София била мишена за ядрен удар на САЩ
Комунистическа България в продължение на съвсем половин век остава единственият изцяло предан балкански съдружник на Москва и на Варшавския контракт. Живков и предшествениците му водят политика на съвършена честност, която трансформира Народна република България в нуклеарен пленник на Москва, написа „ Дойче веле “ (Deutsche Welle), цитирайки „ Балканският „ щит на социализма “ на професор Арутюн Улунян от Института по история при Руската академия на науките.
Съединени американски щати разполагат нови нуклеарни бомби в Европа
Анализите от разкритите неотдавна архиви на Централно разузнавателно управление на САЩ и на други западни центрове настояват, че от позиция на военните стратези България и Албания са били най-незначителните и незаслужаващи внимание руски спътници през 50-те години на предишния век.
Тези възгледи се трансформират радикално в края на десетилетието, когато Хрушчов се съгласява да изтегли Съветската войска от окупираната през Втората международна война Румъния.
Както е известно, наследникът на Сталин не съумява да върне в руската орбита Титова Югославия и съюзилата се с маоистки Китай Албания. А шефът на Румънската компартия Георге Георгиу-Деж последователно постанова запазването на националния суверенитет като главен принцип в връзките си със Съюз на съветските социалистически републики и с Варшавския контракт. Нещо повече, Деж прави демонстративни стъпки към доближаване с Тито, жигосан още от Сталин като „ изменник на социализма “.
Макар Румъния официално да остава членка на Варшавския контракт, взаимните военни инициативи със руската и останалите „ приятелски “ армии са сведени до най-малко. При всяко прекосяване на части от тези армии за присъединяване в учения в Съюз на съветските социалистически републики или в Народна Република България се изисква особено позволение на Букурещ. Румъния изрично отхвърля да взе участие в смазването на Пражката пролет в Чехословакия през 1968 година, в което България се включва с трихиляден окупационен корпус.
В този и в по-късните интервали София продължава да показва цялостна честност и непоколебима преданост към Москва, като в компенсация получава извънредно нужните ѝ заеми и „ безплатна “ помощ. Ролята на България като единствен сигурен съдружник на южния фланг на Варшавския контракт носи на страната доста преимущества, в това число и добитите 250 лиценза за произвеждане на руско оръжие и муниции в български фабрики. Но в това време нарастват и заканите за сигурността на страната, счита проф. Улунян.
Като руски спътник по това България непрекъснато е била първостепенна цел в проектите на Съединени американски щати и НАТО за нанасяне на военни удари при положение на широкомащабна руска експанзия против Запада.
През 1950-1951 година Сталин обмисля военна намеса против Югославия от териториите България, Румъния, Албания и Унгария. Войната в Корея обаче попречва този план.
Съдейки по неотдавна разкрити документи на Централно разузнавателно управление на САЩ, нуклеарен спор сред двата лагера става доста евентуален още при започване на 60-те години, по времето на т.нар „ Карибска рецесия “, когато Съюз на съветските социалистически републики разполага нуклеарни ракети в Куба.
Въпреки, че публично на територията на България няма руски военни бази, в информациите на западните разследващи централи се показва, че в страната непрекъснато участват към 2000 руски военнослужещи и към 1000 сътрудници на руските секрети служби.
През лятото на 1962 година край Карлово и Ямбол са били разгърнати две ракетни бригади, наоколо до курорта Боровец се е намирал склад за нуклеарните заряди за ракетите. Съветската страна е изисквала съблюдаването на най-строга загадка по въпросите за разполагането на ракети „ земя-земя “ на българска територия, показва проф. Улунян.
Персоналът на ориентираните против цели в Гърция и Турция ракети е бил непосредствено зависещ на висшото командване на Варшавския контракт в Москва. Но тази загадка явно не е била опазена, както откриват сътрудници на българската Държавна сигурност, проникнали в гръцкото посолство в София. В касата на посланика те откриват точна и детайлна информация за разположението за цялата ракетна и противовъздушна защита на Народна Република България.
Проф. Улунян цитира и жалбите на Тодор Живков до руското управление за тежкото икономическо състояние на страната, която се постанова да отделя 12% от националния си приход за превъоръжаване.
За съпоставяне, разноските за защита на България като член на НАТО през предходната година възлязоха на 1,53% от брутния вътрешен артикул на страната.
По силата на поетите от София финансови задължения към Варшавския контракт, до края на съществуването му българските данъкоплатци са принудени да покриват 6% от военните и логистичните разноски на организацията.
Въпреки, че Съюз на съветските социалистически републики прави няколко дарения със относително нови танкове и самолети, българската войска остава като цяло въоръжена с преобладаващо остаряла военна техника.
Проф. Улунян илюстрира този факт със положението на така наречен отбранителна линия „ Крали Марко “ по границата с Турция. По продължение на тази линия с дължина 150 км и повърхност от 1100 кв. км са били основани 171 бункера, състоящи се от вкопани в земята оръдейни кули на танкове Т-34 и на немските им аналози от Втората международна война „ Панцер-4 “. С това допотопно въоръжение „ Крали Марко “ е трябвало да издържи 5-7 дни на натиска до идването на подкрепления от Съюз на съветските социалистически републики.
Следете ни на всички места и когато и да е с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Гугъл Play и AppStore.
За още настоящи вести от Vesti.bg последвайте страницата ни в Instagram.
Съединени американски щати разполагат нови нуклеарни бомби в Европа
Анализите от разкритите неотдавна архиви на Централно разузнавателно управление на САЩ и на други западни центрове настояват, че от позиция на военните стратези България и Албания са били най-незначителните и незаслужаващи внимание руски спътници през 50-те години на предишния век.
Тези възгледи се трансформират радикално в края на десетилетието, когато Хрушчов се съгласява да изтегли Съветската войска от окупираната през Втората международна война Румъния.
Както е известно, наследникът на Сталин не съумява да върне в руската орбита Титова Югославия и съюзилата се с маоистки Китай Албания. А шефът на Румънската компартия Георге Георгиу-Деж последователно постанова запазването на националния суверенитет като главен принцип в връзките си със Съюз на съветските социалистически републики и с Варшавския контракт. Нещо повече, Деж прави демонстративни стъпки към доближаване с Тито, жигосан още от Сталин като „ изменник на социализма “.
Макар Румъния официално да остава членка на Варшавския контракт, взаимните военни инициативи със руската и останалите „ приятелски “ армии са сведени до най-малко. При всяко прекосяване на части от тези армии за присъединяване в учения в Съюз на съветските социалистически републики или в Народна Република България се изисква особено позволение на Букурещ. Румъния изрично отхвърля да взе участие в смазването на Пражката пролет в Чехословакия през 1968 година, в което България се включва с трихиляден окупационен корпус.
В този и в по-късните интервали София продължава да показва цялостна честност и непоколебима преданост към Москва, като в компенсация получава извънредно нужните ѝ заеми и „ безплатна “ помощ. Ролята на България като единствен сигурен съдружник на южния фланг на Варшавския контракт носи на страната доста преимущества, в това число и добитите 250 лиценза за произвеждане на руско оръжие и муниции в български фабрики. Но в това време нарастват и заканите за сигурността на страната, счита проф. Улунян.
Като руски спътник по това България непрекъснато е била първостепенна цел в проектите на Съединени американски щати и НАТО за нанасяне на военни удари при положение на широкомащабна руска експанзия против Запада.
През 1950-1951 година Сталин обмисля военна намеса против Югославия от териториите България, Румъния, Албания и Унгария. Войната в Корея обаче попречва този план.
Съдейки по неотдавна разкрити документи на Централно разузнавателно управление на САЩ, нуклеарен спор сред двата лагера става доста евентуален още при започване на 60-те години, по времето на т.нар „ Карибска рецесия “, когато Съюз на съветските социалистически републики разполага нуклеарни ракети в Куба.
Въпреки, че публично на територията на България няма руски военни бази, в информациите на западните разследващи централи се показва, че в страната непрекъснато участват към 2000 руски военнослужещи и към 1000 сътрудници на руските секрети служби.
През лятото на 1962 година край Карлово и Ямбол са били разгърнати две ракетни бригади, наоколо до курорта Боровец се е намирал склад за нуклеарните заряди за ракетите. Съветската страна е изисквала съблюдаването на най-строга загадка по въпросите за разполагането на ракети „ земя-земя “ на българска територия, показва проф. Улунян.
Персоналът на ориентираните против цели в Гърция и Турция ракети е бил непосредствено зависещ на висшото командване на Варшавския контракт в Москва. Но тази загадка явно не е била опазена, както откриват сътрудници на българската Държавна сигурност, проникнали в гръцкото посолство в София. В касата на посланика те откриват точна и детайлна информация за разположението за цялата ракетна и противовъздушна защита на Народна Република България.
Проф. Улунян цитира и жалбите на Тодор Живков до руското управление за тежкото икономическо състояние на страната, която се постанова да отделя 12% от националния си приход за превъоръжаване.
За съпоставяне, разноските за защита на България като член на НАТО през предходната година възлязоха на 1,53% от брутния вътрешен артикул на страната.
По силата на поетите от София финансови задължения към Варшавския контракт, до края на съществуването му българските данъкоплатци са принудени да покриват 6% от военните и логистичните разноски на организацията.
Въпреки, че Съюз на съветските социалистически републики прави няколко дарения със относително нови танкове и самолети, българската войска остава като цяло въоръжена с преобладаващо остаряла военна техника.
Проф. Улунян илюстрира този факт със положението на така наречен отбранителна линия „ Крали Марко “ по границата с Турция. По продължение на тази линия с дължина 150 км и повърхност от 1100 кв. км са били основани 171 бункера, състоящи се от вкопани в земята оръдейни кули на танкове Т-34 и на немските им аналози от Втората международна война „ Панцер-4 “. С това допотопно въоръжение „ Крали Марко “ е трябвало да издържи 5-7 дни на натиска до идването на подкрепления от Съюз на съветските социалистически републики.
Следете ни на всички места и когато и да е с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Гугъл Play и AppStore.
За още настоящи вести от Vesti.bg последвайте страницата ни в Instagram.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ