КС: Kритериите за баланс свобода на словотo-лични данни са противоконституционни
Конституционният съд в състав: Борис Велчев – ръководител, членове: Георги Ангелов, Анастас Анастасов, Гроздан Илиев, Мариана Карагьозова–Финкова, Константин Пенчев, Филип Димитров, Таня Райковска, Надежда Джелепова, Павлина Панова, Атанас Семов, Красимир Влахов при присъединяване на секретар-протоколиста Кристина Енчева, прегледа в закрито съвещание на 15 ноември 2019 година конституционно дело № 4/2019 година, докладвано от арбитър Мариана Карагьозова–Финкова.
Особени отзиви: Анастас Анастасов, Гроздан Илиев, Красимир Влахов, Павлина Панова
Производството е с съображение чл.149, алинея 1, т. 2 и т.4 по отношение на чл.150, алинея 1 от Конституцията на Република България (Конституцията).
На съвещание, извършено на 18 юни 2019г., Конституционният съд с определение по допустимост е приел да прегледа всъщност настояването на петдесет и пет народни представители от 44-то Народно заседание по т.1 - за определяне на противоконституционност на наредбата на чл.25з, ал.2 от Закона за отбрана на персоналните данни (ЗЗЛД)(създаден с § 26 от Закона за изменение и допълнение на ЗЗЛД, обнародван Дъждовни води, бр. 17 от 26 февруари 2019 г.), както и по т.2.1 и т. 2.2 - за изговаряне по отношение на сходството на същата законова наредба с общопризнати правила на интернационалното право и с интернационалните контракти, по които Република България е страна.
Искането на народните представители, по този начин както е позволено от Конституционният съд, е за определяне на противоконституционност на нормата в чл.25з, ал.2 от Закона за отбрана на персоналните данни (създаден с § 26 от Закона за изменение и допълнение на ЗЗЛД, Обн. Дъждовни води, бр. 17 от 26 февруари 2019 година, влезнала в действие все още на сезирането на Конституционния съд) като противоречаща на член 4, алинея 1, чл.39 - 41, член 11, ал.1 и член 54, ал.2 от Конституцията и за изговаряне за сходство на същата норма с чл.10 от Конвенцията за отбрана правата на индивида и главните свободи (КЗПЧОС, Конвенцията), с член 19 от Всеобщата декларация на Организация на обединените нации за правата на индивида (ВДПЧ) и с член 19 от Международния пакт за цивилен и политически права (МПГПП).
Мотивите в настояването са обособени в две елементи. В първата част централно място в аргументацията на твърдяната противоконституционност на чл.25з, ал.2 ЗЗЛД имат съображенията свързани с нарушение на правилото на правовата страна (чл.4, ал.1 от Основния закон). Последователно са приведени доводи, с позоваване на практиката на Конституционния съд, за противоречие на оспорената норма с главните условия на правовата страна във фиктивен смисъл. Според вносителя, обтекаемите и неразбираеми формулировки на посочените „ критерии “ в чл.25з, ал.2 откриват опция за субективизъм в реализирането от Комисията за отбрана на персоналните данни на контрола за правомерност на активността за журналистически цели. В настояването се поддържа и несъгласие с условията за пропорция, пропорционалност, възбрана за прекаленост, като детайли от наличието на правилото на правовата страна. Направен е извод, че оспорената наредба трансформира свободата на изложение на мнение и информация в изключение, а правото на отбраната на персоналните данни бива издигнато в сан на принцип, без конституционно съображение. Приведени са доводи за несъгласие с наредбите в чл.39 - 41 от Конституцията. Като се акцентира особената значителност на печата и средствата за всеобща информация за съществуването на демокрацията и съществуването на безапелационна възбрана за цензура в главния закон, в настояването се поддържа, че въвеждането на обтекаеми, неразбираеми „ критерии “ и ограничавания за използването на персонални данни за журналистически цели всъщност е равнозначно на налагането на цензура. Обосновава се и несъгласие на чл.25з, ал.2 от ЗЗЛД с чл.11, ал.1 (принцип на политическия плурализъм) и с член 54, алинея 2 от Конституцията. Във втората част на настояването се привеждат причини за противоречие на член 25з, ал.2 от ЗЗЛД с член 10 от КЗПЧОС, с чл.19 от ВДПЧ и с чл.19 от МПГПП в подтекста на представена процедура на Европейския съд по правата на индивида (ЕСПЧ).
От поканените институции мнения са показани от президента на Република България, от Министерски съвет (МС), от Върховния административен съд (ВАС) и от Комисията за отбрана на персоналните данни (КЗЛД).
Според президента на Република България настояването е основателно. Обосновано е визията, че с въведените критерии в чл.25з, ал.2 ЗЗЛД оспорената наредба не способства за реализиране на равновесие сред правата, а се явява несъразмерна, небалансирана мярка, която дава превес на правото на отбрана на персоналните данни пред свободата на изложение и информация, заради което същата опонира на правилото на правовата страна (чл.4, ал.1 от Основния закон) и е в " отклоняване и от конституционното обвързване да се обезпечи свободно от държавна интервенция пространство за разрастване на личността в гражданското общество (чл. 4, алинея 2, прочие 2). " В мнението се показва, че и Регламент (ЕС) 2016/679 (Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на отбраната на физическите лица по отношение на обработването на персонални данни и по отношение на свободното придвижване на такива данни и за анулация на Директива 95/46/EО (Общ правилник по отношение на отбраната на данните) от от 27 април 2016 година, Официален вестник от 4.5.2016, L 119/1, по - надолу Регламент 2016/679 или Регламент) , и предхождащата го Директива 95/46/ЕО (отменена), не съдържат подобен лист с критерии, и че самият баланс сред двете съществени права е постоянно съответна величини, която изисква гъвкава самостоятелна преценка, отчитаща особеностите на съответния случай. Като се базира на практиката на Конституционния съд и европейските съдилища, президентът поддържа несъобразяване с откритото от Европейски съд по правата на човека схващане за нужда от еднообразно ценене на правата по чл.8 и чл.10 от КЗПЧОС и приема, че наредба в чл.25з, ал.2 ЗЗЛД, е в противоречие с чл.19 от ВДПЧ и чл.10, пар. 1 и 2 от КЗПЧОС.
Министерски съвет намира настояването за безпричинно и голословно. Излагат се причини, че правилото на правовата страна не е нарушен, защото с критериите, въведени в чр.25з, ал.2 ЗЗЛД се основават условия за правна сигурност и предвидимост при осъществяването на преценка за баланс сред конкуриращи се права, подсигурява се освен отбраната на персонални данни, само че и опцията за тяхното правомерно потребление. В мнението се отбелязва, че критериите са ясно дефинирани и обезпечават нужния ред в сходство с правилото на правовата страна, изискват се от Регламент 2016/679, подсигуряват предсказуемост на дейностите на КЗЛД. Като показва, че правата на личността конституционно са сложени като ограничител на чл.39-41 от Конституцията, в мнението се прави извод, че посредством оспорените критерии се преценя законосъобразността на обработването на персоналните данни и се подсигурява салдото сред неприкосновеността на персоналния живот и свободата на изложение и информация. Министерски съвет поддържа, че неналичието на критерии би довело до нелегално вмешателство в персоналния живот при реализиране на журналистическа активност, научно или художествено творчество, заради което не е налице несъгласие с чл.54, ал.2 от Конституцията. С позоваване на процедура на Европейски съд по правата на човека в мнението се приема, че оспорените критерии са извлечени от тази процедура, и не са в противоречие с чл.10 КЗПЧОС, чл.19 ВДПЧ и с чл.19 МПГПП.
Върховният административен съд (ВАС) намира настояването за безпричинно. В мнението се поддържа, че посочените критерии в оспорената наредба, са в осъществяване на обвързване по чл.85 от Регламент 2016/679, не са неразбираеми и следва да се преценят с оглед тяхната цел, а тълкуването е прийом за превъзмогване „ неизбежните недостатъци на нормативните актове “. Изразява се визията, че ограничението на правата по чл.39 - 41 от Конституцията е възможно, тъй като то цели да " осуети накърняването на правата и законните ползи (сред тях и правото на отбрана на персоналните данни) на другиго ". Приема се, че критериите в чл.25з, ал.2 ЗЗЛД, поради практиката на Европейски съд по правата на човека, не са в противоречие с член 10 от КЗПЧОС, както и с чл.19 ВДПЧ и чл.19 МПГПП.
КЗЛД намира настояването за безпричинно и голословно в неговата целокупност. Поддържа се, че наредбата в чл.25з, ал.2 ЗЗЛД дава отговор на, произлизащо от Регламент 2016/679 обвързване за координиране със закон на правото на отбрана на персоналните данни с правото на независимост на изложение и информация. В мнението се твърди, че критериите са изведени от процедура на Съд на Европейския съюз, Европейски съд по правата на човека и Конституционния съд и са въведени за да се избегне колизия и да се обезпечи баланс сред двете съществени права, които не са безспорни. Поддържа се, че неизчерпателното изброяване и различното използване на оспорените критерии подсигуряват бистрота, единно пояснение и използване, резистентност и правна сигурност, които са главната гаранция против субективизъм при осъществяването на преценката за салдото.
В писмо до Конституционния съд съдружие Съюз на българските публицисти (СБЖ) акцентира, че настояването за оповестяване на противоконституционен чл.25з, ал.2 ЗЗЛД изцяло дава отговор на правилата, изразявани и защитавани неведнъж от Съюза и са в поддръжка на настояването. Отхвърляне на настояването в неговата целокупност се застъпва от Национален съвет за журналистическа нравственос (НСЖЕ), Асоциацията за отбрана на персоналните данни (АЗЛД) и фондация Български юристи за правата на индивида (БАПЧ). В поддръжка на направеното искане, също така на Съюз на българските журналисти е и мнението на фондация Програма Достъп до информация (ПДИ).
НСЖЕ поддържа, че оспорената в настояването наредба не е противоконституционна и подхожда на интернационалните контракти, по които Република България е страна като се аргументира на основата на изясняване наличието на посочените в чл.25з, ал.2 ЗЗЛД критерии в подтекста на посочени решения на Европейски съд по правата на човека и на Конституционния съд. Поддържа се, че това законодателно решение цели да подкрепи админите на персонални данни и държавните органи при намирането на верен баланс сред свободата на словото и правото на отбрана на персоналните данни.
АЗЛД подчертава върху това, че с предвиждането точно в закон на критериите по отношение на преценката на салдото сред правото на отбрана на персоналните данни и правото на независимост на изложение и информация се цели реализиране на несъмнено равнище на правна сигурност и предвидимост и основаване на изясненост за получателите на наредбата в чл.25з, ал.2 ЗЗЛД. Приема се, че този законодателен метод кореспондира с условията и правилата на едно демократично общество за сдобряване на двете конкуриращи се права.
Фондация Български адвокати за правата на човека лимитира аргументацията си в показаното мнение до поддържане на сходство на наредбата в чл.25з, ал.2 ЗЗЛД с чл.10 Европейска конвенция за правата на човека, чл.19 ВДПЧ и чл.19 МПГПП. Приема, в подтекста на представена процедура на Европейски съд по правата на човека, че плануваните в оспорената наредба критерии за преценка на салдото не дават превес на отбрана на персоналните данни, а съставляват уредба на позитивните отговорности на страната да отбрани персоналния живот на жителите от непозволено посягане, както и, че заради еднаквост на наредбите в член 10 Европейска конвенция за правата на човека, член 19 от ВДПЧ и член 19 от МПГПП националната конституционна уредба по отношение на свободата на словото наредбата на чл.25з , ал.2 ЗЗЛД е в сходство с тези интернационалните правила и актове.
Позовавайки се на процедура на Конституционния съд и възприетите в редица решения на Европейски съд по правата на човека критерии за баланс сред свободата на словото и правото да се търси, получава и популяризира информация и отбраната на персоналния живот, ПДИ показва визията, че е належащо да се ползва еластичен метод при балансирането им. Поддържа, че информационните права на жителите по чл.40 и чл.41 от главния закон следва да се преглеждат като принцип, а тяхното ограничение е изключение от правилото и предстои на стеснително пояснение. В мнението е изработен извод, че не съществува социална нужда от основаването на по-детайлна уредба в обсъжданата материя и с критериите в чл.25з, ал.3 ЗЗЛД се основава риск от преценка от „ позволителен вид “, което е конституционно неприемливо във връзка с свободата на словото.
Писмените правни отзиви, изразени от проф. д.п.н. Нели Огняноваи доцент доктор Жана Попова са в поддръжка на направеното искане.
Проф. д.п.н. Нели Огнянова твърди и привежда доводи за противоконституционност на оспорената наредба (чл.4 от главния закон) и за несъответствието и с КЗПЧОС. Като се регистрира практиката на Европейски съд по правата на човека, по отношение на условието за досегаемост и предвидимост на закон, посредством който се лимитира свободата на изложение, се показва, че наредбата на чл.25з, ал.2 не е дефинирана задоволително тъкмо, ясно и точно и е в противоречие с правилото на правовата страна. Прави се извод, че тази наредба е в противоречие с чл.10 КЗПЧОС, защото по смисъла на същата наредба не може да се преглежда като акт с качествата на закон.
Според доцент доктор Попова с наредбата в 25з, алинея 2 ЗЗЛД напъните на държавните институции се насочват към ограничение на журналистическата работа. Поддържа се, че наредбата е противоконституционна. Обоснован е изводът, че с неразбираемо и непрецизно дефинираните критерии в оспорената наредба се основава правна неустановеност, заради което тя опонира на правилото на правовата страна. Посочва се, че с критериите се лимитира непропорционално свободата на изложение и се затруднява правото на достъп до информация, което е нарушаване на чл.39, чл.40 и чл.41 от Конституцията. Аргументира се, че оспорваната наредба опонира и на обезпечената от Конституцията в чл.54, ал.2 независимост на художественото, научното и техническото творчество.
Конституционният съд, като разиска доводите и съображенията за противоконституционност на чл.25з, ал.2 и противоречие с посочените интернационалните контракти, по които Република България е страна, в настояването на народните представители от 44- то Народно заседание, и изразените мнения от поканените институции, неправителствени организации и показаните по делото писмени правни отзиви, с цел да се произнесе, взе поради следното:
Оспорената пред Конституционният съд наредба в чл.25з, ал.2 ЗЗЛД гласи:
Чл. 25з (1) Oбpaбoтвaнeтo нa персонални дaнни зa жypнaлиcтичecĸи цeли, ĸaĸтo и зa aĸaдeмичнoтo, xyдoжecтвeнoтo или литepaтypнoтo изpaзявaнe e зaĸoнocъoбpaзнo, ĸoгaтo ce извъpшвa зa ocъщecтвявaнe нa cвoбoдaтa нa изpaзявaнe и пpaвoтo нa инфopмaция, пpи зaчитaнe нa нeпpиĸocнoвeнocттa нa персоналния живoт.
(2) Πpи paзĸpивaнe чpeз пpeдaвaнe, paзпpocтpaнявaнe или пo дpyг нaчин, пo ĸoйтo личнитe дaнни, cъбpaни зa цeлитe нa aл. 1, cтaвaт дocтъпни, бaлaнcът мeждy cвoбoдaтa нa изpaзявaнe и пpaвoтo нa инфopмaция и пpaвoтo нa зaщитa нa личнитe дaнни ce пpeдocтaвя въз ocнoвa нa cлeднитe ĸpитepии, дoĸoлĸoтo ca oтнocими:
1. ecтecтвoтo нa личнитe дaнни;
2. влияниeтo, ĸoeтo paзĸpивaнeтo нa личнитe дaнни или тяxнoтo бщecтвeнo oпoвecтявaнe би oĸaзaлo въpxy нeпpиĸocнoвeнocттa нa персоналния живoт нa cyбeĸтa нa дaнни и нeгoвoтo дoбpo имe;
3. oбcтoятeлcтвaтa, пpи ĸoитo личнитe дaнни ca cтaнaли извecтни нa aдминиcтpaтopa;
4. xapaĸтepa и ecтecтвoтo нa изявлeниeтo, чpeз ĸoeтo ce yпpaжнявaт пpaвaтa пo aл.1;
5. знaчeниeтo нa paзĸpивaнeтo нa персонални дaнни или oбщecтвeнoтo им oпoвecтявaнe зa изяcнявaнeтo нa въпpoc oт oбщecтвeн интepec;
6. oтчитaнe дaли cyбeĸтът нa дaнни e лицe, ĸoeтo зaeмa длъжнocт пo член 6 oт Зaĸoнa зa пpoтивoдeйcтвиe нa ĸopyпциятa и зa oтнeмaнe нa нeзaĸoннo пpидoбитoтo имyщecтвo, или e лицe, ĸoeтo пopaди ecтecтвoтo нa cвoятa дeйнocт или poлятa мy в oбщecтвeния живoт e c пo-зaнижeнa зaщитa нa личнaтa cи нeпpиĸocнoвeнocт, или чиитo дeйcтвия имaт влияниe въpxy oбщecтвoтo;
7. oтчитaнe дaли cyбeĸтът нa дaнни c дeйcтвиятa cи e дoпpинecъл зa paзĸpивaнe нa cвoи персонални дaнни и/или инфopмaция зa персоналния cи и ceмeeн живoт;
8. цeлтa, cъдъpжaниeтo, фopмaтa и пocлeдицитe oт изявлeниeтo, чpeз ĸoeтo ce yпpaжнявaт пpaвaтa пo aл. 1;
9. cъoтвeтcтвиeтo нa изявлeниeтo, чpeз ĸoeтo ce yпpaжнявaт пpaвaтa пo aл. 1, c ocнoвнитe пpaвa нa гpaждaнитe;
10. дpyги oбcтoятeлcтвa, oтнocими ĸъм ĸoнĸpeтния cлyчaй.
Тази наредба е част от подхванатите промени в ЗЗЛД, с цел да се подсигурява, преди всичко, ефикасното осъществяване на Регламент 2016/679, и по - съответно, с нея се осъществя плануваният за страните членки мандат в член 85 от Регламента.
С приемането на Регламент 2016/679 Съюзът първи е упражнил подготвеност в материята на отбрана на физическите лица по отношение на обработването на персоналните данни. На страните членки е предоставена независимост на преценка да упражнят своята подготвеност по предмета на и в сходство с условията на посочения чл.85 от Регламента.
Във връзка с този юридически подтекст на приемане на наредбата на чл.25з, ал.2 ЗЗЛД Конституционният съд намира за належащо да направи следното конкретизиране от голяма важност за неговите по – нататъшни разсъждения:
Единствено способен да пояснява първичното право на Европейски Съюз и да се произнася за валидността и по тълкуването на актовете на институциите на съюза е Съдът на Европейския съюз (СЕС). В съдействие с националните съдилища, посредством процедурата за преюдициално питане по чл.267 от Договора за действие на Европейския съюз (ДФЕС), Съд на Европейския съюз на практика се произнася по въпроса за сходството със съюзното право на националните законодателни ограничения по неговото използване (Решение на Съд на Европейския съюз от 26 февруари 2013г. по дело C-617/10 Åklagaren v Hans Åkerberg Fransson, пар.19 и цитираната там процедура на СЕС).
Регламент 2016/679 е признат като “общ “ в смисъл на „ общоприет “ правилник. По този метод в самото название на акта се акцентира, че той включва и разпореждания с общ темперамент в областта на отбраната на персоналните данни и на страните членки е предоставена независимост на преценка да одобряват изключения и дерогации, при посочените условия, в това число и по отношение на обработката на персонални данни за журналистически цели или задачите на академичното, литературното и художественото изложение (по – нататък и „ за задачите на журналистическото изложение “). Това придава специфичност на наредбата на чл.85 от „ общия “ Регламент – нейното осъществяване става посредством народен законодателен акт. Аналогичен на актовете, транспониращи директивите на Европейски Съюз, този народен акт е нужен, с цел да бъдат изпълнени напътствията в избрани разпореждания от самия Регламент във вътрешното право на страните членки и да се обезпечи неговото дейно използване и реализиране на неговите цели.
Процесната норма е призната при практикуване на дискреционна власт от страна член на Европейски Съюз и предстои на надзор за конституционност на общо съображение. Едновременно, промените и допълненията в ЗЗЛД (Обн. Дъждовни води, бр. 17 от 26 февруари 2019 г.), част от които е и оспореният чл.25з, ал.2, от напълно новата Глава четвърта на ЗЗЛД, са основани в едно общо пространство на обществената власт за Съюза и страните членки – те са подхванати, както се сочи в претекстовете на плана на ЗИД ЗЗЛД, с цел да обезпечат осъществяване на Регламент 2016/679 и транспониране на Директива (ЕС) 2016/680 (Директива (ЕС) 2016/680 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016г..) в националния юридически ред. Оспорената наредба е призната, по – съответно, в осъществяване на мандата, очакван за националния законодател по чл.85 от този Регламент на Европейски Съюз. Правна основа за неговото приемане е чл.16 Договор за функционирането на Европейския съюз, който има разгънат израз в чл.7 и чл.8 от Хартата на главните права на Европейския съюз (ОВ С 202/389, 7.6.2016 година, по - нататък ХОПЕС или Хартата). Съществено значение за режима на използване на главните права, планувани в Хартата, и в частност по отношение на легитимността на ограничението им, имат наредбите в чл.51 и чл.52 от същата. Практиката на Съд на Европейския съюз в материята на отбраната на неприкосновеността на персоналния живот и на персоналните данни, и правото на независимост на изложение и информация, и по силата на чл.52(3) ХОПЕС - практиката на Европейски съд по правата на човека, по отношение на тълкуването и използването на тези съществени права по КЗПЧОС, които им кореспондират, обвързват както институциите на Европейски Съюз, по този начин и страните членки, когато работят в приложното поле на правото на Европейския съюз (ПЕС), и преди всичко, националния законодател (Решение на Съд на Европейския съюз от 26 февруари 2013г. по дело C- 617/10, Åklagaren v.Hans Åkerberg Fransson, пар.19 и 20 и цитираната там процедура на СЕС). Също по този начин, КЗПЧОС, страна по която са всички страни членки на Европейски Съюз, е интегрирана в националния юридически ред, ползва се директно и с преимущество пред националните законодателни актове, които Ѝ опонират, и обвързва националните съдилища и органите на обществената власт. Същественото е, че текстовете на Конвенцията не могат да бъдат разчетени и прилагани отвън тяхното пояснение в юриспруденцията на Европейски съд по правата на човека, което има очебийно еволютивен темперамент.
Предвид изложеното, Конституционният съд, с цел да се произнесе всъщност регистрира и съответстващите разпореждания от Учредителните контракти на Европейски Съюз, Хартата и Регламент 2016/679, от КЗПЧОС, както и откритите в практиката на Съд на Европейския съюз и Европейски съд по правата на човека, основни в материята на двете съществени права – правото на отбрана на персоналните данни и правото на независимост на изложение и информация - разбирания и понятия, при изясняване смисъла и обсега на оспорената в настояването норма в чл.25з, ал.2 ЗЗЛД (в този смисъл решение по съединени каузи C-411/10 и C-493/10, N. S. v Secretary of State for the Home Department и M. E. и др.v Refugee Applications Commissioner и Minister for Justice, Equality and Law Reform, пар.68 - Съд на Европейския съюз приема, че „..държавата членка, която упражнява …. дискреционно пълномощие, предоставено в правилник ползва правото на Съюза по смисъла на член 51, параграф 1 от Хартата “ и Решение от 13 юли 1989 година по дело Wachauf, 5/88, Recueil, стр. 2609г. и Решение от 4 март 2010 година по дело Chakroun, C‑578/08, Сборник, стр. I‑1839). Конституционният съд се базира на тези относими източници на правото на Съюза, на актове и други документи на Съвета на Европа и на интернационалното право в границите на нужното за произнасянето по актуалното дело.
I. Право на цялост на персоналния живот и право на отбрана на персоналните данни: европейската правна рамка - Съвет на Европа и Европейски съюз; националният юридически подтекст.
- европейската правна рамка
Разбирането за отбрана на персоналните данни в Европейски Съюз се развива по отношение на обичайното схващане за цялост на персоналния живот, схващано като правото на избрана сфера на самостоятелност на индивида, на първо място в връзките с обществената власт. В Европа главните права наред със отбраната от националните конституции са обезпечени и от двете съществени наднационални системи - на КЗПЧОС, страна по който интернационален контракт са всички страни членки на Европейски Съюз, и последна дума по неговото пояснение и използване има Европейски съд по правата на човека, и тази, учредена на юриспруденцията на Съд на Европейския съюз. Тези системи тясно си взаимодействат в гарантирането на главните права. Съд на Европейския съюз пояснява правата в естетика с националните конституционни обичаи и следва при тълкуването на Хартата това пояснение на Конвенцията, което се отнася до кореспондиращите си права в двата акта (чл.52 (3) Хартата; Решение на Съд на Европейския съюз по съединени каузи Volker und Markus Schecke GbR (C-92/09) and Hartmut Eifert (C-93/09) v Land Hessen, пар.51), съдържащо се в юриспруденцията на Европейски съд по правата на човека. По - съответно, чл.8 от Конвенцията, сходна на която е наредбата в чл.7 от Хартата, планува, че всеки има право на ценене на неговия персонален живот, този на неговото семейство, на неговите дом и връзки. Зачитането на главните права е общ принцип на правото на Европейски Съюз (свързани каузи С-402/05 Р и С – 415/05Р, Yassin Abdullah Kadi and Al Barakaat International Foundation v Council of the European Union and Commission of the European Communities, ECR 2008 I-06351) и Съд на Европейския съюз е техен поръчител в цялостния развой на построяването на конституционната рамка на Европейски Съюз, където има водеща роля. Така, правото на цялост на персоналния живот на индивида Съд на Европейския съюз пази още преди на Хартата да бъде приета идентична юридическа мощ с тази на Учредителните контракти на Европейски Съюз (в този смисъл Решение на Съд на Европейския съюз от 26 юни 1980 по делото 136/79 - National Panasonic (UK) Limited v Commission of the European Communities, ECR 1980, стр. 02033, пар.17 и следващи). Също по този начин, чл.8 ХОПЕС открива правото на отбрана на персоналните данни без да има кореспондираща наредба в КЗПЧОС, както и в Конвенция 108 на Съвета на Европа от 28.01.1981 година за отбрана на лицата при автоматизираната обработка на персонални данни, които да се отнасят съответно до това право. С Конвенция 108 Съветът на Европа прави най-ранен опит за хармонизиране на законодателството във връзка с неприкосновеността на личността и е първият в Европа наложителен инструмент на интернационалното право (договор) в тази материя. Важно е още тук да се означи, че Конвенция 108 съдържа и изключения във връзка с това право – т.напр. тя планува, че страните страни по същата могат да дерогират избрани разпореждания от нея, когато такава дерогация е планувана в националния юридически ред и съставлява нужна мярка в демократичното общество в полза на отбраната на държавната сигурност, публичната сигурност, както и, inter alia - отбрана на правата и свободите на другите или, когато персоналните данни се употребяват за статистически цели, или за задачите на научните проучвания, без да основават риск от нарушение на неприкосновеността (чл.9). Модернизирането на Конвенция 108 през 2018г. слага акцент върху правилото на пропорция и на правда, както и върху минимизиране на обработваните персонални данни (Конвенция 108, утвърдена със закон на 29.05.2002 година, Дъждовни води, бр. 56 от 7.06.2002 г.; утвърден на 19.09.2019г. е и Протоколът за изменение на Конвенцията за отбрана на лицата при автоматизираната обработка на персонални данни, който модернизира Конвенция 108). Европейски съд по правата на човека не намира за належащо и допустимо изчерпателното дефиниране на понятието „ персонален живот “ и поредно поддържа необятното пояснение на правото на цялост (в този смисъл Решение от 29 април 2002г. по дело Pretty v. United Kingdom, арр. 2346/02, пар.63) като акцентира, че се придържа към прагматичен, а не толкоз към лично юридически или фиктивен метод (в този смисъл Решение от 24 февруари 1998г. по дело Botta v. Italy apр. 21439/93, пар.27). В процедура си Европейски съд по правата на човека ползва чл.8 от КЗПЧОС по този начин, че включва и правото на отбрана на персоналните данни (в този смисъл Решение от 16.02.2000г. по дело Amann v. Switzerland, аpp. 27798/95; Решение от 27 юни 2017г. по дело Satakunnan Markkinapörssi Oy and Satamedia Oy v. Finland, аpp. 931/13, пар.137). Когато Европейски съд по правата на човека признава, че отбраната на персоналните данни е също по този начин проблем на цялост, той дава същите гаранции, планувани от законодателството и във връзка с отбраната на персонални данни – право на достъп на субекта на данни до събраните по отношение на него данни, правото на заличаване на персонални данни в обществени регистри и други (Gaskin v. The United Kingdom, аpp.10454/83, Leander v. Sweden, аpp.9248/81).
За разлика от чл.8 на КЗПЧОС, чл.8 от Хартата освен разграничава правото на отбрана на персоналните данни от отбраната на неприкосновеността на персоналния живот, само че и планува спомагателни гаранции в пар.2 и пар.3 от същата наредба, а точно, че персоналните данни би трябвало да се обработват почтено, за съответни цели и на основата на единодушие на субекта на данни или друго законно съображение, посочено в закон, както и че всеки има право на достъп до данните, които го засягат и право на промяна на тези данни като контролът за спазването на посочените правила се реализира от самостоятелен орган на обществената власт.
Съществуването на две разнообразни разпореждания, както и тяхното наличие, удостоверяват, че като се признава съществуването на пресечна точка на двете обсъждани права (систематично те следват едно след друго) Хартата най-малко официално ги разграничава. Съд на Европейския съюз се базира на практиката на Европейски съд по правата на човека и възприема нерестриктивно пояснение на понятието „ персонален живот “ - всяка информация по отношение на разпознато или можещо да бъде разпознато физическо лице. Съд на Европейския съюз утвърждава едно отворено пояснение, което подхожда на духа както на Директива 95/46 (отменена), която е първият правно обвързващ акт на Европейски Съюз, регулиращ правото на отбрана на персоналните данни, по този начин и на настоящия в този момент Регламент 2016/679 (в този смисъл Решение на Съд на Европейския съюз по дело C-93/09 Hartmut Eifert v Land Hessen, присъединени каузи C-92/09 и C-93/09, ECR 2010 I-11063).
Правото на цялост на персоналния живот не е безусловно и може, само че единствено при съблюдаване на условията на чл.8 от КЗПЧОС, да бъде ограничавано със закон, да преследва една или повече законни цели, и, което е значително - ограничението да е належащо в демократичното общество. КЗПЧОС планува в чл.8 (2) обстоен лист на задачите, легитимиращи ограничението на това право като показва inter alia отбраната на правата и свободите на другите. ХОПЕС е дефинирана относително по-отворено и позволява ограничение за цели от общ интерес, приети от Европейски Съюз, или в случай че рестриктивните мерки дават отговор на нуждата да се защитят правата и свободите на други хора, при съблюдаване на правилото на пропорция (чл.52(1) ХОПЕС).
След влизането в действие на Конвенция 108 от 1981г. ПЕС се развива в посока на разрастване на контрола на индивида върху неговите лични данни. Усъвършенстването на съществуващите софтуерни благоприятни условия и развиването на осведомителното общество води до приемането на Директива 95/46 (отменена) за отбрана на физическите лица по отношение на обработването на персоналните данни и за тяхното свободно придвижване. Директива 95/46 (отменена) е мощно повлияна от националните закони в тази материя, където постоянно правото на отбрана на персоналните данни се основава на човешкото достолепие и правото на осведомително самоопределение (например Германия) или се свързва с правото на личен интегритет (например Франция). Първоначално, правото на отбрана на персоналните данни е уредено с акт на вторично законодателство на Европейски Съюз и дълго време в практиката си Съд на Европейския съюз извежда напред смисъла на Директива 95/46 (отменена) за постигането на обединен цифров пазар въпреки и да не подценява откритата с нея обязаност на икономическите цели и тези за отбрана на фундаменталните свободи, и доста по – късно - на главните права. За първи път Съд на Европейския съюз показва категорично правото на отбрана на персоналните данни в решението по делото Promusicae (Решение от 29 януари 2008 година по дело C-275/06 Productores de Música de España (Promusicae) v Telefónica de España SAU, пар.63, Reports of Cases 2008 I-00271) като се базира на чл.8 от ХОПЕС. Също по този начин, в решението по делото Bavarian Lager Съд на Европейския съюз акцентира, че спрямо правото на цялост на персоналния живот разпоредбите на ПЕС по отношение на отбраната на персоналните данни основават характерна засилена отбрана (Решение от 29 юни 2010 година по дело C-28/08 P, European Commission v The Bavarian Lager Co. Ltd, Reports of Cases 2010 I-06055, пар. 60). Тази смяна в практиката на Съд на Европейския съюз е обвързвана с влизането в действие през 2009г. на Договора от Лисабон и признаването на Хартата сан на първично право на Европейски Съюз (чл.6 (1) Договор за Европейския съюз и чл.16 ДФЕС).
Като аспект на развиването на новаторските форми на обработването на данни, смисъла на отбраната на персонални данни непрекъснато нараства. Тъй като с усъвършенстването на осведомителните технологии потребление на персоналните данни за стопански цели гладко се ускорява, от юрисдикциите, признаващи правото на отбрана на персоналните данни, както и Европейски Съюз с чл.8 от Хартата, се чака да подсигуряват реализирането на това право. За тази цел Европейски Съюз приема Регламент 2016/679, в който, в сходство с Хартата, отпадат доста от позоваванията на цялост на персоналния живот и се заместват с правото на отбрана на персоналните данни. Регламентът като цяло възприема концепциите и правилата на Директива 95/46 (отменена) и се стреми да реализира неосъществената от нея цел за хармонизиране на законодателството в границите на Европейски Съюз в региона на отбраната на персоналните данни.
В сходство с тази цел - за даване на еднообразно високо равнище на отбрана на персоналните данни в Европейски Съюз (а и отвън него), както и поради събитието, че доста от конституциите на страните членки не откриват правото на отбрана на персоналните данни като настрана от правото на цялост, и това се отнася и до Конституцията на Република България, практиката на Европейски съд по правата на човека и тази на Съд на Европейския съюз (главно по използването на Директива 95/46), с контури в тях смисъл на основни в обсъжданата материя понятия и отстояваните правила, остават настоящи и през днешния ден.
Макар неприкосновеността на персоналния живот и отбраната на персоналните данни да са тясно свързани в юриспруденцията на Съд на Европейския съюз и Европейски съд по правата на човека тяхната специфичност се регистрира при съответните условия (показателно за разграничаването на двете права е решението на Съд на Европейския съюз от 13 май 2014г. по дело C‑131/12 Гугъл Spain SL и Гугъл Inc. против Agencia Española de Protección de Datos (AEPD) и Mario Costeja González; Съд на Европейския съюз свързва, само че и разграничава двете права и в решение по дело C-73/07, Tietosuojavaltuutettu v Satakunnan Markkinapörssi Oy и Satamedia Oy, пар.55, както и в решението от 6 октомври 2015г.по дело C‑362/14 Maximillian Schrems v Data Protection Commissioner, пар.39). Въпреки частичното им застъпване тези права имат разлики в материалния си обсег. Информацията, която се отнася до частния живот на индивида не постоянно наложително включва цялата информация за разпознато или допустимо да бъде разпознато (пряко или непряко) физическо лице. Защитата на персоналните данни, обаче, покрива точно тази информация. Този обсег се основава на дефинирането на персонални данни в Конвенция 108 и в Регламент 2016/679 и е по – необятен от правото на цялост на персоналния живот, което следва да се регистрира при тълкуването на чл.8 от Хартата (чл. 6(1) Договор за Европейския съюз и член 52(7) от Хартата; Решение на Съд на Европейския съюз от 26 февруари 2013г. по дело C-617/10, Åklagaren v.Hans Åkerberg Fransson, пар.20). Също по този начин, за разлика от чл.8 КЗПЧОС (цитиран по - горе) член 8 (2), първото изречение, ХОПЕС има по – скоро „ позволителен “ темперамент – в случай че посочените в него стандарти на обработката на персонални данни бъдат следвани (добросъвестно култивиране, за тъкмо избрана цел, въз основа на единодушието на субекта на данни или друго законно съображение посочено в закон) се смята, че навлизането в него е правомерно (Решение на Съд на Европейския съюз по съединени каузи Volker und Markus Schecke GbR (C-92/09) и Hartmut Eifert (C-93/09) v Land Hessen, пар.49). Общата уговорка за допускането на ограничавания на правата, планувани в Хартата, в това число по чл.7 и чл.8, е в чл.52 (1) от същата и предписва, че те би трябвало да са планувани в закон, да зачитат главното наличие на посочените права и свободи и при съблюдаване на правилото на пропорция да са нужни, inter alia, с цел да се защитят правата и свободите на другите.
Най-общо, разпоредбите за отбрана на персоналните данни се преглеждат от Съвета на Европа и Европейския съюз като опит да се регистрира опасността за осведомителната цялост на индивида, зародила от възходящото ползване на високотехнологични средства за култивиране на данни в актуалното дигитализиращо се общество.
Както бе посочено понятията „ персонални данни “ и „ обработка на персонални данни “ са дефинирани необятно в чл.4 (1) и (2) от Регламента: „ персонални данни “ значи всяка информация, обвързвана с разпознато физическо лице или физическо лице, което може да бъде разпознато („ индивид на данни “); физическо лице, което може да бъде разпознато, е лице, което може да бъде разпознато, директно или непряко; „ култивиране “ значи всяка интервенция или цялост от интервенции, осъществявана с персонални данни или набор от персонални данни посредством автоматизирани или други средства като събиране, записване, образуване, и inter alia, откриване посредством предаване, разпространение или различен метод, по който данните стават налични. Като се регистрират наличните технологии и софтуерни развития за култивиране на данните (съображение 26 от Регламента), на процедура това значи, че всички данни са евентуално персонални и всяка активност, обвързвана с персонални данни е култивиране на същите. Разбирането за култивиране на персоналните данни, както бе посочено, има необятен обсег и по този метод огромна част от модерните връзки, попадащи в обсега на правото на свободата на изложение и правото на информация, по едно и също време се покриват и от правото на отбрана на персоналните данни в Европейски Съюз. Нещо повече, според наредбата на чл.85 от същия правилник, някой изключения и дерогации се дават на свободата на преценка на страните членки, в частност, по отношение на обработването на персонални данни за журналистически цели, за задачите на академичното, литературното или художествено изложение (по-нататък единствено „ култивиране за журналистически цели “). Те са предопределени да подсигуряват равновесието на правото на отбрана на персоналните данни с останалите съществени права, в хипотезата на чл.85 (журналистически цели) – с правото на независимост на изложение и информация, според правилото на пропорция. Прилагането на такива изключения за правото на отбрана на персоналните данни, определяно като изключение предвид на специфична цел, изисква реализиране на балансиране на двете фундаментални права.
- националният юридически подтекст
Както се вижда от изложеното по – горе, в европейския юридически подтекст няма един общопризнат модел на връзките сред правото на цялост на персоналния живот и правото на отбрана на персоналните данни. В доктрината се обрисуват най – общо три съществени модела, съгласно които правото на отбрана на персоналните данни се преглежда като настрана само че допълващо право, целящо отбрана на човешкото достолепие, като еволюиращо/ израстващо от първото или, че правото на отбрана на персоналните д&
Особени отзиви: Анастас Анастасов, Гроздан Илиев, Красимир Влахов, Павлина Панова
Производството е с съображение чл.149, алинея 1, т. 2 и т.4 по отношение на чл.150, алинея 1 от Конституцията на Република България (Конституцията).
На съвещание, извършено на 18 юни 2019г., Конституционният съд с определение по допустимост е приел да прегледа всъщност настояването на петдесет и пет народни представители от 44-то Народно заседание по т.1 - за определяне на противоконституционност на наредбата на чл.25з, ал.2 от Закона за отбрана на персоналните данни (ЗЗЛД)(създаден с § 26 от Закона за изменение и допълнение на ЗЗЛД, обнародван Дъждовни води, бр. 17 от 26 февруари 2019 г.), както и по т.2.1 и т. 2.2 - за изговаряне по отношение на сходството на същата законова наредба с общопризнати правила на интернационалното право и с интернационалните контракти, по които Република България е страна.
Искането на народните представители, по този начин както е позволено от Конституционният съд, е за определяне на противоконституционност на нормата в чл.25з, ал.2 от Закона за отбрана на персоналните данни (създаден с § 26 от Закона за изменение и допълнение на ЗЗЛД, Обн. Дъждовни води, бр. 17 от 26 февруари 2019 година, влезнала в действие все още на сезирането на Конституционния съд) като противоречаща на член 4, алинея 1, чл.39 - 41, член 11, ал.1 и член 54, ал.2 от Конституцията и за изговаряне за сходство на същата норма с чл.10 от Конвенцията за отбрана правата на индивида и главните свободи (КЗПЧОС, Конвенцията), с член 19 от Всеобщата декларация на Организация на обединените нации за правата на индивида (ВДПЧ) и с член 19 от Международния пакт за цивилен и политически права (МПГПП).
Мотивите в настояването са обособени в две елементи. В първата част централно място в аргументацията на твърдяната противоконституционност на чл.25з, ал.2 ЗЗЛД имат съображенията свързани с нарушение на правилото на правовата страна (чл.4, ал.1 от Основния закон). Последователно са приведени доводи, с позоваване на практиката на Конституционния съд, за противоречие на оспорената норма с главните условия на правовата страна във фиктивен смисъл. Според вносителя, обтекаемите и неразбираеми формулировки на посочените „ критерии “ в чл.25з, ал.2 откриват опция за субективизъм в реализирането от Комисията за отбрана на персоналните данни на контрола за правомерност на активността за журналистически цели. В настояването се поддържа и несъгласие с условията за пропорция, пропорционалност, възбрана за прекаленост, като детайли от наличието на правилото на правовата страна. Направен е извод, че оспорената наредба трансформира свободата на изложение на мнение и информация в изключение, а правото на отбраната на персоналните данни бива издигнато в сан на принцип, без конституционно съображение. Приведени са доводи за несъгласие с наредбите в чл.39 - 41 от Конституцията. Като се акцентира особената значителност на печата и средствата за всеобща информация за съществуването на демокрацията и съществуването на безапелационна възбрана за цензура в главния закон, в настояването се поддържа, че въвеждането на обтекаеми, неразбираеми „ критерии “ и ограничавания за използването на персонални данни за журналистически цели всъщност е равнозначно на налагането на цензура. Обосновава се и несъгласие на чл.25з, ал.2 от ЗЗЛД с чл.11, ал.1 (принцип на политическия плурализъм) и с член 54, алинея 2 от Конституцията. Във втората част на настояването се привеждат причини за противоречие на член 25з, ал.2 от ЗЗЛД с член 10 от КЗПЧОС, с чл.19 от ВДПЧ и с чл.19 от МПГПП в подтекста на представена процедура на Европейския съд по правата на индивида (ЕСПЧ).
От поканените институции мнения са показани от президента на Република България, от Министерски съвет (МС), от Върховния административен съд (ВАС) и от Комисията за отбрана на персоналните данни (КЗЛД).
Според президента на Република България настояването е основателно. Обосновано е визията, че с въведените критерии в чл.25з, ал.2 ЗЗЛД оспорената наредба не способства за реализиране на равновесие сред правата, а се явява несъразмерна, небалансирана мярка, която дава превес на правото на отбрана на персоналните данни пред свободата на изложение и информация, заради което същата опонира на правилото на правовата страна (чл.4, ал.1 от Основния закон) и е в " отклоняване и от конституционното обвързване да се обезпечи свободно от държавна интервенция пространство за разрастване на личността в гражданското общество (чл. 4, алинея 2, прочие 2). " В мнението се показва, че и Регламент (ЕС) 2016/679 (Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на отбраната на физическите лица по отношение на обработването на персонални данни и по отношение на свободното придвижване на такива данни и за анулация на Директива 95/46/EО (Общ правилник по отношение на отбраната на данните) от от 27 април 2016 година, Официален вестник от 4.5.2016, L 119/1, по - надолу Регламент 2016/679 или Регламент) , и предхождащата го Директива 95/46/ЕО (отменена), не съдържат подобен лист с критерии, и че самият баланс сред двете съществени права е постоянно съответна величини, която изисква гъвкава самостоятелна преценка, отчитаща особеностите на съответния случай. Като се базира на практиката на Конституционния съд и европейските съдилища, президентът поддържа несъобразяване с откритото от Европейски съд по правата на човека схващане за нужда от еднообразно ценене на правата по чл.8 и чл.10 от КЗПЧОС и приема, че наредба в чл.25з, ал.2 ЗЗЛД, е в противоречие с чл.19 от ВДПЧ и чл.10, пар. 1 и 2 от КЗПЧОС.
Министерски съвет намира настояването за безпричинно и голословно. Излагат се причини, че правилото на правовата страна не е нарушен, защото с критериите, въведени в чр.25з, ал.2 ЗЗЛД се основават условия за правна сигурност и предвидимост при осъществяването на преценка за баланс сред конкуриращи се права, подсигурява се освен отбраната на персонални данни, само че и опцията за тяхното правомерно потребление. В мнението се отбелязва, че критериите са ясно дефинирани и обезпечават нужния ред в сходство с правилото на правовата страна, изискват се от Регламент 2016/679, подсигуряват предсказуемост на дейностите на КЗЛД. Като показва, че правата на личността конституционно са сложени като ограничител на чл.39-41 от Конституцията, в мнението се прави извод, че посредством оспорените критерии се преценя законосъобразността на обработването на персоналните данни и се подсигурява салдото сред неприкосновеността на персоналния живот и свободата на изложение и информация. Министерски съвет поддържа, че неналичието на критерии би довело до нелегално вмешателство в персоналния живот при реализиране на журналистическа активност, научно или художествено творчество, заради което не е налице несъгласие с чл.54, ал.2 от Конституцията. С позоваване на процедура на Европейски съд по правата на човека в мнението се приема, че оспорените критерии са извлечени от тази процедура, и не са в противоречие с чл.10 КЗПЧОС, чл.19 ВДПЧ и с чл.19 МПГПП.
Върховният административен съд (ВАС) намира настояването за безпричинно. В мнението се поддържа, че посочените критерии в оспорената наредба, са в осъществяване на обвързване по чл.85 от Регламент 2016/679, не са неразбираеми и следва да се преценят с оглед тяхната цел, а тълкуването е прийом за превъзмогване „ неизбежните недостатъци на нормативните актове “. Изразява се визията, че ограничението на правата по чл.39 - 41 от Конституцията е възможно, тъй като то цели да " осуети накърняването на правата и законните ползи (сред тях и правото на отбрана на персоналните данни) на другиго ". Приема се, че критериите в чл.25з, ал.2 ЗЗЛД, поради практиката на Европейски съд по правата на човека, не са в противоречие с член 10 от КЗПЧОС, както и с чл.19 ВДПЧ и чл.19 МПГПП.
КЗЛД намира настояването за безпричинно и голословно в неговата целокупност. Поддържа се, че наредбата в чл.25з, ал.2 ЗЗЛД дава отговор на, произлизащо от Регламент 2016/679 обвързване за координиране със закон на правото на отбрана на персоналните данни с правото на независимост на изложение и информация. В мнението се твърди, че критериите са изведени от процедура на Съд на Европейския съюз, Европейски съд по правата на човека и Конституционния съд и са въведени за да се избегне колизия и да се обезпечи баланс сред двете съществени права, които не са безспорни. Поддържа се, че неизчерпателното изброяване и различното използване на оспорените критерии подсигуряват бистрота, единно пояснение и използване, резистентност и правна сигурност, които са главната гаранция против субективизъм при осъществяването на преценката за салдото.
В писмо до Конституционния съд съдружие Съюз на българските публицисти (СБЖ) акцентира, че настояването за оповестяване на противоконституционен чл.25з, ал.2 ЗЗЛД изцяло дава отговор на правилата, изразявани и защитавани неведнъж от Съюза и са в поддръжка на настояването. Отхвърляне на настояването в неговата целокупност се застъпва от Национален съвет за журналистическа нравственос (НСЖЕ), Асоциацията за отбрана на персоналните данни (АЗЛД) и фондация Български юристи за правата на индивида (БАПЧ). В поддръжка на направеното искане, също така на Съюз на българските журналисти е и мнението на фондация Програма Достъп до информация (ПДИ).
НСЖЕ поддържа, че оспорената в настояването наредба не е противоконституционна и подхожда на интернационалните контракти, по които Република България е страна като се аргументира на основата на изясняване наличието на посочените в чл.25з, ал.2 ЗЗЛД критерии в подтекста на посочени решения на Европейски съд по правата на човека и на Конституционния съд. Поддържа се, че това законодателно решение цели да подкрепи админите на персонални данни и държавните органи при намирането на верен баланс сред свободата на словото и правото на отбрана на персоналните данни.
АЗЛД подчертава върху това, че с предвиждането точно в закон на критериите по отношение на преценката на салдото сред правото на отбрана на персоналните данни и правото на независимост на изложение и информация се цели реализиране на несъмнено равнище на правна сигурност и предвидимост и основаване на изясненост за получателите на наредбата в чл.25з, ал.2 ЗЗЛД. Приема се, че този законодателен метод кореспондира с условията и правилата на едно демократично общество за сдобряване на двете конкуриращи се права.
Фондация Български адвокати за правата на човека лимитира аргументацията си в показаното мнение до поддържане на сходство на наредбата в чл.25з, ал.2 ЗЗЛД с чл.10 Европейска конвенция за правата на човека, чл.19 ВДПЧ и чл.19 МПГПП. Приема, в подтекста на представена процедура на Европейски съд по правата на човека, че плануваните в оспорената наредба критерии за преценка на салдото не дават превес на отбрана на персоналните данни, а съставляват уредба на позитивните отговорности на страната да отбрани персоналния живот на жителите от непозволено посягане, както и, че заради еднаквост на наредбите в член 10 Европейска конвенция за правата на човека, член 19 от ВДПЧ и член 19 от МПГПП националната конституционна уредба по отношение на свободата на словото наредбата на чл.25з , ал.2 ЗЗЛД е в сходство с тези интернационалните правила и актове.
Позовавайки се на процедура на Конституционния съд и възприетите в редица решения на Европейски съд по правата на човека критерии за баланс сред свободата на словото и правото да се търси, получава и популяризира информация и отбраната на персоналния живот, ПДИ показва визията, че е належащо да се ползва еластичен метод при балансирането им. Поддържа, че информационните права на жителите по чл.40 и чл.41 от главния закон следва да се преглеждат като принцип, а тяхното ограничение е изключение от правилото и предстои на стеснително пояснение. В мнението е изработен извод, че не съществува социална нужда от основаването на по-детайлна уредба в обсъжданата материя и с критериите в чл.25з, ал.3 ЗЗЛД се основава риск от преценка от „ позволителен вид “, което е конституционно неприемливо във връзка с свободата на словото.
Писмените правни отзиви, изразени от проф. д.п.н. Нели Огняноваи доцент доктор Жана Попова са в поддръжка на направеното искане.
Проф. д.п.н. Нели Огнянова твърди и привежда доводи за противоконституционност на оспорената наредба (чл.4 от главния закон) и за несъответствието и с КЗПЧОС. Като се регистрира практиката на Европейски съд по правата на човека, по отношение на условието за досегаемост и предвидимост на закон, посредством който се лимитира свободата на изложение, се показва, че наредбата на чл.25з, ал.2 не е дефинирана задоволително тъкмо, ясно и точно и е в противоречие с правилото на правовата страна. Прави се извод, че тази наредба е в противоречие с чл.10 КЗПЧОС, защото по смисъла на същата наредба не може да се преглежда като акт с качествата на закон.
Според доцент доктор Попова с наредбата в 25з, алинея 2 ЗЗЛД напъните на държавните институции се насочват към ограничение на журналистическата работа. Поддържа се, че наредбата е противоконституционна. Обоснован е изводът, че с неразбираемо и непрецизно дефинираните критерии в оспорената наредба се основава правна неустановеност, заради което тя опонира на правилото на правовата страна. Посочва се, че с критериите се лимитира непропорционално свободата на изложение и се затруднява правото на достъп до информация, което е нарушаване на чл.39, чл.40 и чл.41 от Конституцията. Аргументира се, че оспорваната наредба опонира и на обезпечената от Конституцията в чл.54, ал.2 независимост на художественото, научното и техническото творчество.
Конституционният съд, като разиска доводите и съображенията за противоконституционност на чл.25з, ал.2 и противоречие с посочените интернационалните контракти, по които Република България е страна, в настояването на народните представители от 44- то Народно заседание, и изразените мнения от поканените институции, неправителствени организации и показаните по делото писмени правни отзиви, с цел да се произнесе, взе поради следното:
Оспорената пред Конституционният съд наредба в чл.25з, ал.2 ЗЗЛД гласи:
Чл. 25з (1) Oбpaбoтвaнeтo нa персонални дaнни зa жypнaлиcтичecĸи цeли, ĸaĸтo и зa aĸaдeмичнoтo, xyдoжecтвeнoтo или литepaтypнoтo изpaзявaнe e зaĸoнocъoбpaзнo, ĸoгaтo ce извъpшвa зa ocъщecтвявaнe нa cвoбoдaтa нa изpaзявaнe и пpaвoтo нa инфopмaция, пpи зaчитaнe нa нeпpиĸocнoвeнocттa нa персоналния живoт.
(2) Πpи paзĸpивaнe чpeз пpeдaвaнe, paзпpocтpaнявaнe или пo дpyг нaчин, пo ĸoйтo личнитe дaнни, cъбpaни зa цeлитe нa aл. 1, cтaвaт дocтъпни, бaлaнcът мeждy cвoбoдaтa нa изpaзявaнe и пpaвoтo нa инфopмaция и пpaвoтo нa зaщитa нa личнитe дaнни ce пpeдocтaвя въз ocнoвa нa cлeднитe ĸpитepии, дoĸoлĸoтo ca oтнocими:
1. ecтecтвoтo нa личнитe дaнни;
2. влияниeтo, ĸoeтo paзĸpивaнeтo нa личнитe дaнни или тяxнoтo бщecтвeнo oпoвecтявaнe би oĸaзaлo въpxy нeпpиĸocнoвeнocттa нa персоналния живoт нa cyбeĸтa нa дaнни и нeгoвoтo дoбpo имe;
3. oбcтoятeлcтвaтa, пpи ĸoитo личнитe дaнни ca cтaнaли извecтни нa aдминиcтpaтopa;
4. xapaĸтepa и ecтecтвoтo нa изявлeниeтo, чpeз ĸoeтo ce yпpaжнявaт пpaвaтa пo aл.1;
5. знaчeниeтo нa paзĸpивaнeтo нa персонални дaнни или oбщecтвeнoтo им oпoвecтявaнe зa изяcнявaнeтo нa въпpoc oт oбщecтвeн интepec;
6. oтчитaнe дaли cyбeĸтът нa дaнни e лицe, ĸoeтo зaeмa длъжнocт пo член 6 oт Зaĸoнa зa пpoтивoдeйcтвиe нa ĸopyпциятa и зa oтнeмaнe нa нeзaĸoннo пpидoбитoтo имyщecтвo, или e лицe, ĸoeтo пopaди ecтecтвoтo нa cвoятa дeйнocт или poлятa мy в oбщecтвeния живoт e c пo-зaнижeнa зaщитa нa личнaтa cи нeпpиĸocнoвeнocт, или чиитo дeйcтвия имaт влияниe въpxy oбщecтвoтo;
7. oтчитaнe дaли cyбeĸтът нa дaнни c дeйcтвиятa cи e дoпpинecъл зa paзĸpивaнe нa cвoи персонални дaнни и/или инфopмaция зa персоналния cи и ceмeeн живoт;
8. цeлтa, cъдъpжaниeтo, фopмaтa и пocлeдицитe oт изявлeниeтo, чpeз ĸoeтo ce yпpaжнявaт пpaвaтa пo aл. 1;
9. cъoтвeтcтвиeтo нa изявлeниeтo, чpeз ĸoeтo ce yпpaжнявaт пpaвaтa пo aл. 1, c ocнoвнитe пpaвa нa гpaждaнитe;
10. дpyги oбcтoятeлcтвa, oтнocими ĸъм ĸoнĸpeтния cлyчaй.
Тази наредба е част от подхванатите промени в ЗЗЛД, с цел да се подсигурява, преди всичко, ефикасното осъществяване на Регламент 2016/679, и по - съответно, с нея се осъществя плануваният за страните членки мандат в член 85 от Регламента.
С приемането на Регламент 2016/679 Съюзът първи е упражнил подготвеност в материята на отбрана на физическите лица по отношение на обработването на персоналните данни. На страните членки е предоставена независимост на преценка да упражнят своята подготвеност по предмета на и в сходство с условията на посочения чл.85 от Регламента.
Във връзка с този юридически подтекст на приемане на наредбата на чл.25з, ал.2 ЗЗЛД Конституционният съд намира за належащо да направи следното конкретизиране от голяма важност за неговите по – нататъшни разсъждения:
Единствено способен да пояснява първичното право на Европейски Съюз и да се произнася за валидността и по тълкуването на актовете на институциите на съюза е Съдът на Европейския съюз (СЕС). В съдействие с националните съдилища, посредством процедурата за преюдициално питане по чл.267 от Договора за действие на Европейския съюз (ДФЕС), Съд на Европейския съюз на практика се произнася по въпроса за сходството със съюзното право на националните законодателни ограничения по неговото използване (Решение на Съд на Европейския съюз от 26 февруари 2013г. по дело C-617/10 Åklagaren v Hans Åkerberg Fransson, пар.19 и цитираната там процедура на СЕС).
Регламент 2016/679 е признат като “общ “ в смисъл на „ общоприет “ правилник. По този метод в самото название на акта се акцентира, че той включва и разпореждания с общ темперамент в областта на отбраната на персоналните данни и на страните членки е предоставена независимост на преценка да одобряват изключения и дерогации, при посочените условия, в това число и по отношение на обработката на персонални данни за журналистически цели или задачите на академичното, литературното и художественото изложение (по – нататък и „ за задачите на журналистическото изложение “). Това придава специфичност на наредбата на чл.85 от „ общия “ Регламент – нейното осъществяване става посредством народен законодателен акт. Аналогичен на актовете, транспониращи директивите на Европейски Съюз, този народен акт е нужен, с цел да бъдат изпълнени напътствията в избрани разпореждания от самия Регламент във вътрешното право на страните членки и да се обезпечи неговото дейно използване и реализиране на неговите цели.
Процесната норма е призната при практикуване на дискреционна власт от страна член на Европейски Съюз и предстои на надзор за конституционност на общо съображение. Едновременно, промените и допълненията в ЗЗЛД (Обн. Дъждовни води, бр. 17 от 26 февруари 2019 г.), част от които е и оспореният чл.25з, ал.2, от напълно новата Глава четвърта на ЗЗЛД, са основани в едно общо пространство на обществената власт за Съюза и страните членки – те са подхванати, както се сочи в претекстовете на плана на ЗИД ЗЗЛД, с цел да обезпечат осъществяване на Регламент 2016/679 и транспониране на Директива (ЕС) 2016/680 (Директива (ЕС) 2016/680 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016г..) в националния юридически ред. Оспорената наредба е призната, по – съответно, в осъществяване на мандата, очакван за националния законодател по чл.85 от този Регламент на Европейски Съюз. Правна основа за неговото приемане е чл.16 Договор за функционирането на Европейския съюз, който има разгънат израз в чл.7 и чл.8 от Хартата на главните права на Европейския съюз (ОВ С 202/389, 7.6.2016 година, по - нататък ХОПЕС или Хартата). Съществено значение за режима на използване на главните права, планувани в Хартата, и в частност по отношение на легитимността на ограничението им, имат наредбите в чл.51 и чл.52 от същата. Практиката на Съд на Европейския съюз в материята на отбраната на неприкосновеността на персоналния живот и на персоналните данни, и правото на независимост на изложение и информация, и по силата на чл.52(3) ХОПЕС - практиката на Европейски съд по правата на човека, по отношение на тълкуването и използването на тези съществени права по КЗПЧОС, които им кореспондират, обвързват както институциите на Европейски Съюз, по този начин и страните членки, когато работят в приложното поле на правото на Европейския съюз (ПЕС), и преди всичко, националния законодател (Решение на Съд на Европейския съюз от 26 февруари 2013г. по дело C- 617/10, Åklagaren v.Hans Åkerberg Fransson, пар.19 и 20 и цитираната там процедура на СЕС). Също по този начин, КЗПЧОС, страна по която са всички страни членки на Европейски Съюз, е интегрирана в националния юридически ред, ползва се директно и с преимущество пред националните законодателни актове, които Ѝ опонират, и обвързва националните съдилища и органите на обществената власт. Същественото е, че текстовете на Конвенцията не могат да бъдат разчетени и прилагани отвън тяхното пояснение в юриспруденцията на Европейски съд по правата на човека, което има очебийно еволютивен темперамент.
Предвид изложеното, Конституционният съд, с цел да се произнесе всъщност регистрира и съответстващите разпореждания от Учредителните контракти на Европейски Съюз, Хартата и Регламент 2016/679, от КЗПЧОС, както и откритите в практиката на Съд на Европейския съюз и Европейски съд по правата на човека, основни в материята на двете съществени права – правото на отбрана на персоналните данни и правото на независимост на изложение и информация - разбирания и понятия, при изясняване смисъла и обсега на оспорената в настояването норма в чл.25з, ал.2 ЗЗЛД (в този смисъл решение по съединени каузи C-411/10 и C-493/10, N. S. v Secretary of State for the Home Department и M. E. и др.v Refugee Applications Commissioner и Minister for Justice, Equality and Law Reform, пар.68 - Съд на Европейския съюз приема, че „..държавата членка, която упражнява …. дискреционно пълномощие, предоставено в правилник ползва правото на Съюза по смисъла на член 51, параграф 1 от Хартата “ и Решение от 13 юли 1989 година по дело Wachauf, 5/88, Recueil, стр. 2609г. и Решение от 4 март 2010 година по дело Chakroun, C‑578/08, Сборник, стр. I‑1839). Конституционният съд се базира на тези относими източници на правото на Съюза, на актове и други документи на Съвета на Европа и на интернационалното право в границите на нужното за произнасянето по актуалното дело.
I. Право на цялост на персоналния живот и право на отбрана на персоналните данни: европейската правна рамка - Съвет на Европа и Европейски съюз; националният юридически подтекст.
- европейската правна рамка
Разбирането за отбрана на персоналните данни в Европейски Съюз се развива по отношение на обичайното схващане за цялост на персоналния живот, схващано като правото на избрана сфера на самостоятелност на индивида, на първо място в връзките с обществената власт. В Европа главните права наред със отбраната от националните конституции са обезпечени и от двете съществени наднационални системи - на КЗПЧОС, страна по който интернационален контракт са всички страни членки на Европейски Съюз, и последна дума по неговото пояснение и използване има Европейски съд по правата на човека, и тази, учредена на юриспруденцията на Съд на Европейския съюз. Тези системи тясно си взаимодействат в гарантирането на главните права. Съд на Европейския съюз пояснява правата в естетика с националните конституционни обичаи и следва при тълкуването на Хартата това пояснение на Конвенцията, което се отнася до кореспондиращите си права в двата акта (чл.52 (3) Хартата; Решение на Съд на Европейския съюз по съединени каузи Volker und Markus Schecke GbR (C-92/09) and Hartmut Eifert (C-93/09) v Land Hessen, пар.51), съдържащо се в юриспруденцията на Европейски съд по правата на човека. По - съответно, чл.8 от Конвенцията, сходна на която е наредбата в чл.7 от Хартата, планува, че всеки има право на ценене на неговия персонален живот, този на неговото семейство, на неговите дом и връзки. Зачитането на главните права е общ принцип на правото на Европейски Съюз (свързани каузи С-402/05 Р и С – 415/05Р, Yassin Abdullah Kadi and Al Barakaat International Foundation v Council of the European Union and Commission of the European Communities, ECR 2008 I-06351) и Съд на Европейския съюз е техен поръчител в цялостния развой на построяването на конституционната рамка на Европейски Съюз, където има водеща роля. Така, правото на цялост на персоналния живот на индивида Съд на Европейския съюз пази още преди на Хартата да бъде приета идентична юридическа мощ с тази на Учредителните контракти на Европейски Съюз (в този смисъл Решение на Съд на Европейския съюз от 26 юни 1980 по делото 136/79 - National Panasonic (UK) Limited v Commission of the European Communities, ECR 1980, стр. 02033, пар.17 и следващи). Също по този начин, чл.8 ХОПЕС открива правото на отбрана на персоналните данни без да има кореспондираща наредба в КЗПЧОС, както и в Конвенция 108 на Съвета на Европа от 28.01.1981 година за отбрана на лицата при автоматизираната обработка на персонални данни, които да се отнасят съответно до това право. С Конвенция 108 Съветът на Европа прави най-ранен опит за хармонизиране на законодателството във връзка с неприкосновеността на личността и е първият в Европа наложителен инструмент на интернационалното право (договор) в тази материя. Важно е още тук да се означи, че Конвенция 108 съдържа и изключения във връзка с това право – т.напр. тя планува, че страните страни по същата могат да дерогират избрани разпореждания от нея, когато такава дерогация е планувана в националния юридически ред и съставлява нужна мярка в демократичното общество в полза на отбраната на държавната сигурност, публичната сигурност, както и, inter alia - отбрана на правата и свободите на другите или, когато персоналните данни се употребяват за статистически цели, или за задачите на научните проучвания, без да основават риск от нарушение на неприкосновеността (чл.9). Модернизирането на Конвенция 108 през 2018г. слага акцент върху правилото на пропорция и на правда, както и върху минимизиране на обработваните персонални данни (Конвенция 108, утвърдена със закон на 29.05.2002 година, Дъждовни води, бр. 56 от 7.06.2002 г.; утвърден на 19.09.2019г. е и Протоколът за изменение на Конвенцията за отбрана на лицата при автоматизираната обработка на персонални данни, който модернизира Конвенция 108). Европейски съд по правата на човека не намира за належащо и допустимо изчерпателното дефиниране на понятието „ персонален живот “ и поредно поддържа необятното пояснение на правото на цялост (в този смисъл Решение от 29 април 2002г. по дело Pretty v. United Kingdom, арр. 2346/02, пар.63) като акцентира, че се придържа към прагматичен, а не толкоз към лично юридически или фиктивен метод (в този смисъл Решение от 24 февруари 1998г. по дело Botta v. Italy apр. 21439/93, пар.27). В процедура си Европейски съд по правата на човека ползва чл.8 от КЗПЧОС по този начин, че включва и правото на отбрана на персоналните данни (в този смисъл Решение от 16.02.2000г. по дело Amann v. Switzerland, аpp. 27798/95; Решение от 27 юни 2017г. по дело Satakunnan Markkinapörssi Oy and Satamedia Oy v. Finland, аpp. 931/13, пар.137). Когато Европейски съд по правата на човека признава, че отбраната на персоналните данни е също по този начин проблем на цялост, той дава същите гаранции, планувани от законодателството и във връзка с отбраната на персонални данни – право на достъп на субекта на данни до събраните по отношение на него данни, правото на заличаване на персонални данни в обществени регистри и други (Gaskin v. The United Kingdom, аpp.10454/83, Leander v. Sweden, аpp.9248/81).
За разлика от чл.8 на КЗПЧОС, чл.8 от Хартата освен разграничава правото на отбрана на персоналните данни от отбраната на неприкосновеността на персоналния живот, само че и планува спомагателни гаранции в пар.2 и пар.3 от същата наредба, а точно, че персоналните данни би трябвало да се обработват почтено, за съответни цели и на основата на единодушие на субекта на данни или друго законно съображение, посочено в закон, както и че всеки има право на достъп до данните, които го засягат и право на промяна на тези данни като контролът за спазването на посочените правила се реализира от самостоятелен орган на обществената власт.
Съществуването на две разнообразни разпореждания, както и тяхното наличие, удостоверяват, че като се признава съществуването на пресечна точка на двете обсъждани права (систематично те следват едно след друго) Хартата най-малко официално ги разграничава. Съд на Европейския съюз се базира на практиката на Европейски съд по правата на човека и възприема нерестриктивно пояснение на понятието „ персонален живот “ - всяка информация по отношение на разпознато или можещо да бъде разпознато физическо лице. Съд на Европейския съюз утвърждава едно отворено пояснение, което подхожда на духа както на Директива 95/46 (отменена), която е първият правно обвързващ акт на Европейски Съюз, регулиращ правото на отбрана на персоналните данни, по този начин и на настоящия в този момент Регламент 2016/679 (в този смисъл Решение на Съд на Европейския съюз по дело C-93/09 Hartmut Eifert v Land Hessen, присъединени каузи C-92/09 и C-93/09, ECR 2010 I-11063).
Правото на цялост на персоналния живот не е безусловно и може, само че единствено при съблюдаване на условията на чл.8 от КЗПЧОС, да бъде ограничавано със закон, да преследва една или повече законни цели, и, което е значително - ограничението да е належащо в демократичното общество. КЗПЧОС планува в чл.8 (2) обстоен лист на задачите, легитимиращи ограничението на това право като показва inter alia отбраната на правата и свободите на другите. ХОПЕС е дефинирана относително по-отворено и позволява ограничение за цели от общ интерес, приети от Европейски Съюз, или в случай че рестриктивните мерки дават отговор на нуждата да се защитят правата и свободите на други хора, при съблюдаване на правилото на пропорция (чл.52(1) ХОПЕС).
След влизането в действие на Конвенция 108 от 1981г. ПЕС се развива в посока на разрастване на контрола на индивида върху неговите лични данни. Усъвършенстването на съществуващите софтуерни благоприятни условия и развиването на осведомителното общество води до приемането на Директива 95/46 (отменена) за отбрана на физическите лица по отношение на обработването на персоналните данни и за тяхното свободно придвижване. Директива 95/46 (отменена) е мощно повлияна от националните закони в тази материя, където постоянно правото на отбрана на персоналните данни се основава на човешкото достолепие и правото на осведомително самоопределение (например Германия) или се свързва с правото на личен интегритет (например Франция). Първоначално, правото на отбрана на персоналните данни е уредено с акт на вторично законодателство на Европейски Съюз и дълго време в практиката си Съд на Европейския съюз извежда напред смисъла на Директива 95/46 (отменена) за постигането на обединен цифров пазар въпреки и да не подценява откритата с нея обязаност на икономическите цели и тези за отбрана на фундаменталните свободи, и доста по – късно - на главните права. За първи път Съд на Европейския съюз показва категорично правото на отбрана на персоналните данни в решението по делото Promusicae (Решение от 29 януари 2008 година по дело C-275/06 Productores de Música de España (Promusicae) v Telefónica de España SAU, пар.63, Reports of Cases 2008 I-00271) като се базира на чл.8 от ХОПЕС. Също по този начин, в решението по делото Bavarian Lager Съд на Европейския съюз акцентира, че спрямо правото на цялост на персоналния живот разпоредбите на ПЕС по отношение на отбраната на персоналните данни основават характерна засилена отбрана (Решение от 29 юни 2010 година по дело C-28/08 P, European Commission v The Bavarian Lager Co. Ltd, Reports of Cases 2010 I-06055, пар. 60). Тази смяна в практиката на Съд на Европейския съюз е обвързвана с влизането в действие през 2009г. на Договора от Лисабон и признаването на Хартата сан на първично право на Европейски Съюз (чл.6 (1) Договор за Европейския съюз и чл.16 ДФЕС).
Като аспект на развиването на новаторските форми на обработването на данни, смисъла на отбраната на персонални данни непрекъснато нараства. Тъй като с усъвършенстването на осведомителните технологии потребление на персоналните данни за стопански цели гладко се ускорява, от юрисдикциите, признаващи правото на отбрана на персоналните данни, както и Европейски Съюз с чл.8 от Хартата, се чака да подсигуряват реализирането на това право. За тази цел Европейски Съюз приема Регламент 2016/679, в който, в сходство с Хартата, отпадат доста от позоваванията на цялост на персоналния живот и се заместват с правото на отбрана на персоналните данни. Регламентът като цяло възприема концепциите и правилата на Директива 95/46 (отменена) и се стреми да реализира неосъществената от нея цел за хармонизиране на законодателството в границите на Европейски Съюз в региона на отбраната на персоналните данни.
В сходство с тази цел - за даване на еднообразно високо равнище на отбрана на персоналните данни в Европейски Съюз (а и отвън него), както и поради събитието, че доста от конституциите на страните членки не откриват правото на отбрана на персоналните данни като настрана от правото на цялост, и това се отнася и до Конституцията на Република България, практиката на Европейски съд по правата на човека и тази на Съд на Европейския съюз (главно по използването на Директива 95/46), с контури в тях смисъл на основни в обсъжданата материя понятия и отстояваните правила, остават настоящи и през днешния ден.
Макар неприкосновеността на персоналния живот и отбраната на персоналните данни да са тясно свързани в юриспруденцията на Съд на Европейския съюз и Европейски съд по правата на човека тяхната специфичност се регистрира при съответните условия (показателно за разграничаването на двете права е решението на Съд на Европейския съюз от 13 май 2014г. по дело C‑131/12 Гугъл Spain SL и Гугъл Inc. против Agencia Española de Protección de Datos (AEPD) и Mario Costeja González; Съд на Европейския съюз свързва, само че и разграничава двете права и в решение по дело C-73/07, Tietosuojavaltuutettu v Satakunnan Markkinapörssi Oy и Satamedia Oy, пар.55, както и в решението от 6 октомври 2015г.по дело C‑362/14 Maximillian Schrems v Data Protection Commissioner, пар.39). Въпреки частичното им застъпване тези права имат разлики в материалния си обсег. Информацията, която се отнася до частния живот на индивида не постоянно наложително включва цялата информация за разпознато или допустимо да бъде разпознато (пряко или непряко) физическо лице. Защитата на персоналните данни, обаче, покрива точно тази информация. Този обсег се основава на дефинирането на персонални данни в Конвенция 108 и в Регламент 2016/679 и е по – необятен от правото на цялост на персоналния живот, което следва да се регистрира при тълкуването на чл.8 от Хартата (чл. 6(1) Договор за Европейския съюз и член 52(7) от Хартата; Решение на Съд на Европейския съюз от 26 февруари 2013г. по дело C-617/10, Åklagaren v.Hans Åkerberg Fransson, пар.20). Също по този начин, за разлика от чл.8 КЗПЧОС (цитиран по - горе) член 8 (2), първото изречение, ХОПЕС има по – скоро „ позволителен “ темперамент – в случай че посочените в него стандарти на обработката на персонални данни бъдат следвани (добросъвестно култивиране, за тъкмо избрана цел, въз основа на единодушието на субекта на данни или друго законно съображение посочено в закон) се смята, че навлизането в него е правомерно (Решение на Съд на Европейския съюз по съединени каузи Volker und Markus Schecke GbR (C-92/09) и Hartmut Eifert (C-93/09) v Land Hessen, пар.49). Общата уговорка за допускането на ограничавания на правата, планувани в Хартата, в това число по чл.7 и чл.8, е в чл.52 (1) от същата и предписва, че те би трябвало да са планувани в закон, да зачитат главното наличие на посочените права и свободи и при съблюдаване на правилото на пропорция да са нужни, inter alia, с цел да се защитят правата и свободите на другите.
Най-общо, разпоредбите за отбрана на персоналните данни се преглеждат от Съвета на Европа и Европейския съюз като опит да се регистрира опасността за осведомителната цялост на индивида, зародила от възходящото ползване на високотехнологични средства за култивиране на данни в актуалното дигитализиращо се общество.
Както бе посочено понятията „ персонални данни “ и „ обработка на персонални данни “ са дефинирани необятно в чл.4 (1) и (2) от Регламента: „ персонални данни “ значи всяка информация, обвързвана с разпознато физическо лице или физическо лице, което може да бъде разпознато („ индивид на данни “); физическо лице, което може да бъде разпознато, е лице, което може да бъде разпознато, директно или непряко; „ култивиране “ значи всяка интервенция или цялост от интервенции, осъществявана с персонални данни или набор от персонални данни посредством автоматизирани или други средства като събиране, записване, образуване, и inter alia, откриване посредством предаване, разпространение или различен метод, по който данните стават налични. Като се регистрират наличните технологии и софтуерни развития за култивиране на данните (съображение 26 от Регламента), на процедура това значи, че всички данни са евентуално персонални и всяка активност, обвързвана с персонални данни е култивиране на същите. Разбирането за култивиране на персоналните данни, както бе посочено, има необятен обсег и по този метод огромна част от модерните връзки, попадащи в обсега на правото на свободата на изложение и правото на информация, по едно и също време се покриват и от правото на отбрана на персоналните данни в Европейски Съюз. Нещо повече, според наредбата на чл.85 от същия правилник, някой изключения и дерогации се дават на свободата на преценка на страните членки, в частност, по отношение на обработването на персонални данни за журналистически цели, за задачите на академичното, литературното или художествено изложение (по-нататък единствено „ култивиране за журналистически цели “). Те са предопределени да подсигуряват равновесието на правото на отбрана на персоналните данни с останалите съществени права, в хипотезата на чл.85 (журналистически цели) – с правото на независимост на изложение и информация, според правилото на пропорция. Прилагането на такива изключения за правото на отбрана на персоналните данни, определяно като изключение предвид на специфична цел, изисква реализиране на балансиране на двете фундаментални права.
- националният юридически подтекст
Както се вижда от изложеното по – горе, в европейския юридически подтекст няма един общопризнат модел на връзките сред правото на цялост на персоналния живот и правото на отбрана на персоналните данни. В доктрината се обрисуват най – общо три съществени модела, съгласно които правото на отбрана на персоналните данни се преглежда като настрана само че допълващо право, целящо отбрана на човешкото достолепие, като еволюиращо/ израстващо от първото или, че правото на отбрана на персоналните д&
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ