Константин Головской, един от най-силните чужденци, минали през родния футбол,

Константин Головской, един от най-силните чужденци, минали през родния футбол, даде изявление за „ Труд “. Руснакът надали е пропуснат от почитателите на „ Левски “. Около него постоянно беше забавно и то в интервал, в който „ сините “ преобладаваха във футбола ни. А на „ Герена “ се радваха да имат футболист, ликувал като първенец с гранда „ Спартак “ (Москва). За три сезона Головской завоюва още 2 трофеи у нас, вкара голове в два финала за Купата на България и си потегли като любим. За да стане след това 4 пъти първенец във втората си татковина Казахстан. В началото на месеца той ликува със „ Сборная “ като първенец на „ Купата на легендите “ в Москва.

– Здравейте, господин Головской! Какви мемоари имате от престоя си в България?

– Само най-хубави! Най-добрите години от футболната ми кариера минаха в „ Левски “. Част от най-приятните ми прекарвания са точно от този клуб. Преди всичко си припомням за почитателите. Когато играех в този тим, изпитвах наслаждение от футбола. За три години и половина, които бях в „ Левски “, два пъти станахме първенци и два пъти взехме Купата.

– Кое беше най-хубавото в България и какво не ви хареса толкоз?

– За неприятни неща не се сещам. България доста ми се понрави. Хората са доста гостоприемни, климатът е прекрасен. Имате и море, и планини. Всичко е прелестно.

– Когато бяхте в „ Левски “, тимът доминираше в България. Кой от трофеите си от този интервал най-вече цените?

– Помня най-ясно първата година, когато пристигнах в „ Левски “. Тогава още в тима беше Владислав Радимов, само че за жалост бяхме дружно единствено няколко месеца. Най-много си обичам първата шампионска купа с „ Левски “.

– Имате 75 мача и три гола за „ Левски “. Помните ли против кой тим вкарахте?

– Така се случи, че вкарвах единствено значими голове. Първият ми беше във финала за купата на България против ЦСКА през 2002 година. Бихме с 3:1. На идната година играхме против „ Литекс “. За мен това беше първи мач след дълго неявяване поради интервенция. Влязох като запаса през второто полувреме, вкарах гол и победихме с 2:1. Две години подред се разписвах във финала за Купата на България и е доста прелестно да си го спомня.

– Защо Левски не съумя да направи пробив в Европа по това време?

– Две години подред ни се паднаха доста мощни противници. Единия път срещнахме „ Галатасарай “, който тъкмо беше спечелил купата на УЕФА. Имаха доста сериозен състав, само че все пак не ни стигна малко. Нямахме шанс. Във втората година се падна „ Динамо “ (Киев), още един извънреден тим. Не ни провървя със противниците. Ако жребият беше по-добър, можехме да влезем в групите на Шампионската лига.

– Кой е най-силният ви мач за „ Левски “?

– Според мен е финалът за купата на България против ЦСКА.

– Как виждахте дербитата сред „ Левски “ и ЦСКА?

– Знаете, че това е най-важният мач. Както в Русия е сред „ Спартак “ и ЦСКА (Москва). Или като „ Спартак “ против „ Зенит “. Това са два тима, които са привикнали постоянно да побеждават. Знам, че в този момент обстановката се е трансформирала. Сега „ Лудогорец “ печели най-често.

– Как дойдохте в Левски?

– По това време бях в „ Динамо “ (Москва). Появи се предложение от „ Левски “. В началото нямах желание да напущам. Исках да си остана в „ Динамо “, само че „ Левски “ беше доста неотстъпчив. А и по това време там беше Михаил Чорни като един стабилен притежател.

– Познавахте ли го?

– Запознах се с него в Израел. Той не можеше да идва в България. Преди това не го познавах. Той и „ Левски “ упорстваха доста за прехвърлянето и аз пристигнах.

– В България и в „ Левски “ постоянно се сменят треньорите. С кой ментор работихте най-добре?

– С всеки треньор ние футболистите имаме друга история. Най-много ми се понрави Славолюб Муслин. Той беше извънреден експерт. Много внимателно доближаваше до футболистите. Винаги знаеше кой какво мисли и какво му би трябвало.

– Защо напуснахте „ Левски “?

– Финансовото състояние не беше напълно положително. Никого не упреквам. Просто ми споделиха, че би трябвало да си понижа малко заплатата. Не се съгласих и отидох в различен тим.

– Има един случай в Швейцария, когато ви упрекнаха, че сте основали проблеми в хотел дружно с Радимов. Каква е истината?

– Много малко от това, което се изписа по пресата. Имаше спор, само че беше раздут. В Русия споделяме, че от мухата е изработен слон. Истина е, че разменихме остри думи вечерта с един сервитьор на рецепцията. Бяха безусловно 2-3 думи. И по-късно се качихме в стаите. На идващия ден всичко беше раздуто и украсено. В последна сметка пострада Радимов и отиде в различен тим.

– Бил ли сте в България, откакто напуснахте „ Левски “?

– Разбира се, че съм бил. Срещам се с другари от тима, с които играех. Но в този момент от няколко години не съм идвал в България. Но първоначално, откакто си потеглих от „ синия “ клуб, всяка зима гостувах. Използвах зимната пауза в тимовете ми, с цел да пристигам в България.

– Кои са най-хубавите ви другари?

– С всички бях в положителни връзки и не желая да обидя някого. Най-много се разбирах с вратаря Георги Петков, с Мечо Телкийски, с Топузаков.

– Знаете ли какво става в този момент в „ Левски “?

– Честно – не съм доста наясно. По резултатите виждам, че нещата не са доста добре. Сигурно са комплицирани времена за „ Левски “.

– Имало ли е опция да се върнете в „ Левски “ след напускането ви?

– Не, в никакъв случай не е имало такава.

– Имате две трофеи с „ Левски “ и три трофеи със Спартак (Москва). По ваше време ли бяхте ли най-силният тим в Русия?

– През 90-те години „ Спартак “ беше за Русия, както в този момент е „ Барселона “ в света. Разбира се, през днешния ден футболът прогресира, скоростта се усилва. Но по това време играта на „ Спартак “ приличаше на тази на „ Барса “ в този момент. Но на по-малка скорост.

– Доскоро Ивелин Попов играеше в „ Спартак “. Какво мислите за него?

– Добър футболист. Знам, че е бил в школата на „ Левски “, само че в никакъв случай не е играл за „ Левски “. Добър състезател е, който пази реномето си на водач на националния тим на България.

– Имате и казахстанско родословие. Знаете ли, че в тамошното състезание работят четирима български треньори?

– Знам тъкмо какъв брой са. Доскоро работеше Димитър Димитров. Там е и Мъри Стоилов. С него играхме дружно в „ Левски “. Дори когато той приключи кариерата си, първо ми беше треньор в България. Още тогава в него имаше предпоставки, че ще стане огромен експерт. Има страхотна треньорска мисъл. В Казахстан в този момент „ Астана “ демонстрира най-хубавите резултати.

– Бил сте три пъти първенец на Казахстан с „ Актобе “. Защо този тим в този момент е надалеч от върха?

– По мое време „ Актобе “ събра доста сериозен тим. В живота ми провървя да играя все със мощни съотборници. Имахме и отлични резултати.

– На 42 години ходите ли още да играете в отбора „ Одинцово “?

– Вече не. Допреди година играех.

– Ще станете ли треньор? Или може би състезателен шеф?

– Възможно е. Всичко в живота е допустимо.

– Русия ще е хазаин на международното състезание. Какво да чакаме?

– Очаквам да е един от най-хубавите мондиали в историята. Искам да имам вяра, че и отборът на Русия ще се показа почтено и ще покаже хубави резултати.

– Може ли да има проблеми с организацията?

– С организацията – никакви. Точно противоположното. Ще бъде ужасно.

– Понякога обаче съветските почитатели са много нападателни. Особено когато се срещнат с английските…

– Мисля, че доста повече се приказва, в сравнение с е истина. Няма ненавист сред почитателите. Хората в Русия обичат футбола. Знаете по какъв начин е и в България. Хората си поддържат тима, само че никога не желаят да вършат проблеми.

– Какво би трябвало да знаят задграничните почитатели, които ще дойдат в Русия?

– Да са спокойни, че няма да имат никакви проблеми. Ще се веселя да има и български почитатели. Българите са наши братя. Говорим сходен език. Никакви проблеми. Чакаме ви!

– Възможно ли е абсурдът с допинг към съветските спортисти да се отрази на футболното състезание?

– Това е единствено политика. Някъде има истина, на доста места – обаче не. Сигурен съм, че и в Европа има такива проблеми с допинг. За страдание Русия беше посочена с пръст.

– Как новите игрища ще оказват помощ на футбола в Русия?

– Те са голям плюс за нашия футбол. Имаме към този момент освен страхотни игрища, само че и доста бази за юношите. В бъдеще това ще помогне на футбола ни и съм уверен, че ще имаме още по-силни съветски тимове.

– И най-после по какъв начин виждате „ Сборная “ на шампионата?

– Вярвам в най-хубавото. Най-важното е да излезем от групата. След това ще забележим.