Конкурсът за директор на Националната галерия - една от най-важните

...
Конкурсът за директор на Националната галерия - една от най-важните
Коментари Харесай

Слава Иванова: След Светлин Русев Националната галерия ще пострада от Яра Бубнова

Конкурсът за шеф на Националната изложба - една от най-важните и огромни държавни културни институции с голям бюджет - към момента тече. Макар че Министерството на културата (МК) към момента не е оповестило публично претендентите, то и не отхвърли информацията с имената на четирима души, борещи се за поста, която изтече в медиите.

Както нормално, абсурдът не подмина държавния конкурс, който бе обсаден от подозрения за връзкарство и корупция. В основата на вълнението на културните среди е Ярослава Бубнова, която е спрягана за основния претендент за поста още по времето на предната директорка Слава Иванова, която персонално я упрекна в медийна офанзива от ръководения от Бубнова Институт за модерно изкуство (ИСИ) за да я измести.

Затова OFFNews се срещна за изявление със Слава Иванова, някогашната директорка на Националната изложба (НГ), която напусна поста си 2 години по-рано от плануваното и която сега е отпред на Националния дарителски фонд " 13 века България ".

С нея разговаряхме за въздействието, което Бубнова ще окаже на галерията, в случай че заеме поста, за това кой от четиримата претенденти е най-подходящ да стане шеф, за комунистическото връзкарство в художествените среди, за Светлин Русев, който е попречил на излагането на краткотрайно и модерно изкуство в " Квадрат 500 ", налагайки своето персонално мнение за непрекъсната галерия в галерията, и за големите проблеми пред НГ, които занапред би трябвало да бъдат решени.

Защо напуснахте прибързано позицията си на шеф на Националната изложба?
 Преврат по комунистически в 03:46 сутринта  Преди до Живков, през днешния ден - до Борисов. Открийте разликите  Откриха „ Квадрат 500 “: Недовършен и със остарели картини (галерия)  Петко Дурмана:
От една страна, имах чисто персонални аргументи. От друга, беше се задало Венецианското биенале (ВБ) и аз, до момента в който към момента бях шеф, участвах доста интензивно, въпреки и непряко, в основаването на статута по какъв начин да се организира това Венецианско биенале и по какъв начин България да взе участие в него. Истината е, че като шеф на НГ, а и като експерт преди този момент, постоянно съм поддържала тезата, че НГ не би трябвало да взе участие в организирането на ВБ. Музеят има други цели, той се занимава със личната си сбирка и показва нея в България и на открито. ВБ е различен вид показване. Да, на национално равнище, само че няма директно отношение към музейната работа. В този смисъл постоянно съм поддържала тезата, че НГ не е институцията, която би трябвало да взе участие. За страдание, не можах да я прокарам и не желаех да вземам участие. Освен това си давах сметка след всичко това, което се случи през 2017 година – офанзивата против мен, а и против галерията посредством мен – щеше да бъде ужасно. Затова не желаех да го причиня нито на сътрудниците си, нито на себе си и избрах да се отдръпва.

Значи сте се отдръпнали заради персонални аргументи и кардиналната Ви позиция, че не смятате, че НГ би трябвало да провежда българското присъединяване във ВБ? И е нямало никакъв вътрешен или външен напън от министри и арт средите за оставката Ви?

Ние водихме диалог с министър Боил Банов, несъмнено, и мненията ни не се срещнаха. В такива случаи административната система е доста ясно структурирана: ти не си склонен, значи ти би трябвало да се оттеглиш, тъй като си зависещ. Иначе не сме имали трагични разногласия или спорове.

В изявлението си пред „ Труд “ от 2017 година посочвате, че офанзивата против Вас е станала, откакто министър Вежди Рашидов е подал оставката си. В общественото пространство имаше спекулации, че сте били негов човек.

Аз съм поддържала едни доста ясни и точни административни и професионални връзки с всички министри. В чисто персонален проект нямаше по какъв начин с господин Рашидов да не споделяме професионални отзиви просто тъй като той е ваятел, а аз като организатор постоянно съм се занимавала с българска статуя. В този смисъл евентуално е имало доста допирни точки. Но това кой на кого е протеже – администрацията не търпи протежета по метода, по който се показват нормално нещата. Или работиш, или не. И като не работиш, си отиваш.

Мисля, че е цялостно с образци в български музеи и галерии – да не отваряме дума за останалите държавни институции – където хората са спуснати, не работят, само че все пак си стоят на позициите.

Добре, съгласна съм, само че аз не съм била подобен вид протеже, повярвайте ми.

Все отново Вие бяхте единствената, която се явихте на състезанието за шеф тогава?

С нищо не съм дала мотив на никого да се мисли, че е трябвало да бъда единственият претендент. Готвила съм се доста съществено за състезанието, и в този момент мога да Ви отворя една голяма директория с всичко, което съм извадила от уеб страниците на редица огромни музеи по света и всички европейски и международни конвенции. Изчела съм задоволително и съм се готвила доста съществено за състезанието. Концепцията, която изготвих за НГ тогава, зная, че е съобразена с историята на музея и със международната процедура. Аз не съм калинка, доста Ви апелирам.

Да се върнем към офанзивите против Вас, за които говорите, от Недко Солаков и Яра Бубнова.

Те бяха инсценирани пред очите ми.

За да я сложат нея на поста?

Да.

Това чисто тяхна концепция ли е била, или има и други хора забъркани?

Този въпрос би трябвало да го зададете на тях. За мен това беше повече от ясно като развой, който се разви пред очите ми. Драматичният проблем, съгласно тях, с климатичната апаратура се случи февруари месец, когато госпожа Бубнова беше в отпуска. Тя не разбра за него, никой не разбра, в това число госпожите реставраторки. Те схванаха много по-късно. Тоест ние се бяхме справили с този проблем, когато послужи като мотив за офанзивата против мен.

Преди това имали ли сте конфликти с нея?

Ние сме въпреки всичко задоволително добре възпитани, с цел да не си сътворяваме ненужно напрежение, само че такова въпреки всичко имаше. Не мога да кажа, че сме работили дружно, уви.

Не сте се разбирали или напряко сте избягвали контакта с нея, защото въпреки всичко тогава тя е била на една от управителните позиции в НГ?

За страдание, с Яра имаме кардинално разнообразни визии за това какво съставлява НГ и по какъв начин тя би трябвало да бъде развивана.

Може ли да поясните?

Мисля, че си пролича.

Аз не мисля, че си пролича.

Имам поради, че си е проличало по метода, по който двете управлявахме.

Не желая да поставям думи в устата Ви, само че въпреки всичко ще го направя, а Вие ще ме поправите, в случай че бъркам. Може би имате поради, че незабавно щом тя е поела контрола на галерията, е провела един много противоречив пърформанс по непрогледен метод – приказвам за Ода Жон и нейните „ саламени русалки “. За едно събитие, което по-скоро подхожда на частна изложба, в сравнение с държавна.

Да и това. Аз не бих разрешила, тъй като това е частно празненство. Нека да бъдем точни. Това беше частно празненство вместо коктейла, който беше заложен в контракта. Защото контракта съм го подписала аз и доста добре зная какво има в него. А що се отнася до самата Ода Жон, концепцията беше да се показват създатели, които работят отвън България, с цел да може родната аудитория да се запознае с тях. Не настоявам, че Ода Жон е най-великият създател, само че тя заслужава внимание.

Това е главната разлика във възгледите Ви значи, че Вие в никакъв случай не бихте си разрешили да употребявате НГ за частни прояви, до момента в който Бубнова би го сторила и го прави.

Да, по този начин е. Освен това за мен НГ продължава да бъде идея и аз бих предложила за шеф на НГ да бъде определен човек, който ще я приема като идея, а не като средство.

Дали бихте се се съгласили с изказванието, че в случай че госпожа Бубнова застане на поста шеф, тя ще употребява НГ за средство на промотиране на нейни доближени актьори от Института за модерно изкуство (ИСИ). Защото това е една от главните рецензии в арт средите, че те се поддържат взаимно.

Безспорно те са една група, която е доста надълбоко обвързвана. През годините са го доказвали неведнъж и това не е загадка за никого. Очевидно споделят освен общи възгледи, само че и общи планове. Това е значимо и никога не е отрицателно. Дали тя ще употребява НГ – това е бъдеще време, а аз не съм гадателка. Може да се допусна, само че не мога да го настоявам, до момента в който не се е случило.

Но е мощно евентуално?

Но е мощно евентуално.

Като си приказваме за общи планове и ВБ, не наподобява ли мощно съмнително, че Бубнова провежда българското присъединяване на ВБ, куратор на спечелилия план е Вера Млечевска, която е жена на члена на ИСИ Правдолюб Иванов, а ръководителят на журито, избрало печелившия план, е Аделина Филева от Софийска градска художествена изложба (СГХГ), където лобито на ИСИ е извънредно мощно. Това коства ли Ви се съмнително?

Аз не работя с съмнения. В нашите среди всички се знаят, аз също се познавам и с Аделина Фелива, и с Правдолюб Иванов, и с Яра Бубнова. Така че с цел да може да се направи сходно изказване, би трябвало да има доказателства, а аз нямам такива. Вие подлагате на подозрение състезанието, а дали е имало и друга опция, и различен избор – не мога да отговоря. Първо, тъй като нямам нищо общо с ВБ към този момент, и, второ, тъй като изцяло умишлено даже не отидох да видя плановете. Така че ми е доста мъчно да дам такава преценка. Аз мога да си мисля всевъзможни неща, само че би трябвало да го потвърдя, а аз не мога. Като един най-малко на времето относително добър историк на изкуството аз работя с обстоятелства и документи, не с догатки и догадки.

Все отново това изявление е учредено на догадки. Аз съм го инициирал, с цел да обсъдим с Вас съответно кандидатурата на госпожа Бубнова, а не на някой от другите трима претенденти, точно заради обоснованите съмнения, че Бубнова ще заеме поста на шеф и тя ще злоупотреби с властта си там. Да, нищо не може да бъде потвърдено с обстоятелства от предишното ѝ, само че все пак в арт средите не се приказват същите негативни неща за другите трима претенденти както за нея. Няма подозрения в тяхната непоквареност или в това, че те биха си послужили с един тип шуробаджанащина, в случай че те поемат поста. Да, няма обстоятелства за доста от обвиняванията, които се хвърлят против госпожа Бубнова. Включително изразеното от Вас, че медийната офанзива от 2017 година на Солаков и Бубнова е била за тя да Ви в профил от поста и да го заеме. Това е изказване, което не е потвърдено, само че е подкрепено от Вашите дума и добро име. Така че да, не може да приказваме с обстоятелства черно на бяло, само че доста от нещата, които са се случили, хората ги виждат и вършат връзка сред тях.

Що се отнася до моите изказвания във вестник „ Труд “, те в действителност не са неподкрепени, тъй като си спомняте, че тогава беше проведена акция в медиите. Много от тези хора споделяха пред медиите намерено какво желаят да се случи. Визирам Недко. Той го говореше това в прав текст (бел.авт. - че желае Яра Бубнова да заеме поста на шеф вместо Слава Иванова). В този смисъл съм се базирала на неговите думи.

Сама казахте, че всеки се познава в тези среди. Г-н Солаков може би не е воден от персонални ползи и претекстове, а това да е единствено Ваше съмнение, макар че всеки знае, че са близки другари с Бубнова?

Не единствено, те са част от ИСИ.

Значи на тази база, че те са част от ИСИ, може да се хвърли и сянка на подозрение върху резултатите от състезанието за Биеналето, където са забъркани много хора с връзки с ИСИ. Даже госпожа Бубнова сега е проверявана от Министерството на културата за спор на ползи поради това, че е заемала по едно и също време управителни длъжности в НГ и в частния ИСИ.

Аз съм ѝ го казвала това, до момента в който беше заместник-директор, макар че тогава не беше в спор на ползи. Законът за протекция и развиване на културата засяга единствено шефовете. Така или другояче съществуваше този проблем. Искате да Ви кажа дали ИСИ е повлияло върху резултата от състезанието? Няма по какъв начин да кажа, не знам.

Искам Вашето обосновано съмнение като човек, който е от дребното такива в последните години, които са работили с госпожа Бубнова, най-малко на доктрина, които я познават и знаят по какъв начин се работи. Вашето мнение дали се съмнявате в честността на състезанието е значимо. Защото в случай че не Вие, кой различен може да направи по-обосновано съмнение?

Казах Ви, че нямам отношение към състезанието. Дори не съм сигурна, че съм осведомена с имената на всички членове на журито. Но се сещам за едно име – професор Чавдар Попов. За него сигурно мога да настоявам, че постоянно е давал почтено и искрено мнение. В този смисъл не мога да хвърля подозрение върху работата на журито, това е групова работа. Журито надали някой му е спуснал кой да бъде определеният план. Защо тъкмо този план са избрали – не мога да кажа, даже не зная кои са били останалите планове, защото не съм ги видяла.

Да се върнем на настоящия конкурс за шеф на НГ. Кой от четиримата претенденти бихте подкрепили?

За Пламен Петров ми е мъчно да дам преценка, тъй като въпреки всичко той е организатор в СГХГ. Зная какви изложения е правил – доста амбициозни планове. Най-близко съм работила с Надежда Джакова, зная за нея, че несъмнено има качества. Млад и перспективен човек е, би трябвало да ѝ се даде късмет. Филип Зидаров беше шеф на СГХГ преди доста години, той има огромен опит и знания, добър куратор и уредник е, само че аз въпреки всичко бих дала път на по-младото потомство. Ние към този момент би трябвало да отстъпваме обратно. И го споделям напълно откровено. Както виждате, аз към този момент го направих, не е толкоз ужасно. Човек би трябвало да знае докога да отстоява и по кое време да се отдръпна. Редно е да се отдръпна, когато е дал всичко, което е могъл, и преди да е досадил на всички останали.

Значи от тези четирима претенденти кой би бил Вашият персонален избор?

Аз бих желала да видя отпред на НГ човек, който е част от екипа на галерията. Това би означавало по-малко разтърсвания за галерията, по-ясна визия какво съставлява институцията и по-безболезнено прекосяване към идващ стадий. Галерията има потребност от успокоение, а занапред има доста задания пред нея, които да бъдат решение. Човек от нейния екип ги познава по-добре и знае кои са предпочитани. Не, че е невероятно на човек отвън екипа на галерията да се запознае, само че ще изисква повече време, а сега НГ има потребност от взимане на бързи решения.

Значи това ни оставя с избор сред госпожа Бубнова и госпожа Джакова?

Аз бих дала превес на такова решение.

И допускам, че не бихте споделили, че госпожа Бубнова е по-добрият от двата избора?

Не, не бих споделила.

Значи подкрепяте госпожа Джакова за шеф?

Да, бих я подкрепила, в случай че имах тази власт. Морално я поддържам. Това е не просто плод на персонални взаимоотношения, аз задоволително дълго съм работила с Надя, помня я още когато постъпи в НГ. Виждам нейното развиване, качествата, с които разполага. Да, няма идеални хора на този свят, когато работим с други хора влизаме в спорове и считам, че Надя също ще се сблъска с доста проблеми – свързани в това число и с персоналните ѝ достолепия или неналичието на такива в характера, в метода на държание. Но тя е младеж и има опцията занапред да се развива.

През годините писахме в Офнюз много по отношение на концепцията за НГ, която беше направена от Светлин Русев, какво е Вашето мнението за концепцията, с която към момента оперира галерията?

Вижте, това не е идея за галерията, това беше едно виждане на учен Русев за основаване на непрекъсната експозиция. Ако си спомняте и Вие, беше назначена комисия от МК, която да създаде такава идея. Председател на тази комисия беше учен Русев. Аз бях назначена в нея много по-късно, на стадий, при който тя трябваше да стартира да се ползва. Така че не съм имала и никаква опция да се въвличам в нея.

Нито пък някой от другите членове на комисията. Петко Дурмана, който беше част от тази комисия, „ наду свирката “, по този начин да се каже, че никой няма думата в комисията с изключение на Светлин Русев. Че в последна сметка, тъкмо както Вие казахте, това е било персонално виждане на Русев за композицията в галерията, вместо цялостна тактика.

Да, това беше негова авторска визия и съм го подчертавала постоянно. Смятам, че тази експозиция, която не преставам да назовавам представителна извадка от сбирката на НГ с българско и задгранично изкуство, предстои на смяна. Минаха задоволително години и всяка експозиция, която строи прекомерно дълго на показ, остарява и престава да бъде забавна на публиката. Що се отнася до това дали сходна идея би трябвало да бъде разработвана от комисия, която е отвън галерията, моето мнение е, че всяка непрекъсната експозиция би трябвало да бъде разработвана от екипа на съотвения музей. Разбира се, могат да бъдат привлечени външни експерти, които да дават своето мнение, а и публичното мнение също е редно да се зачита.

Значи когато бъде определен новият шеф, ще е хубаво галерията да изготви нова непрекъсната галерия? И да изготви нова идея, защото сега НГ няма идея.

Имате поради експозицията няма идея или галерията?

И двете, тъй като не беше направена такава от комисията, която трябваше да го направи.

Факт. Така е, само че единствено за експозиционната идея. Що се отнася до концепцията за галерията, такава има и тя е оповестена на уеб страницата, това е моята идея. Следващият шеф има право да смени визията, да промени целите, в случай че реши, че това е належащо. Но въпреки всичко тя би трябвало да е плод на груповите старания на екипа. В моя случай това не се случи. Надявам се идващият шеф да успее да си подбере екип, с който да може да работи.

НГ обаче има много проблеми от откриването си – приказвам за „ Квадрат 500 “ в тази ситуация – които години по-късно още съществуват. Последният етаж на постройката, да вземем за пример, беше разгласен, че ще е кафене с аспект към града. Такова и до момента обаче няма и помещението не се употребява.

Проблемът там е, че помещението е проектирано за кафене, само че заради обстоятелството, че ремонтът и реконструкцията са правени с европейско финансиране едно от условията е да не се генерират доходи. Поради тази причина се е наложило в крачка това помещение да е с променено предопределение. В момента пространството се употребява интензивно за събития и като учебен център.

Някой ден това помещение ще бъде ли употребявано по предопределение за кафе? Може би 5 години след приключването на финансирането на Европейски Съюз?

Точно по този начин, 2014 година юни месец, в случай че не се неистина, бе публикуван акт 16, тъй че бъдещият шеф би трябвало да види какво ще прави с помещението. Това беше повода там да няма кафе, каквото беше оповестено и е редно да има, само че няма.

Защо до момента уеб сайтът на НГ не е обновен по съвременен метод?

Моля? Не е правилно това, дано Ви покажа, че е обновен. Повече от година, аз съм се борила за този уебсайт, а Вие ми казвате, че няма уебсайт.

Нямам визия по какъв начин съм го пропуснал, признавам, че това е моя срамна неточност. Но най-малко дълги години го нямаше.

А знаете ли каква дълга борба водих за него – и за финансиране, и с цел да бъде открита компания, която за не доста пари да ни направи актуален уебсайт, какъв брой труд сме хвърлили в галерията. 2016 година спечелихме финансиране от МК и от началото на 2017 година стартира работа новият уебсайт. Даже получих поздравления от австрийци, унгарци, англичани. Сега ще ми кажете, че не знаете, че галерията е била номинирана за EMYA (Награда на годината за европейски музей / European Museum of the Year Award). Не знаете и това, че галерията е първият живописен музей, който разкри своя секция за незрящи, нарекохме я „ Докосни галерията “. Миналата година галерията стана първият живописен музей, който качи на арт платформата на Google своята първа онлайн сбирка. И това не Ви е известно.

Явно не са добре комуникирани тези неща с публицистите и с публиката. Това е другият миг, че липсва съответна тактика за медийна връзка. А сувенирните магазини, за които бяха планувани две пространства в „ Квадрат 500 “, какво се случва с тях?

Нито едното, нито другото е наето. За страдание, производството на сувенири за галерията е финансов проблем, тъй като костват доста скъпо. Не успяхме да създадем нужния подбор сувенири. Има и в „ Квадрата “, и в Двореца, само че не са задоволително като численост и като многообразие. Но дайте малко време.

Имаше задоволително време. Освен уеб сайтът, чиято изработка е лишила много време, друго не е решено от проблемите. Освен това още при откриването си, когато Вие бяхте шеф, посещаемостта в галериите и музеите беше плачевна и даже откриването на НГ не можа да вдигне броя, както сочат данни на Националния статистически институт.

Това са данни за всички музеи в страната, не мога да давам отговор за тях, само че съответно нашите гости по мое време бяха много огромна численост. Разбира се, не може да се съпоставяме с „ Лувъра “, само че ние изключително първата година имахме задоволително гости (бел.авт. – по данни, предоставени от госпожа Иванова, през 2015 година, когато е открит „ Квадрат 500 “ и му е инсталиран електронен брояч, общият брой гости е бил 187 357. През 2016 година той е бил 234 281, от които 148 033 са влезнали гратис в ден на отворените порти. През 2017 година общо са влезнали 220 366 души. Данните са общи за „ Квадрат 500 “, Двореца, Криптата на „ Св. Александър Невски “, Музей на социалистическото изкуство, Софийски арсенал).

Ако се върнем на дочуванията, хора, които работят в „ Квадрат 500 “, споделят, че там дневно са идвали по 20 души.

Вече да, сигурно е по този начин. Тази експозиция към този момент остаря. За страдание, тя беше по този начин измислена, че не остави опция да се вършат краткотрайни изложения, от които се нуждае всеки музей, с цел да съживява пространствата си. Аз имах някакво виждане по въпроса, само че не съумях да го осъществявам.

Друга рецензия към „ Квадрат 500 “ беше точно тази, че няма място за модерно изкуство и краткотрайни изложения. Южното крило, което към момента не е издигнато, трябваше да служи за тази функционалност.

Да, там имаше зали, които трябваше да бъдат построение, само че не се случи. Те останаха единствено като догадка.

Въпреки това не сте съумели да се преборите по време на Вашето директорство за зали за краткотрайни изложения и модерно изкуство?

Не, не съумях. Имаше една-единствена зала, която е залата с гробницата в сутерена, само че не е задоволителна.

Откъде идваше съпротивата?

Не приказвам за опозиция. Това, че учен Русев нямаше да бъде удивен сигурно е по този начин, само че не беше тъкмо опозиция. Говоря за това, че защото Дворецът беше постройката, в която правихме непрестанно краткотрайни изложения, моята концепция беше там да се сътвори по-трайна експозиция, с цел да може част от краткотрайните изложения да се изтеглят към „ Квадрат “-а и имах визия за това кои пространства да се освободят. Но да оставим на бъдещия шеф да се занимае с това. Не е моя работа в този момент, имах визията, само че не я осъществих.

Кои са проблемите на НГ, които мислите, че могат да бъдат решени от шефа?

Бъдещият шеф би трябвало да се погрижи за сбирките, бих се радвала, в случай че продължи да работи в посока реализирането на нашата консервационно-реставрационна стратегия, която разписахме още 2017 година Това е доста значимо, тъй като ще подсигурява процеса на предпазване на творбите. Разбира се, извънредно време е да се стартира по-сериозна работа по асимилиране на дарението на госпожа Маргарита Занев от 1,7 милиона лв.. Това ще даде опция на НГ, в случай че бъде усвоено с мисъл за галерията, сбирката да бъде попълнена и то таман тези елементи, в които има най-големи празнини. Особено в актуалното изкуство.

По Ваше време още беше оповестено, че първата откупка, която ще бъде направена, ще е на творба на Валентин Старчев.

Тогава Валентин Старчев направи една прелестна галерия и считам, че тя беше най-хубавото за годината. Имахме предпочитание да създадем дарителска акция, с цел да можем да откупим тази работа. За страдание, не успяхме и той да си я взе.

Тази вест тогава провокира бурни реакции измежду хората и създателите, тъй като беше оповестено, че първата откупка на реновираната НГ няма да е от актуален български създател, а ще е на актьор, който е бил част от придворните комунистически скулптори.

Вие влагате политически подтекст. Аз постоянно съм била безусловно непозната на това в историята на изкуството да се влага политика, въпреки че тя постоянно участва. Аз в никакъв случай не съм възприемала Валентин Старчев като велможа... както и да го нарекохте.

Не може да се отхвърли близостта му с режима.

Не я отхвърлям, това са негови взаимоотношения. Аз приказвам за творчеството му, не за индивида Валентин Старчев. А и, почтено казано, всички са били в някакви връзки с властта, които са работили по това време. Всички са се старали да бъдат. А и белким не се стараят и в този момент да бъдат?

Проблемът си има и продължение. Той беше един от участниците в комисията за правене на концепцията на „ Квадрат 500 “. Освен това той беше измежду най-близките хора на Светлин Русев, ръководителя на комисията с голямо въздействие върху галерията. Сама признахте по-рано по какъв начин един от хората, които са щели да бъдат срещу смяната на изложбата в галерията е бил точно Светлин Русев, който в действителност е нямал никаква законова власт в НГ. Все отново Вие сте била шефът, а не той. Зависело е от Вас, не от него.

Той постоянно е влияел на художествените процеси в България. Това е реалност, нито Вие, нито аз можем да го отречем. Дори тогава, когато не е разполагал с административна власт, той е имал постоянно други средства на въздействие.

Какви средства?

От обстоятелството, че познаваше всички нас, той знаеше най-добре всичко, което се е случвало в България като развиване на художествените процеси, защото самият той е взел участие в тях. Да не приказваме за близостта му с властимащите постоянно и когато и да е. Така че той имаше доста канали да въздейства.

Може би даже слагането на щерка му като началник на Криптата, част от НГ, е ненапълно под негово въздействие станало.

Не. Вижте по какъв начин тълкувате нещата превратно. Истината е, че Ралица Русева постоянно е била свързвана с името на татко си, което несъмнено ѝ е тежало, тъй като тя е човек, който се е стремял самичък да се развива професионално. Тя е просто добър експерт. Хайде да не слагаме етикети.

Задавам тези въпроси, с цел да изясним по какъв начин хората виждат нещата в профил. Ето какво се получава в един миг: България към този момент не е комунистическа страна, само че на най-модерната културна институция и постройка – „ Квадрат 500 “ – като ръководител на комисията по правенето на изложбената идея е поставено бивше комунистическо величие – Светлин Русев. Оттам за първа откупка е оповестена творба на създател, който е доближен до това величие и също е прочут със своите политически обвързани монументи от комунизма. Оттам властник на филиал в същата тази изложба е дъщерята на господин Русев. Отстрани цялата обстановка наподобява извънредно съмнителна. Как да не си каже след това някой: „ Ето това е шуробаджанащина, ето това е връзкарство, ето това е комунистическото завещание “. Точно както сега има обвинявания против ИСИ, за които и Вие се съгласихте, че те имат много мощно въздействие и си оказват помощ едни на други.

Да, връзките сред хората, изключително когато са на някакви позиции, постоянно будят подозрение. Така наподобява в профил, съгласна съм.

Но Вие гарантирате, че нито едно от тези подозрения за връзкарство, наследени от комунизма, не са обосновани? Господин Солаков също е бил в тесни връзки с господин Русев, той също е бил сътрудник на комунистическата Държавна сигурност.

В последна сметка всички сме в един кюп.

Да, само че едва ли Вие бихте могла да бъдете упрекната във връзкарство. Въпреки че всички сме в един кюп, някои са по в кюпа от други. И точно за това приказваме.

Това, в случай че непрестанно бива отчитано, нито една творба повече няма да постъпи в НГ. Но явно би трябвало да се внимава. Надявам се бъдещият шеф да Ви убеди, че не е част от кюпа.

Имаше обвинявания, че изкуството, което е показано в „ Квадрат 500 “, изключително рисуваното през интервала на комунизма, е показано като част от модернизма, а то в действителност е тоталитарно такова. Цитирам думите на Петко Дурмана, съгласно които музеят подменя комунистическата история.

Позволете ми да не се съглася с тези думи. В тази експозиция има ограничавания, които се дължат на неналичия в самата сбирка. Нито една сбирка в България не изчерпва всички тематики и процеси, развивали се в интервала 1946 – 1990 година Освен това не забравяйте, че всяка сбирка отразява процеса на развиване на самата институция. Ето Ви субективното начало – какъв е бил екипът, кои са били хората, вземали решенията за откупуване на произведения на избрани създатели. Това е едната причина. Втората е, че в последна сметка концепцията и визията за тази експозиция не беше дело на екип, а беше дело на учен Русев. На един човек. И неизбежно неговото субективно виждане и мнение няма по какъв начин да не се е отразило. Не бих вложила идеология. Дори тогава, когато изкуството носи идеология, то би трябвало да бъде оценено по друга канара, тъй като въпреки всичко има качества и отвън идеологията.
Източник: offnews.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР