Огнян Минчев: Насилието на жени над мъже е анонимно
Коментарът е на известния наш политолог и социолог в обществената мрежа във връзка на необятно обсъжданата тематика у нас и по света за домашното принуждение. В началото на февруари Народното събрание гласоподава промени в Наказателния кодекс във връзка на малтретирането в фамилията под егидата на председателката на събранието Цвета Караянчева.
Само преди два дни обаче публични организации внесоха още оферти за промени в Наказателен кодекс. Те плануват унищожаване на съкратената процедура при наказание, която разрешава понижаване на присъдата с 1/3; Инкриминиране на психическия тормоз; Отпадане на системността, с цел да бъде квалифицирано закононарушението по тежък състав.
Към момента с цел да се квалифицира едно закононарушение като редовно домашно принуждение, то би трябвало да е предшествано от систематичен тормоз на жертвата, който се е повторил най-малко три пъти.
В подтекста на тези обсъждани тематики, известният наш анализатор Огнян Минчев хвърля светлина върху един проблем, който малко или изобщо не се разисква обществено – за издевателството, който някои дами упражняват върху мъжете:
„ Това принуждение е анонимно - то не съществува публично. То не участва даже и като намек в свещения яд на прогресивния феминизъм против репресивния мъжки звяр. Да признаеш за това принуждение е срамно - нали си мъж, какво пискаш и се оплакваш от жена си. Имам познати млади момчета, които се пробват - веднъж-дваж в месеца, както е определил съда - да отидат и да вземат за няколко часа децата си. След тях незабавно идва полиция, извикана от майката, с цел да предотврати "опасно домашно принуждение ". Насилието на мъжкия примат над дамата е неприемливо и осъдимо. Гаврата на побеснялата от ненавист някогашна брачна половинка с бащата на детето й и със самото дете - не е проблем. Не е проблем и това, всяка вечер да се връщаш в дома си, където те чака един отчужден сътрудник, който е решил да те мачка - да мъсти за това, че ти си огромния неуспех на живота му. Знаете ли какво е всяка вечер да се прибираш на бойното поле? Мъж ли си, жена ли си - каква разлика? Две млади девойки бяха изследвали общността на клошарите в София и бяха стигнали до извода, че болшинството от тези хора са се пречупили - душевен и физически - вследствие на фамилна драма, на изменничество от близки хора. Не от неуспех в кариерата, не от финансови проблеми или заболели упоритости. Държавата не може да се оправи с всичко - изключително в случай че става дума за персонален живот. Но страната би трябвало да одобри обективни правила на съдия и да ги съблюдава. Особено когато става дума за деца. Как се усеща едно дете, поделено сред омразата на двамата си родители? Как ще се държи по-късно това дете в обществото, какво ще направи със личния си живот, почнал в среда на експанзия и боязън? Тези въпроси нямат лесни отговори. Затова имам вътрешна непоносимост към всеки плитък и нахален отговор, стимулиран от примитивизъм и радикализъм. Или от равнодушие - това мен не ме визира. Затова като те засегне се оказваш изцяло самичък. И безпомощен”.
Само преди два дни обаче публични организации внесоха още оферти за промени в Наказателен кодекс. Те плануват унищожаване на съкратената процедура при наказание, която разрешава понижаване на присъдата с 1/3; Инкриминиране на психическия тормоз; Отпадане на системността, с цел да бъде квалифицирано закононарушението по тежък състав.
Към момента с цел да се квалифицира едно закононарушение като редовно домашно принуждение, то би трябвало да е предшествано от систематичен тормоз на жертвата, който се е повторил най-малко три пъти.
В подтекста на тези обсъждани тематики, известният наш анализатор Огнян Минчев хвърля светлина върху един проблем, който малко или изобщо не се разисква обществено – за издевателството, който някои дами упражняват върху мъжете:
„ Това принуждение е анонимно - то не съществува публично. То не участва даже и като намек в свещения яд на прогресивния феминизъм против репресивния мъжки звяр. Да признаеш за това принуждение е срамно - нали си мъж, какво пискаш и се оплакваш от жена си. Имам познати млади момчета, които се пробват - веднъж-дваж в месеца, както е определил съда - да отидат и да вземат за няколко часа децата си. След тях незабавно идва полиция, извикана от майката, с цел да предотврати "опасно домашно принуждение ". Насилието на мъжкия примат над дамата е неприемливо и осъдимо. Гаврата на побеснялата от ненавист някогашна брачна половинка с бащата на детето й и със самото дете - не е проблем. Не е проблем и това, всяка вечер да се връщаш в дома си, където те чака един отчужден сътрудник, който е решил да те мачка - да мъсти за това, че ти си огромния неуспех на живота му. Знаете ли какво е всяка вечер да се прибираш на бойното поле? Мъж ли си, жена ли си - каква разлика? Две млади девойки бяха изследвали общността на клошарите в София и бяха стигнали до извода, че болшинството от тези хора са се пречупили - душевен и физически - вследствие на фамилна драма, на изменничество от близки хора. Не от неуспех в кариерата, не от финансови проблеми или заболели упоритости. Държавата не може да се оправи с всичко - изключително в случай че става дума за персонален живот. Но страната би трябвало да одобри обективни правила на съдия и да ги съблюдава. Особено когато става дума за деца. Как се усеща едно дете, поделено сред омразата на двамата си родители? Как ще се държи по-късно това дете в обществото, какво ще направи със личния си живот, почнал в среда на експанзия и боязън? Тези въпроси нямат лесни отговори. Затова имам вътрешна непоносимост към всеки плитък и нахален отговор, стимулиран от примитивизъм и радикализъм. Или от равнодушие - това мен не ме визира. Затова като те засегне се оказваш изцяло самичък. И безпомощен”.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ