До дни внасят предложението за прекратяване мандата на Иван Гешев
Конституционният съд уточни, че министърът на правораздаването има право да предложи предварително преустановяване на мандата на основния прокурор, когато откри обстоятелства и условия, които са тежко нарушаване на отговорностите. Това каза министърът на правораздаването Надежда Йорданова.
По думите й в Министерството на правораздаването са събрани задоволително обстоятелства и условия, които съставляват разнообразни хипотези на Конституцията, в това число и уронване на престижа на правосъдната власт.
„ Приключваме формалната част на подготовката на предлагането и идващите дни ще го представим на вниманието на пленума на Висшия правосъден съвет. Целта ми не е да вършим сензация от това, задачата ни е да използван закона в цялата му суровост, няма да приказвам по тематиката с Висш съдебен съвет посредством медиите. Това е изключитебно сериозен въпрос, тъй че първо ще показва предлагането на членовете на Висш съдебен съвет и по-късно ще го разясня с публиката и обществото “, съобщи Надежда Йорданова.
Част от данните са медийно извести, други не са медийно известни и има необятна палитра от разнообразни проблеми, които ще представим на вниманието на Висш съдебен съвет, добави министърът.
Йорданова посочи, че съгласно данните, които имат, като магистрат Иван Гешев е правил неправилни неща.
„Няма предрешена процедура, и моят професионален опит го демонстрира – не може да се подходи предумишлено към нито един проблем, а и не трябва. Действителната обстановката слага Висшия правосъден съвет пред голям тест, там има експерти, аз чакам те да приложат конституцията, по този начин, както се чака от едни експерти.
Нека да забележим по какъв начин ще се развие дебатът, какви причини ще чуем, по какъв начин ще работи Висш съдебен съвет, и в случай че се провали на този тест, който обществото слага, надлежно и законодателната, и изпълнителната власт и обществото ще предприеме нужните коригиращи дейности, тъй като обстановката е извънредно странна“ добави правосъдният министър.
По думите й имаме основен прокурор, в който доверието е 8%, а по формулировка прокурорите, когато работят, съставляват обществото и пазят ползите на обществото, тъй че да подсигуряват спазването на правата и главните свободи на хората и тази обстановка е меко казано неприемлива.
„ Имаме два казуса – по-големият е институционалният – статутът на основния прокурор по този начин, както е организиран в настоящата Конституция – това, че липсва механизъм, по който той дейно да бъде разследван, следен и да му бъде търсена отговорност.
Това събитие беше посочено още в решението по делото „ Колеви ” в далечната 2009 година, тъй че ние имаме институционалният проблем, който би трябвало да решим и това е задача на законодателната власт и на изпълнителната да предложи решения.
Въпросът е личен и ние не можем да си затваряме очите, тъй като във всеки един случай, когато имаме магистрат, на която и да била позиция на правосъдната система, който нарушава своите отговорности, който уронва престижа на правосъдната власт – той би трябвало да бъде отхвърлен от съответната служба.
Да не приказваме, че актуалният основен прокурор сега освен, че не оказва помощ да се решат проблемите, а той пречи да се търсят решенията на проблемите ”, сподели Надежда Йорданова. Според нея ние сме при започване на сложния и некратък път за това да върнем чувството за правдивост в нашето общество, тъй че да стигне до всеки един от нас.
„Това е правосъдната промяна – да сме в общество, в което всеки да знае, че в случай че бъде обиден от закононарушение полицията и прокуратурата ще проверяват интензивно и нарушителят ще бъде изправен пред съда, съобщи министър Йорданова. По думите й правосъдната система е един часовников механизъм и, с цел да работи тя бързо и дейно, всяко колелце би трябвало да има своето място и да работи добре по отношение на всички.
„За да стигнем до тази обстановка, би трябвало да изправим както устройствените закони за правосъдната власт, по този начин и процесуалните, по този начин и материалния закон, достъпа до правораздаване ”, сподели още министърът.
Тя разясни, че сега създават законодателни оферти, които да подсигуряват повече самостоятелност на съдиите:
„И също по този начин да лишават от прокурорите неприсъщите им отговорности – функционалности на контрол в разнообразни административни производства, повтаряне на контролни пълномощия на административни органи. Това лишава от тяхното време и от техния потенциал ”, сподели Надежда Йорданова.
По думите й макар че България е измежду страните с най-вече прокурори на глава от популацията, ние нямаме чувство, че всички закононарушения се проверяват дейно. „Самите статистики на прокуратурата демонстрират, че има разкриваемост в 43% от случаите.
„Близо 3% от делата, които се преглеждат от Специализирания съд, съставляват каузи от общ темперамент, т.е. същността на наказателното произвеждане. Всички останали производства са от частен темперамент и могат да бъдат разграничени на две групи – искане за позволение за подслушване и следене, а другите са и ограниченията за неотклонение – задържане под стража или друга форма на процесуална принуда“, сподели министърът на правораздаването.
Надежда Йорданова добави, че близо 3% от делата, които се преглеждат от Специализирания съд, съставляват каузи от общ темперамент. Всички останали производства са от частен темперамент и могат да бъдат разграничени на две групи – искане за подслушване и следене и ограниченията за неотклонение, сподели министърът на правораздаването. Специализираният съд се е трансформирал не толкоз в съд, който съди упрекнатите лица, а ги задържа и позволява подслушвания. Това е извънредно стеснителен факт“, сподели още правосъдният министър.
По думите й още по-притеснителен е другият факт, че високият % на наказани лица е извънредно огромен:
„В 97% по обвинителните актове имаме неоправдателни присъди, само че какво влиза в съда, какви обвинявания предявява прокуратурата – имаме ли наказани лица по високите етажи на власт за корупция. За мен това е риторичен въпрос“. По-голяма част от знаковите каузи или завършват с провал и откриват, че обвиняванията са повдигнати за несъставомерни действия, или пък изобщо не стигат до съда, добави министърът.
Попитана по какъв начин си изяснява това, тя отвърна, че за нея най-голямата власт, която българската прокуратура има, е опцията да не повдигне обвиняване по отношение на съответно лице, опцията да не проверява макар и да са налични данни за това. Това е огромната власт, която все още е безконтролна, сподели министърът.
„ Разработваме механизъм, по който в сходни случаи тогава, когато прокуратурата откаже да образува досъдебно произвеждане, засегнатото лице или лицето, подало сигнал, да може да апелира този отвод на прокуратурата пред съда, с цел да може да има един външен надзор за сходни затваряния на очите“.
Правото да повдига обвиняване е на прокуратурата по конституция, тъй че тя е стопанин на този стадий от наказателния развой, означи Надежда Йорданова.
„Ние предвиждаме тогава, когато прокуратурата е отказала да образува досъдебно произвеждане, съдът да прегледа всички обстоятелства и условия и да реши прокурорът приложил ли е всички процесуални дейности, всички процесуални начини, с които разполага, обследвал ли обективно и независимо е всички условия, и в случай че не, да върне преписката на прокуратура и да му кажат да приложат закона.
Прокурорът е стопанин на досъдебното произвеждане, той може да указва на проверяващите органи какви процесуално-следствени дейности да извършат. Прокуратура не би могла да се оправдава или крие под каквито и да е оправдания по отношение на други органи, сподели още министърът.
„Процесуалният ред за реакция е единствено едната страна на монетата, с цел да имаме успеваемост на прокуратурата, другата страна на монетата е контролът, ефикасното следствие и търсенето на отговорност както от основния прокурор по този начин и от всички останали в прокуратурата, добави Надежда Йорданова.
По тематиката за орязването на 20 млн. лева от бюджета на прокуратурата и даването им на Българска академия на науките, Надежда Йорданова съобщи, че в България обществените средства би трябвало да се разходват обществено, транспарантно и дейно.
„ Въвеждането на програмно бюджетиране в правосъдната власт беше планувано в обновената тактика за правосъдна промяна още през 2016 година и все още мъчно можем да кажем тъкмо защо се разходват средствата.
В съответния случай приказваме за прокуратурата, само че казусът не е единствено там. Вземат се 20 млн., понижава се бюджетът за правосъдната власт в частта за прокуратурата, като от 354 млн. се вземат 20 млн., става въпрос за по-малко от 6%, това е противоречивата цифра. Същевременно през миналата година какво видяхме. Аз бях на съвещанието на пленума на Висш съдебен съвет, на което се разясниха разноските за образователните и почивни бази на правосъдната власт. Това, което аз видях, беше, че за почивните бази на прокуратурата се отделят два пъти повече бюджетни средства, за тези които са на съдилищата.
Не чух причини за какви тъкмо действия, на какво съображение, не мога да кажа дали става въпрос за брой почиващи. Става въпрос за безспорни стойности – за прокуратурата са над 5 млн., а за съдилищата са към 3 млн. Става въпрос за огромни диспропорции“, съобщи Надежда Йорданова.
По думите й в Министерството на правораздаването са събрани задоволително обстоятелства и условия, които съставляват разнообразни хипотези на Конституцията, в това число и уронване на престижа на правосъдната власт.
„ Приключваме формалната част на подготовката на предлагането и идващите дни ще го представим на вниманието на пленума на Висшия правосъден съвет. Целта ми не е да вършим сензация от това, задачата ни е да използван закона в цялата му суровост, няма да приказвам по тематиката с Висш съдебен съвет посредством медиите. Това е изключитебно сериозен въпрос, тъй че първо ще показва предлагането на членовете на Висш съдебен съвет и по-късно ще го разясня с публиката и обществото “, съобщи Надежда Йорданова.
Част от данните са медийно извести, други не са медийно известни и има необятна палитра от разнообразни проблеми, които ще представим на вниманието на Висш съдебен съвет, добави министърът.
Йорданова посочи, че съгласно данните, които имат, като магистрат Иван Гешев е правил неправилни неща.
„Няма предрешена процедура, и моят професионален опит го демонстрира – не може да се подходи предумишлено към нито един проблем, а и не трябва. Действителната обстановката слага Висшия правосъден съвет пред голям тест, там има експерти, аз чакам те да приложат конституцията, по този начин, както се чака от едни експерти.
Нека да забележим по какъв начин ще се развие дебатът, какви причини ще чуем, по какъв начин ще работи Висш съдебен съвет, и в случай че се провали на този тест, който обществото слага, надлежно и законодателната, и изпълнителната власт и обществото ще предприеме нужните коригиращи дейности, тъй като обстановката е извънредно странна“ добави правосъдният министър.
По думите й имаме основен прокурор, в който доверието е 8%, а по формулировка прокурорите, когато работят, съставляват обществото и пазят ползите на обществото, тъй че да подсигуряват спазването на правата и главните свободи на хората и тази обстановка е меко казано неприемлива.
„ Имаме два казуса – по-големият е институционалният – статутът на основния прокурор по този начин, както е организиран в настоящата Конституция – това, че липсва механизъм, по който той дейно да бъде разследван, следен и да му бъде търсена отговорност.
Това събитие беше посочено още в решението по делото „ Колеви ” в далечната 2009 година, тъй че ние имаме институционалният проблем, който би трябвало да решим и това е задача на законодателната власт и на изпълнителната да предложи решения.
Въпросът е личен и ние не можем да си затваряме очите, тъй като във всеки един случай, когато имаме магистрат, на която и да била позиция на правосъдната система, който нарушава своите отговорности, който уронва престижа на правосъдната власт – той би трябвало да бъде отхвърлен от съответната служба.
Да не приказваме, че актуалният основен прокурор сега освен, че не оказва помощ да се решат проблемите, а той пречи да се търсят решенията на проблемите ”, сподели Надежда Йорданова. Според нея ние сме при започване на сложния и некратък път за това да върнем чувството за правдивост в нашето общество, тъй че да стигне до всеки един от нас.
„Това е правосъдната промяна – да сме в общество, в което всеки да знае, че в случай че бъде обиден от закононарушение полицията и прокуратурата ще проверяват интензивно и нарушителят ще бъде изправен пред съда, съобщи министър Йорданова. По думите й правосъдната система е един часовников механизъм и, с цел да работи тя бързо и дейно, всяко колелце би трябвало да има своето място и да работи добре по отношение на всички.
„За да стигнем до тази обстановка, би трябвало да изправим както устройствените закони за правосъдната власт, по този начин и процесуалните, по този начин и материалния закон, достъпа до правораздаване ”, сподели още министърът.
Тя разясни, че сега създават законодателни оферти, които да подсигуряват повече самостоятелност на съдиите:
„И също по този начин да лишават от прокурорите неприсъщите им отговорности – функционалности на контрол в разнообразни административни производства, повтаряне на контролни пълномощия на административни органи. Това лишава от тяхното време и от техния потенциал ”, сподели Надежда Йорданова.
По думите й макар че България е измежду страните с най-вече прокурори на глава от популацията, ние нямаме чувство, че всички закононарушения се проверяват дейно. „Самите статистики на прокуратурата демонстрират, че има разкриваемост в 43% от случаите.
„Близо 3% от делата, които се преглеждат от Специализирания съд, съставляват каузи от общ темперамент, т.е. същността на наказателното произвеждане. Всички останали производства са от частен темперамент и могат да бъдат разграничени на две групи – искане за позволение за подслушване и следене, а другите са и ограниченията за неотклонение – задържане под стража или друга форма на процесуална принуда“, сподели министърът на правораздаването.
Надежда Йорданова добави, че близо 3% от делата, които се преглеждат от Специализирания съд, съставляват каузи от общ темперамент. Всички останали производства са от частен темперамент и могат да бъдат разграничени на две групи – искане за подслушване и следене и ограниченията за неотклонение, сподели министърът на правораздаването. Специализираният съд се е трансформирал не толкоз в съд, който съди упрекнатите лица, а ги задържа и позволява подслушвания. Това е извънредно стеснителен факт“, сподели още правосъдният министър.
По думите й още по-притеснителен е другият факт, че високият % на наказани лица е извънредно огромен:
„В 97% по обвинителните актове имаме неоправдателни присъди, само че какво влиза в съда, какви обвинявания предявява прокуратурата – имаме ли наказани лица по високите етажи на власт за корупция. За мен това е риторичен въпрос“. По-голяма част от знаковите каузи или завършват с провал и откриват, че обвиняванията са повдигнати за несъставомерни действия, или пък изобщо не стигат до съда, добави министърът.
Попитана по какъв начин си изяснява това, тя отвърна, че за нея най-голямата власт, която българската прокуратура има, е опцията да не повдигне обвиняване по отношение на съответно лице, опцията да не проверява макар и да са налични данни за това. Това е огромната власт, която все още е безконтролна, сподели министърът.
„ Разработваме механизъм, по който в сходни случаи тогава, когато прокуратурата откаже да образува досъдебно произвеждане, засегнатото лице или лицето, подало сигнал, да може да апелира този отвод на прокуратурата пред съда, с цел да може да има един външен надзор за сходни затваряния на очите“.
Правото да повдига обвиняване е на прокуратурата по конституция, тъй че тя е стопанин на този стадий от наказателния развой, означи Надежда Йорданова.
„Ние предвиждаме тогава, когато прокуратурата е отказала да образува досъдебно произвеждане, съдът да прегледа всички обстоятелства и условия и да реши прокурорът приложил ли е всички процесуални дейности, всички процесуални начини, с които разполага, обследвал ли обективно и независимо е всички условия, и в случай че не, да върне преписката на прокуратура и да му кажат да приложат закона.
Прокурорът е стопанин на досъдебното произвеждане, той може да указва на проверяващите органи какви процесуално-следствени дейности да извършат. Прокуратура не би могла да се оправдава или крие под каквито и да е оправдания по отношение на други органи, сподели още министърът.
„Процесуалният ред за реакция е единствено едната страна на монетата, с цел да имаме успеваемост на прокуратурата, другата страна на монетата е контролът, ефикасното следствие и търсенето на отговорност както от основния прокурор по този начин и от всички останали в прокуратурата, добави Надежда Йорданова.
По тематиката за орязването на 20 млн. лева от бюджета на прокуратурата и даването им на Българска академия на науките, Надежда Йорданова съобщи, че в България обществените средства би трябвало да се разходват обществено, транспарантно и дейно.
„ Въвеждането на програмно бюджетиране в правосъдната власт беше планувано в обновената тактика за правосъдна промяна още през 2016 година и все още мъчно можем да кажем тъкмо защо се разходват средствата.
В съответния случай приказваме за прокуратурата, само че казусът не е единствено там. Вземат се 20 млн., понижава се бюджетът за правосъдната власт в частта за прокуратурата, като от 354 млн. се вземат 20 млн., става въпрос за по-малко от 6%, това е противоречивата цифра. Същевременно през миналата година какво видяхме. Аз бях на съвещанието на пленума на Висш съдебен съвет, на което се разясниха разноските за образователните и почивни бази на правосъдната власт. Това, което аз видях, беше, че за почивните бази на прокуратурата се отделят два пъти повече бюджетни средства, за тези които са на съдилищата.
Не чух причини за какви тъкмо действия, на какво съображение, не мога да кажа дали става въпрос за брой почиващи. Става въпрос за безспорни стойности – за прокуратурата са над 5 млн., а за съдилищата са към 3 млн. Става въпрос за огромни диспропорции“, съобщи Надежда Йорданова.
Източник: bg-voice.com
КОМЕНТАРИ