Комисията по култура и медии в Народното събрание блокира законопроекта

...
Комисията по култура и медии в Народното събрание блокира законопроекта
Коментари Харесай

Музикаутор: Народното събрание отказа подкрепа за българската музика в медиите

Комисията по просвета и медии в Народното събрание блокира законопроекта за въвеждане на 1/3 квота за българска музика в медиите и дебата за развиване на културата в България. Това се случи на съвещание на комисията през вчерашния ден, 28 май 2020 година, когато бяха разисквани оферти за промени в Закона за радиото и малкия екран. Това оповестиха от " Музикаутор " в писмо, изпратено до медиите.
Целта на предлагането бе да се подсигурява ефир за българско творчество, което понастоящем е мощно притиснато от международните водачи в музикалната промишленост. Делът на българската музика в ефира понижава прогресивно от години и през днешния ден тя съставлява едвам към 20% от музикалното наличие в медиите.
Въвеждането на квоти за национално творчество в ефира е настоящ механизъм в редица страни, измежду които Полша, Словения, Дания, Швейцария, Англия, Естония, Португалия, Белгия, Франция, Унгария, Словакия, Македония, Нидерландия и Украйна и така нататък
По този метод народите подсигуряват предпазване на идентичността, езика и културата си, развиването на своите създатели, като им дават пространство, в което да се изявяват на територията на тяхната лична страна.
Вчера на съвещанието на Комисията по културата и медиите неналичието на политическа воля, отводът от взимане на отговорно решение, както и неналичието на дълготрайна визия за развиване надвиха над публичния интерес:
• въпреки волята на обществото, изразена в национално-представителното проучване на „ Алфа Рисърч “, съгласно което 72% от хората избират да слушат песни на български език в медиите, а 6 от 10 песни да са български;
• въпреки че 80% от средствата за авторски хонорари отиват в чужбина за непознато творчество, а не остават да подтикват родните създатели. Анализът на представяните от медиите програмни доклади сочи, че при общо употребявани в стратегиите към 49 000 музикални заглавия, едвам 8350 са български песни, а 40 650 – задграничен репертоар;
• въпреки че квотите съществуват и на европейско равнище, и то точно с цел да се подсигурява, че ще има среда за развиване на европейската продукция;
• въпреки че тласъците за българското произвеждане не са непознати за доста други промишлености, а търговците съумяват да печелят от това;
• въпреки че е несериозно да се счита, че 4 от 12 песни на час в едно радио биха могли да повлияят съществено на разнообразието и да нанесат вреди, както се декларира от Асоциацията на българските радио- и телевизионни оператори;
• въпреки че нова българска музика непрестанно се ражда, а единствено записаните в сдружението творби са над 500 000 и обгръщат всевъзможни жанрове.
„ Тази година открихме сесия на Културния фонд на Музикаутор, в която ще раздадем 300 000 лв. за музика на български създатели. Със средствата, които сме отделили през годините, това са общо над 1,5 млн. лв. за българска музика. Но вие в никакъв случай няма да я чуете, тъй като дебатът, който се води през днешния ден, не е ориентиран към благоприятни условия, развиване и решение “, уточни пред народните представители изпълнителният шеф на " Музикаутор " Иван Димитров. „ Днес още веднъж се получава по този начин – по-слабият носи по-силния. В интернационален проект няма подобен образец – съответната национална музика да е 20%, а непознатата – 80% “, добави ръководителят на " Музикаутор " Ясен Козев.
В поддръжка на въвеждането на квоти се включиха стотици български създатели и реализатори, които се включиха петицията с над 1800 подписа. Някои от тях насочиха видео послания и застанаха с лицата си, измежду които Васил Найденов, Орлин Горанов, Милена Славова, Димитър Кърнев и Деян Каменов от Д2, Прея, Веси Бонева, Явор Велчев – Яви, Мила Роберт, Явор Янакиев – 100 кила, Славчо Николов и Атанас Пенев от Б.Т.Р., Нина Николина, Димитър Христов – диригент на оркестъра за национална музика на БНР, проф. Стефан Драгостинов и доста други.
В поддръжка на законопроекта се оповестиха също редица креативен организации и съюзи, както и организации на бизнеса, измежду които Съюзът на артистите в България, Асоциацията на професионалните фотографи, Съюзът на българските композитори, Филмаутор, Артистаутор, Профон, Българската музикална асоциация, Сдружението на самостоятелните създатели, музиканти и продуценти, сдружението на уредниците на концерти „ Сцена Музика “, както и Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация (БХРА).
По време на съвещанието Атанас Димитров – заместник-председател на БХРА, съобщи, че всеки екскурзиант, който идва в България, би желал да вкуси българското и музиката е част от туристическата услуга, която България предлага. „ Ако нямаме протекционистка политика към производството си, то нашият пазар ще бъде залят от китайски артикули “, направи паралел той.
" Музикаутор " ще продължи да работи за възстановяване на средата за развиване на българското творчество, на българската музика, посредством която възпитаваме родния си език и посредством която се заявяваме като народ пред света. Въпреки че в България към този момент 10 години няма Национална тактика за развиване на културата и пасивността на виновните институции се задълбочава, тематиката и дебатът за квотите българска музика остават отворени за бъдещи полемики като главен честен, културен и стопански приоритет ", приключва позицията на сдружението. 
Източник: actualno.com

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР