Конституционният съд взе съдбовно за цяла България решение за Истанбулската конвенция
Конституционният съд реши, че Истанбулската спогодба влиза в несъгласие с Конституцията, оповестява " Труд ".
Решението е взето с 8 против 4 гласа, като 4-ма съдии са подписали с изключително мнение.
Това са Филип Димитров, някогашният омбудсман Константин Пенчев, Румен Ненков и Георги Ангелов.
Истанбулската спогодба би наложила в България да се основат процедури, осигуряващи правно признание на пол, друг от биологичния, в прорез с Конституцията. Това показва в решението си Конституционният съд (КС) (виж решението тук), дава подробности „ Лекс “ .
„ В Конвенцията чрез дефинирането на „ пол “ като обществен конструкт в действителност се релативизират границите на двата пола – мъж и жена като биологично детерминирани. Ако обаче обществото загуби способността да прави разлика сред жена и мъж, битката против насилието над дамите остава единствено фиктивен, само че неосъществим ангажимент “, пише Конституционен съд.
Той показва, че Конституцията и цялото българско законодателство е построено върху разбирането за бинарното битие на човешкия тип. „ В реалност в Конституцията недвусмислено се възприема общественото измерение на пола във взаимоотношение с биологично детерминираното – член 47, алинея 2 от главния закон. В посочената конституционна наредба биологичният пол „ жена “ се свързва със обществената роля – „ майка “, с „ раждане “, с „ акушерска помощ “. Накратко, понятието „ пол “ се употребява от конституционния законодател като единение от биологично детерминираното и обществено конструираното. Социалното измерение в Конституцията не основава обществен пол, самостоятелен от биологичния, както е планувано в Конвенцията “, декларира Конституционен съд.
В решението се споделя още, че обичайно човешкото общество се построява върху половата бинарност – т.е. съществуването на два противоположни пола, всеки от които е претрупан със характерни биологични и обществени функционалности и отговорности. „ Биологичният пол е детерминиран по рождение и е в основата на гражданския пол. Значението на гражданския пол при правното контролиране на обществените връзки (съпружество, родителство) изисква обезпечаване на изясненост, неоспоримост, непоклатимост и сигурност “, се споделя в решението.
То стъпва и на конституционната формулировка за брак – „ …доброволен съюз сред мъж и жена “. „ Конституционната уредба на брака е построена върху разбирането за съществуването на два биологично избрани пола – мъжки и женски. Определяйки брака като непринуден съюз сред мъж и жена, Конституцията издига другия биологичен пол в императив към встъпващите в брак. Разбирането за брака като връзка сред мъж и жена е вкоренено надълбоко в българското правосъзнание и в този смисъл е в основата на конституционната уредба “, декларира болшинството в Конституционен съд.
И продължава: „ Противно на това конституционно схващане за пола като биологична категория, понятието „ gender “/„ genre “ („ пол “), като обществен конструкт, участва в Конвенцията настрана и наред с понятието „ sex ”/ „ sexe “. …това състояние отдалечава приложното поле на Конвенцията от декларираните в нея цели за отбрана на дамите и открива пространство за спорното ѝ използване, което е в прорез с правилото на правовата страна във фиктивен смисъл (чл. 4, алинея 1 от Конституцията) “.
Конституционният съд показва, че на българската конституция не подхождат наредбите на чл. 3, писмен знак „ в “ и на член 4, § 3 от конвенцията. Те обаче са носещи за смисъла на интернационалния контракт в неговата целокупност и таман във връзка с тях не се позволяват запаси.
Така Народното събрание към този момент не може да ратифицира конвенцията, в случай че не реши да промени Конституцията.
Така или другояче, тя към този момент беше оттеглена от Народното събрание.
Решението е взето с 8 против 4 гласа, като 4-ма съдии са подписали с изключително мнение.
Това са Филип Димитров, някогашният омбудсман Константин Пенчев, Румен Ненков и Георги Ангелов.
Истанбулската спогодба би наложила в България да се основат процедури, осигуряващи правно признание на пол, друг от биологичния, в прорез с Конституцията. Това показва в решението си Конституционният съд (КС) (виж решението тук), дава подробности „ Лекс “ .
„ В Конвенцията чрез дефинирането на „ пол “ като обществен конструкт в действителност се релативизират границите на двата пола – мъж и жена като биологично детерминирани. Ако обаче обществото загуби способността да прави разлика сред жена и мъж, битката против насилието над дамите остава единствено фиктивен, само че неосъществим ангажимент “, пише Конституционен съд.
Той показва, че Конституцията и цялото българско законодателство е построено върху разбирането за бинарното битие на човешкия тип. „ В реалност в Конституцията недвусмислено се възприема общественото измерение на пола във взаимоотношение с биологично детерминираното – член 47, алинея 2 от главния закон. В посочената конституционна наредба биологичният пол „ жена “ се свързва със обществената роля – „ майка “, с „ раждане “, с „ акушерска помощ “. Накратко, понятието „ пол “ се употребява от конституционния законодател като единение от биологично детерминираното и обществено конструираното. Социалното измерение в Конституцията не основава обществен пол, самостоятелен от биологичния, както е планувано в Конвенцията “, декларира Конституционен съд.
В решението се споделя още, че обичайно човешкото общество се построява върху половата бинарност – т.е. съществуването на два противоположни пола, всеки от които е претрупан със характерни биологични и обществени функционалности и отговорности. „ Биологичният пол е детерминиран по рождение и е в основата на гражданския пол. Значението на гражданския пол при правното контролиране на обществените връзки (съпружество, родителство) изисква обезпечаване на изясненост, неоспоримост, непоклатимост и сигурност “, се споделя в решението.
То стъпва и на конституционната формулировка за брак – „ …доброволен съюз сред мъж и жена “. „ Конституционната уредба на брака е построена върху разбирането за съществуването на два биологично избрани пола – мъжки и женски. Определяйки брака като непринуден съюз сред мъж и жена, Конституцията издига другия биологичен пол в императив към встъпващите в брак. Разбирането за брака като връзка сред мъж и жена е вкоренено надълбоко в българското правосъзнание и в този смисъл е в основата на конституционната уредба “, декларира болшинството в Конституционен съд.
И продължава: „ Противно на това конституционно схващане за пола като биологична категория, понятието „ gender “/„ genre “ („ пол “), като обществен конструкт, участва в Конвенцията настрана и наред с понятието „ sex ”/ „ sexe “. …това състояние отдалечава приложното поле на Конвенцията от декларираните в нея цели за отбрана на дамите и открива пространство за спорното ѝ използване, което е в прорез с правилото на правовата страна във фиктивен смисъл (чл. 4, алинея 1 от Конституцията) “.
Конституционният съд показва, че на българската конституция не подхождат наредбите на чл. 3, писмен знак „ в “ и на член 4, § 3 от конвенцията. Те обаче са носещи за смисъла на интернационалния контракт в неговата целокупност и таман във връзка с тях не се позволяват запаси.
Така Народното събрание към този момент не може да ратифицира конвенцията, в случай че не реши да промени Конституцията.
Така или другояче, тя към този момент беше оттеглена от Народното събрание.
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ