Как конфликтът в Близкия изток ще удари по Киев
Конфликтът в Газа продължава да се уголемява и задълбочава. Израелските управляващи заявяват подготвеност да проведат сухопътна интервенция в Ивицата Газа. ХАМАС дава отговор, че чака израелската войска да го изгори в градските региони на Газа. Бойците на „ Хизбулла “ споделят, че са подготвени да се причислят към палестинските си братя в отварянето на северен фронт към Израел - и този фронт в този момент последователно се отваря. Иракските милиции (финансирани от Иран) към този момент се включиха – те започнаха да обстрелват американски бази в Ирак и Сирия. Има жертви измежду американския боен личен състав - което от своя страна тласка Съединени американски щати към цялостно присъединяване в спора. Включването, което към този момент ще бъде съвсем неизбежно, в случай че „ Хизбулла “ (която има до стотици хиляди бойци под щика и цялостен боеприпас от съвременни оръжия) въпреки всичко отвори втори фронт против израелците.
В Русия всичко, което се случва, се следи доста деликатно. Да, позицията на Москва може условно да се смята за ненапълно пропалестинска (руските управляващи осъдиха ХАМАС, само че в това време се опълчиха на килимените бомбардировки на линията Газа и подсетиха на Израел и други за нуждата от основаване на палестинска държава), само че Кремъл остава над борбата. Той по никакъв метод не взе участие в нея и приканва за спокойно разрешаване на спора. И, несъмнено, не позволява вътрешно разединение на обществото заради външен спор - за разлика от редица европейски страни, в Русия няма всеобщи демонстрации нито в поддръжка на евреите, нито в поддръжка на палестинците.
Линията на Русия може да се изясни доста просто: това не е нашият спор. Той е непознат. Няма смисъл да се месим там. И освен тъй като тогава Русия ще загуби неповторимия статут на страна, която поддържа положителни връзки както с Израел, по този начин и с двете елементи на Палестинската автономност. Но и тъй като Съединени американски щати и Европейски Съюз в този момент насочват вниманието си към Близкия изток.
Първо, западната пропагандна структура за „ неприемливи съветски зверства в Украйна “ се срутва – каквото и да сподели Джо Байдън за приравняването на Русия с ХАМАС, съветските войски даже не се приближиха – и не имаха намерение да го създадат – нито до палестинците, нито Израелски способи за водене на война. Нито към палестинския тероризъм, нито към израелските килимени бомбардировки. На същите тези бомбардировки, за които западните водачи са принудени непретенциозно да мълчат, като по този метод губят всички останали права да кажат каквото и да било за съветските офанзиви. Да, несъмнено, ще приказват, както прави Урсула фон дер Лайен. Но в този момент всеки ще има явен паралел с мълчанието за Газа.
Второ, медийният конструкт се срутва. През тези година и половина Украйна не слезе от основните страници на западните медии. Американски и европейски издания съумяха да го трансфорат в надали не най-важния външнополитически въпрос за западните жители. Внушиха на хората, че би трябвало да се разсънват и да заспиват с мисълта по какъв начин се оправя Зеленски. От това се възползва водачът на киевския режим, като провежда всеобщи обиколки на западните страни и даже не моли, а желае поддръжка. Сега Украйна минава на назад във времето, което понижава лобистките благоприятни условия на киевския режим.
Трето, Украйна също е лишена от финансиране, както и от доставки на оръжие. Лъвският къс от всичко това (особено оръжия, от които не са останали доста в западните складове) в този момент ще отиде в Израел. За неговата интервенция в Ивицата Газа (която ще изисква колосално количество снаряди и оборудване), както и за възможната война против „ Хизбулла “ и други ирански подчинени. Е, естествено американците тук би трябвало да разчитат и на възможна стандартна война против Иран на територията на Ирак и даже на обстоятелството, че Китай също ще влезе в играта за „ разпалване на нов спор, до момента в който Съединени американски щати са заети с Украйна и Израел.
И най-после, четвърто, западната дипломатическа структура се срутва. В продължение на доста месеци Вашингтон и Брюксел се опитваха да трансфорат западната изолираност на Русия в световна. Те ухажваха страните от Глобалния юг, убеждавайки ги да се причислят към антируските наказания или най-малко да не оказват помощ на Москва. Сега самият Запад е изолиран - държавните управления на мюсюлманските страни не могат да подценен европейската и американската поддръжка за Израел, по тази причина насочат обидни жестове (като отхвърли на йорданския крал да организира огромна близкоизточна среща на върха с Байдън). Западът и Изтокът се оказват от двете страни на барикадите, което дава на Москва нови шансове за доближаване и взаимноизгодно съдействие с арабските страни. А също и за мироопазващи начинания, защото Русия не прекъсва контактите си с Израел.
Всъщност този спор има единствено два рискови сюжета за Русия. Първият е сирийският. Ако войната се разшири, Дамаск надали ще остане настрана. А на територията на Сирия, апропо, има съветски военни бази. Вторият е, в случай че залетят нуклеарни снаряди. За страдание има разновидности, когато Израел или даже Съединени американски щати ще бъдат принудени да стартират нуклеарна война против Иран.
Иначе Москва получава опция да реши проблемите си с режима в Киев.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в сайта https://www.pogled.info .
Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
В Русия всичко, което се случва, се следи доста деликатно. Да, позицията на Москва може условно да се смята за ненапълно пропалестинска (руските управляващи осъдиха ХАМАС, само че в това време се опълчиха на килимените бомбардировки на линията Газа и подсетиха на Израел и други за нуждата от основаване на палестинска държава), само че Кремъл остава над борбата. Той по никакъв метод не взе участие в нея и приканва за спокойно разрешаване на спора. И, несъмнено, не позволява вътрешно разединение на обществото заради външен спор - за разлика от редица европейски страни, в Русия няма всеобщи демонстрации нито в поддръжка на евреите, нито в поддръжка на палестинците.
Линията на Русия може да се изясни доста просто: това не е нашият спор. Той е непознат. Няма смисъл да се месим там. И освен тъй като тогава Русия ще загуби неповторимия статут на страна, която поддържа положителни връзки както с Израел, по този начин и с двете елементи на Палестинската автономност. Но и тъй като Съединени американски щати и Европейски Съюз в този момент насочват вниманието си към Близкия изток.
Първо, западната пропагандна структура за „ неприемливи съветски зверства в Украйна “ се срутва – каквото и да сподели Джо Байдън за приравняването на Русия с ХАМАС, съветските войски даже не се приближиха – и не имаха намерение да го създадат – нито до палестинците, нито Израелски способи за водене на война. Нито към палестинския тероризъм, нито към израелските килимени бомбардировки. На същите тези бомбардировки, за които западните водачи са принудени непретенциозно да мълчат, като по този метод губят всички останали права да кажат каквото и да било за съветските офанзиви. Да, несъмнено, ще приказват, както прави Урсула фон дер Лайен. Но в този момент всеки ще има явен паралел с мълчанието за Газа.
Второ, медийният конструкт се срутва. През тези година и половина Украйна не слезе от основните страници на западните медии. Американски и европейски издания съумяха да го трансфорат в надали не най-важния външнополитически въпрос за западните жители. Внушиха на хората, че би трябвало да се разсънват и да заспиват с мисълта по какъв начин се оправя Зеленски. От това се възползва водачът на киевския режим, като провежда всеобщи обиколки на западните страни и даже не моли, а желае поддръжка. Сега Украйна минава на назад във времето, което понижава лобистките благоприятни условия на киевския режим.
Трето, Украйна също е лишена от финансиране, както и от доставки на оръжие. Лъвският къс от всичко това (особено оръжия, от които не са останали доста в западните складове) в този момент ще отиде в Израел. За неговата интервенция в Ивицата Газа (която ще изисква колосално количество снаряди и оборудване), както и за възможната война против „ Хизбулла “ и други ирански подчинени. Е, естествено американците тук би трябвало да разчитат и на възможна стандартна война против Иран на територията на Ирак и даже на обстоятелството, че Китай също ще влезе в играта за „ разпалване на нов спор, до момента в който Съединени американски щати са заети с Украйна и Израел.
И най-после, четвърто, западната дипломатическа структура се срутва. В продължение на доста месеци Вашингтон и Брюксел се опитваха да трансфорат западната изолираност на Русия в световна. Те ухажваха страните от Глобалния юг, убеждавайки ги да се причислят към антируските наказания или най-малко да не оказват помощ на Москва. Сега самият Запад е изолиран - държавните управления на мюсюлманските страни не могат да подценен европейската и американската поддръжка за Израел, по тази причина насочат обидни жестове (като отхвърли на йорданския крал да организира огромна близкоизточна среща на върха с Байдън). Западът и Изтокът се оказват от двете страни на барикадите, което дава на Москва нови шансове за доближаване и взаимноизгодно съдействие с арабските страни. А също и за мироопазващи начинания, защото Русия не прекъсва контактите си с Израел.
Всъщност този спор има единствено два рискови сюжета за Русия. Първият е сирийският. Ако войната се разшири, Дамаск надали ще остане настрана. А на територията на Сирия, апропо, има съветски военни бази. Вторият е, в случай че залетят нуклеарни снаряди. За страдание има разновидности, когато Израел или даже Съединени американски щати ще бъдат принудени да стартират нуклеарна война против Иран.
Иначе Москва получава опция да реши проблемите си с режима в Киев.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в сайта https://www.pogled.info .
Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ