Коментарът е на поетът и драматург, докторант по философия в

...
Коментарът е на поетът и драматург, докторант по философия в
Коментари Харесай

Искам да честитя празниците, но...

Коментарът е на поетът и драматург, докторант по философия в Софийския университет Стефан Иванов, от персоналния му профил във " Facebook ". " Дневник " го разгласява със единодушието на създателя.

Искам да благопожелавам празниците. Да кажа, че се веселя по какъв начин другар от Германия си идва в петък и ще гледаме " Междузвездни войни " и по какъв начин от дълго време взех билети и за родителите ми. Искам и да кажа, че от месец насам имам възприятието за огромна горест и отмалялост както измежду най-близките, по този начин и просто като изляза на разходка, вляза в аптека или магазин и видя пенсионерите. Или десетките бутилки с етилов алкохол, разхвърляни умерено в градинки. Доскоро най-малко доминираха дребни бутилки и патрончета.

Не знам дали е поради прекомерно доста стрес, недоспиване, бодърствуване, работа, наслада, непостижима битка за оцеляване, изтощение, обезсърчение, положително образование или безнаказаност. Къщата на страната гори, само че като че ли наклонността е да не й се обръща внимание. Тя е единствено наш дом. К`от, тако`а. Безизходица и безалтернативност. Положението в България е " Безстопанствен пръч броди по улиците на Шумен " – вест от оня ден.

Непоправимите поправки и мръсният въздух не са най-малкото зло. Нито лакомото предпочитание за градеж на АЕЦ " Белене ". Нито лакомото коледно предпочитание за доизсичане, дозаколване и дозастрояване на пирин. Нито лакомото предпочитание контрабандата с артикули на " Булгартабак " в Турция, съгласно отчета на турските служби, да продължава. Но правосъдната система от дълго време е прасовъдна. Политическата битка в Народното събрание е за парлама, реплика е. Липсата на бистрота не е цялостна, а тлъста. Волята за следващо алчно преразпределение на съвсем последни държавни активи (включително биткойни) е непоклатима и 10 трусове с отчети от Европейски Съюз не могат да я спрат. Уволняват се публицисти без пояснение. Мнозинството всеобщи медии са следени по монополен метод. Подслушват се хора просто по този начин. Корупцията вони повече от лятна пот в препълнен трамвай. Формите на шовинизъм в Народното събрание и отвън него са брутални и обикновени. Човешките права се презират, съвсем колкото който и да е инцидентен жител вън от кръга на непосредствения стопански интерес.

Мораториумът върху новите медикаменти е нечовешка мярка, само че като цяло опазването на здравето, а и образованието като че ли са пасажери. Но не и поименното изтъкване на враговете на властта – то е нахален сплотяващ фактор. Разчистването на сметки с неуместни за властта хора е на път да се трансформира в нов народен спорт. Наред със злорадството, злобата и злото. На този декор, фактът, че сексизмът и възпитанието са все по този начин по балкански гневни, не прави изключително усещане. Както и това, което ще се случва в Пловдив през 2019 година или че културната стратегия на председателството, с редки изключения, е цялостна, старомодна, евтина, скучна и непотребна тъга. Вътрешната емиграция е в подем.

Единственото, което желая за Коледа тази заран, е по време на председателството цялото натрупало се неодобрение и гадност, по всевъзможни пунктове, от актуалната тотална и повсеместна бедност, да се прояви. Защото, за жалост, лечебната подигравка и жлъч скоро може да не са толкоз спонтанни, свободни и всеобщи привилегии.
Източник: dnevnik.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР