Конфликтът на Галилео Галилей с римокатолическата църква, породен от неговите

Конфликтът на Галилео Галилей с римокатолическата черква, подбуден от неговите теории за хелиоцентризма, доближава своята кулминационна точка след обидата, която нанася на своя остарял другар папа Урбан VIII. На 13 февруари 1633 година италианският физик, астроном, астролог и мъдрец идва в Рим, с цел да се изправи пред съда на Инквизицията по обвиняване в разкол.

Дългогодишният спор сред Галилео и римокатолическата черква по отношение на това дали Земята се върти към Слънцето или таман (теорията на Коперник) противоположното – Слънцето към Земята (теорията на Аристотел) наподобява видимо позволен през 1632 година По това време папата позволява обявата на книгата „ Диалог за двете основни международни системи “ с ангажимента, че Галилео ще включи гледната точка на главата на римокатолическата черква.

Италианският академик се преценява с това искане на папата. Той обаче – несъзнателно или не – предава думите на Урбан посредством героя Симплициус  - бранителят на аристотеловия геоцентричен модел в книгата, постоянно се обърква от личните си неточности, а от време на време се излага като простак.

Повечето откриватели считат, че Галилео не го прави преднамерено и остава шокиран от реакциите на книгата си. Папата не приема с лека ръка общественото си присмиване, нито мощния уклон към хелиоцентризма и Галилей е извикан в Рим, с цел да даде пояснения.

В края на краищата е приет за отговорен и е заставен да се откаже от хелиоцентризма. Книгата „ Диалог за двете основни международни системи “ е неразрешена, а Галилео е наказан на пожизнен затвор. Благодарение на съдействието на неговите другари тя е сменена с домакински арест.  Галилей е изпратен да излежава присъдата си в двореца на Асканио Пиколомини, архиепископ на Сиена. По-късно той се реалокира в своята вила в Арчетри край Флоренция, където остава до края на живота си.

Какво още се е случило на днешната дата?

Събития

•    1689 година — Уилям III е провъзгласен за крал на Англия.
•    1777 година — Арестуван е маркиз дьо Сад.
•    1920 година — Лигата на нациите удостоверява непрекъснатият неутралитет на Швейцария.
•    1925 година — Комунистическа терористична група убива народния представител Никола Милев.
•    1931 година — Ню Делхи става столица на Индия.
•    1934 година — Съветският параход Челюскин потъва в Северния ледовит океан.
•    1939 година — Започва първата конференция на българските православни църкви в Северна Америка.
•    1943 година — Комунистическа терористична група ликвидира военачалник Христо Николов Луков.
•    1945 година — Втора международна война: Обединените народи стартират стратегически Бомбардировки над Дрезден (Германия), в които умират хиляди цивилни граждани; Червената войска завладява Будапеща.
•    1948 година — Авиокомпания Дирекция въздушни известия открива първата българска постоянна интернационална въздушна линия по маршрута София - Белград - Будапеща - Прага със аероплан Ли-2п.
•    1960 година — Франция тества в Сахара първата си атомна бомба.
•    1974 година — Александър Солженицин, лауреат на Нобелова премия за литература през 1970, е изпъден от Съветския съюз.
•    1975 година — Създадена е Севернокипърска турска република.
•    1984 година — Константин Черненко сменя Юрий Андропов на поста общоприет секретар на Комунистическата партия на Съветския съюз.
•    1988 година — В Калгари (Канада) са открити XV зимни олимпийски игри.
•    1996 година — Британската вокална група Take That афишира, че се разпада.
•    2001 година — При земетресение в Салвадор умират към 400 души.
•    2010 година — Откриват се Зимни олимпийски игри 2010 във Ванкувър.

Родени

•    1457 година — Мария Бургундска, херцогиня на Бургундия († 1482 г.)
•    1599 година — Александър VII, римски папа († 1667 г.)
•    1728 година — Джон Хънтър, шотландски хирург († 1793 г.)
•    1734 година — Ив Жозеф дьо Кергелен дьо Тремарек, френски мореплавател († 1797г.)
•    1766 година — Томас Малтус, британски икономист († 1834 г.)
•    1769 година — Иван Крилов, съветски баснописец († 1844 г.)
•    1805 година — Петер Густав Льожон Дирихле, немски математик († 1859 г.)
•    1811 година — Франсоа Аший Базен, френски военачалник († 1888 г.)
•    1860 година — Стоян Брънчев, български лесовъд († 1940 г.)
•    1865 година — Ищван Чок, маджарски художник († 1961 г.)
•    1865 година — Тодор Влайков, български публицист († 1943 г.)
•    1866 година — Лев Шестов, съветски мъдрец († 1938 г.)
•    1873 година — Фьодор Шаляпин, съветски артист († 1938 г.)
•    1879 година — Николай Николаевич Евреинов, съветски режисьор († 1953 г.)
•    1883 година — Тодор Попадамов, български бунтовник († 1960 г.)
•    1885 година — Бес Труман, първа дама на Съединени американски щати († 1982 г.)
•    1893 година — Ана Паукер, румънски политик († 1960 г.)
•    1903 година — Жорж Сименон, френски публицист († 1989 г.)
•    1910 година — Уилям Шокли, американски физик, Нобелов лауреат през 1956 година († 1989 г.)
•    1915 година — Аун Сан, бирмански политик († 1947 г.)
•    1917 година — Семьон Куркоткин, руски маршал († 1990 г.)
•    1930 година — Ернст Фукс, австрийски художник
•    1932 година — Марко Ганчев, български публицист
•    1933 година — Ким Новак, американска актриса
•    1937 година — Зигмунд Йен, немски космонавт
•    1937 година — Рупия Банда, президент на Замбия
•    1945 година — Саймън Шама, британски историк
•    1947 година — Урс Фас, швейцарски публицист
•    1950 година — Мариус Донкин, български артист
•    1950 година — Питър Гейбриъл, английски музикант (Дженезис)
•    1952 година — Александър Йорданов, български политик
•    1953 година — Любчо Йордановски, македонски политик
•    1953 година — Христо Пимпирев, български академик
•    1958 година — Дерек Ригс, английски художник
•    1960 година — Пиерлуиджи Колина, италиански футболен арбитър
•    1961 година — Хенри Ролинс, американски музикант
•    1964 година — Даниел Беловарски, български държавник
•    1967 година — Гала, български ефирен водещ
•    1967 година — Станимир Стоилов, български футболист
•    1974 година — Роби Уилямс, американски артист
•    1978 година — Филип Жаруски, френски артист
•    1989 година — Юлиан Шийбер, немски футболист

Починали

•    1130 година — папа Хонорий II (* 11 век)
•    1141 година — Бела II, крал на Унгария и Хърватска (* 1110 г.)
•    1199 година — Стефан Неманя, сръбски държател и светец (* 1113 г.)
•    1542 година — Катрин Хауърд, 5-та жена на Хенри VIII (Англия) — екзекутирана (* 1525 г.)
•    1571 година — Бенвенуто Челини, италиански ваятел и ювелир (* 1500 г.)
•    1603 година — Франсоа Виет, френски математик (* 1540 г.)
•    1604 година — Катерина Наварска, кралица на Навара (* 1559 г.)
•    1660 година — Карл X Густав, крал на Швеция (* 1622 г.)
•    1862 година — Леополд Шефер, немски публицист (* 1784 г.)
•    1883 година — Рихард Вагнер, немски композитор (* 1813 г.)
•    1887 година — Леандър Леге, френски посланик в София (* 1833 г.)
•    1892 година — Василий Юнкер, съветски географ (* 1840 г.)
•    1894 година — Николай Павлович, български художник (* 1835 г.)
•    1894 година — Франьо Рачки, хърватски историк и държавник (* 1828 г.)
•    1901 година — Иван Арабаджията, български бунтовник (* сред 1830-37)
•    1925 година — Андрей Букурещлиев, български боен деятел (* 1857 г.)
•    1925 година — Никола Милев, български историк (* 1881 г.)
•    1943 година — Христо Николов Луков, български офицер и политик (* 1888 г.)
•    1950 година — Рафаел Сабатини, британски публицист (* 1875 г.)
•    1990 година — Васил Стоилов, български художник († 1904 г.)
•    2000 година — Огнян Дойнов, български комунистически политик (* 1935 г.)
•    2002 година — Едмар Меднис, американски шахматист (* 1937 г.)
•    2003 година — Димитър Мишев, български инженер (* 1933 г.)
•    2004 година — Зелимхан Яндарбиев, чеченски политик (* 1952 г.)
•    2006 година — Андреас Кацулас, американски артист († 1946 г.)

Празници

•    13 февруари е разгласен за Световен ден на радиото по предложение на ЮНЕСКО и с утвърждението на Генералната асамблея на Организация на обединените нации

 

Obekti.bg