Комплексната оценка на Съюза на съдиите в България (ССБ) е,

...
Комплексната оценка на Съюза на съдиите в България (ССБ) е,
Коментари Харесай

Безогледни партийни договорки и взаимни услуги. Съюзът на съдиите стои зад измененията в ЗСВ

Комплексната оценка на Съюза на съдиите в България (ССБ) е, че планът на промени в Закона за правосъдната власт (ЗСВ) е изцяло съгласуван с последните промени в Конституцията и ще способства за по-ефективното действие на правосъдната власт.Натрупаният опит до момента потвърди, че изборът на членовете на парламентарната квота е резултат от безогледни партийни сделки и взаимни услуги сред политическите партии, разпределение на " порциите "  във Висш съдебен съвет.Процедурите по асортимент, кариерното израстване и командироването се откриха като механизми за пробутване на въздействие в правосъдната система.Инспекторатът е напълно политически орган – политически, а не парламентарен, аналогично на " политическата "  квота във Висш съдебен съвет, работи неефективно и се употребява с извънредно ниско доверие.
Това са акценти от изявлението на председателя на Съюза Татяна Жилова за, отдадено на направените от последния постоянен кабинет промени в Закон за съдебната власт, които би трябвало да проправят път към същинската така наречен правосъдна промяна. Проектът в този момент е в ръцете на служебното държавно управление " Главчев ", защото бе подложен на публично разискване. Но следва да разберем дали въобще ще мине през утвърждението на Министерския съвет, с цел да влезе за гласоподаване и в Народното събрание. Засега такива индикации няма.

Публикуваме пълния текст на изявлението:

Наскоро завърши публичното разискване по препоръчаните промени в Закон за съдебната власт. Отговаря ли съгласно ССБ проектозаконът за Закон за съдебната власт в цялостна степен на промените в Конституцията?

Да, комплексната ни оценка е, че планът е изцяло съгласуван с последните промени в Конституцията и ще способства за по-ефективното действие на правосъдната власт.

Една от най-важните промени е обвързвана със статута на изборните членове на Висшия правосъден съвет. Как би трябвало да постъпи законодателят?

В интервала от 1992 година до 2007 година изборните членове на Висш съдебен съвет не преустановяваха правораздавателната си активност, а я съвместяваха с административните си отговорности в кадровия орган, подпомагани от администрацията на Висш съдебен съвет. При настоящия юридически режим изборните членовете на Висш съдебен съвет не правораздават, а реализират единствено административни функционалности. Практиката сподели, че кадровият орган се откъсна от проблемите на съдиите. С последното изменение на Конституцията бе категорично планувано, че изборните членове резервират съдийския си статут, т.е. те не изгубват качеството си на съдии, затова тяхното главно обвързване остава да правораздават. Това съгласно нас не е крачка обратно, а връщане към естественото действие на правосъдната власт. При съществуващата кадрова обезпеченост на администрацията на Висш съдебен съвет и актуалните средства за връзка, съвместяването на двете действия не може да е проблем. Честа процедура и към сегашния миг е членовете на Висш съдебен съвет да не участват персонално в съвещанията, а да се включват онлайн. Разбира се, натовареността на изборните членове в правосъдния орган би трябвало бъде съобразена с спомагателните им функционалности в кадровия орган. 

Съгласни ли сте с текстовете за процедурата за номиниране и избор на членовете на Висшия правосъден съвет от професионалната квота и от Народното събрание?

Новите положения в законопроекта във връзка с номинирането и избора на членовете на професионалната квота на двата съвета – правосъдния и прокурорския, са ориентирани към усъвършенстването на процедурата и основаването на гаранции за транспарантен и почтен избор. Нека да напомня, че предишните избори за членове на Висш съдебен съвет от професионалната квота бяха извършени посредством електронна система за отдалечено гласоподаване, която не гарантираше нито аветничността на вота, нито анонимността му, нито вярното му отчитане, заради което породиха доста подозрения за манипулиран избор.

Положителното в оферти план за Закон за съдебната власт са поставените условия за характерности на електронната система за отдалечено гласоподаване и одитирането й, които да преодолеят откритите дефекти и да обезпечат сигурността на отдалеченото гласоподаване. Предвижда се също  изслушването на претендентите и гласуването да се извърши в два поредни почивни дни, а не през една седмица – смяна, която съгласно нас ще увеличи изборната интензивност измежду съдиите.

По отношение на номинирането и избора на парламентарната квота законопроектът се стреми да ограничи политическото въздействие. Натрупаният опит до в този момент потвърди, че изборът на членовете на парламентарната квота е резултат от безогледни партийни сделки и взаимни услуги сред политическите партии, разпределение на „ порциите “ във Висш съдебен съвет, без да се регистрират професионалните качества и нравственият интергритет на претендентите, заради което и разумно в публичното пространство се наложи изразът „ политическа квота “, изразяващ тъкмо нейния темперамент. Обществото толкоз е привикнало с това състояние, че не прави разлика сред парламентаризъм и партийност.

Целта на законопроекта е да подсигурява професионализъм и партийна индиферентност на парламентарната квота. Предложена е ясна формулировка за “партийно неутрално лице “, която е лесна за използване и ще облекчи процеса по номиниране и допускане на претендентите. Разширен е кръгът на лицата, които могат да вършат номинации, като са включени Висшият адвокатски съвет и представители на трите водещи юридически факултета съгласно рейтинга на МОН. Косвено посредством депутати номинации могат да вършат и представители на гражданския бранш. Това са нови положения в процедурата, които по наше мнение я вършат по-демократична, отворена към жителите и юридическите среди, които са отвън правосъдната власт, и я връщат към стандартите за парламентаризъм.

Друг от значимите въпроси е обвързван със статуса на съдиите. Какви промени са нужни в тази посока?

Статутът на съдиите е система от доста институти – несъответственост, несменяемост, права и отговорности, асортимент, кариерно израстване, атестиране, дисциплинарна отговорност, продължаващо образование и подготовка. Ако не възразявате, ще се спра единствено на подбора и кариерното израстване, също по този начин и на командироването, защото съгласно мен това са тематиките, които в най-голяма степен се разпознават от обществото като проблематични.

И с право, точно процедурите по асортимент, кариерното израстване и командироването се откриха като механизми за пробутване на въздействие в правосъдната система. Проектът за Закон за съдебната власт се стреми да вкара по-добра бистрота при състезанията за в началото встъпване и повишение, като по-подробно урежда критериите за оценка на претендентите. Възстановява се още веднъж събеседването с претендентите за повишение в служба – процедура, която в случай че се организира добросъвестно, ще даде доста по-добра визия за качествата на претендентите. А в случай че се води протокол от събеседването или се прави запис, това ще понижи субективизма при оценяването. Считаме също за позитивна смяна обжалването на резултатите от състезанията да се прави пред разбъркан петчленен състав от съдии от Върховния касационен съд (ВКС) и Върховния административен съд (ВАС), аналогично на изборите за членове на Висш съдебен съвет.

Специално внимание желая да обърна на ограничението на периода за командироване на съдиите до 12 месеца и възбраната командироването да бъде продължено в същия съд за интервал от две години. Така институтът на командироването се преценява със същинското си предопределение – да бъде ексклузивен прийом за решение на изключителни и краткотрайни кадрови потребности, а не скрита форма за кариерен напредък и механизъм за основаване на зависимости.

Заложени са промени в закона, които касаят Инспектората към Висш съдебен съвет и Националния институт на правораздаването (НИП). Как да бъде изменен Закон за съдебната власт в тази посока?

Преди последното измнение на Конституцията и при настоящия Закон за съдебната власт инспекторатът е напълно политически орган – наблягам политически, а не парламентарен, аналогично на „ политическата “ квота във Висш съдебен съвет, работи неефективно и се употребява с извънредно ниско доверие. Целта на оферти план за Закон за съдебната власт е да даде засилени гаранции за обективност и безпристрастност на избора на инспектори и основен контрольор, тъй че да се лимитират партийните и други нерегламентирани въздействия. Освен че са повишени условията към претендентите, законопроектът дава опция на общите събрания на Върховен касационен съд и Върховен административен съд, както и на прокурорите от Върховната прокуратура и на следователите от Националната следствена работа (НСлС) да вършат номинации.

Ролята на НИП за образованието и поддържането на квалификацията на съдиите, прокурорите и следователите е с изключително огромно значение, изключително за младшите съдии, в това число и за финалния изпит в края на наложителното образование. Одобряваме новите положения, свързани с опцията настоящ арбитър да бъде определен за шеф на НИП.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Източник: clubz.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР