Конференция за медийната свобода и плурализма © Георги Кожухаров Част

...
Конференция за медийната свобода и плурализма © Георги Кожухаров Част
Коментари Харесай

Двама експерти и един предприемач за предизвикателствата и проблемите пред медийния сектор

Конференция за медийната независимост и плурализма

© Георги Кожухаров Част от тематиката Как да защитим публицистиката в интерес на хората
Как да се поправят счупените медии

Пет хрумвания, които могат да защитят публицистиката в интерес на хората
Паулин Адес-Мевел началник на отдел " Европейски съюз и Балкани " в неправителствената организация " Репортери без граници "

В България някои политици и специалисти имат подозрения по отношение на критериите на " Репортери без граници " за оценка на свободата на словото в страната. Какво бихте им дала отговор? Това подозрение целесъобразно ли е?
Никой не обича да бъде подложен на критика и по тази причина има разнопосочни оценки. Не съм сюрпризирана. Критериите за оценка на свободата на словото са известни и ние имаме вяра, че нашият дълготраен опит е благонадежден. Всичко е ясно и транспарантно, нашата методология може да се види на уеб страницата ни.

Какви са най-често срещаните проблеми със свободата на словото в страни като България и Унгария? Какво би трябвало да създадат тези страни, с цел да не не престават да пропадат в класацията за свободата на пресата?
-България се подрежда на най-лошо място (111-о) по независимост на изложение измежду страните от Европейски Съюз, а даже и на Балканите (страни нечленове на ЕС). В България има проблем с концентрацията на медийна власт в ръцете на един човек. Има такива проблеми и в други страни, само че тук е доста характерно, тъй като става дума за 80% от разпространяването на вестници, което се има от един човек. Явление невиждано за други страни. И казусът с такава централизация е, че тя провокира съглашателство сред политиците и медиите. В България публицистите нямат сигурност. Положението в Унгария се е влошавало в продължение на години и през днешния ден даже е още по-лошо, откакто министър председателят Виктор Орбан беше избран отново през април. Обществената телевизия в страната е станала инструмент за агитация. Друга част от медиите са благосъстоятелност на олигарси, близки до ръководещата партия Фидес. Капацитетът на публицистите да работят в подобаващи условия не се зачита

Според вас кое е най-голямото предизвикателство пред публицистиката през днешния ден?
-Влошаването на свободата на печата в Европейски Съюз е едно от най-тревожните феномени съгласно " Репортери без граница " сега. Смятаме, че нападенията над медиите и публицистите са също тревожни. Това са все ясни знаци, че би трябвало да се борим за възобновяване на европейския модел на свободни и самостоятелни медии, тъй като сме напът да го разрушим. Ако си отиде свободната преса, с него си потегля и свободното общество.

Фалшивите вести имат преимуществото, че са бързи, до момента в който тестваната качествена информация изисква време, старания, професионален опит. Какви принадлежности би могли да употребява качествената публицистика, с цел да отбрани своя бизнес модел против нашествието на дезинформацията?
-Заедно с няколко европейски медийни организации и Европейския съ юз за радио- и телевизионно лъчение (ЕBU), " Репортери без граници " приготви нова самодейност - за доверие в публицистиката, с цел да се борим с дезинформацията. Това е така наречен самодейност, наречена самодейност JTI и е предопределена да разпространява публицистиката посредством съблюдаване на координиран набор от стандарти за доверие и бистрота, които да бъдат създадени и приложени.

От получените стандарти се чака да отразяват прозрачността на собствеността на медиите и източниците на доходи, както и журналистическите способи и спазването на етичните правила и независимостта.

Те са предопределени да се трансфорат в непринуден, водещ аршин за саморегулиране на медиите и положителни практики за всички, които създават журналистическо наличие - от обособени блогъри до интернационалните медийни групи. Приемането на стандартите ще проправи пътя към процеса на узаконяване.

Когато влизаме на нов пазар, политическият климат, отношението към свободната преса и върховенството на закона са основни за нашето решение. Марк Декан изпълнителен шеф на " Рингиер Аксел Шпрингер медиа груп "

Каква е разликата сред това да правиш бизнес в Централна Европа (ЦЕ) и в Източна Европа (ИЕ)? Имате ли аргументи да изтеглите бизнеса на издателската група от Източна Европа?
-Нищо сходно. Ние дойдохме в ЦЕ и ИЕ след рухването на желязната завеса и за нас е в действителност значим район. Ние се развиваме като самостоятелен издател, работещ за демокрацията, и фактът, че срещаме срещуположен вятър, не ни кара да напуснем страните.

Откъде духат тези течения?
-Първо, промишлеността се промени, само че, несъмнено, и смяната в политическия климат - това са двата съществени фактора, които способстваха за тази смяна.

За бизнес фактора на първо време. Очевидно гугъл и фейсбук обират каймака откъм напредък на приходите от реклама. Директен отговор на това е да бъдат облагани с налози или?

Първия отговор е, несъмнено, да има обективен дял за издателите. Много постоянно гугъл и фейсбук монетизират своя модел върху нашето наличие. Ние сме публицистите, които го вършим и не получаваме нищо друго с изключение на разноските. Искаме просто да имаме същите права, на каквито се радват и в други промишлености, като филмовата и музикалната да вземем за пример. Защо да не ги имаме - няма логически отговор.

Значи са нужни нови политики, с цел да е несъмнено, че приходите идват и при медиите?
-Основният проблем в интернет е онлайн пиратството. Facebook и гугъл са построили своя модел, употребявайки нашето наличие. Но има и други издатели, които крадат. Те взимат текста, трансформират 1-2 неща и го пускат. Това би трябвало да бъде по-добре контролирано, с цел да знаят издателите, че когато правиш това, има последици. За да е ясно каква е правната рамка във всяка страна, върху която да разчита издателят.

Това, което Европейска комисия предложи, е доста прагматично предложение, за правата на издателите, което пази интелектуалната благосъстоятелност на издателите. Това е в изчакване и се надяваме Екологичен потенциал и Европейският съвет да поддържат това. Това е значима стъпка за целия издателски бизнес и бранш като цяло. Както и за свободната преса в Европа.

А за другия проблем - политическите ветрове. Трябва ли да отговорим на казуса на европейско равнище? Спиране на фондовете да вземем за пример на страни, чийто медийни свободи са непрекъснато ограничавани?
-ЕС би трябвало да бъде сигурен, че страните членки поддържат демократичните стандарти. Това не е единствено стопански, само че и политически съюз с полезности. И не може да бъде единствено крава за доене от страните членки, да се употребява за дадена цел и когато я е приключила, да не ни пука за полезностите. Това не е основата, на която е издигнат, и би трябвало да сме сигурни, че отсега нататък страните - членки на Европейски Съюз, ще намерят положително решение на този проблем. Защото свободната преса може да съществува единствено в свободните общества. Върховенството на закона също е една от тези поддържащи колони и политическата просвета е част от това.

Все отново е много забавно, че до 2007 година, когато страна като България вървеше нагоре в ранглистата за независимост на словото, откакто стана член на Европейски Съюз, стартира да върви внезапно надолу - което може би наподобява малко контраитуитивно - би следвало като членове да растем и да се развиваме?
-Не е моя работа да давам оценки и да пазя наказания - това е работа на политиците. Санкциите са двуостър меч. Защото на края на деня санкционираш освен държавно управление, само че и хора. И в района има доста хора, които са доста мощно про-ЕС. Но ни е необходим инструмент, с цел да сме сигурни, че тези полезности се поддържат. Затова би трябвало да се влага в обучение да вземем за пример. Важно е да има и бистрота в медиите. Трябва да има и бистрота кои компании са подкрепени от държавните управления с реклама. И да има опция хората да се ориентират - кои са в действителност самостоятелни медии и кои са маркетингов отдел на някой олигарх. Прозрачност на медийната благосъстоятелност ще помогне за медийната независимост, както и обучение за медийната просветеност на хората.
Имате ли проекти за разгръщане в Източна Европа, в това число в страни като България?

Миналата година стъпихме в прибалтийските страни, само че където има забавни благоприятни условия, постоянно бихме помислили. Когато влизаме на нов пазар, политическият климат, отношението към свободната преса, правната рамка, върховенството на закона са основни за нашето решение.

Не виждам краткосрочна опция за смяна и решения на медийните проблеми. Вацлав Стетка медиен специалист, учител в университета Loughborough, Англия. Между 2009 и 2013 година е старши теоретичен помощник в катедра " Политика и интернационалните връзки " в Университета в Оксфорд и работи по плана " Медии и народна власт в Централна и Източна Европа ", Англия.

Ще има ли резултат и ехтене в Европейския парламент след конференцията в София?
-Декларацията, която участниците в конференцията подписаха, е самоуверен опит да се огледа към провокациите в района. Не мисля обаче, че тази декларация сама ще има огромен резултат, само че може да стане част от редица събития от този ред, които неотдавна бяха стартирани и планувани. Част е от придвижване по отношение на свободата на медиите в тази част на Европа. Ако е подкрепена и последвана от други такива събития.

Изглежда, че свободата на медиите е последователен проблем, освен в България, само че и в района. В тези страни, вместо да вървят нагоре, откакто влязоха в Европейски Съюз, те отиват надолу, което наподобява рисково.

Защо съгласно вас се случва това?
-Някои от тези аргументи бяха упоменати, като да вземем за пример, че участието не е гаранция за демократични институции и практики. За да станеш член, би трябвало да изпълниш тези критерии, само че един път станал, никой не те ревизира и не ти слага наказания, в случай че се движиш обратно. Затова е елементарно за държавните управления да не поставят изпитание и да минават на задна предавка. Защото знаят, че няма да бъдат хванати и държани виновни.

Най-очевидният въпрос е не би трябвало ли да се сложат механизми, с цел да предотвратят това.

Мисля, че е разумно предложение да има Копенхагенски механизъм, който да слага наказания за страни, които не дават отговор на стандартите. Но не желая полемиката да е фокусирана върху елитите, които се възползват или злоупотребяват със системата и демократичните институции, в това число и медиите. Защото ние разчитаме на поддръжката на хора. Мисля, че има съществено подценяване на значимостта на гражданските полезности в целия Европейски Съюз. Хората не са учени задоволително да почитат върховенството на закона и да почитат другите свободи, да ги ценят, в това число и свободата на медиите. Има недостиг на демократични полезности из континента и това не е единствено в новите членки, както виждаме, това е на всички места. Вината отива при елитите, само че не можем да ограничим дебата единствено до тях.

Какво е наблюдението ви върху Централна и Източна Европа - продължава ли процесът на евакуиране на непознати компании от медийния пазар?

Не просто има евакуиране, процесът към този момент е приключен. Изтеглянето на непознатите вложители от медийния пазар съм го отразявал, той стартира след първия удар на финансовата рецесия. Тогава приказвах с ръководещия шеф на немския ВАЦ холдинг, лятото на 2010, и той ми сподели: " Никъде няма да вървим, заклевам се, нямаме проекти. " След два месеца ги нямаше. В някои страни процесът пристигна късно, да вземем за пример Чехия, само че сега няма да намерите доста непознати медийни вложители, останали в целия район.

Тяхното място бе взето от локални вложители, можем да ги назовем и олигарси, в някои случаи заслужено, освен поради размера на тяхното положение, само че и поради политическите им упоритости. Съвсем очевидно е това при чешкия министър председател Бабиш. Техните финансови ползи не са в медийния бранш, а другаде, и това ги прави способни да финансират и спонсорират техните бизнеси, тъй като в множеството случаи те са губещи. Мотивацията им да влязат в този бизнес, най-малко с някои изключения, няма нищо общо с това да се вършат пари. Те ги купуват, тъй като им би трябвало инструмент да въздействат на общественото мнение и да ги употребяват като отбрана от съперници и политици. И това е нещо, което следим в района. България е единствено една от първите. Други страни също последваха и одобриха този модел. Наричам го олигархичен медиен модел.

Как хората да чакат смяна в този мрачен пейзаж? Къде е вярата?
-Всеки се пита това. Не виждам краткосрочна опция за смяна и решения. Може би в дълготраен проект една вяра е интернет. Макар тази парадигма на интернет като прогресивна и освобождаваща технология да е към този момент изоставена. Но в случай че видите пазарите и обстановката там, няма вяра обичайна медия внезапно да стартира прави облага и да бъде привлекателна за общоприети притежатели на медии. Затова вярата да има нови медийни марки да се откриват посредством клиенти, други типове финансиране да съумеят да създадат резистентен бизнес модел, който да ги направи самостоятелни от другите източници.
По тематиката работиха: Весислава Антонова и Генадий Михайлов
Още по тематиката
Как да се поправят счупените медии

Пет хрумвания, които могат да защитят публицистиката в интерес на хората
18 май 2018
Европeйски конгрес в София разгласи код алено за медиите

Медийни организации търсят решение за по-голяма резистентност в бранша и съблюдаване на професионалните стандарти за самостоятелност и безпристрастност
16 май 2018
Догодина - още по-надолу

България слиза все по-ниско в класацията на " Репортери без граници " по медийна независимост
3 май 2018
Източник: capital.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР