Трябва ли компютърните инженери да полагат Хипократова клетва
Компютърните инженери би трябвало да поставят Хипократова клетва по образеца на лекарите. Те работят с толкоз мощни и значими технологии, че е жизненоважно да обмислят следствията от дейностите си.
Това предлага Хана Фрай – учител по математика на градовете в " Юнивърсити колидж " в Лондон. Фрай ще изнесе една от обичайните Коледни лекции на Кралския институт и по този мотив приказва пред в. " Гардиън " за последните си хрумвания. Коледните лекции почнали през 1825 година, с задачата научни тематики да бъдат показани увлекателно на необятната аудитория.
" В медицината нравственос се учи от ден първи. В математиката, тя е в най-хубавия случай допълнение. А би трябвало да бъде там още от началото, да бъде преди всичко в главата ви при всяко решение ", споделя Фрай.
Математиците, компютърните инженери и останалите сходни експерти построяват системи, които събират и продават персоналните данни, експлоатират човешките уязвимости и вземат решения на живот и гибел.
" Всички софтуерни компании са цялостни с доста млади, доста неопитни, постоянно бели момчета, които не са излизали от факултетите си по математика и компютърни науки ", сочи тя. " Тях в никакъв случай не са ги карали да мислят за етиката, да обмислят по какъв начин гледната точка на другите хора може да е друга от тяхната. А в последна сметка те основават дизайна на общото ни бъдеще ".
Идеята учените да поставят Хипократова клетва е коментирана и от философа Карл Попър, който през 1969 година написа: " Едно от дребното неща, които можем да създадем, е да опитаме да поддържаме у всички учени съзнанието за отговорността им ".
Отговорността на обществото
" Получаваме технологията, която си желаяме. Много значимо е да проведем на национално равнище диалог какво в действителност желаеме. Защото е доста елементарно да взимаш решения, без да знаеш с какво се съгласяваш ", споделя тя и дава като образец услугата за генетични проби 23andMe. След като пратят проба от слюнката си, клиентите ѝ получават информация за предците си, основана на данните от ДНК-то им.
" Ние безусловно даваме най-личните си данни, нашето ДНК. Но даваме единодушие освен за себе си, а за децата си, за децата на децата си. Може би в този момент не живеем в свят, където хората са дискриминирани по генетичен принцип. Но може ли някой да обещае, че това ще е по този начин и след 100 години? А също така си плащаме, с цел да вкараме ДНК-то си в базата данни. "
" Един от проблемите на математиката е, че е невидима ", отбелязва още тя. " При нас детонации няма. Но все пак тя въздейства доста на живота ни, а в тази точка от историята това е по-вярно след като и да било. "
Това предлага Хана Фрай – учител по математика на градовете в " Юнивърсити колидж " в Лондон. Фрай ще изнесе една от обичайните Коледни лекции на Кралския институт и по този мотив приказва пред в. " Гардиън " за последните си хрумвания. Коледните лекции почнали през 1825 година, с задачата научни тематики да бъдат показани увлекателно на необятната аудитория.
" В медицината нравственос се учи от ден първи. В математиката, тя е в най-хубавия случай допълнение. А би трябвало да бъде там още от началото, да бъде преди всичко в главата ви при всяко решение ", споделя Фрай.
Математиците, компютърните инженери и останалите сходни експерти построяват системи, които събират и продават персоналните данни, експлоатират човешките уязвимости и вземат решения на живот и гибел.
" Всички софтуерни компании са цялостни с доста млади, доста неопитни, постоянно бели момчета, които не са излизали от факултетите си по математика и компютърни науки ", сочи тя. " Тях в никакъв случай не са ги карали да мислят за етиката, да обмислят по какъв начин гледната точка на другите хора може да е друга от тяхната. А в последна сметка те основават дизайна на общото ни бъдеще ".
Идеята учените да поставят Хипократова клетва е коментирана и от философа Карл Попър, който през 1969 година написа: " Едно от дребното неща, които можем да създадем, е да опитаме да поддържаме у всички учени съзнанието за отговорността им ".
Отговорността на обществото
" Получаваме технологията, която си желаяме. Много значимо е да проведем на национално равнище диалог какво в действителност желаеме. Защото е доста елементарно да взимаш решения, без да знаеш с какво се съгласяваш ", споделя тя и дава като образец услугата за генетични проби 23andMe. След като пратят проба от слюнката си, клиентите ѝ получават информация за предците си, основана на данните от ДНК-то им.
" Ние безусловно даваме най-личните си данни, нашето ДНК. Но даваме единодушие освен за себе си, а за децата си, за децата на децата си. Може би в този момент не живеем в свят, където хората са дискриминирани по генетичен принцип. Но може ли някой да обещае, че това ще е по този начин и след 100 години? А също така си плащаме, с цел да вкараме ДНК-то си в базата данни. "
" Един от проблемите на математиката е, че е невидима ", отбелязва още тя. " При нас детонации няма. Но все пак тя въздейства доста на живота ни, а в тази точка от историята това е по-вярно след като и да било. "
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ