DW: Прилича на преврат, Борисов вече нищо не може да направи
Коментар от проф. Евгений Дайнов пред Дойче веле:
Според Карл Попър, демокрацията е скучна и досадна работа, само че има едно несъмнено преимущество: властта минава от едни ръце в други без принуждение. Можем да продължим това умозаключение в актуалните условия: всяко усилване на демокрацията смалява ролята на силата в структурирането на властта. И противоположното: всяко намаляване на демокрацията укрепва ролята на силата в структурирането на властта.
Не, силата към този момент не е в Борисов
Именно с тази причинност се сблъска в последните месеци министър председателят Бойко Борисов. След като години наред оставяше усещането, че работи за намаляване на демокрацията, най-после всичко опря до силата. И се оказа, че силата не е в него.
Борисов кара джип из нивите, тъй като към този момент не кара влака на страната. Други го карат, откакто съумяха да изземат властта от Борисов. Проведоха един тип държавен прелом - изместиха властта от оня, за който народът въпреки всичко е дал своя вот, към хора, за които народът не е дал своя вот. С избирането на Гешев за основен прокурор този прелом просто ще бъде официализиран. Ще стане ясно в чии ръце е властта, тъй като оттова насетне точно той, а не министър председателят, ще издава разпоредби на държавните институции.
Че Борисов към този момент не е силата в страната - това стана ясно от дълго време. И е несметно коментирано. Вече година и половина следим по какъв начин министър председателят издава някакво предписание, което обаче не се извършва. И той просто отстъпва. Подкарва джипа из нивите в търсене на колхознички, с които да се снима.
Три образеца
Последните образци са задоволително красноречиви. Избухва Борисов, че в БНР едни главанаци саботират държавното управление и по тази причина би трябвало да си вървят. Главанаците обаче вършат тъкмо противоположното: контраатакуват. В какви обстановки главанаците постъпват по този начин? Ами в такива, при които знаят къде е действителната мощ. В случая действителната мощ не е в Борисов, а в тези, които са се обаждали за свалянето на Силвия Великова и за изключването на сигнала. И по този начин Борисов млъква по въпроса за радиото.
Казва Борисов, че е дал 50 милиона за медицинските сестри, а сетне усилва сумата на 86 милиона. Неговият зависещ обаче, министърът на опазването на здравето, отсича: Не били 86 милиона, а 6. И също така към този момент били изхарчени. Борисов мълчи.
Мълчи и по сагата с предварително освободения Полфрийман. А знае доста добре (все отново в качеството си на министър председател обикаля света), че задържането му съставлява жестоко нарушаване на всички закони, в това число и интернационалните. А също така може да докара до тежки разправии с Австралия. Но Борисов мълчи за това „ похищение " на непознат жител. Както преди време мълчеше за отвличането на транспортен съд на непозната страна.
Силно усещане прави внезапно повишената степен на безочливост на другите държавни началници, които към този момент не считат за належащо да се подчиняват на премиера. Сякаш се състезават кой да разяри по-големи групи жители. Цацаров: Проверихме и не знаем кой спря сигнала на „ Хоризонт ". Шефът на БНР: Великова не е сваляна от ефир. И огромна работа, че спрял сигналът на радиото. Здравният министър: Не са 86 милиона, а 6. И не са за вас.
В една народна власт сходно държание е необяснимо. Защото ръководещите въпреки всичко се нуждаят от поддръжката на обществото - и се състезават за нея. Когато обаче народна власт няма и всичко към този момент се взема решение със мощ, надпреварата е друго: кой да наподобява най-силен измежду мощните. В случая: който през днешния ден разяри най-голямо количество жители, само че успее да остане на поста си, той ще вземе огромната власт на следващия ден, когато мощните се съберат да си я поделят.
Кой?
Години наред на Борисов му беше обяснявано: градиш инфраструктурата на тирания, само че няма ти да си диктаторът. Ще те излъгват и други ще яхнат тази инфраструктура. Но Борисов не слушаше и не вярваше. Базисното политическо незнание се оказа по-силно от обикновения инстинкт за самозапазване.
Въпросът е: кой е този, който сега взима властта от Борисов? По метода на аналогиите, това най-вероятно е Движение за права и свободи. По времето на Орешарски тази партия към този момент организира сходна интервенция - да превземе властта от вътрешната страна, а нейни пропагандатори да обикалят София с посланието: „ Оттук нататък това е държавно управление единствено на ДПС”. Знаем, че от Движение за права и свободи са се обаждали в БНР за свалянето на Великова от ефир. Знаем, че Гешев е кандидатура не на Борисов, а на кръговете към Движение за права и свободи. И знаем, че Движение за права и свободи натрупа финансов запас посредством Българската банка за развиване.
Кой различен? Тъй като Движение за права и свободи има значима роля в службите за сигурност и в прокуратурата (и в две министерства, само че в тази ситуация те не ни интересуват), значи и тези структури попадат в кюпа на превратаджиите. А също по този начин знаем, че тези структури са обвързани с Кремъл - прокурорите даже не крият постоянните си визити за „ обучение” в Москва.
Близката цел на преврата е явно (очевидно за тези, които са чели Аристотел) олигархията да ръководи без оглед на резултатите от каквито и да било избори. Както и без оглед на каквито и да било закони. Далечната цел: отделяне на България от съюзите на Западния свят и превръщането ѝ в съветски кулоар, свързващ Москва с нейните съдружници в Белград и Будапеща. Тоест, разединение на Балканите от Европа.
Голата мощ
За да се случи всичко това, наложително би трябвало да се стигне до състояние, при което голата, неограничавана от никакви закони мощ да се трансформира в единствения метод на ръководство. Несъгласните да са в пандизите. Неудобните компании и организации да са „ заличени”. Най-устатите човеци да бъдат осведомени със съответните дози новичок или полоний. На всеки митинг да има хайки, а улиците от време на време да бъдат запълвани с татуирани мъже, събрани от фитнес-мазетата на Перник, Люлин и Дружба. Това не мина в Черна гора. Не мина и в Македония. Да забележим дали ще мине тук.
Но при всички положения спрете да пишете, сътрудници, че Борисов трябвало да направи нещо. Борисов към този момент нищо не може да направи. Защото му се подчинява само джипът, с който обикаля из нивите. Само жителите могат да създадат нещо.
Според Карл Попър, демокрацията е скучна и досадна работа, само че има едно несъмнено преимущество: властта минава от едни ръце в други без принуждение. Можем да продължим това умозаключение в актуалните условия: всяко усилване на демокрацията смалява ролята на силата в структурирането на властта. И противоположното: всяко намаляване на демокрацията укрепва ролята на силата в структурирането на властта.
Не, силата към този момент не е в Борисов
Именно с тази причинност се сблъска в последните месеци министър председателят Бойко Борисов. След като години наред оставяше усещането, че работи за намаляване на демокрацията, най-после всичко опря до силата. И се оказа, че силата не е в него.
Борисов кара джип из нивите, тъй като към този момент не кара влака на страната. Други го карат, откакто съумяха да изземат властта от Борисов. Проведоха един тип държавен прелом - изместиха властта от оня, за който народът въпреки всичко е дал своя вот, към хора, за които народът не е дал своя вот. С избирането на Гешев за основен прокурор този прелом просто ще бъде официализиран. Ще стане ясно в чии ръце е властта, тъй като оттова насетне точно той, а не министър председателят, ще издава разпоредби на държавните институции.
Че Борисов към този момент не е силата в страната - това стана ясно от дълго време. И е несметно коментирано. Вече година и половина следим по какъв начин министър председателят издава някакво предписание, което обаче не се извършва. И той просто отстъпва. Подкарва джипа из нивите в търсене на колхознички, с които да се снима.
Три образеца
Последните образци са задоволително красноречиви. Избухва Борисов, че в БНР едни главанаци саботират държавното управление и по тази причина би трябвало да си вървят. Главанаците обаче вършат тъкмо противоположното: контраатакуват. В какви обстановки главанаците постъпват по този начин? Ами в такива, при които знаят къде е действителната мощ. В случая действителната мощ не е в Борисов, а в тези, които са се обаждали за свалянето на Силвия Великова и за изключването на сигнала. И по този начин Борисов млъква по въпроса за радиото.
Казва Борисов, че е дал 50 милиона за медицинските сестри, а сетне усилва сумата на 86 милиона. Неговият зависещ обаче, министърът на опазването на здравето, отсича: Не били 86 милиона, а 6. И също така към този момент били изхарчени. Борисов мълчи.
Мълчи и по сагата с предварително освободения Полфрийман. А знае доста добре (все отново в качеството си на министър председател обикаля света), че задържането му съставлява жестоко нарушаване на всички закони, в това число и интернационалните. А също така може да докара до тежки разправии с Австралия. Но Борисов мълчи за това „ похищение " на непознат жител. Както преди време мълчеше за отвличането на транспортен съд на непозната страна.
Силно усещане прави внезапно повишената степен на безочливост на другите държавни началници, които към този момент не считат за належащо да се подчиняват на премиера. Сякаш се състезават кой да разяри по-големи групи жители. Цацаров: Проверихме и не знаем кой спря сигнала на „ Хоризонт ". Шефът на БНР: Великова не е сваляна от ефир. И огромна работа, че спрял сигналът на радиото. Здравният министър: Не са 86 милиона, а 6. И не са за вас.
В една народна власт сходно държание е необяснимо. Защото ръководещите въпреки всичко се нуждаят от поддръжката на обществото - и се състезават за нея. Когато обаче народна власт няма и всичко към този момент се взема решение със мощ, надпреварата е друго: кой да наподобява най-силен измежду мощните. В случая: който през днешния ден разяри най-голямо количество жители, само че успее да остане на поста си, той ще вземе огромната власт на следващия ден, когато мощните се съберат да си я поделят.
Кой?
Години наред на Борисов му беше обяснявано: градиш инфраструктурата на тирания, само че няма ти да си диктаторът. Ще те излъгват и други ще яхнат тази инфраструктура. Но Борисов не слушаше и не вярваше. Базисното политическо незнание се оказа по-силно от обикновения инстинкт за самозапазване.
Въпросът е: кой е този, който сега взима властта от Борисов? По метода на аналогиите, това най-вероятно е Движение за права и свободи. По времето на Орешарски тази партия към този момент организира сходна интервенция - да превземе властта от вътрешната страна, а нейни пропагандатори да обикалят София с посланието: „ Оттук нататък това е държавно управление единствено на ДПС”. Знаем, че от Движение за права и свободи са се обаждали в БНР за свалянето на Великова от ефир. Знаем, че Гешев е кандидатура не на Борисов, а на кръговете към Движение за права и свободи. И знаем, че Движение за права и свободи натрупа финансов запас посредством Българската банка за развиване.
Кой различен? Тъй като Движение за права и свободи има значима роля в службите за сигурност и в прокуратурата (и в две министерства, само че в тази ситуация те не ни интересуват), значи и тези структури попадат в кюпа на превратаджиите. А също по този начин знаем, че тези структури са обвързани с Кремъл - прокурорите даже не крият постоянните си визити за „ обучение” в Москва.
Близката цел на преврата е явно (очевидно за тези, които са чели Аристотел) олигархията да ръководи без оглед на резултатите от каквито и да било избори. Както и без оглед на каквито и да било закони. Далечната цел: отделяне на България от съюзите на Западния свят и превръщането ѝ в съветски кулоар, свързващ Москва с нейните съдружници в Белград и Будапеща. Тоест, разединение на Балканите от Европа.
Голата мощ
За да се случи всичко това, наложително би трябвало да се стигне до състояние, при което голата, неограничавана от никакви закони мощ да се трансформира в единствения метод на ръководство. Несъгласните да са в пандизите. Неудобните компании и организации да са „ заличени”. Най-устатите човеци да бъдат осведомени със съответните дози новичок или полоний. На всеки митинг да има хайки, а улиците от време на време да бъдат запълвани с татуирани мъже, събрани от фитнес-мазетата на Перник, Люлин и Дружба. Това не мина в Черна гора. Не мина и в Македония. Да забележим дали ще мине тук.
Но при всички положения спрете да пишете, сътрудници, че Борисов трябвало да направи нещо. Борисов към този момент нищо не може да направи. Защото му се подчинява само джипът, с който обикаля из нивите. Само жителите могат да създадат нещо.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ