Надвиснала ли е нова световна финансова криза
Коментарите за възможна финансова рецесия, която е на път да избухне, изобилстват от известно време. Според макроикономическия анализатор Флоран Дьолорм тези, които се притесняват от един толкоз пагубен сюжет, не помнят, че централните банки могат да предотвратят най-лошото.
Неотдавнашното превръщане на кривата на доходността на облигациите в Съединените щати възобнови най-песимистичната изразителност за пазарите. Ниската рентабилност на дълготрайните задължения от двете страни на Атлантика бе избрана като симптом за надвиснала криза, която ще бъде последвана от промяна. Забравя се обаче намесата на централните банки, чиято цел е да стабилизира икономическия напредък и пазарите.
Дали пазарите са в добра обстановка зависи от една комплицирана алхимия, при която се смесват икономическата, политическата и психическата логичност. Да се прогласява без съмнение, че в близко бъдеще следва борсов прелом е рисковано и във всеки случай всички, които се отдават на това занятие от 2010 година, бяха опровергани от обстоятелствата.
Бързото и мощно завръщане на инфлацията вследствие на доста смекчената политика на централните банки не се случи. Не става въпрос да се твърди, че не трябва да си задаваме въпроси за неконвенционалната парична политика, водена от едно десетилетие. Новите принадлежности не са без риск. Не разполагаме обаче с задоволително детайли, с цел да можем да заключим сигурно, че ни чака злополука.
Улеснен достъп до заеми
Нека си напомним духа на тази парична политика, водена от Управлението за федерален запас (УФР) на Съединени американски щати, Европейската централна банка (ЕЦБ) и Bank of Japan (японската централна банка): да бъде улеснен достъпът до заеми, а оттова - и да бъде благоприятстван икономическият напредък. Понижаването на краткосрочните лихвени проценти, намесата за дълготрайните и финансирането на банките в средносрочен проект - толкоз доста принадлежности подтикнаха възобновяването на банковото кредитиране и финансирането на фирмите от пазара.
Най-големите скептици са шокирани, тъй като паричните управляващи не бивало да " фалшифицират " пазарните цени. Вярно е, че със своите намеси централните банки определяха предумишлено лихвените проценти, а оттова - и цените на доста активи. Това прочее е абсурд за институции, които следват нормално демократични стопански доктрини. Възможна ли е обаче невмешателство при структурните недостатъци на международната стопанска система като доста ниската продуктивност и възходящите неравенства, съгласно Международния валутен фонд.
Рискът от трайно стесняване на заемите за стопанската система бе изцяло действителен. Трайното поддържане на цените ниски не е лишено от неудобства, по-специално от време на време несъразмерното повишаване на активите и към момента вероятното завръщане на инфлацията - дотам паричните явления са несвързани и мъчно предсказуеми.
Трябваше ли обаче да бъде подценен непосредственият и действителен риск от огромни стопански и финансови усложнения, с цел да бъдат избегнати едни хипотетични парични проблеми в дълготраен проект? Икономическата и политическата мощ на Съединените щати, Европа, Япония и Китай им разрешава да се отдалечат на известно разстояние от паричната и бюджетната принципност. Това е привилегия на огромните сили, чиято валута е търсена. И големите спестявания на тези страни са мобилизирани за поддържане на високите нива на задлъжнялост.
Без огромен провал
Структурните усложнения на нашите стопански системи още не са решени; ниската продуктивност все по този начин обременява евентуалния стопански напредък. Централните банки затова са принудени да продължат по пътя на смекчената парична политика. УФР върви към пазаруване на американски федерален дълг, което ще съставлява поддръжка за финансирането на бюджетния недостиг на Съединени американски щати.
А пък ЕЦБ упорства и води парична политика, благоприятстваща финансирането на стопанската система. Банките са обект на особено внимание с наскоро оповестените ограничения за ограничение на последствията от ниските лихвени проценти за облагите на банките. В този подтекст не се вижда по какъв начин заемите за стопанската система и растежът биха могли да се сгромолясат в международен мащаб. Няма задоволително доказателства, с цел да се заложи на огромен провал през идващите месеци.
Въпреки това растежът на фондовите пазари би трябвало да бъде сдържан. Печалбите няма да могат да се усилят доста в подтекста на лекото закъснение на международния стопански напредък, което ще докара до лимитирано повишение на оборота на фирмите, и на фона на към този момент високите маржове, които няма по какъв начин да отидат още по-нагоре. Малко евентуално е цената на активите да се намали поради доказаната наскоро политика и ниските лихвени проценти, въпреки да не се чака те да се покачат до нови върхове.
*б. изд.: Авторът е макроикономически анализатор в английския капиталов фонд M&G Investments. /БТА
Неотдавнашното превръщане на кривата на доходността на облигациите в Съединените щати възобнови най-песимистичната изразителност за пазарите. Ниската рентабилност на дълготрайните задължения от двете страни на Атлантика бе избрана като симптом за надвиснала криза, която ще бъде последвана от промяна. Забравя се обаче намесата на централните банки, чиято цел е да стабилизира икономическия напредък и пазарите.
Дали пазарите са в добра обстановка зависи от една комплицирана алхимия, при която се смесват икономическата, политическата и психическата логичност. Да се прогласява без съмнение, че в близко бъдеще следва борсов прелом е рисковано и във всеки случай всички, които се отдават на това занятие от 2010 година, бяха опровергани от обстоятелствата.
Бързото и мощно завръщане на инфлацията вследствие на доста смекчената политика на централните банки не се случи. Не става въпрос да се твърди, че не трябва да си задаваме въпроси за неконвенционалната парична политика, водена от едно десетилетие. Новите принадлежности не са без риск. Не разполагаме обаче с задоволително детайли, с цел да можем да заключим сигурно, че ни чака злополука.
Улеснен достъп до заеми
Нека си напомним духа на тази парична политика, водена от Управлението за федерален запас (УФР) на Съединени американски щати, Европейската централна банка (ЕЦБ) и Bank of Japan (японската централна банка): да бъде улеснен достъпът до заеми, а оттова - и да бъде благоприятстван икономическият напредък. Понижаването на краткосрочните лихвени проценти, намесата за дълготрайните и финансирането на банките в средносрочен проект - толкоз доста принадлежности подтикнаха възобновяването на банковото кредитиране и финансирането на фирмите от пазара.
Най-големите скептици са шокирани, тъй като паричните управляващи не бивало да " фалшифицират " пазарните цени. Вярно е, че със своите намеси централните банки определяха предумишлено лихвените проценти, а оттова - и цените на доста активи. Това прочее е абсурд за институции, които следват нормално демократични стопански доктрини. Възможна ли е обаче невмешателство при структурните недостатъци на международната стопанска система като доста ниската продуктивност и възходящите неравенства, съгласно Международния валутен фонд.
Рискът от трайно стесняване на заемите за стопанската система бе изцяло действителен. Трайното поддържане на цените ниски не е лишено от неудобства, по-специално от време на време несъразмерното повишаване на активите и към момента вероятното завръщане на инфлацията - дотам паричните явления са несвързани и мъчно предсказуеми.
Трябваше ли обаче да бъде подценен непосредственият и действителен риск от огромни стопански и финансови усложнения, с цел да бъдат избегнати едни хипотетични парични проблеми в дълготраен проект? Икономическата и политическата мощ на Съединените щати, Европа, Япония и Китай им разрешава да се отдалечат на известно разстояние от паричната и бюджетната принципност. Това е привилегия на огромните сили, чиято валута е търсена. И големите спестявания на тези страни са мобилизирани за поддържане на високите нива на задлъжнялост.
Без огромен провал
Структурните усложнения на нашите стопански системи още не са решени; ниската продуктивност все по този начин обременява евентуалния стопански напредък. Централните банки затова са принудени да продължат по пътя на смекчената парична политика. УФР върви към пазаруване на американски федерален дълг, което ще съставлява поддръжка за финансирането на бюджетния недостиг на Съединени американски щати.
А пък ЕЦБ упорства и води парична политика, благоприятстваща финансирането на стопанската система. Банките са обект на особено внимание с наскоро оповестените ограничения за ограничение на последствията от ниските лихвени проценти за облагите на банките. В този подтекст не се вижда по какъв начин заемите за стопанската система и растежът биха могли да се сгромолясат в международен мащаб. Няма задоволително доказателства, с цел да се заложи на огромен провал през идващите месеци.
Въпреки това растежът на фондовите пазари би трябвало да бъде сдържан. Печалбите няма да могат да се усилят доста в подтекста на лекото закъснение на международния стопански напредък, което ще докара до лимитирано повишение на оборота на фирмите, и на фона на към този момент високите маржове, които няма по какъв начин да отидат още по-нагоре. Малко евентуално е цената на активите да се намали поради доказаната наскоро политика и ниските лихвени проценти, въпреки да не се чака те да се покачат до нови върхове.
*б. изд.: Авторът е макроикономически анализатор в английския капиталов фонд M&G Investments. /БТА
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ