Константин МишевЗапочвам с това, че няма как човек като мен,

Константин Мишев

Започвам с това, че няма по какъв начин човек като мен, който колкото да намира пари да си заплати тока, може да накриви шапката на един от най-богатите и авторитетни хора на планетата. Няма по какъв начин с 200 лв. да се пребориш с 77 милиарда $. Не си върша никакви илюзии. Тук става въпрос човек да избави личната си чест и да живее без да се изхрачи върху правилата си.
След като бях блокиран за 30 дни, тъй като пуснах една антивоенна подигравка, а точно по какъв начин Хитлер и Сталин карат в детска количка-танкче съветския деспот Путин, на 26 март ме " освободиха " и написах текста, който обявявам по долу. Три дни по-късно " Facebook " още веднъж ме блокира. Този път, тъй като поддържах думите на американския президент Байдън, че Путин би трябвало да бъде отхвърлен. И че Путин е военнопрестъпник. На процедура блокираха мен, само че зашлевиха

пестник на настоящ амрикански президент

Надали Зъкърбърг има визия за това. Но той носи основната отговорност за основаването на виртуално общество, където се толерира доносничеството.
Аз бях дотук. Живял съм без " Facebook ". Ще преживея още веднъж и без тази обществена мрежа.
Ето какво написах откакто ме " освободиха " за три дни преди да ме блокират отново:

Бях блокиран за 30 дни. Няма значение, че мен ме блокраха. Проблемът е различен. " Facebook " употребява системата на доносничеството. Никога в моя живот не съм можел да приема доносниците. Дори да са били прави. Всяка система, която се опира на доноси, е неприятна система. Не единствено националсоциалистическата и болшевишката....ВСЯКА. И да ви кажа нещо с горделивост. Когато за малко време имах власт съм гонил доносници от моя кабинет. Дори да ми е била потребна информацията.

Просто споделях ВЪН!

И в този момент не мога да допускам... в 21 век....една обществена мрежа е издигнала доносите като съществена нейна управленческа теза.
Доносите.... насърчават ги....
Егати цивилизацията...
Това че Руската федерация е оповестила " Facebook " за екстремистка организация няма нищо общо с моите думи. Има голяма разлика.
Не обичам цензурата....и изключително доносниците. Моята позиция няма нищо общо с мракобесниците в Кремъл. Нали по тази причина ме блокира " Facebook "? За една подигравка... Сталин и Хитлер на разположение возят в детска количка-танкче Владимир Путин. За това...За една антивоенна подигравка.
И си задавам въпроса...почтено ли е човек да написа във " Facebook "?
В една мрежа, която позволява доносници? И освен ги позволява, а ги насърчава.
Възможно ли е човек да каже, че е против цензурата и доносите и все пак да употребява " Facebook "?
Разбира се....аз съм един дребен човек и няма по какъв начин да се изправя против многомилиардна корпорация.
Но мога ли да спася себе си и правилата си?
Имам потребност да помисля. Кое е по-важно? Да кажеш нещо, което ще стигне до хиляди хора...или да спасиш себе си?
Много преди мен и преди да съществува интернет... хората са си задавали този въпрос. Кое в действителност е по-важно...

И в този момент за нещо хубаво...Вчера сутринта се разплаках.
Наистина целият свят застана против Путин и съветските агресори. Целият свят. Групарите Бон Джоуви ме върнаха към моето детство. Отново почувствах шейсетте години и духът на това десетилетие. Прочетох, че групата е подарила на украинските герои песента " Това е моят живот ". Където се пее....това е моят живот. Сега или НИКОГА.
Слушам я тази ария и си споделям... ами това е... Моят живот. Вашият... неговият, нейният... Всеки човек има живот. И този живот си е негов. На мен ми остана малко. И в края на този мой живот не мога да се примиря, че американска компания ме цензурира по доноси. По доноси на децата и внуците на комунистите.
Един неправилен живот ли беше този мой живот? По-силни ли са от мен доносниците?