Загадъчният пръстен от древен Пилос
Комплексът от антични монументи от микенската ера, ситуиран наоколо до град Пилос, е прочут като „ Двореца на Нестор ” – кръстен на царя на античния град Пилос, воин на поемите „ Илиада ” и „ Одисея ”.
„ Дворецът “ е открит през 1939 година от американския археолог Карл Блеген. Систематични разкопки на този монумент се правят непрекъснато, като са прекратени единствено по време на Втората международна война. Смята се, че дворецът е издигнат към 1300 година прочие Хр. и опустошен почти през 1180 година прочие Хр.
През 2015 година съпрузите-археолози Джак Дейвис и Шарън Стокър от университета в американския град Синсинати, които работят в Пилос от четвърт век, разкрили гроб с размери 2.4 на 1.5 метра, който съдържал останките на дървен ковчег със скелет на мъж. Горната част на погребението се намира съвсем на равнището на повърхността, само че изненадващо тя останала недокосната в продължение на 35 века.
До покойника лежал бронзов меч, декориран със злато и слонова кост, и кинжал със златна ръкохватка. Погребението съдържало голям брой декорации: перлени мъниста, пръстени, огърлица. Също по този начин имало златни, сребърни и бронзови съдове, резбовани печати. Интересно е, че в това воинско заравяне лежало бронзово огледало, както и шест гребена от слонова кост.
Сред предметите, изпратени от разкопките в музея, имало и дребен обработен ахат, дълъг единствено 3.6 сантиметра, чиято повърхнина била покрита с варовиков налеп. В гробницата той лежал до дясната ръка на заровения човек. Камъкът не привличал доста внимание и трябвало да чака дълго време, до момента в който учените почистват и изследват по-големи артефакти. Но най-после те стигнали до тази находка и открили, че пред тях е едно от най-великите творби на микенското изкуство. Върху ахата била врязана с необикновено умеене сцена на борба.
Двама воини са се сблъскали в пагубен дуел. Единият е въоръжен с меч, другият – с копие и щит. Въпреки, че вторият боец е по-добре въоръжен, съперникът му побеждава. Той е на път да нанесе гибелен удар с меч в шията. Трети боец към този момент е погубен, тялото му е паднало, а мечът му лежи под краката на другите двама бойци.
Рисунката, която се вижда от лицевата страна на печата „ Ахатът с борбата от Пилос “ (Снимка: Университетът в Синсинати)
Древният резбар е съумял да съобщи най-фините елементи в мускулите на воините. Проблемът е обаче сериозен и изцяло непонятен: с цел да оцените изцяло неговото умеене, би трябвало да употребявате микроскоп. Размерът на някои елементи в изображението не надвишава половин милиметър. Възхитителното е, че обликът на човешкото тяло е на такова равнище на детайлите и мускулатура, което не се среща на никое място преди класическия интервал на гръцкото изкуство, който настава чак след 1000 години. Най-изумителното е, че изобретателно изрязаната бойна сцена е усърдно издълбана върху парче корав камък с размери единствено 3.6 сантиметра дължина. Много детайлности, като комплицираната декорация на оръжията и елементи от декорации, стават ясни единствено когато се гледат благодарение на камера с мощен обектив и фотомикроскопия. Майсторството на ахата от Пилос не може да се съпостави с нищо от минойско-микенския свят, намерено по-рано. И това слага по-сериозен въпрос: по какъв начин това трансформира нашето схващане за гръцкото изкуство в бронзовата ера? Изглежда, минойците са имали изкуство, каквото никой в никакъв случай не е допускал. Това демонстрира, че тяхната дарба и интерес към образните изкуства, изключително към придвижването и човешката анатомия, надвишават това, което ни било известно до през днешния ден. Това единствено по себе си е просто извънредно. То постанова нов прочит на еволюцията и развиването на гръцкото изкуство. Този пръстен би трябвало да бъде включен във всички бъдещи текстове по история на изкуството.
Направено е и друго впечатляващо изобретение. Докато обсъждали смисъла на сцената, изобразена върху ахатовия пръстен, учените разкрили, че очертанията на картината подхождат на съответни съзвездия. Виждаме дългокос боец в стремителна офанзива с меч, нанасящ смъртна рана на съперника. С лявата ръка той държи украшението върху шлема на воина с копие. Тази фигура може да се назова Мечоносец.
Фигурата на воин-копиеносец , върху който мечоносецът стоварва меча си, е предпазена от голям щит с много комплицирана форма на ромб. Дясната ръка на копиеносеца държи дълго копие. И най-после, третата фигура е явно на погубен боец, чието безжизнено тяло е застинало в накриво състояние. Детайлите на тази сцена много припомнят очертанията на действителни съзвездия, забележими на нощното небе. Както е известно, небесните съзвездия са били в основата на доста други творби на античното изкуство и античните легенди. Тук трите фигури накратко показват нощното небе, съдържащо съзвездията Херкулес, Офий („ Змия “), Корона Бореалис („ Северна корона “) и „ Скорпион “. Съзвездието „ Стрелец “ също е включено в схемата.
По този метод с изключение на, че демонстрира превъзходно художествено умеене, античният микенски художник, изработил пръстен от ахат в 1450 година прочие Хр., съумял да показа супер-миниатюрна бойна сцена по подобен метод, че да отразява очертания от безкрайното царство на небесните съзвездия.
–
