Конфликтът между израелци и палестинци продължава вече няколко десетилетия. Нито

Конфликтът сред израелци и палестинци продължава към този момент няколко десетилетия. Нито войните, нападенията или въстанията, нито интернационалните начинания, мирните съглашения или множеството резолюции на Организация на обединените нации дотук са съумели да трансформират нещо значително. Недоверието е голямо, а готовността или способността на двете страни в този спор да реализират исторически компромис клонят към нула.
На този декор наподобява като подтик на вяра това, че един американски президент с безапелационна миротворческа визия се намесва на близкоизточната сцена, изпращайки следния сигнал: ние сме в задънена улица, по тази причина в този момент ще опитаме с нови хрумвания да тръгнем по нов път!
Не договорка, а оскърбление
Но Доналд Тръмп е президент, прочут не безусловно с миротворческите си визии. Той няма никакви нови хрумвания или оферти за Близкия изток. Точно противоположното - неговият кротичък проект, рекламиран като " договорката на века ", въобще не е " договорка " в смисъла на мъчително контрактуван компромис сред двама равноправни колегата. Той несъмнено съставлява опит за политически диктат.
Планът регистрира - с някои по-скоро алегорични ограничавания - прекомерно едностранно и доста обилно ползите, свързани със сигурността, само на Израел, до момента в който палестинците даже не са били включени в подготовката на проекта, от който са еднопосочните губещи. Има заплаха те да изгубят посредством анексия последващи области, заселени или окупирани от Израел, върху които предявяват искания по линия на интернационалното право.
Те сякаш щели да получат своя лична страна, подчинена напълно на израелските ползи, свързани със сигурността, а също и изцяло демилитаризирана. Ерусалим пък - както Тръмп разгласи още през 2017 година - би трябвало да бъде " неделима " столица на Израел. Същевременно обаче - като един тип утешителна премия - някои региони в обитаемата с араби източна част на града би трябвало да служат в бъдеще като " столица " на палестинците.
Този проект може би е " последният късмет " за палестинците, сподели Тръмп. Но той можеше напряко да каже, че и да се съгласят, и да не се съгласят, различен късмет от него палестинците няма да получат. По този метод не е допустимо съществуването на две равноправни страни. Това, което Тръмп предлага на палестинците, е не решение на правилото на двете страни, а най-вече на една и половина.
Тръмп развързва ръцете на Израел
Този политически метод е освен безсрамен и позорен, защото в един спор сред двама се взема страната само на по-силния, като се изхожда от неговите " права ". " Мирният проект " на Тръмп е рисков и поради това, че на практика развързва ръцете на Израел да анексира и други палестински територии въз основата на " договорката ".
Израелският министър председател Бенямин Нетаняху може да е изцяло удовлетворен: по този начин той си обезпечава преимущества в предизборната битка, а обвиняванията против него в корупция към този момент отиват на назад във времето.
За арабско-мюсюлманската страна обаче проектът е недопустим и можем да чакаме всеобщи митинги, въпреки и поддръжката да бъде единствено на думи. Екстремистките сили обаче могат да потриват предостатъчно ръце, защото проектът им дава съвършен нов претекст за тероризъм и принуждение. А това, за жалост, сигурно няма да увеличи сигурността в Близкия изток. Включително в Израел.
 
Автор: Райнер Золих, Дойче веле