„Конституцията дава правомощия на правителството да ръководи и осъществява външната

„ Конституцията дава пълномощия на държавното управление да управлява и реализира външната политика на България и в този смисъл министър председателят може да изрази позиция на съвещанието на Съвета на Европейски Съюз идната седмица за събаряне на ветото за Република Северна Македония. Според член 105, когато взе участие в създаването и приемането на актове на Европейския съюз, Министерският съвет осведоми авансово Народното събрание и дава доклад за своите дейности. Въпреки че законът разрешава на премиера да вземе решение, смятам, че тематиката за Северна Македония е извънредно сензитивна и е нужен политически и публичен консенсус. Затова би трябвало да има диспути и гласоподаване в Народното събрание. “ Това разяснява пред БНР Елена Йончева, евродепутат от групата на социалистите и демократите.

Тя уточни, че за предлагането на Европейски Съюз за преговорната рамка със Северна Македония, което идва от името на страната ръководител на Съвета сега – Франция, се знаят единствено някои аспекти. Не е ясно кой е вносител на текста в Комисията по външна политика на Народното събрание, не е ясно в каква юридическа форма е той, занапред би трябвало да се прегледа от членовете й, а до съвещанието в Брюксел на 23-24 юни остават броени дни.

Българският интерес не е обвързван само с промени в конституцията на Северна Македония, каквито се дават обещание. Скопие би трябвало да извършва Договора за добросъседство от 2017 година, безапелационна беше Елена Йончева. Тя разяснява още, че България изгуби доста време, в което можеше да трансформира българската идея в европейска идея. Натискът не трябваше да е върху София, а върху Скопие, тъй като Северна Македония не извършва контракта с България. Нашите претенции не съумяха да стигнат до Европейската комисия.

Евродепутатът описа, че преди два месеца в двустранна среща с комисаря по разширението Оливер Вархей е предложила той да взе участие в конференция в София по тематиката. На форума еврокомисарят трябваше да чуе българската позиция, изразена от политици, историци и специалисти, и да каже кои български ползи ще бъдат предпазени в преговорната рамка. Определихме дата, само че в последния миг той я отсрочи, описа Елена Йончева. Според нея това значи, че в многократните си визити в София Оливер Вархей повече е убеждавал, в сравнение с се е вслушвал в събеседниците си. Тя предвижда, въз основа на диалога си с него, че в Европейската комисия чакат първата стъпка да е повдигане на ветото.

Попитана за друго значимо решение, което се чака да се вземе в Брюксел на 23-24 юни – даването на статут на кандидат-членове на Европейски Съюз на Украйна и Молдова, Елена Йончева сподели, че приема това по-скоро като политически жест. Тя напомни, че Турция е с този статут от 1999 година Солидарността не би трябвало да подменя действителността, разяснява евродепутатът. Според нея глобите против Русия не би трябвало да вредят повече на този, който ги постанова, в сравнение с този, за който са предопределени, още повече, когато е квалифициран. Тя предвижда, че глобите няма да реализират търсения резултат.

„ Важен въпрос е накъде вървят мирните договаряния. Безумие е да се каже, че спорът ще се реши на бойното поле, както предложи висшият представител за външна политика Жозеп Борел. Ситуацията няма да е в интерес на Украйна тогава “, разяснява още Елена Йончева.

„ Папа Франциск сподели преди дни, че тълкуването на спора не може да бъде сведено до определянето на положителни и неприятни, без да се мисли за корените, които са извънредно комплицирани. Конфликтът до известна степен беше предизвикан или непредотвратен “, цитира думите му евродепутатът.

Елена Йончева напомни и изявлението на някогашния държавен секретар на Съединени американски щати Хенри Кисинджър на форума в Давос преди седмици, с което той предложи да се търси спокойно съглашение и дори позволи безпристрастен статут на Украйн