Комисията за защита на конкуренцията /КЗК/ е разрешила отведнъж и

Комисията за защита на конкуренцията /КЗК/ е разрешила изведнъж и без проблеми в края на предходната година договорката за продажба на активите на “Самсунг Си енд Ти Корпорейшън”, излиза наяве от известие на уеб страницата на Комисия за защита на конкуренцията. Корейската компания построи в България през 2012 година 6 огромни слънчеви парка, които в този момент продаде.

Информацията за одобряването на тази договорка и блокираното придобиване на активите на ЧЕЗ в България от Инерком изцяло резонно слага въпроса за двойния стандарт, който ползва Комисия за защита на конкуренцията при решаването на два идентични проблема.

Сделката за активите на Самсунг

Сделката е за компаниите на “Самсунг Си енд Ти Корпорейшън” в България, които имат слънчеви паркове с обща мощ 42.9889 мегавата: " Агриплам " - 4 MW, “Веселиново Енерджи” 3.988 MW, “Екоенерджи Солар” - 10 MW, “Екосолар” - 15 MW, “Мениджпроект” - 4 MW, “Солар парк” - 2 MW и “Фиштрейд” - 4 MW.

Това е най-голямата договорка с продажба на подобен вид централи, работещи с възобновими енергийни източници от 2012 година насам.

Купувачи са чешката “Портанеро Инвест СЕ” (Portanero Invest SE) и “КейГал И Ес Пи Еф 4 холдинг”, записана в Люксембург. “Портанеро Инвест СЕ” е под директния надзор на неговия единствен акционер “Микроникс Груп СЕ” със притежатели Радек Мареш и Милослав Мареш. В България комерсиалната активност на Групата Микроникс е обвързвана с оперирането на една централа на биогаз от 1.5 MW и два фотоволтаични парка с обща конфигурирана мощ 5.26 MW - на сдружението " Солар - Две " с 2.38MW и на " Солар - Три " с 2.88 MW.

С решение № 1445 от 20 декември 2018 година Комисия за защита на конкуренцията позволява концентрацията сред предприятията посредством реализирането на договорката.

Според Комисия за защита на конкуренцията договорката, при която след придобиването общата конфигурирана мощ на слънчевите съоръжения е 48.22 MW, а пазарният дял от конфигурираните мощности във ФЕЦ става 4.65%, няма да докара до пазарно състояние, водещо до основаване или усилване на господстващо състояние, което доста да ограничи или попречва ефикасната конкуренция на пазара.

Казусът със договорката ЧЕЗ - Инерком

И тук незабавно поражда паралел с решението от 19.07.2018 година, с което Комисия за защита на конкуренцията забрани концентрацията сред предприятия посредством придобиване на надзор от страна на „ Инерком България” ЕАД върху сдруженията от групата на „ ЧЕЗ “ а.с. в Република България.

Антимонополната комисия аргументира решението си за прекъсване на договорката по този начин: " В съответния случай Комисия за защита на конкуренцията смята, че с реализирането на плануваната договорка придобиващата надзор група, в качеството си на производител на електрическа сила от фотоволтаици, ще има значително преимущество пред останалите производители на електрическа сила от ФтЕЦ ".

Фактите обаче демонстрират, че при проблема с придобиването на активите на ЧЕЗ от Инерком България общата конфигурирана мощ, и делът на сдруженията в производството на електрическа енергия от ФЕЦ, са към два пъти по-малки от тези при договорката за активите на Самсунг.

Инсталирана мощ на Инерком е 21, 348 MW, а на ЧЕЗ – 4, 879 MW или общо 24, 227 MW. Пазарният дял на " Инерком " е към 2%, а на ЧЕЗ - към 0,5%. Това прави общ пазарен дял от към 2,5%. (за съпоставяне общия пазарен дял при договорката със Самсунг е 4,6 %)

Според самата Комисия за защита на конкуренцията пазарен дял под 15% не е стеснителен.

Анализът на Комисия за защита на конкуренцията

В своето решение по проблема с продажбата на активите на Самсунг Комисия за защита на конкуренцията открива, че има припокриване сред предприятията, участващи в концентрацията, на пазара на произвеждане на електрическа енергия от фотоволтаици. Антимонополната комисия се базира на трайно откритата европейска процедура и дефинира, че съответния пазар е пазара на произвеждане и доставка на електрическа сила на пазара на едро. Това включва общо създадената електрическа сила без значение от употребяваната технология и първичния енергиен източник.

В този случай делът на създадената еленергия от всички конфигурирани мощности след придобиването на активите на Самсунг е 0.42%.

За съпоставяне - делът на силата от предприятията на ЧЕЗ и Инерком на пазара на електрическата сила на едро е напряко нищожен - 0,22%.

Въпреки всичко това при договорката Инерком-ЧЕЗ, Комисия за защита на конкуренцията приема, че при производството на сила от фотоволтаици има припокриване на активността на участващите в концентрацията и стига до умозаключение, че се основава господстващо състояние с общ пазарен дял от 2,5 %. При проблема ЧЕЗ - Инерком е въведен и един необикновен аршин „ нарушение на национална сигурност “, което в действителност е авангардно встъпление в практиката при разрешаване на концентрации, разяснява икономистът Величка Маринова от Blogger.

Комисия за защита на конкуренцията: " Става въпрос за разнообразни покупко-продажби "

В отговор на въпроса дали няма двоен стандарт във връзка с договорката за придобиване на фотоволтаичните мощности от Самсунг от една страна и договорката ЧЕЗ/Инерком от друга, ръководителят на Комисия за защита на конкуренцията Юлия Ненкова сподели, че става въпрос за две напълно разнообразни по същина покупко-продажби.

Освен това при договорката ЧЕЗ/Инерком става въпрос за „ отвесна централизация “. „ Ние сме я забранили. Чакаме решението на съда “, сподели ръководителят на Комисия за защита на конкуренцията.

Т.е. позицията на Комисия за защита на конкуренцията е, че договорката по проблема с активите на ЧЕЗ е по-различна, тъй като поражда и отвесни резултати на пазарите, ситуирани надолу по веригата, а точно: пазарите на систематизиране на електрическа сила, на снабдяване/доставка на електрическа сила, на търговията с електрическа сила и на обвързваните с търговията услуги по съгласуване на балансиращи групи”.

Икономистът Калоян Стайков от Института за пазарна стопанската система дефинира аргументът за отвесна интеграция като неуместен. Ето какво споделя той в собствен разбор за решението на Комисия за защита на конкуренцията по проблема ЧЕЗ - Инерком: " Както по закон, по този начин и съгласно европейското законодателство, такава е неразрешена, заради което всички действия на ЧЕЗ – произвеждане, систематизиране и достъп, търговия, публично доставяне с ел. сила са отделени в обособени сдружения. Ако съгласно Комисия за защита на конкуренцията съществуването на един притежател на компании, които правят съвсем всички действия по веригата е отвесна интеграция, същото би трябвало да се отнася и за другите два притежателя на електроразпределителни предприятия – ЕВН и Енерго Про. Нещо повече – същото би трябвало да се отнася и до БЕХ, в който влизат производители на ел. сила, ЕСО, която обезпечава транспорт и достъп до мрежата на високо напрежение, както НЕК, която дава социална доставка и търговия. Още повече – единствено в границите на НЕК са съсредоточени произвеждане, социална доставка и търговия на ел. сила. И още повече – при покупката на активите на Е.ОН от Енерго Про обстановката беше същата, дори генериращите мощности бяха по-високи спрямо тези на Инерком и ЧЕЗ, само че Комисия за защита на конкуренцията не видя проблем. Тогава за какво сега има подобен?

" Идеята, че тъй като новата група има генериращи мощности, разпределителна мрежа и дава услуги по публично доставяне с ел. сила ще може да се възползва от това е напълно разведена с действителността. Дори и самата Комисия за защита на конкуренцията обръща внимание, че единствено ФЕЦ на ЧЕЗ е причислен към разпределителната мрежа на ЧЕЗ, до момента в който ФЕЦ на Инерком са присъединени към разпределителната мрежа на ЕВН. Тогава по какъв метод се приказва за отвесно консолидиране?! По същата логичност всеки притежател на генериращи мощности, който има и търговец на ел. сила, може да се смята за отвесно интегрирано дружество, което явно няма по какъв начин да е правилно ", разяснява Калоян Стайков.

Непредвидимата среда - камшик за вложителите

Двойният стандарт в решаването на два идентични проблема е очеваден, което води негативи за страната ни. На първо място, застрашена е репутацията на България като страна с пазарна стопанска система. Едно незаконосъобразно решение, взето от държавен регулатор, приказва доста на вложителите.

Нарушава се предвидимостта на бизнес-средата, което е неподходящо за бизнес климата. Такива решения, които са непредвидени, защото не са основани на обстоятелствата, логиката и закона, карат вложителите да заобикалят съответната страна. Защото на процедура се оказва, че в случай че придобиеш активи, страната в лицето на регулаторните си органи все ще се измисли мотив те да не могат да бъдат продадени, макар желанието на двете страни по договорката.

Не се прави оценка и резултатът от финансови искове от страна на засегнатите страни към българската страна. А те евентуално също ще станат част от историята на това решение на Комисия за защита на конкуренцията. Дори и съдът да анулира решението по проблема ЧЕЗ -- Инерком, забавянето на покупко-продажбите също коства пари на участниците и няма по какъв начин те да не си ги изискат от страната, тоест от данъкоплатците.