Комисията за енергийно и водно регулиране ще се произнесе на

...
Комисията за енергийно и водно регулиране ще се произнесе на
Коментари Харесай

Половин милиард лева инвестиции предвижда ЕСО


Комисията за енергийно и водно контролиране ще се произнесе на закрито съвещание на 19 август по Десетгодишния проект за развиване на преносната електрическа мрежа на България за интервала 2019 – 2028 година Документът, създаден от Електроенергийният систематичен оператор (ЕСО) бе подложен на публично разискване в сряда, в границите на което от страна на ЧЕЗ бяха показани забележки във връзка неналичието на някои обекти. Евгения Харитонова от своя страна сложи въпрос за вземане предвид с индустриалните мощности на някои от обектите, само че съгласно ЕСО екипът е работил в сходство с предоставените предварителни проекти на сдруженията.

Десетгодишният проект за интервала 2019-2028 година към този момент бе оповестен за публично разискване. Той съдържа главната инфраструктура за транспорт на електрическа сила, която се планува за създаване, разширение, реорганизация и рационализация през идващите 10 години.

Развитието на електропреносната мрежа

Развитието на електропреносната мрежа е съобразено с график, с задоволителна вероятност във времето, с цел да могат да бъдат изпълнени всички действия по координиране, планиране, създаване и въвеждане в употреба на плануваните нови уреди, без да се нарушава естествената работа на ЕЕС.

В Плана се дефинира развиването на преносната електрическа мрежа на България до 2028 година, тъй че да се основат нужните механически условия за: несъмнено и качествено снабдяване на създадената електрическа сила до всички възли на електропреносната мрежа; устойчива работа и развиване на индустриалните мощности в страната и жизнеспособност на пазара на електрическа сила, регистрира и работната група на Комисията за енергийно и водно контролиране (КЕВР).

За пръв път в отчета специалистите на ЕСО регистрират въздействието на някои не по този начин забележими през последните години фактори като енергийната успеваемост и новите технологии.

В Десетгодишния проект за интервала 2019-2028 година специалистите от ЕСО регистрират, че в резултат на провежданите политики за енергийна успеваемост (саниране, енергоспестяващи електроуреди и цели производства и т.н.) и навлизането на нови технологии, са основали микс от фактори, които въздействат по друг метод върху електропотреблението в страната. Това затруднява в забележителна степен определянето на корелационните зависимости и на процедура през последните години не се следят ясно избрани трендове в брутното електропотребление, даже то да бъде приведено към естествени средномесечни температури, декларират и от работната група на регулатора.

Приети са два съществени сюжета за развиване на потреблението на електрическа сила –максимален и най-малък.

При оптималния сюжет за брутното ползване на електрическа сила без помпи се планува увеличение на електропотреблението от 2019 година с умерени темпове. В този сюжет е заложено закъснение в използването на ограничения за енергийна успеваемост. Към 2028 година се чака брутното ползване да доближи 40 600000 МWh.

При минималния сюжет е планувано задържане на равнището на електропотреблението без помпи за целия интервал, заради по-интензивно използване на ограничения за енергийна успеваемост. Към 2028 година се чака брутното ползване на електрическа сила да доближи 37 690 000 МWh, сочат предварителните прогнози на специалистите.

Прогнозата на ЕСО за индустриалните мощности

Прогнозата за развиване на индустриалните мощности на България не включва хидроенергийните комплекси по река Дунав и нов нуклеарен енергиен блок на площадката на АЕЦ „ Козлодуй”, защото същите не попадат в оповестения на 15.01.2019 година „ Проект на интегриран проект в региона на енергетиката и климата на Република България “, направен от Министерство на енергетиката, напомнят и специалистите от регулатора в отчета си. В същото време се напомня, че в интегрирания проект се анонсира за действителен капацитет за създаване на нови нуклеарни мощности от 2000 MW и евентуалното им въвеждане без ясна конкретика, в това число по повод построяването на нуклеарна централа на площадка „ Белене “.

Всичко това е насложено с неяснотите по отношение на потреблението на оборудването за АЕЦ „ Белене “ и неналичието на съглашение със стратегически вложител. Поради неналичието на изясненост все още, вид с нова нуклеарна мощ ще бъде взет поради при последващи обновявания на проекта за развиване на електропреносната мрежа, се споделя в отчета. Припомняме, че това не е оригиналност, само че е значимо за ЕСО, поради уговорките на сдружението във връзка с развиването на преносната мрежа.

В проекта се регистрира, че от началото на 2018 година има смяна в собствеността на Топлоелектрическа централа „ Варна “ ЕАД. Към януари 2019 година в постоянна употреба са въведени поетапно блок 6, блок 5 и блок 4. (т.е. мощности, които могат да бъдат включвани в мрежата б.р.). Очакванията на вложителя са до 2021 година в употреба да бъде въведен и блок 3. Сроковете за въвеждане в употреба на блок 1 и блок 2 са в директна взаимозависимост от развиването на електроенергийния пазар и изискванията за реализация на създаваната електрическа енергия. За задачите на изчисленията в сегашния Десетгодишен проект ЕСО ЕАД планува въвеждането в употреба на блок 1 и блок 2 да се реализира след 2025 година

ВЕИ

Тенденцията за внедряване на възобновими източници(ВИ)и след 2020 година в границите на Европейския съюз (ЕС) се резервира, въпреки и при по-умерени темпове на развиване и стопански обосновани схеми за изкупуване на електрическата сила, считат специалистите.

Както и при предходните отчети и в този плана „ Горна Арда” в сегашния проект не се планува, заради заледяване от страна на вложителите. Отново се показва, че при смяна на решението на вложителите той ще бъде включен в идващите проекти за развиване на електропреносната мрежа.

При създаването на Десетгодишния проект за интервала 2019-2028г. Операторът допуска правенето на единствен сюжет, за който са взети поради следните съществени предпоставки:

удължение употребата на блок 5 и блок 6 в АЕЦ „ Козлодуй”ЕАДс последователно увеличение на оптималните мощности;

създаване на контрактуваните за присъединение мощности по §18 от ЗЕВИ, както и създаване на декларираните когенериращи мощности с предпочитано изкупуване на електроенергията;

създаване на стопански ефикасни дребни Въдворяване и изселване (отделение в МВР-ДС) по чл.24 от ЗЕВИ;

създаване на стопански ефикасни Въдворяване и изселване (отделение в МВР-ДС) по чл.25 от ЗЕВИ, само че отвън обсега на чл.24 от същия закон, които са способни да се конкурират за доставки на електрическа енергия на свободния пазар.

Работната мощ на вятърните електрически централи (ВяЕЦ) и фотоволтаичните електрически централи (ФЕЦ) е в директна взаимозависимост от интензивността напразно и слънчевата радиация, показват специалистите на оператора, като не престават да поддържат мнението за лимитираните благоприятни условия на нашата система за присъединение на ВЕИ.

Измененията в работната мощ от ВяЕЦ и ФЕЦ се компенсират посредством стандартните електрически централи. От позиция на условията за контролиране на обменните мощности на ЕЕС на България в електроенергийното обединяване на ENTSO-E, опциите на нашата ЕЕС да причислява нови ВяЕЦ и ФЕЦ е лимитирана и се дефинира от наличните все още регулиращи мощности и разполагаемия диапазон за контролиране.

Увеличеното количество ВЕИ ще провокира огромни и неочаквани промени в салдото производство-потребление на ЕЕС и при незадоволително регулиращи мощности ще затрудни осъществяването на графиците за продан на електрическа енергия със прилежащите ЕЕС.

Инсталираните все още електроцентрали от възобновими източници не могат да дават на систематичния оператор спомагателни услуги (първично контролиране на честотата и вторично контролиране на честотата и обменните мощности) и не могат да вземат участие в противоаварийното ръководство на ЕЕС и възобновяване на ЕЕС след тежки повреди.

Фотоволтаичните електроцентрали (ФЕЦ) не могат да вземат участие в покриването на оптималните зимни товари, които са вечер към 19-21ч., а ВяЕЦ създават най-вече електрическа енергия в интервала 02-06ч., когато потреблението е най-ниско и има остатък от електрическа енергия в системата.

През април 2018 г.в България беше въведен пазар в границите на деня. Чрез механизмите на пазар в границите на деня и консолидираното на районно равнище, когато предлагането на електрическа сила в страната надвишава доста търсенето, другите типове сегменти на районния пазар ще дадат спомагателна опция за осъществяване на покупко-продажби за доставка на електрическа сила, за минимизиране на разноските и/или увеличение на облагите.

За интервала 2019-2028 година са планувани за създаване общо 1 559 МW нови мощности, от които 450 MW от възобновими източници и 1 039 MW от Топлоелектрическа централа и когенерации на газ, излиза наяве още от десетгодишния проект на оператора на преносната мрежа.

Мрежа, транспорт, потенциал

Българската електропреносна мрежа е част от обединената преносна мрежа на страните от континентална Европа и развиването ѝ е тясно обвързвано с развиването на мрежите на прилежащите страни, напомня специалистите.

При правене на сегашния Десетгодишен проект, с изключение на решение на техническите проблеми по електропреносната мрежа, са взети поради и резултатите от пазарните и мрежовите калкулации, осъществени в работната група „ Югоизточна Европа “ към ENTSO-e, при правене на Регионалния капиталов проект 2017г.

Регионалният капиталов проект 2017 година е част от новия десетгодишен проект на ENTSO-e, който е оповестен в края на 2018 година, се напомня и в отчета на регулатора, като се разяснява опцията за трансграничен пренос.

За първи път при създаването на проекта се взима в поради въздействието на електроенергийната система (ЕЕС) на Турция върху потоко разпределението в района, установяват от регулатора.

Прогнозите на турския оператор са за огромен растеж на нови генериращи източници (над 140 GW конфигурирана мощ до 2040г.), с ниска цена на електрическата енергия и опция за целогодишен износ. В същото време, в българската ЕЕС не се плануват вложения за нови огромни източници на електрическа енергия, налични 24 часа в денонощието, които да не отделят парникови газове. Това ще докара до повишение на директните потоци на електрическа енергия през българската преносна мрежа в направление изток-запад и може да направи българо-турската и българо-сръбската граница тесни места, които биха ограничавали свободната търговия. Транзитът на електрическа енергия през нашата страна би станал още по-голям, при вероятно закриване на генериращи мощности в комплекса „ Марица изток “, се споделя в доклада на експертната група на регулатора.

В отчета на ЕСО ясно се показват обектите, на които се залага.

За несъмнено действие на електропреносната мрежа при съблюдаване на посочените нагоре правила, обезпечаване нужната надеждност на преносната система и резистентност на генериращите източницив мрежа 400kV на България, ЕСО ЕАД смята, че е належащо да се изградят следните нови електропроводи: -п/ст.„ Марица изток “ –п/ст.„ Неа Санта “ (Гърция); -п/ст.„ София запад “ –п/ст.„ Ниш “ (Сърбия), втори електропровод; -п/ст.„ Пловдив “ –п/ст.„ Марица изток “; -п/ст.„ Марица изток “ –ОРУ Топлоелектрическа централа МИ3; -п/ст.„ Марица изток “ –п/ст.„ Бургас “; -п/ст.„ Бургас “ –п/ст.„ Варна “.

Предвижда се построяването на втори междусистемен електропровод със Сърбия да реализира след 2028г., заради което не е отразен в показания за утвърждение Десетгодишен проект за интервала 2019-2028 година

Възприета е концепцията, преносната мрежа 220kV да не се развива повече, за сметка на мрежи 400kV и 110kV, с изключение построяването на второ зареждане на региона на гр. Русе, излиза наяве още от документа на ЕСО.

Инвестиции

Годишните планирани стойности на всички разноски за създаване, разширение, реорганизация и рационализация на обектите от електропреносната мрежа и на системите за отбрана и ръководство на ЕЕС за интервала на Десетгодишния проект за интервала 2019-2028 година са в размер на 1 347 300 хиляди лева,от които 189 629 хиляди лева или 14,07% са привлечени европейски средства, главно за съфинансиране на плановете от общоевропейско значение.

ЕСО ЕАД възнамерява да влага приблизително по 10% от посочения общ размер на вложенията за интервала на Плана, като за интервала 2019-2021 година

Дружеството има намерение да направи вложения в размер на 423 736 хиляди лева или 31,45 % от общия размер на вложенията, посочени в Плана. Размерът на вложенията, разпределени по години е както следва - през 2019 година е планувано те да са на равнище от 128 474 хиляди лева За 2020 година - 137 774 хиляди лева и за 2021 година - 157 488 хиляди лева

От показания одитиран годишен финансов доклад на ЕСО ЕАД за 2018 година е видно, че сдружението е повишило облагата си от оперативната активност от 28236 хиляди лева за 2017 година на 34 708 хиляди лева за 2018 година

Коефициентът на обща ликвидност за 2018 година е в размер на 3,28 спрямо 5,13 за 2017 година, което демонстрира опцията на сдружението да покрива настоящите си отговорности със лични оборотни средства. След разбор на положението на ЕСО ЕАД на база показания одитиран годишен финансов доклад за 2018 г.може да се направи извод, че сдружението ще разполага със средства за осъществяване на капиталовата си стратегия, установяват специалистите от работната група от страна на регулатора.

Документът ще бъде прегледан от КЕВР и на закрито съвещание. Очаква се комисията да се произнесе на 19 август.
Източник: 3e-news.net

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР