Изборът на генерален директор на БНТ повдига въпроса за нейната независимост
Конкурсът за общоприет шеф на Българска национална телевизия се организира в границите на два дни. От него се чака да бъде определен човек, който да избави малкия екран от финансовата рецесия
© Юлия Лазарова Съветът за електронни медии (СЕМ) стартира в сряда общественото чуване на претендентите да ръководят Българска национална телевизия. В рамките на два дни медийните надзорници ще се срещнат с концепциите за развиването на публичната телевизия на претендентите за идващ общоприет шеф на Българска национална телевизия: Сашо Йовков, Никола Тодоров и Явор Симов (които се показват днес) и Сашо Диков, Емил Кошлуков (настоящия и.д. шеф на медиата) и Стоил Рошкев, чието чуване следва на следващия ден. (Кои са главните акценти в концепциите на изслушаните през днешния ден претенденти Капитал ще отрази през днешния ден по късно, когато приключат презентациите пред СЕМ)
Основният въпрос, който се слага към този избор, е какво би трябвало да се направи, с цел да се подсигурява независимостта на Българска национална телевизия - както финансовата непоклатимост, по този начин и свободата на публицистичната политика и отбраната против всякаква политическа интервенция. Тези въпроси задава и Асоциацията на европейските публицисти в отворено писмо през днешния ден.
Абонирайте се за Капитал Получавате цялостен достъп до всички публикации и целия списък Постът на генералния шеф на публичната телевизия Българска национална телевизия беше освободен предварително в края на април преди приключването на мандата на Константин Каменаров, откакто той беше наказан условно на година и три месеца отнемане от независимост за шофиране след приложимост на алкохол. Според Закона за радио и телевизия лица, които са осъждани на отнемане от независимост за умишлени закононарушения от общ темперамент, не могат да заемат тази служба.
За краткотрайно изпълняващ длъжността общоприет шеф на Българска национална телевизия беше определен Емил Кошлуков. По закон срокът, за който тази позиция може да се заема краткотрайно е единствено три месеца, по тази причина в това време Съвет за електронни медии разгласи процедурата за избор на общоприет шеф.
Конкурсът се организира в изискванията на невиждана финансова рецесия в Българска национална телевизия. От изработен в средата на юни доклад за положението на малкия екран по искане на Съвет за електронни медии, стана ясно, че медията е задлъжняла с 44 млн. лева Според и.д. генералния шеф на публичната телевизия Емил Кошлуков Българска национална телевизия на процедура е във банкрут. Въпреки, че бе програмен шеф на БНТ1, назначен от Каменаров, Кошлуков се разграничи от дейностите на управлението на медиата и сподели, че няма негов автограф под нито един документ за закупено програмно наличие с безпричинно скъпи права: филми, спорт, развлекателни излъчвания. Той обаче, не е и възразил против неприятните програмни решения за БНТ1. По време на доклада на Българска национална телевизия пред Съвет за електронни медии на 13 юни, Кошлуков съобщи, че е бил държан в изолираност.
Заедно със старта на състезанието за шеф на Българска национална телевизия излезе и отворено писмо от Асоциацията на европейските публицисти (АЕЖ) - България, в което те слагат най-важните въпроси и опасения, които има по отношение на идния избор на общоприет шеф на Българска национална телевизия. Най-важните от тях са по какъв начин страната вижда стабилизирането на малкия екран и по какъв начин ще бъде обезпечена публицистичната самостоятелност и ненамесата на ръководещите в работата на публицистите от малкия екран? (цялата декларация е в карето).
От държанието на медийните надзорници по време на чуването в сряда излиза наяве, че те са взели под внимание въпросите, сложени от АЕЖ, и изискват от претендент генералните шефове отговори и на тях. Въпроси към избора на нов общоприет шеф на Българска национална телевизия
Асоциацията на европейските публицисти – България следи състезанието за избор на нов общоприет шеф на Българската национална телевизия.
Това, което отличава този избор от състезанието за шеф на БНР, приключил предходната седмица, е тежкото финансово положение, в което се намира малкия екран и фактът, че до конкурс се стигна не след обикновено привършване на мандата на предходното управление, а след премахване на генералния шеф.
Фактът, че близо две години малкия екран работеше в условия на течащо следствие и дело против генералния шеф Константин Каменаров сътвори атмосфера на неустановеност. Неяснотата за бъдещето на медията се задълбочи след разкритията за финансовото положение на Българска национална телевизия.
Изслушванията на претендентите за поста общоприет шеф са през днешния ден и на следващия ден, а в петък Съветът за електронни медии би трябвало да оповести спечелилия. Спорно е обаче до каква степен при описаната обстановка този конкурс е съумял да притегли евентуалните претенденти, които биха били най-успешни шефове в малкия екран. Дали финансовата неустановеност и зависимостта от избавяне от страната не са отблъснали експерти на високо равнище, които въобще не са подали документи?
АЕЖ-България би задала следните въпроси на участниците в състезанието:
1. Какви ограничения ще предприемете за възстановяване финансовото положение на Българска национална телевизия?
2. Какво ще извършите, с цел да гарантирате обществена бистрота на изразходването на бюджета на Българска национална телевизия? Ще извършите ли указател на подписаните контракти с външни продуценти и размера на разноските за Българска национална телевизия, с цел да бъде наясно българският поданик и фен каква стратегия купува управлението на малкия екран?
3. Как ще гарантирате публицистичната самостоятелност и ненамесата на ръководещите в работата на публицистите от малкия екран?
4. По какъв метод Българска национална телевизия ще извършва задачата си на социална телевизия и дейно ще отразява проблемите на най-слабите и маргинализирани в обществото?
5. Каква е вашата оценка на предходното управление на Българска национална телевизия?
Надяваме се, че въпроси със сходна дефиниция и смисъл ще бъдат заложени при чуванията в Съвет за електронни медии.
Въпросът, чийто отговор обаче чакаме да чуем най-много, не е насочен към претендентите, а към изпълнителната власт, и той е: " Как страната вижда стабилизирането на малкия екран? ". Какви ще са незабавните ограничения, които държавното управление ще предприеме, с цел да стабилизира медията и да не я сложи според от властта?
Другият значим въпрос или, по-скоро, серия от въпроси, насочваме към законодателната власт. Предстои скорошна проверка на Закона за радиото и малкия екран, по отношение на Аудиовизуалната инструкция. Вече има поръчка, че при отварянето на закона ще се променят и други текстове. Как промените ще подсигуряват по-голямата самостоятелност на Българска национална телевизия и ще създадат публичните медии по-адекватни на съвременността? Една от концепциите, които към този момент се появи, е да бъдат удължени мандатите на генералните шефове на Българска национална телевизия и БНР от три на пет години. Ако това изменение се приложи и при заварено състояние, това ще значи, че претенденти, които са създали тригодишни концепции ще получат правото да ръководят пет. Може ли това да се счита за допустим вид?
Също по този начин напълно скоро следва да бъде определен нов член на Съвет за електронни медии от квотата на Народното събрание. Народното събрание има ли желание да съблюдава Закона за радиото и малкия екран и да избере на този пост експерт с висок публичен престиж, а не да сложи следващото политическо предопределение?
Независимостта и високият престиж на Съвета, които са функционалност на персоналните качества на неговите членове, са належащо изискване за съществуването на качествени публични медии.
АЕЖ е уверена, че въпросите, които ние слагаме, са от публичен интерес и следва да бъдат заложени както от Съвет за електронни медии, по този начин и от всички настоящи лица в бранша, без оглед на политическите им желания.
© Юлия Лазарова Съветът за електронни медии (СЕМ) стартира в сряда общественото чуване на претендентите да ръководят Българска национална телевизия. В рамките на два дни медийните надзорници ще се срещнат с концепциите за развиването на публичната телевизия на претендентите за идващ общоприет шеф на Българска национална телевизия: Сашо Йовков, Никола Тодоров и Явор Симов (които се показват днес) и Сашо Диков, Емил Кошлуков (настоящия и.д. шеф на медиата) и Стоил Рошкев, чието чуване следва на следващия ден. (Кои са главните акценти в концепциите на изслушаните през днешния ден претенденти Капитал ще отрази през днешния ден по късно, когато приключат презентациите пред СЕМ)
Основният въпрос, който се слага към този избор, е какво би трябвало да се направи, с цел да се подсигурява независимостта на Българска национална телевизия - както финансовата непоклатимост, по този начин и свободата на публицистичната политика и отбраната против всякаква политическа интервенция. Тези въпроси задава и Асоциацията на европейските публицисти в отворено писмо през днешния ден.
Абонирайте се за Капитал Получавате цялостен достъп до всички публикации и целия списък Постът на генералния шеф на публичната телевизия Българска национална телевизия беше освободен предварително в края на април преди приключването на мандата на Константин Каменаров, откакто той беше наказан условно на година и три месеца отнемане от независимост за шофиране след приложимост на алкохол. Според Закона за радио и телевизия лица, които са осъждани на отнемане от независимост за умишлени закононарушения от общ темперамент, не могат да заемат тази служба.
За краткотрайно изпълняващ длъжността общоприет шеф на Българска национална телевизия беше определен Емил Кошлуков. По закон срокът, за който тази позиция може да се заема краткотрайно е единствено три месеца, по тази причина в това време Съвет за електронни медии разгласи процедурата за избор на общоприет шеф.
Конкурсът се организира в изискванията на невиждана финансова рецесия в Българска национална телевизия. От изработен в средата на юни доклад за положението на малкия екран по искане на Съвет за електронни медии, стана ясно, че медията е задлъжняла с 44 млн. лева Според и.д. генералния шеф на публичната телевизия Емил Кошлуков Българска национална телевизия на процедура е във банкрут. Въпреки, че бе програмен шеф на БНТ1, назначен от Каменаров, Кошлуков се разграничи от дейностите на управлението на медиата и сподели, че няма негов автограф под нито един документ за закупено програмно наличие с безпричинно скъпи права: филми, спорт, развлекателни излъчвания. Той обаче, не е и възразил против неприятните програмни решения за БНТ1. По време на доклада на Българска национална телевизия пред Съвет за електронни медии на 13 юни, Кошлуков съобщи, че е бил държан в изолираност.
Заедно със старта на състезанието за шеф на Българска национална телевизия излезе и отворено писмо от Асоциацията на европейските публицисти (АЕЖ) - България, в което те слагат най-важните въпроси и опасения, които има по отношение на идния избор на общоприет шеф на Българска национална телевизия. Най-важните от тях са по какъв начин страната вижда стабилизирането на малкия екран и по какъв начин ще бъде обезпечена публицистичната самостоятелност и ненамесата на ръководещите в работата на публицистите от малкия екран? (цялата декларация е в карето).
От държанието на медийните надзорници по време на чуването в сряда излиза наяве, че те са взели под внимание въпросите, сложени от АЕЖ, и изискват от претендент генералните шефове отговори и на тях. Въпроси към избора на нов общоприет шеф на Българска национална телевизия
Асоциацията на европейските публицисти – България следи състезанието за избор на нов общоприет шеф на Българската национална телевизия.
Това, което отличава този избор от състезанието за шеф на БНР, приключил предходната седмица, е тежкото финансово положение, в което се намира малкия екран и фактът, че до конкурс се стигна не след обикновено привършване на мандата на предходното управление, а след премахване на генералния шеф.
Фактът, че близо две години малкия екран работеше в условия на течащо следствие и дело против генералния шеф Константин Каменаров сътвори атмосфера на неустановеност. Неяснотата за бъдещето на медията се задълбочи след разкритията за финансовото положение на Българска национална телевизия.
Изслушванията на претендентите за поста общоприет шеф са през днешния ден и на следващия ден, а в петък Съветът за електронни медии би трябвало да оповести спечелилия. Спорно е обаче до каква степен при описаната обстановка този конкурс е съумял да притегли евентуалните претенденти, които биха били най-успешни шефове в малкия екран. Дали финансовата неустановеност и зависимостта от избавяне от страната не са отблъснали експерти на високо равнище, които въобще не са подали документи?
АЕЖ-България би задала следните въпроси на участниците в състезанието:
1. Какви ограничения ще предприемете за възстановяване финансовото положение на Българска национална телевизия?
2. Какво ще извършите, с цел да гарантирате обществена бистрота на изразходването на бюджета на Българска национална телевизия? Ще извършите ли указател на подписаните контракти с външни продуценти и размера на разноските за Българска национална телевизия, с цел да бъде наясно българският поданик и фен каква стратегия купува управлението на малкия екран?
3. Как ще гарантирате публицистичната самостоятелност и ненамесата на ръководещите в работата на публицистите от малкия екран?
4. По какъв метод Българска национална телевизия ще извършва задачата си на социална телевизия и дейно ще отразява проблемите на най-слабите и маргинализирани в обществото?
5. Каква е вашата оценка на предходното управление на Българска национална телевизия?
Надяваме се, че въпроси със сходна дефиниция и смисъл ще бъдат заложени при чуванията в Съвет за електронни медии.
Въпросът, чийто отговор обаче чакаме да чуем най-много, не е насочен към претендентите, а към изпълнителната власт, и той е: " Как страната вижда стабилизирането на малкия екран? ". Какви ще са незабавните ограничения, които държавното управление ще предприеме, с цел да стабилизира медията и да не я сложи според от властта?
Другият значим въпрос или, по-скоро, серия от въпроси, насочваме към законодателната власт. Предстои скорошна проверка на Закона за радиото и малкия екран, по отношение на Аудиовизуалната инструкция. Вече има поръчка, че при отварянето на закона ще се променят и други текстове. Как промените ще подсигуряват по-голямата самостоятелност на Българска национална телевизия и ще създадат публичните медии по-адекватни на съвременността? Една от концепциите, които към този момент се появи, е да бъдат удължени мандатите на генералните шефове на Българска национална телевизия и БНР от три на пет години. Ако това изменение се приложи и при заварено състояние, това ще значи, че претенденти, които са създали тригодишни концепции ще получат правото да ръководят пет. Може ли това да се счита за допустим вид?
Също по този начин напълно скоро следва да бъде определен нов член на Съвет за електронни медии от квотата на Народното събрание. Народното събрание има ли желание да съблюдава Закона за радиото и малкия екран и да избере на този пост експерт с висок публичен престиж, а не да сложи следващото политическо предопределение?
Независимостта и високият престиж на Съвета, които са функционалност на персоналните качества на неговите членове, са належащо изискване за съществуването на качествени публични медии.
АЕЖ е уверена, че въпросите, които ние слагаме, са от публичен интерес и следва да бъдат заложени както от Съвет за електронни медии, по този начин и от всички настоящи лица в бранша, без оглед на политическите им желания.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ