КЗК прие становище за отказ за откриване на платежни сметки от банките
Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) смята, че неналичието на разпореждания, гарантиращи право на достъп до платежна сметка за съществени интервенции и за юридически лица, води до ограничение на конкуренцията, защото дава опция на банките голословно да откажат разкриване на платежни сметки на лица, предоставящи услуги, основани на криптоактиви и по този метод да попречат на навлизането на пазара на услуги, които се явяват конкурентни на предлаганите от тях.
Отчитайки, че противодействието на прането на пари и на финансирането на тероризма са цели от първостепенно публично значение, би трябвало да се има поради, че са налице голям брой ограничения, свързани с битката с изпиране на пари и финансирането на тероризма, включително в областта на обмена на виртуални валути.
Отказът за разкриване на платежна сметка довежда до ограничение опцията за нахлуване на пазара от страна на юридически лица, чиято активност се реализира чрез виртуални валути, само че фактически криптоактивите не са незаконни сами по себе си, нито оперирането с такива средства, нито самото практикуване на активност чрез криптовалути съставлява закононарушение.
Възпрепятстването да започват каквато и да е активност, слага юридическите лица в патова обстановка за нахлуване на пазара. Отказът на банките да извършват платежни интервенции, свързани с виртуални валути, в това число, само че освен, заплащане към платформи за търговия с такива валути, следва да се разграничава от нуждата на юридическото лице, откакто възникне в правния мир, да бъде притежател на права и отговорности.
Отказът на банките не би трябвало да се основава на липса на задоволително информация, а на данни и обстоятелства, които да доведат до основателно подбудено подозрение за осъществяване на закононарушение. Задължението на банките, заложено в правната уредба на Закона за ограниченията против изпиране на пари, да откажат разкриване на сметка, ако не могат да изпълнят условията за сложна инспекция на клиент се отнася както за юридически лица, по този начин и за физически, само че Законът за платежните услуги и платежните системи планува опция само потребителите, т.е. физическите лица да получат стимулиран отговор.
Като се има поради, че наличието на съответния пазар следва да се дефинира от страната посредством нейните органи, а не от частноправни субекти, каквито са банките, Комисия за защита на конкуренцията предлага обсегът на член 119 от Закона за платежните услуги и платежните системи да бъде уголемен, тъй че гаранциите за правото на достъп до платежна сметка за съществени интервенции за физически лица, да се отнасят и за юридически лица.
Становището на Комисия за защита на конкуренцията е признато с Решение № 327/30.03.2023 година, чийто цялостен текст е оповестен тук.
Отчитайки, че противодействието на прането на пари и на финансирането на тероризма са цели от първостепенно публично значение, би трябвало да се има поради, че са налице голям брой ограничения, свързани с битката с изпиране на пари и финансирането на тероризма, включително в областта на обмена на виртуални валути.
Отказът за разкриване на платежна сметка довежда до ограничение опцията за нахлуване на пазара от страна на юридически лица, чиято активност се реализира чрез виртуални валути, само че фактически криптоактивите не са незаконни сами по себе си, нито оперирането с такива средства, нито самото практикуване на активност чрез криптовалути съставлява закононарушение.
Възпрепятстването да започват каквато и да е активност, слага юридическите лица в патова обстановка за нахлуване на пазара. Отказът на банките да извършват платежни интервенции, свързани с виртуални валути, в това число, само че освен, заплащане към платформи за търговия с такива валути, следва да се разграничава от нуждата на юридическото лице, откакто възникне в правния мир, да бъде притежател на права и отговорности.
Отказът на банките не би трябвало да се основава на липса на задоволително информация, а на данни и обстоятелства, които да доведат до основателно подбудено подозрение за осъществяване на закононарушение. Задължението на банките, заложено в правната уредба на Закона за ограниченията против изпиране на пари, да откажат разкриване на сметка, ако не могат да изпълнят условията за сложна инспекция на клиент се отнася както за юридически лица, по този начин и за физически, само че Законът за платежните услуги и платежните системи планува опция само потребителите, т.е. физическите лица да получат стимулиран отговор.
Като се има поради, че наличието на съответния пазар следва да се дефинира от страната посредством нейните органи, а не от частноправни субекти, каквито са банките, Комисия за защита на конкуренцията предлага обсегът на член 119 от Закона за платежните услуги и платежните системи да бъде уголемен, тъй че гаранциите за правото на достъп до платежна сметка за съществени интервенции за физически лица, да се отнасят и за юридически лица.
Становището на Комисия за защита на конкуренцията е признато с Решение № 327/30.03.2023 година, чийто цялостен текст е оповестен тук.
Източник: profit.bg
КОМЕНТАРИ