Близкия Изток " в Бостънския университет. Председател на предизборния щаб на ДСБ
Какво следим в последните месеци, да не кажа и години. Подобно на множеството същински значими тематики за българския народен интерес и тази за модернизацията на българската войска беше профанизирана. За няколко седмици маса лобисти, специалисти и псевдо специалисти, направиха по този начин, че всеки в тази страна - от студенти, през кръчмари до таксиметрови водачи, да схваща от Gripen, F-16 Fighting Falcon, Eurofighter Typhoon, или напряко казано от бойна авиация и то в елементи.
Но за въоръжените сили, сигурността и независимостта и териториалната целокупност на страната или пък за системата на защитата като че ли всички са не запомнили. Безинтересни тематики, в които няма пикантерия, а единствено голяма потребност от тежки политически и стратегически решения. Теми, които изискват използване на актуален защитителен мениджмънт, основан на правилата на положителното ръководство и обмисляне, на основа на оперативните качества на силите и евентуалните сюжети за тяхното потребление.
Политическо безумство е типът и количеството на купуваната бойна техника да бъдат обект на обществено разискване. Колко от хората участващи в тези неуместни диспути имат експертните и геополитическите (да, тъкмо геополитически) знания, въз основата на които отговорно и аргументирано да кажат " това – да ", " това – не "? Шепа хора, не повече.
Безобразие е националната сигурност
да се разисква на публични диспути
Тогава що за сигурност ще е тя, в случай че всеки, който има интерес да я пробие има достъп до информацията по какъв начин да го направи?
На социална полемика може да бъде сложена политиката, визията, задачите на развиване на българската страна и войска, както и прозрачността на харчене на парите за това по стандартите на НАТО. Очевидно цялостната визия за бъдещото на родината се крепи на пожелателно и не напълно осведомено стратегическо мислене, съчетано с неуверена политическа воля, то очевидно има потребност от необятна социална полемика, с цел да компенсира тези дефекти.
Отговорността на ръководещите политици, обаче, е да се грижат за националния суверенитет и защита. Това са им делегирали българските жители като отговорност. Изискват се решения, които въз основата на сигурна информация и тежка експертиза, би трябвало да дадат отговори на актуалните провокации и разрешат развиването на страната и нацията. Решения, които засягат съответни проблеми, а не измислени, тъй като за същинските няма комфортен или елементарен отговор.
Вредите от бездействието, политическата импотентност, или блокажа на управлявалите министерството на защитата през последните няколко мандата се ускоряват от редиците лобисти, специалисти или wannabe играчи, които с безспирното си хвалене на една или друга машина, не вършат нищо друго, с изключение на да оставят у обществото чувството, че става дума единствено за " едни пари ", които да сменят притежателя си.
Колкото и достолепия да има всеки вид техника, те биват оставени на назад във времето, а изпъкват единствено представителите им и тяхната битка със зъби и нокти за въздействие. А това води до опростачване на диалога.
Дебатите се свеждат до кавги и обвинявания
кой с каква комисионна ще си тръгне
кой е родолюбец (още едно необичайно определение, защото в общоприетия диалог става дума за съветски или американски ползи, само че пък те може би са водени от съветски или американски патриоти), кой предател и всичко друго, само че не и нещо общо с тематиката за защита и сигурност. Истинско закононарушение, когато става дума за интереса и сигурността на България.
Навлизане в конкретика и елементи, разбираеми за десетина индивида в страната, и отвод от посрещане на действителния проблем. Дори не е единствено това. Понякога в общественото пространство се носят откровени нелепости, дължащи се или на непросветеност, или на илюзия. Гръмко се изяснява, по какъв начин Военнопромишленият комплекс (ВПК) на страната ще се включи в модернизацията на армията. Но никой не си дава труд да изясни, че ВПК създава най-вече муниции за остаряло съветско въоръжение, а предприятията, нужни за задачите са Военноремонтните фабрики (ВРЗ). Може би, тъй като това ще наложи нахлуване в блатото на ръководството на тези сдружения и предприятия, където главен проблем отново е неналичието на политическа воля, съвременна визия за намерено ръководство и финансова отговорност. Едните към Министерство на стопанската система, другите към защитата, а към всички вперени алчни, партизански погледи.
Стилът на ръководство на защитата от десетилетия е
да оставим решенията на тежките проблеми за различен път
И колкото повече време минава, решенията от тежки стават съвсем невъзможни. Отлагането води до струпване на още повече проблеми, риск от още повече вреди, а по тематиката с защитата и сигурността, и до евентуални жертви.
Кой и по какъв начин дефинира целите при решаването на главните проблеми на българската войска. Дали на първо време би трябвало да модернизираме въоръжението си или да се оправим с дълго отлаганата, само че безусловно наложителна утилизация на боеприпасите (ще загатна единствено касетъчните бомби, старите ракетни мотори и химическите боеприпаси)?
Дали пък на първо време не би трябвало да осигурим армия от високо образовани и стимулирани офицери, предвождащи добре подготвен състав?
Да, съгласно мен главният проблем пред българската войска и сигурност е дефицитът в човешкия запас, незадоволително добре квалифициран състав, отсъствието на каквато и да е мисъл за мотивация и професионализъм на думи.
Поставят се користни въпроси за пазаруване на разнообразни типове въоръжение, без да има разбор и аргументация, с неосигурени човешки запаси. Ето това е тематиката, пред която, ръководещите в последните години се пробват да заровят глава в пясъка. Дори когато пясъкът се оказва бетон.
" Защитата на достолепието и достойнството на военнослужещия е обвързване на държавните органи и на длъжностните лица на територията на Република България и отвън нея ", чл.177, алинея 2 от Закона за защитата и въоръжените сили на Република България. Държавата от години нарушава личните си закони. Какво достолепие, каква чест може да желаеме от хора, на които възнаграждението за труда им е несъмнено на 600 лв..
5600 души не доближават на Българската войска
съгласно изнесените данни през февруари тази година. (Добре е да се знае, че пари за заплати на тези 5600 души в бюджета има, те са дават като ДМС на служещите, другояче заплащането ще е напълно мизерно. И мощно понижава мотивацията за попълване на недокомлекта). Като съществена причина за дефицита на фрагменти се показва незадоволителното съоръжение и несъответстващото възнаграждение. Защо никой не приказва обществено за това? Защото не е комфортно, не е пикантно и изисква изпитание, мисъл и деяние.
Защото другояче би трябвало да признаем, че бойният дух на българската войска от дълго време е останал единствено възрожденски блян и спомен от отминали славни борби. А такива самопризнания не носят политически дял. Днес българските военни са герои в спокойно време, пазят своя пост и родината, посредством единствено на личната си воля и дебелоглав. И в множеството случаи, хората постъпващи на работа са без различен избор в живота. За тях армията е последният късмет за оцеляване, средство да изхранят фамилиите си, а не мотивация и идея.
Не се изисква доста въображение или управническа мисъл, с цел да се стигне до извода, че с цел да привлечеш и задържиш експерти и експерти, на първо време би трябвало да им осигуриш положително обучение, по-късно, да успееш да задържиш интереса им с нужното почитание и подсигурено съответно възнаграждение на труда им. Тези хора би трябвало да са уверени, че ще работят в сигурна среда с опция за личностно и кариерно развиване.
Обучението на професионални фрагменти, изключително в региона на защитата, е доста дълъг и безценен развой.
Трябва да се спре и с безумните псевдопатриотични нелепости
с наборната военна работа
Всяка инвестиция в образованието на военни фрагменти би била изгубена, в случай че не можем да задържим тези фрагменти и да се възползваме от техните познания и умения. Най-ефикасната и евтина армия е професионалната. Последните разбори на НАТО демонстрират, че за построяването на един професионален боец са нужни най-малко 4 години, като наклонността е този интервал да пораства с напредването на технологиите.
Защото, с изключение на да пропилеем времето на младежите и да хвърлим следващите стотици милиони за образованието на армия, която на следващия ден няма да можем да употребяваме, нищо друго няма да реализираме. Ще образоваме армия, ще харчим десетки и стотици милиони, и сега, когато всеки боец придобие относително прилични познания и опит, ние ще го пратим да наваксва с живота, знанията и специалността, и по този начин ще захвърлим инвестицията в коша. След което изначало ще пропилеем още време и средства на идващите наборници. А тук въобще не приказваме за пропуснатите стопански изгоди, когато безусловно замразиш година или две от живота на трудоспособни хора.
Решенията за националната сигурност на България следва да са най-лесните. Или би трябвало да бъдат, с изключение на в случаите, когато има други движещи сили. Недопустимо е да бъдат обслужвани каквито и да било лобита. Националният интерес може да бъде предпазен единствено посредством развиване, рационализиране и потребление на съответни отбранителни качества и създаване на обединен комплект оперативно съвместими Въоръжени сили, способни да изпълнят целия размер от задания, подбудени от трендовете в развиването на геостратегическата среда на сигурност. Пише го в много документи. Изисква единствено воля и отговорност.
Стоил Яков
Авторът Стоил Яков е ръководител на борда на ТЕРЕМ АД в интервала 2015 година – 2016 година През 2016 приключва специализация " Тероризъм и контратероризъм " в Университета в Джорджтаун, Съединени американски щати, както и " Войната в Близкия Изток " в Бостънския университет. Председател на предизборния щаб на ДСБ
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ