НАП и КЗП ще следят за спекулативно вдигане на цените след приемане на еврото
Комисията за отбрана на потребителите (КЗП) и Националната организация за приходите (НАП), както и други органи, се чака да бъдат овластени с опцията да управляват спекулативното покачване на цените при влизането на България в еврозоната, като това се чака да бъде заложено в бъдещия закон за еврото. Това съобщи в изявление за Българска телеграфна агенция служебният министър на финансите Росица Велкова.
„ Проведохме диалог с финансовия министър на Хърватия (Марко Приморац - бел. авт.), който съобщи, че чака в средата на февруари да излязат формалните данни за инфлацията. Неговите упования на база наблюдения са, че инфлацията няма да е толкоз висока, колкото е предварителното чувство на хората. При дребните бизнеси това се следи, само че повече изясненост ще внесат данните от националната статистика на Хърватия “, изяснява тя.
Според нея най-важното за страната ни по пътя към еврозоната е приемането на три законопроекта, касаещи промени в Закона за ограниченията против изпирането на пари, Кодекса за обезпечаване и Търговския закон, които към този момент са в Народното събрание.
„ Ако тези задължения бъдат изпълнени, остава инфлацията. За нея е значимо да се каже, че ние сме дребна стопанска система, която е във валутен ръб, което значи, че ние нямаме парична политика, което прави доста сложна задачата да се въздейства на цените посредством фискалната политика, само че данните демонстрират, че даже и при тези условия се прави каквото може, с цел да няма повишение на цените. По отношение на критерия за бюджетен недостиг - ние го изпълняваме, тъй като в края на 2022 година обявихме, че дефицитът ще бъде 2,9 на 100 от брутния вътрешен артикул (БВП) на начислена основа, а новите данни на база консолидирането на разнообразни доклади демонстрират, че той може да се намали до към 2,8 на 100. Дефицитът на касова основа, който обявихме за 1 на 100, също ще се намали и чакам той да бъде 0,8 на 100 от Брутният вътрешен продукт. По отношение на равнището на дълга критериите също се извършват “, сподели министърът.
„ Проведохме диалог с финансовия министър на Хърватия (Марко Приморац - бел. авт.), който съобщи, че чака в средата на февруари да излязат формалните данни за инфлацията. Неговите упования на база наблюдения са, че инфлацията няма да е толкоз висока, колкото е предварителното чувство на хората. При дребните бизнеси това се следи, само че повече изясненост ще внесат данните от националната статистика на Хърватия “, изяснява тя.
Според нея най-важното за страната ни по пътя към еврозоната е приемането на три законопроекта, касаещи промени в Закона за ограниченията против изпирането на пари, Кодекса за обезпечаване и Търговския закон, които към този момент са в Народното събрание.
„ Ако тези задължения бъдат изпълнени, остава инфлацията. За нея е значимо да се каже, че ние сме дребна стопанска система, която е във валутен ръб, което значи, че ние нямаме парична политика, което прави доста сложна задачата да се въздейства на цените посредством фискалната политика, само че данните демонстрират, че даже и при тези условия се прави каквото може, с цел да няма повишение на цените. По отношение на критерия за бюджетен недостиг - ние го изпълняваме, тъй като в края на 2022 година обявихме, че дефицитът ще бъде 2,9 на 100 от брутния вътрешен артикул (БВП) на начислена основа, а новите данни на база консолидирането на разнообразни доклади демонстрират, че той може да се намали до към 2,8 на 100. Дефицитът на касова основа, който обявихме за 1 на 100, също ще се намали и чакам той да бъде 0,8 на 100 от Брутният вътрешен продукт. По отношение на равнището на дълга критериите също се извършват “, сподели министърът.
Източник: tribune.bg
КОМЕНТАРИ