Конгресмени, спрете устрема на Тръмп за война с Иран
Конгресмени, спрете стремежа на президента Доналд Тръмп за война с Иран. Това написа в публицистична публикация на водещи публицисти американският вестник The New York Times, представена от организация " Фокус ".
Президентът Тръмп би трябвало да се съмнява в изказванията на личната си администрация, че тя възпира иранските закани.
„ Нека това служи като предизвестие, че в случай че Иран нанесе удар по американци или американски активи “, написа Тръмп в обществената мрежа Twitter в събота. „ Ние сме насочили към 52 ирански обекта (съответстващ на 52-та американски заложници, взети от Иран преди доста години), някои от тях доста на високо равнище и значими за Иран и за иранската просвета, и тези цели, както и самия Иран, ще бъдат ударени доста бързо и доста грубо. Съединени американски щати не одобряват повече закани! ”
Заплахата пристигна откакто аятолах Али Хаменей, висшият водач на Иран, даде обещание " силово възмездие " за американски удар с дрон при започване на петък, който умъртви военачалник Касем Сюлеймани, върховен ирански боен пълководец, откакто, както твърди Белият дом, генералът е подготвял офанзиви против американските ползи.
Защо даже беше нужна опасността на Тръмп в Twitter? Не трябваше ли гибелта на военачалник Сюлеймани да е спряла заканите, пред които президентът твърди, че Америка към момента е изправена? Майк Помпео, държавният секретар, отбрани офанзивата в петък, като сподели: „ Време беше да предприемем това деяние, с цел да можем да нарушим този скрит план, да възпираме по-нататъшната експанзия от страна на Касем Сюлеймани и иранския режим, както и да опитаме да деескалираме обстановката ".
Убийството на военачалник Сюлеймани, наподобява, не е възпирало и деескалирало нищо. В противоположен случай за какво Държавният департамент трябваше да поучава всички американци да изоставен Ирак?
(Оставяме обстоятелството, че атакуването на културни обекти се смята за военно закононарушение. В последна сметка господин Тръмп прости доста елементарно, когато става въпрос за американци, които правят военни закононарушения.)
След щурмуването на американското посолство в Техеран (и завземането на гореспоменатите 52 заложници) през 1979 година двете страни са в тленен спор или с сложени артисти. Оттогава военачалник Сюлеймани прекара 22 години отпред на силите „ Кудс “ в Иран като връзка на Техеран с безчет милиции, фракции и терористични групировки в Близкия изток, като се изключи къси моменти на мира, като да вземем за пример, когато военачалник Сюлеймани предложи да помогне на американските войски да нападат неговият зложелател, талибаните, след офанзивите на 11 септември, единствено с цел да отдръпна съдействието, откакто президентът Джордж У. Буш разгласи нацията му дружно с Ирак и Северна Корея като част от оста на злото.
И въпреки всичко имаше причина предишните американски президенти да се въздържат от убийството на един от най-мощните и, да, напоени с кръв военни командири: способността на Иран да реагира с асиметрично принуждение.
Режимът трансформира тази тактика във форма на изкуството след пагубната война с Ирак през 80-те години на предишния век, която на моменти наподобяваше клането в Сом. Тогава военачалник Сюлеймани видя борба и научи някои от уроците, които управляват неговата теория за проксивойни от Йемен до Ливан.
Заявявайки, че Съединените щати ще реагират с въздушни удари против всевъзможни офанзиви против американски цели или активи, президентът Тръмп обрисува яркочервена линия, която Иран не може да прекрачи. И все пак, Иран разчита на мрежа от пълномощни артисти от Йемен, Сирия, Ирак и Ливан. Трябва ли всички да съблюдават алената линия на господин Тръмп? В тези прокси сили има доста горещи глави, които ще бъдат ядосани от убийството, по същия метод, по който постоянно се случва с млади мъже с оръжие и минимална дисциплинираност. Дори по време на войната в Ирак починаха стотици американски бойци от ирански муниции, когато контролът върху проиранските сили се оказа доста сложен.
Доналд Тръмп не може да попречи на цялостен район да пресече алената му линия, което прави жестоки спорове още по-вероятни, в случай че президентът държи за това. И самият Иран може да реагира по-малко непосредствено, само че не по-малко дейно, с кибервойна, атакувайки американските съдружници в района, нарушавайки търговията и подкопавайки позициите на Съединени американски щати в Ирак и на други места.
Високопоставен чиновник по националната сигурност съобщи пред The Atlantic през 2018 година, че администрацията има вяра, че " непрекъснатата дестабилизация основава американско преимущество. " Президентът Тръмп може да сътвори непрекъсната дестабилизация, само че това не е в интерес на никого и сходни изпуснати думи може просто да рационализират липса на обмисляне и причина.
Служителите на националната сигурност на Тръмп понижиха фрапантно през последната година. Той има дефицит на опитни съветници и не има вяра задоволително на тези, които има
Още по-притеснителното е, че администрацията не търси рационални препоръки другаде. Той не уведоми водачите на никоя от партиите в Конгреса преди удара с дрон, макар че в събота Белият дом уведоми най-малко някои висши ръководители, както се изисква от Закона за военните сили.
Законодателите чакаха обществен документ, който ясно да изясни - на тях и на американската общност - аргументите за нападението, само че вместо това получиха систематизиран подобен.
„ Изключително необикновеното решение за класифицирането на този документ в целокупност сплотява многото ни терзания и допуска, че Конгресът и американският народ са в затъмнение за нашата национална сигурност “, сподели Нанси Пелоси, ръководител на Камарата на представителите.
Няколко депутати работят върху резолюция, която да попречва Белия дом да ескалира спора без благословия на Конгреса.
Въпреки че е оправдано, сходни старания за преодоляване на изпълнителни военни пълномощия се оказаха незадоволителни след офанзивите на 11 септември. Ето за какво е от решаващо значение авторитетните републикански сенатори като Линдзи Греъм, Марко Рубио и Мич Макконъл да припомнят на Тръмп за обещанието му да пази Америка от задгранични спорове и да не разрешават на Тръмп да продължи по-нататък във войната с Иран.
Президентът ги е слушал в предишното и това има съображение – на декор на приближаващия развой по импийчмънт в Сената - да се опасява и от тях.
Кризата сред Съединени американски щати и Иран към момента не е достигнала точка, от която няма връщане. Гласовете на разсъдъка могат да го предпазят от това, приключва публицистичният коментар на The New York Times.
Президентът Тръмп би трябвало да се съмнява в изказванията на личната си администрация, че тя възпира иранските закани.
„ Нека това служи като предизвестие, че в случай че Иран нанесе удар по американци или американски активи “, написа Тръмп в обществената мрежа Twitter в събота. „ Ние сме насочили към 52 ирански обекта (съответстващ на 52-та американски заложници, взети от Иран преди доста години), някои от тях доста на високо равнище и значими за Иран и за иранската просвета, и тези цели, както и самия Иран, ще бъдат ударени доста бързо и доста грубо. Съединени американски щати не одобряват повече закани! ”
Заплахата пристигна откакто аятолах Али Хаменей, висшият водач на Иран, даде обещание " силово възмездие " за американски удар с дрон при започване на петък, който умъртви военачалник Касем Сюлеймани, върховен ирански боен пълководец, откакто, както твърди Белият дом, генералът е подготвял офанзиви против американските ползи.
Защо даже беше нужна опасността на Тръмп в Twitter? Не трябваше ли гибелта на военачалник Сюлеймани да е спряла заканите, пред които президентът твърди, че Америка към момента е изправена? Майк Помпео, държавният секретар, отбрани офанзивата в петък, като сподели: „ Време беше да предприемем това деяние, с цел да можем да нарушим този скрит план, да възпираме по-нататъшната експанзия от страна на Касем Сюлеймани и иранския режим, както и да опитаме да деескалираме обстановката ".
Убийството на военачалник Сюлеймани, наподобява, не е възпирало и деескалирало нищо. В противоположен случай за какво Държавният департамент трябваше да поучава всички американци да изоставен Ирак?
(Оставяме обстоятелството, че атакуването на културни обекти се смята за военно закононарушение. В последна сметка господин Тръмп прости доста елементарно, когато става въпрос за американци, които правят военни закононарушения.)
След щурмуването на американското посолство в Техеран (и завземането на гореспоменатите 52 заложници) през 1979 година двете страни са в тленен спор или с сложени артисти. Оттогава военачалник Сюлеймани прекара 22 години отпред на силите „ Кудс “ в Иран като връзка на Техеран с безчет милиции, фракции и терористични групировки в Близкия изток, като се изключи къси моменти на мира, като да вземем за пример, когато военачалник Сюлеймани предложи да помогне на американските войски да нападат неговият зложелател, талибаните, след офанзивите на 11 септември, единствено с цел да отдръпна съдействието, откакто президентът Джордж У. Буш разгласи нацията му дружно с Ирак и Северна Корея като част от оста на злото.
И въпреки всичко имаше причина предишните американски президенти да се въздържат от убийството на един от най-мощните и, да, напоени с кръв военни командири: способността на Иран да реагира с асиметрично принуждение.
Режимът трансформира тази тактика във форма на изкуството след пагубната война с Ирак през 80-те години на предишния век, която на моменти наподобяваше клането в Сом. Тогава военачалник Сюлеймани видя борба и научи някои от уроците, които управляват неговата теория за проксивойни от Йемен до Ливан.
Заявявайки, че Съединените щати ще реагират с въздушни удари против всевъзможни офанзиви против американски цели или активи, президентът Тръмп обрисува яркочервена линия, която Иран не може да прекрачи. И все пак, Иран разчита на мрежа от пълномощни артисти от Йемен, Сирия, Ирак и Ливан. Трябва ли всички да съблюдават алената линия на господин Тръмп? В тези прокси сили има доста горещи глави, които ще бъдат ядосани от убийството, по същия метод, по който постоянно се случва с млади мъже с оръжие и минимална дисциплинираност. Дори по време на войната в Ирак починаха стотици американски бойци от ирански муниции, когато контролът върху проиранските сили се оказа доста сложен.
Доналд Тръмп не може да попречи на цялостен район да пресече алената му линия, което прави жестоки спорове още по-вероятни, в случай че президентът държи за това. И самият Иран може да реагира по-малко непосредствено, само че не по-малко дейно, с кибервойна, атакувайки американските съдружници в района, нарушавайки търговията и подкопавайки позициите на Съединени американски щати в Ирак и на други места.
Високопоставен чиновник по националната сигурност съобщи пред The Atlantic през 2018 година, че администрацията има вяра, че " непрекъснатата дестабилизация основава американско преимущество. " Президентът Тръмп може да сътвори непрекъсната дестабилизация, само че това не е в интерес на никого и сходни изпуснати думи може просто да рационализират липса на обмисляне и причина.
Служителите на националната сигурност на Тръмп понижиха фрапантно през последната година. Той има дефицит на опитни съветници и не има вяра задоволително на тези, които има
Още по-притеснителното е, че администрацията не търси рационални препоръки другаде. Той не уведоми водачите на никоя от партиите в Конгреса преди удара с дрон, макар че в събота Белият дом уведоми най-малко някои висши ръководители, както се изисква от Закона за военните сили.
Законодателите чакаха обществен документ, който ясно да изясни - на тях и на американската общност - аргументите за нападението, само че вместо това получиха систематизиран подобен.
„ Изключително необикновеното решение за класифицирането на този документ в целокупност сплотява многото ни терзания и допуска, че Конгресът и американският народ са в затъмнение за нашата национална сигурност “, сподели Нанси Пелоси, ръководител на Камарата на представителите.
Няколко депутати работят върху резолюция, която да попречва Белия дом да ескалира спора без благословия на Конгреса.
Въпреки че е оправдано, сходни старания за преодоляване на изпълнителни военни пълномощия се оказаха незадоволителни след офанзивите на 11 септември. Ето за какво е от решаващо значение авторитетните републикански сенатори като Линдзи Греъм, Марко Рубио и Мич Макконъл да припомнят на Тръмп за обещанието му да пази Америка от задгранични спорове и да не разрешават на Тръмп да продължи по-нататък във войната с Иран.
Президентът ги е слушал в предишното и това има съображение – на декор на приближаващия развой по импийчмънт в Сената - да се опасява и от тях.
Кризата сред Съединени американски щати и Иран към момента не е достигнала точка, от която няма връщане. Гласовете на разсъдъка могат да го предпазят от това, приключва публицистичният коментар на The New York Times.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ