Съветът на Европа: Състоянието на медиите в България се влошава
Комисар Дуня Миятович
Българските управляващи би трябвало да са по-отдадени в битката с расизма, стандартите, основани на пола, и гарантиране свободата на медиите. Това са главните заключения от отчета на комисаря по човешки права към Съвета на Европа Дуня Миятович. Тя беше на задача в България в края на 2019 година, а заключенията й бяха оповестени във вторник.
Едно от главните изводи в отчета е отдадено на свободата на медиите в България. Дуня Миятович приема, че вследствие на разнообразни фактори и най-много непрозрачната медийна благосъстоятелност и финансиране, заканите към публицисти, потреблението на каузи за засегнатост и клюка, както и политическото въздействие, положението на медийната независимост в България продължава да се утежнява.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики По време на визитата си в България комисарят се концентрира върху три съществени тематики - расизъм, назадничавост, дискриминация, принуждение над дами и домашно принуждение и независимост на медиите.
Миятович смята, че е нужна както политическа, по този начин и културна смяна в метода, по който малцинствените групи са третирани и представяни в България, където езикът на омразата, дискриминирането и враждебността по отношение на ромите, ЛГБТИ хората и представителите на други малцинствени групи продължава да будят съществено безпокойствие.
Тя приканва българските управляващи да реагират остро в случаите на тирада на омразата, в това число и когато идва от високопоставени политици, а също по този начин - да засилят законовата отбрана против дискриминация и закононарушения от ненавист, като подсигуряват, че те ще бъдат дейно разследвани и наказвани.
Акцент в отчета на комисар Миятович е враждебността към ромите, които трябваше да изоставен домовете си вследствие на митинги в няколко обитаеми места в страната. Ето за какво тя предлага управляващите да подхващат " дейности за значително възстановяване на жилищното състояние на ромите в дълготраен проект, в това число посредством непрекъснати старания за легализиране и застраховане на сигурността на жилищния фонд в съществуващите селища.
В отчета е регистрирано и напрежението около неслучилата се ратификация на Истанбулската спогодба, като се показва, че е налице разпространение на дезинформация " за обсега и задачите на конвенцията и на повърхността излизат надълбоко вкоренени стандарти за функциите на половете в обществото. " Комисарят обръща внимание, че същата орис е сполетяла и Стратегията за протекция на детето и Закона за обществените услуги. " В допълнение комисарят е угрижен и заради това, че гореспоменатите диспути са провокирали засилена непоносимост към правозащитниците, изключително към тези, работещи в областта на правата на дамите и на ЛГБТИ хората ", се споделя още в отчета.
Според Дуня Миятович държавното управление би трябвало да се оправи с тези " рискови трендове " като интензивно осведомява обществото за потребността от отбрана на жертвите на домашно принуждение. Комисарят " настоятелно приканва управляващите още веднъж да стартират дебата по ратификацията на Истанбулската спогодба, да одобряват Стратегията за протекция на детето и да обезпечат навременното и дейно използване на Закона за обществените услуги. "
Оценката на комисар Миятович е, че " макар високите нива на принуждение против дами и домашно принуждение, наличните услуги за жертвите са незадоволителни и не обгръщат в нужната степен всички райони на България. " Ето за какво, без значение от това дали Истанбулската спогодба е утвърдена или не, управляващите " следва да подхващат стъпки за увеличение на броя на спешните центрове и други обществени услуги, нужни за жертвите на домашно принуждение. "
В частта за медийната независимост са регистрирани серия от отрицателни трендове - " непрозрачната благосъстоятелност върху медиите, тормозът на публицисти и потреблението на правосъдни каузи за клюка са хронични проблеми. В допълнение, политическото въздействие върху медиите доста съществено подрива доверието в пресата ". Комисар Миятович припомня, че " жителите се нуждаят от свободна, проверяваща и самостоятелна преса, с цел да могат да вземат участие интензивно в демократичната тъкан на обществото ", както и, че " страната е висшият поръчител за правилото на плурализма и дава отговор за насърчаването на разнообразните и самостоятелни медии. "
" Медийният пазар постоянно бива описван като безизходен възел от връзки сред политици, бизнес и медии, в който дребен брой притежатели управлява болшинството от медиите. По всичко проличава, че множеството медии в България са в ръцете на няколко авторитетни субекти, които управляват и различен бизнес или вземат участие в политиката. Според медийните анализатори, до 80% от печатните медии все още са съсредоточени в една-единствена медийна група, която е и главен акционер в единствената в страната компания за разпространяване на печатни издания ", написа още в отчета.
Комисарят чака от българските управляващи, че ще подхващат дейности по декриминализация на обидата и клеветата, както и да дадат явен сигнал, че заканите и похищенията против публицисти са неприемливи и няма да останат безнаказани. Освен това от държавното управление се чака да предприеме " ограничения за подкрепяне на по-добра професионална отбрана и условия на работа за публицистите ", както и да подсигурява независимостта и успеваемостта на Съвета за електронни медии посредством рационализиране на нормативната уредба по отношение на състава на контролния орган.
Друга рекомендация е ориентирана към " минусите в нормативната уредба и нейното използване, които понастоящем разрешават несъразмерната централизация на благосъстоятелност върху медиите. "
Българските управляващи би трябвало да са по-отдадени в битката с расизма, стандартите, основани на пола, и гарантиране свободата на медиите. Това са главните заключения от отчета на комисаря по човешки права към Съвета на Европа Дуня Миятович. Тя беше на задача в България в края на 2019 година, а заключенията й бяха оповестени във вторник.
Едно от главните изводи в отчета е отдадено на свободата на медиите в България. Дуня Миятович приема, че вследствие на разнообразни фактори и най-много непрозрачната медийна благосъстоятелност и финансиране, заканите към публицисти, потреблението на каузи за засегнатост и клюка, както и политическото въздействие, положението на медийната независимост в България продължава да се утежнява.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики По време на визитата си в България комисарят се концентрира върху три съществени тематики - расизъм, назадничавост, дискриминация, принуждение над дами и домашно принуждение и независимост на медиите.
Миятович смята, че е нужна както политическа, по този начин и културна смяна в метода, по който малцинствените групи са третирани и представяни в България, където езикът на омразата, дискриминирането и враждебността по отношение на ромите, ЛГБТИ хората и представителите на други малцинствени групи продължава да будят съществено безпокойствие.
Тя приканва българските управляващи да реагират остро в случаите на тирада на омразата, в това число и когато идва от високопоставени политици, а също по този начин - да засилят законовата отбрана против дискриминация и закононарушения от ненавист, като подсигуряват, че те ще бъдат дейно разследвани и наказвани.
Акцент в отчета на комисар Миятович е враждебността към ромите, които трябваше да изоставен домовете си вследствие на митинги в няколко обитаеми места в страната. Ето за какво тя предлага управляващите да подхващат " дейности за значително възстановяване на жилищното състояние на ромите в дълготраен проект, в това число посредством непрекъснати старания за легализиране и застраховане на сигурността на жилищния фонд в съществуващите селища.
В отчета е регистрирано и напрежението около неслучилата се ратификация на Истанбулската спогодба, като се показва, че е налице разпространение на дезинформация " за обсега и задачите на конвенцията и на повърхността излизат надълбоко вкоренени стандарти за функциите на половете в обществото. " Комисарят обръща внимание, че същата орис е сполетяла и Стратегията за протекция на детето и Закона за обществените услуги. " В допълнение комисарят е угрижен и заради това, че гореспоменатите диспути са провокирали засилена непоносимост към правозащитниците, изключително към тези, работещи в областта на правата на дамите и на ЛГБТИ хората ", се споделя още в отчета.
Според Дуня Миятович държавното управление би трябвало да се оправи с тези " рискови трендове " като интензивно осведомява обществото за потребността от отбрана на жертвите на домашно принуждение. Комисарят " настоятелно приканва управляващите още веднъж да стартират дебата по ратификацията на Истанбулската спогодба, да одобряват Стратегията за протекция на детето и да обезпечат навременното и дейно използване на Закона за обществените услуги. "
Оценката на комисар Миятович е, че " макар високите нива на принуждение против дами и домашно принуждение, наличните услуги за жертвите са незадоволителни и не обгръщат в нужната степен всички райони на България. " Ето за какво, без значение от това дали Истанбулската спогодба е утвърдена или не, управляващите " следва да подхващат стъпки за увеличение на броя на спешните центрове и други обществени услуги, нужни за жертвите на домашно принуждение. "
В частта за медийната независимост са регистрирани серия от отрицателни трендове - " непрозрачната благосъстоятелност върху медиите, тормозът на публицисти и потреблението на правосъдни каузи за клюка са хронични проблеми. В допълнение, политическото въздействие върху медиите доста съществено подрива доверието в пресата ". Комисар Миятович припомня, че " жителите се нуждаят от свободна, проверяваща и самостоятелна преса, с цел да могат да вземат участие интензивно в демократичната тъкан на обществото ", както и, че " страната е висшият поръчител за правилото на плурализма и дава отговор за насърчаването на разнообразните и самостоятелни медии. "
" Медийният пазар постоянно бива описван като безизходен възел от връзки сред политици, бизнес и медии, в който дребен брой притежатели управлява болшинството от медиите. По всичко проличава, че множеството медии в България са в ръцете на няколко авторитетни субекти, които управляват и различен бизнес или вземат участие в политиката. Според медийните анализатори, до 80% от печатните медии все още са съсредоточени в една-единствена медийна група, която е и главен акционер в единствената в страната компания за разпространяване на печатни издания ", написа още в отчета.
Комисарят чака от българските управляващи, че ще подхващат дейности по декриминализация на обидата и клеветата, както и да дадат явен сигнал, че заканите и похищенията против публицисти са неприемливи и няма да останат безнаказани. Освен това от държавното управление се чака да предприеме " ограничения за подкрепяне на по-добра професионална отбрана и условия на работа за публицистите ", както и да подсигурява независимостта и успеваемостта на Съвета за електронни медии посредством рационализиране на нормативната уредба по отношение на състава на контролния орган.
Друга рекомендация е ориентирана към " минусите в нормативната уредба и нейното използване, които понастоящем разрешават несъразмерната централизация на благосъстоятелност върху медиите. "
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ