Конституционният съд направи "услуга" за политиците от всички цветове
Конституционните съдии Румен Ненков (вляво) и Георги Ангелов
Общо четирима конституционни съдии от 12-членния състав на Конституционния съд (КС) в петък гласоподаваха срещу решението на болшинството, което разгласи Истанбулската спогодба (Конвенцията на Съвета на Европа за попречване и противопоставяне на насилието над дамите и домашното насилие) за противоречаща на конституцията. Румен Ненков и Георги Ангелов са двама от тези четирима съдии, които подписаха общо изключително мнение, другите двама - Константин Пенчев и Филип Димитров, се мотивираха поотделно. " Капитал " предлага елементи от особеното мнение на Ненков и Ангелов, което не просто дава мнение по казуса, само че и прави разбор на решението на болшинството в юридически и политически подтекст. Юридическото разбиране " пол " не може да има друго наличие с изключение на обществено Още по тематиката
Как Конституционният съд се изгуби в превода на Истанбулската спогодба
Жените могат да получат отбрана единствено в случай че се разграничат биологично от мъжете, а равенството не значи еднообразно отнасяне
27 юли 2018
Защо законите на Българска социалистическа партия не могат да заменят Истанбулската спогодба
Предложенията всъщност са спешен пиар с методите на хибридната агитация
5 фев 2018
ГЕРБ отсрочи ратификацията на Истанбулската спогодба
Според Цветан Цветанов документът ще бъде гласуван до края на европредседателството
25 яну 2018
" Трети пол " и други операции
Как незнанието се трансформира в национална идея
12 яну 2018 В претекстовете на постановеното решение предумишлено се употребява чуждоезична терминология, с цел да се насочи вниманието към налични най-вече на британски език изявления, отразяващи политиката на Съвета на Европа по ограниченията, ориентирани против дискриминирането в случаите на ексцентрична полова ориентировка и биологично обусловена полова несигурност, както и по този начин наречената " джендър идеология " по отношение на поддържаната от обособени нейни представители концепция за полово самоопределяне (т.е. самоидентифициране) на обособения субект. По този метод вместо инспекцията за конституционност да се концентрира върху същинското наличие на Конвенцията, на читателя се внушава, че интернационалният контракт има и някакво друго, умишлено скрито наличие и надълбоко законспирирани цели , които са отвън кардинално оповестената от него задача за опълчване на насилието над намиращи се в положение на нараснал риск публични групи. Според нас обаче съображения, които са учредени на политика и идеология, надвишават предмета на дължимия по сегашното дело юридически разбор. Смущаващ е фактът, че Конституционният съд встъпва в несъответствуващата за неговото състояние роля на политически и идеологически съдник . Също по този начин питаме дали от постановеното решение следва конституционна несъответственост и съответна неизпълнимост във връзка с българската страна на избрана категория актове на първата, най-масовата правозащитна междудържавна организация на демократична Европа.
Постановеното с гласовете на болшинството съдии решение употребява с очевидно отрицателна конотация израза " обществен пол ". Не одобряваме подобен метод, учреден на авансово внушена социална настройка, тъй като е несъответстващ с главните правила на правото. Юридическото разбиране " пол " не може да има друго наличие с изключение на обществено, тъй като самото право контролира само публични (социални) връзки, само че е безсилно пред природата . Това е годно за всички случаи на придаване на правно значение на разграничението сред човешките човеци по пол, в това число и когато главният фактор " биология " се свързва с публичното мнение, както съответно е подходила Конвенцията, или с личностната самокритика, към която интернационалният контракт няма никакво отношение.
Дори при най-добросъвестен прочит на претекстовете на постановеното решение не може да бъде открита ясна и недвусмислена констатация, че избрана наредба на Конвенцията е несъвместима с избран принцип или съответно наставление на Конституцията на Република България. Има единствено едно изключение. Мнозинството съдии са приели, че член 4§3 на Конвенцията опонира на правилото на правовата страна по следните аргументи: първо, тъй като при неналичието на категорично определение на понятието " еднаквост, учредена на пола " (в претекстовете цитатът с изключение на на български език е допълнен с извадка от британския и френския текст) ще докара до непреодолими компликации при използването на интернационалния акт и, второ, тъй като постанова на българската страна да сътвори "...процедури, осигуряващи правно признание на пол, друг от биологичния... ". Според нас и двете тези са голословни. Понятието " пол " по смисъла и за потребностите на Конвенцията е дефинирано напълно ясно и недвусмислено в нейния член 3, писмен знак " в ". То освен не съдържа отричане на разделянето на хората на мъже и дами, а в противен случай – категорично го признава. Без да отхвърля биологичната природа на индивида, определението се основава на публичната оценка, въпреки и динамична във времето, за мъжки и женски функции, прояви, дейности, държания и прочие Става дума за една истина, за едно събитие, което постоянно е било присъщ детайл и на българската народопсихология. От член 4§3 на Конвенцията не произтича никаква обязаност за страната нормативно да признае някакъв нов пол, друг от мъжкия и женския, а само задължението да противостои на другите форми на принуждение над дамите и домашното принуждение, както и да сътрудничи с интернационалната общественост в това отношение.
С оглед на действителния смисъл и наличие на клаузите на Конвенцията разсъжденията на болшинството съдии, построени върху нововъведеното от тях в българския език, до момента непознато за нас разбиране за " половата бинарност " като основа, върху която обичайно се построява човешкото общество, а по отношение на това и тезата им, че "...биологичният пол е детерминиран по рождение и е в основата на гражданския пол... ", са неотносими към съответната инспекция за конституционност. Повод за паника е, че претекстовете на Конституционния съд могат да се употребяват като управителни правила и отвън предмета на съответното дело. Затова при неналичието на конституционно определение показваме противоречие с тясното и схоластичното схващане за разделянето на хората по пол като основано само и единствено върху външно изразените първоначални и вторични полови белези. Както на всички места по света, и у нас в България също се раждат хора с неопределена, неразбираемо изразена биологична принадлежност, които не носят отговорност за това, което природата им е отредила. Във връзка с тази обективно съществуваща действителност настоящи са въпросите дали такива хора подлежат на отбрана против дискриминация по сексуален симптом, към кой от двата пола следва да бъдат причислени и кой да има решаващата дума за това. Проблематиката в това отношение е прекомерно комплицирана, с цел да може да бъде решена с две-три изолирани и прекомерно повърхностни констатации.
Във връзка с горното решението провокира у нас още въпроси, които надяваме се да останат реторични. Първо, дали болшинството би се съгласило, че биологично обективно съществуващите човеци с неопределени или смесени полови белези ( " интерсексуални " – хермафродити, кастрати) за разлика от включените в статистически преобладаващото болшинство с ясно изразена половост не разполагат със отбрана против дискриминация по признака " пол ". Второ, дали същото се отнася и за лицата, чийто обществен или психически профил е друг от съответния профил на хората от болшинството. Верните отговори на поставените въпроси не могат да бъдат достигнати, без да бъде съобразявана и най-обикновената човещина, наречена в Преамбюла на Конституцията със също привнесената в българския език дума " хуманизъм " като означение на една от най-висшите конституционни полезности.
Не можем да спестим и въпроса дали болшинството би се отказало от заключението си за конституционна несъответственост, в случай че в превода на български език беше употребена друга дума или израз вместо думата " пол ", която се съдържа и в член 6, алинея 1 от Конституцията. Здравият разсъдък мъчно може да одобри, че решението на Конституционния съд, най-високопоставения пазител на правата и законните ползи на жителите, вместо върху безпристрастен, справедлив и прецизен разбор всъщност на наличието на многостранния интернационален контракт се е основало основно върху превода на един юридически термин, открит на два непознати езика.
Общественият спор във връзка ратификацията на Конвенцията за противопоставяне и попречване на насилието над дамите и домашното принуждение се разви като непочтен, манипулативен политически план за привличане на електорат на фона на показна отбрана на обичайния морал и националните обичаи на българина. Отначало се поддържаше тезата, че Конвенцията е ненужна и непотребна, след това стана нездравословна и рискова, тъй като стартирала концепцията за " трети пол ". Дори беше препоръчан референдум, който без всякакво подозрение щеше да премине под знака на разисквания дали авансово обърканият гласоподавател е " за " или " срещу " хомосексуализма, еднополовите бракове, гей парадите и така нататък Сега всичко завършва с оповестяването на конституционна несъответственост, т.е. хората би трябвало да са спокойни за своето бъдеще. Според нас обаче това успокоение може да се окаже лъжливо и преходно.
Решението на Конституционния съд съставлява " услуга " за политиците от всички цветове – предотвратява вероятен спор в ръководещата коалиция и съответствува с позицията на по-голямата част от парламентарната и извънпарламентарната съпротива. Съответно е и на публичната настройка сега. Времето обаче ще е съдник дали то въплъщава онази безпристрастност, гражданска храброст и героизъм, които са присъщи на самостоятелното правораздаване . Съмняваме се, че конституционна пълномощия в друга демократична европейска страна би приела, че истината може да е несъвместима с главния закон на страната, че битката против другите форми на принуждение може да бъде опълчена на конституционните условия. Може би Конвенцията за противопоставяне и попречване на насилието над дамите и домашното принуждение е несъвършена, може би тя няма да бъде оня ефикасен интернационален инструмент, каквито са упованията на нейните основатели, само че в опълчването на българските политици и държавни институции има една отрицателна символика, която несъмнено сочи на отдалечаване от идеала за " чиста и свята република ". Можем единствено да допускаме какви са същинските аргументи за отхвърли да се наредим до болшинството цивилизовани и демократични европейски страни в търсенето на лек против насилието като най-тежка форма на унижение на човешкото достолепие. Във връзка с това означаваме единствено като образец, че още в Резолюцията на Общото заседание на Организация на обединените нации от 10 юни 2000 година по отношение на дейностите и самодейностите за използване на Пекинската декларация и съответната платформа за деяние неведнъж е използвана британската дума " gender ", с която през днешния ден само по съображения за реализиране на политическа полза, само че без каквото и да е съображение се плаши българското общество. Твърде тъпо е, че самоизолирането на България от интернационалната общественост, което произтича от решението на Конституционния съд, става, когато бруталната експанзия се е трансформирала в част от нашето всекидневие в домовете, по улиците, в публичния превоз, на стадионите, в учебните заведения, в парковете и така нататък
Със обилни съкращения
Общо четирима конституционни съдии от 12-членния състав на Конституционния съд (КС) в петък гласоподаваха срещу решението на болшинството, което разгласи Истанбулската спогодба (Конвенцията на Съвета на Европа за попречване и противопоставяне на насилието над дамите и домашното насилие) за противоречаща на конституцията. Румен Ненков и Георги Ангелов са двама от тези четирима съдии, които подписаха общо изключително мнение, другите двама - Константин Пенчев и Филип Димитров, се мотивираха поотделно. " Капитал " предлага елементи от особеното мнение на Ненков и Ангелов, което не просто дава мнение по казуса, само че и прави разбор на решението на болшинството в юридически и политически подтекст. Юридическото разбиране " пол " не може да има друго наличие с изключение на обществено Още по тематиката
Как Конституционният съд се изгуби в превода на Истанбулската спогодба
Жените могат да получат отбрана единствено в случай че се разграничат биологично от мъжете, а равенството не значи еднообразно отнасяне
27 юли 2018
Защо законите на Българска социалистическа партия не могат да заменят Истанбулската спогодба
Предложенията всъщност са спешен пиар с методите на хибридната агитация
5 фев 2018
ГЕРБ отсрочи ратификацията на Истанбулската спогодба
Според Цветан Цветанов документът ще бъде гласуван до края на европредседателството
25 яну 2018
" Трети пол " и други операции
Как незнанието се трансформира в национална идея
12 яну 2018 В претекстовете на постановеното решение предумишлено се употребява чуждоезична терминология, с цел да се насочи вниманието към налични най-вече на британски език изявления, отразяващи политиката на Съвета на Европа по ограниченията, ориентирани против дискриминирането в случаите на ексцентрична полова ориентировка и биологично обусловена полова несигурност, както и по този начин наречената " джендър идеология " по отношение на поддържаната от обособени нейни представители концепция за полово самоопределяне (т.е. самоидентифициране) на обособения субект. По този метод вместо инспекцията за конституционност да се концентрира върху същинското наличие на Конвенцията, на читателя се внушава, че интернационалният контракт има и някакво друго, умишлено скрито наличие и надълбоко законспирирани цели , които са отвън кардинално оповестената от него задача за опълчване на насилието над намиращи се в положение на нараснал риск публични групи. Според нас обаче съображения, които са учредени на политика и идеология, надвишават предмета на дължимия по сегашното дело юридически разбор. Смущаващ е фактът, че Конституционният съд встъпва в несъответствуващата за неговото състояние роля на политически и идеологически съдник . Също по този начин питаме дали от постановеното решение следва конституционна несъответственост и съответна неизпълнимост във връзка с българската страна на избрана категория актове на първата, най-масовата правозащитна междудържавна организация на демократична Европа.
Постановеното с гласовете на болшинството съдии решение употребява с очевидно отрицателна конотация израза " обществен пол ". Не одобряваме подобен метод, учреден на авансово внушена социална настройка, тъй като е несъответстващ с главните правила на правото. Юридическото разбиране " пол " не може да има друго наличие с изключение на обществено, тъй като самото право контролира само публични (социални) връзки, само че е безсилно пред природата . Това е годно за всички случаи на придаване на правно значение на разграничението сред човешките човеци по пол, в това число и когато главният фактор " биология " се свързва с публичното мнение, както съответно е подходила Конвенцията, или с личностната самокритика, към която интернационалният контракт няма никакво отношение.
Дори при най-добросъвестен прочит на претекстовете на постановеното решение не може да бъде открита ясна и недвусмислена констатация, че избрана наредба на Конвенцията е несъвместима с избран принцип или съответно наставление на Конституцията на Република България. Има единствено едно изключение. Мнозинството съдии са приели, че член 4§3 на Конвенцията опонира на правилото на правовата страна по следните аргументи: първо, тъй като при неналичието на категорично определение на понятието " еднаквост, учредена на пола " (в претекстовете цитатът с изключение на на български език е допълнен с извадка от британския и френския текст) ще докара до непреодолими компликации при използването на интернационалния акт и, второ, тъй като постанова на българската страна да сътвори "...процедури, осигуряващи правно признание на пол, друг от биологичния... ". Според нас и двете тези са голословни. Понятието " пол " по смисъла и за потребностите на Конвенцията е дефинирано напълно ясно и недвусмислено в нейния член 3, писмен знак " в ". То освен не съдържа отричане на разделянето на хората на мъже и дами, а в противен случай – категорично го признава. Без да отхвърля биологичната природа на индивида, определението се основава на публичната оценка, въпреки и динамична във времето, за мъжки и женски функции, прояви, дейности, държания и прочие Става дума за една истина, за едно събитие, което постоянно е било присъщ детайл и на българската народопсихология. От член 4§3 на Конвенцията не произтича никаква обязаност за страната нормативно да признае някакъв нов пол, друг от мъжкия и женския, а само задължението да противостои на другите форми на принуждение над дамите и домашното принуждение, както и да сътрудничи с интернационалната общественост в това отношение.
С оглед на действителния смисъл и наличие на клаузите на Конвенцията разсъжденията на болшинството съдии, построени върху нововъведеното от тях в българския език, до момента непознато за нас разбиране за " половата бинарност " като основа, върху която обичайно се построява човешкото общество, а по отношение на това и тезата им, че "...биологичният пол е детерминиран по рождение и е в основата на гражданския пол... ", са неотносими към съответната инспекция за конституционност. Повод за паника е, че претекстовете на Конституционния съд могат да се употребяват като управителни правила и отвън предмета на съответното дело. Затова при неналичието на конституционно определение показваме противоречие с тясното и схоластичното схващане за разделянето на хората по пол като основано само и единствено върху външно изразените първоначални и вторични полови белези. Както на всички места по света, и у нас в България също се раждат хора с неопределена, неразбираемо изразена биологична принадлежност, които не носят отговорност за това, което природата им е отредила. Във връзка с тази обективно съществуваща действителност настоящи са въпросите дали такива хора подлежат на отбрана против дискриминация по сексуален симптом, към кой от двата пола следва да бъдат причислени и кой да има решаващата дума за това. Проблематиката в това отношение е прекомерно комплицирана, с цел да може да бъде решена с две-три изолирани и прекомерно повърхностни констатации.
Във връзка с горното решението провокира у нас още въпроси, които надяваме се да останат реторични. Първо, дали болшинството би се съгласило, че биологично обективно съществуващите човеци с неопределени или смесени полови белези ( " интерсексуални " – хермафродити, кастрати) за разлика от включените в статистически преобладаващото болшинство с ясно изразена половост не разполагат със отбрана против дискриминация по признака " пол ". Второ, дали същото се отнася и за лицата, чийто обществен или психически профил е друг от съответния профил на хората от болшинството. Верните отговори на поставените въпроси не могат да бъдат достигнати, без да бъде съобразявана и най-обикновената човещина, наречена в Преамбюла на Конституцията със също привнесената в българския език дума " хуманизъм " като означение на една от най-висшите конституционни полезности.
Не можем да спестим и въпроса дали болшинството би се отказало от заключението си за конституционна несъответственост, в случай че в превода на български език беше употребена друга дума или израз вместо думата " пол ", която се съдържа и в член 6, алинея 1 от Конституцията. Здравият разсъдък мъчно може да одобри, че решението на Конституционния съд, най-високопоставения пазител на правата и законните ползи на жителите, вместо върху безпристрастен, справедлив и прецизен разбор всъщност на наличието на многостранния интернационален контракт се е основало основно върху превода на един юридически термин, открит на два непознати езика.
Общественият спор във връзка ратификацията на Конвенцията за противопоставяне и попречване на насилието над дамите и домашното принуждение се разви като непочтен, манипулативен политически план за привличане на електорат на фона на показна отбрана на обичайния морал и националните обичаи на българина. Отначало се поддържаше тезата, че Конвенцията е ненужна и непотребна, след това стана нездравословна и рискова, тъй като стартирала концепцията за " трети пол ". Дори беше препоръчан референдум, който без всякакво подозрение щеше да премине под знака на разисквания дали авансово обърканият гласоподавател е " за " или " срещу " хомосексуализма, еднополовите бракове, гей парадите и така нататък Сега всичко завършва с оповестяването на конституционна несъответственост, т.е. хората би трябвало да са спокойни за своето бъдеще. Според нас обаче това успокоение може да се окаже лъжливо и преходно.
Решението на Конституционния съд съставлява " услуга " за политиците от всички цветове – предотвратява вероятен спор в ръководещата коалиция и съответствува с позицията на по-голямата част от парламентарната и извънпарламентарната съпротива. Съответно е и на публичната настройка сега. Времето обаче ще е съдник дали то въплъщава онази безпристрастност, гражданска храброст и героизъм, които са присъщи на самостоятелното правораздаване . Съмняваме се, че конституционна пълномощия в друга демократична европейска страна би приела, че истината може да е несъвместима с главния закон на страната, че битката против другите форми на принуждение може да бъде опълчена на конституционните условия. Може би Конвенцията за противопоставяне и попречване на насилието над дамите и домашното принуждение е несъвършена, може би тя няма да бъде оня ефикасен интернационален инструмент, каквито са упованията на нейните основатели, само че в опълчването на българските политици и държавни институции има една отрицателна символика, която несъмнено сочи на отдалечаване от идеала за " чиста и свята република ". Можем единствено да допускаме какви са същинските аргументи за отхвърли да се наредим до болшинството цивилизовани и демократични европейски страни в търсенето на лек против насилието като най-тежка форма на унижение на човешкото достолепие. Във връзка с това означаваме единствено като образец, че още в Резолюцията на Общото заседание на Организация на обединените нации от 10 юни 2000 година по отношение на дейностите и самодейностите за използване на Пекинската декларация и съответната платформа за деяние неведнъж е използвана британската дума " gender ", с която през днешния ден само по съображения за реализиране на политическа полза, само че без каквото и да е съображение се плаши българското общество. Твърде тъпо е, че самоизолирането на България от интернационалната общественост, което произтича от решението на Конституционния съд, става, когато бруталната експанзия се е трансформирала в част от нашето всекидневие в домовете, по улиците, в публичния превоз, на стадионите, в учебните заведения, в парковете и така нататък
Със обилни съкращения
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ