Комисията по бюджет и финанси гледа бюджета за 2023-а
Комисията по бюджет и финанси на Народното събрание гледа на първо четене законопроект с номер 49-302-01-44 за държавния бюджет за 2023 година Заседанието е взаимно с комисията по стопански политики и нововъведения и с комисията по труд и обществена политика, заяви Българска телеграфна агенция.
Макар и с много забавяне преглеждаме законопроекта за държавния бюджет на основата на законопроекта на служебното държавно управление. В бюджета е заложено нарастване на заплатите за администрации, чиито хонорари през 2022 година не бяха увеличени възнагражденията, сподели министър Асен Василев.
Макрорамката на бюджета също се основава на прогнозата на служебното държавно управление - с растеж на Брутният вътрешен продукт от 1,8 % и 184 милиарда лв. БВП. Бюджетното салдо ще е с недостиг 3 % посредством доста нарастване на приходната част, най-много въз основа на Данък добавена стойност и на второ заплащане по Плана за възобновяване и резистентност, сподели още Василев.
В разходната част понижават парите за прехрана, отпадат и някои финансовите разноски. Всички планове, които са в развой на осъществяване не се пипат, само че тези по които няма публични поръчки отпадат, тъй като е малко евентуално те да бъдат изпълнени до края на годината.
Ние сме заложили финансова стратегия от над 8 милиарда лв. и в случай че тя се извърши, това ще е добре за стопанската система на страната. През последите 10-15 години се залагат средства за финансови разноски, само че има най-малко 20 % несъблюдение на тази стратегия, уточни Василев.
Запазват се обществените политики и заплащания. Пенсиите и парите за майчинство се подвигат. Има пари за обучение и за учителската заплата, която ще е 125 % от междинната заплата за страната. Има пари за университетите и за Българска академия на науките, за нарастване на стипендиите, за градеж на детски градини и за обезщетения за родителите, чийто деца на са признати в детска градина. Осигурени са средства за спорт и за културни действия.
За общините са обезпечени 15 % нарастване на разноските за личен състав, както и финансовите им стратегии.
Този бюджет би трябвало да дава отговор на упованията на бизнеса и на жителите и да няма изненади. В него няма нови политики, те ще са в идващия бюджет. Най-добре е да не се основават земетресения в стопанската система и да не се пречи на основите цели за участие на страната в Шенген и еврозоната, както и да се покачат обществените разноски.
Както и през 2021 и 2022 година ние предвиждаме недостиг в бюджета от 3 %. Той е изпълним и финансите на страната могат да останат устойчиви. Това се отнася и за идващите две години. Ние можем да водим естествена обществената политика и да не се лишаваме от вложения, без да трупаме недостиг и дълг. Държавният дълг ще е 22 % от Брутният вътрешен продукт, колкото почти беше досегашното му равнище през последните две години. " В бюджета няма магия ние употребяваме пари от европейските фондове за финансови разноски ", уточни Василев.
Ние можем да надхвърлим този растеж на стопанската система от 1,8 на 100. Миналата година растежа на Брутният вътрешен продукт беше 3,9 на 100 и бяхме първи по растежа на износа в Европейски Съюз, втори по растеж на индустриалното произвеждане и първи по растеж на заплатите в Европейски Съюз. Заплатите изпревариха растежа на инфлацията с 2,5 на 100, посочи Василев.
Комисията по-късно през днешния ден ще гледа на първо четене и законопроект за бюджета на Държавното публично обезпечаване за 2023 година и законопроект за НЗОК.
Макар и с много забавяне преглеждаме законопроекта за държавния бюджет на основата на законопроекта на служебното държавно управление. В бюджета е заложено нарастване на заплатите за администрации, чиито хонорари през 2022 година не бяха увеличени възнагражденията, сподели министър Асен Василев.
Макрорамката на бюджета също се основава на прогнозата на служебното държавно управление - с растеж на Брутният вътрешен продукт от 1,8 % и 184 милиарда лв. БВП. Бюджетното салдо ще е с недостиг 3 % посредством доста нарастване на приходната част, най-много въз основа на Данък добавена стойност и на второ заплащане по Плана за възобновяване и резистентност, сподели още Василев.
В разходната част понижават парите за прехрана, отпадат и някои финансовите разноски. Всички планове, които са в развой на осъществяване не се пипат, само че тези по които няма публични поръчки отпадат, тъй като е малко евентуално те да бъдат изпълнени до края на годината.
Ние сме заложили финансова стратегия от над 8 милиарда лв. и в случай че тя се извърши, това ще е добре за стопанската система на страната. През последите 10-15 години се залагат средства за финансови разноски, само че има най-малко 20 % несъблюдение на тази стратегия, уточни Василев.
Запазват се обществените политики и заплащания. Пенсиите и парите за майчинство се подвигат. Има пари за обучение и за учителската заплата, която ще е 125 % от междинната заплата за страната. Има пари за университетите и за Българска академия на науките, за нарастване на стипендиите, за градеж на детски градини и за обезщетения за родителите, чийто деца на са признати в детска градина. Осигурени са средства за спорт и за културни действия.
За общините са обезпечени 15 % нарастване на разноските за личен състав, както и финансовите им стратегии.
Този бюджет би трябвало да дава отговор на упованията на бизнеса и на жителите и да няма изненади. В него няма нови политики, те ще са в идващия бюджет. Най-добре е да не се основават земетресения в стопанската система и да не се пречи на основите цели за участие на страната в Шенген и еврозоната, както и да се покачат обществените разноски.
Както и през 2021 и 2022 година ние предвиждаме недостиг в бюджета от 3 %. Той е изпълним и финансите на страната могат да останат устойчиви. Това се отнася и за идващите две години. Ние можем да водим естествена обществената политика и да не се лишаваме от вложения, без да трупаме недостиг и дълг. Държавният дълг ще е 22 % от Брутният вътрешен продукт, колкото почти беше досегашното му равнище през последните две години. " В бюджета няма магия ние употребяваме пари от европейските фондове за финансови разноски ", уточни Василев.
Ние можем да надхвърлим този растеж на стопанската система от 1,8 на 100. Миналата година растежа на Брутният вътрешен продукт беше 3,9 на 100 и бяхме първи по растежа на износа в Европейски Съюз, втори по растеж на индустриалното произвеждане и първи по растеж на заплатите в Европейски Съюз. Заплатите изпревариха растежа на инфлацията с 2,5 на 100, посочи Василев.
Комисията по-късно през днешния ден ще гледа на първо четене и законопроект за бюджета на Държавното публично обезпечаване за 2023 година и законопроект за НЗОК.
Източник: novinite.bg
КОМЕНТАРИ