Защо ръстът на неравенството не е задължително лоша новина
Коментар на Явор Алексиев от Института за пазарна стопанска система
През тази седмица Национален статистически институт разгласява постоянното си проучване за приходите и изискванията на живот (EU-SILC), което се отнася за приходите през 2016 година Фокусът в него разбираемо пада върху увеличаващото се подоходно неравноправие в страната:
- Както коефициентът на Джини, по този начин и отношението сред най-богатите и най-бедните 20% от популацията доближават най-високите си равнища до този миг.
- Линията на беднотия се усилва до 351 лева месечно, а броят на лицата с приход под нея нараства с 36 хиляди души.
- Относителният дял на лицата с приход под линията на беднотия се усилва от 22,9 на 23,4%, което също е рекордна стойност.
Тези данни обаче не би трябвало да стряскат, даже в противен случай – те са в огромна степен резултат на продължаващото усъвършенстване на пазара на труда, както по линия на растежа на възнагражденията, по този начин и по линия на по-големия брой заети лица.
Важно е да уточним, че по-високият дял на популацията под линията на беднотия не значи по-нисък стандарт на живот, а по-високо доходно неравноправие. Чисто теоретично, в случай че на следващия ден половин милион българи изгубят работата си, относителният дял на бедните ще намалее, само че това надали ще е мотив за наслада, защото доста семейства няма да могат през днешния ден да си разрешат това, което са успявали да си разрешат през вчерашния ден.
Последните данни на Национален статистически институт демонстрират точно противоположното - увеличаваща се относителна беднотия (т.е. доходно неравенство) в изискванията на общо усъвършенстване на благосъстоянието на българските семейства. Чувствителният растеж на линията на беднотия с 43 лева значи, че приходите на медианния българин (този, от който половината българи получават повече, а другата половина - по-малко) са се повишили с близо 14% на годишна база[1]. Именно те са отправната точка за установяване на линията на беднотия - по-конкретно, последната е равна на 60% от медианния приход.
Данните на Национален статистически институт демонстрират още, че експанзията на трудовия пазар и повишението на заплащането на работещите са довели до спад на относителния дял на работещите небогати от 11,4% на 9,9%. Честите спекулации с понятието „ работещи бедни” постановат още веднъж да поясним какво се крие зад него. Тъй като „ бедността” е характерност на семейството, а съществуването на работа е персонална характерност, е изцяло допустимо човек да получава добра заплата и все пак да бъде считан от статистиката за „ работещ беден”. Ако едно лице живее единствено, само че работи на минимална работна заплата, то по формулировка не може да бъде работещ безпаричен, защото чистата сума, която получава месечно, е по-висока от линията на бедността. Така като водещ фактор за това дали едно работещо лице е оскъдно или не се обрисува структурата на семейството, в което живее - има или няма безработни възрастни или подвластни лица в него, в това число деца, има ли втори работещ възрастен и така нататък Не би трябвало да забравяме, че част от днешните работещи небогати най-вероятно са били безработни и още по-бедни в предходни интервали, изключително в случай че се гледат данните за дълготрайно безработните, които понижават устойчиво последните години.
Възрастовите разбивки демонстрират, че нарастването в броя на лицата под линията на беднотия се дължи напълно на лицата на възраст над 65 години. Това се удостоверява и от данните за риска от беднотия измежду другите видове семейства, които Национален статистически институт следи – забележим растеж се следи единствено при едночленните семейства, като най-осезаем е той при самотните възрастни (от 44% на 55%). Подобна динамичност е предстояща поради бързия растеж на трудовите приходи последните две години поради дефицита на кадрии изоставащия от тях растеж на пенсиите. На процедура сега ставаме очевидци на противоположната наклонност на тази, която наблюдавахме в годините на рецесията. Тогава част от работещите изгубиха трудовия си приход, което докара до спад на линията на бедността и даже до “изплуване” на част от пенсионерите над нея (тъй като техните приходи не бяха понижени по време на кризата). Сега хората, които работят, се усилват, усилват се и възнагражденията им, което води до растеж на линията на бедността и “потъване” под нея на част от хората с закрепени приходи (предимно пенсионери).
Потвърждения за това виждаме и в разбивките по етнически принцип, които Национален статистически институт неотдавна разгласява. Те демонстрират, че през 2016 година 53,3% от бедните лица от българския етнос са в действителност пенсионери при 42,6% през 2015 година Този растеж с над 10 процентни пункта в границите на една година е придружен от спад на бедните българи, които работят, от 27,9% на 20%. Спадът на относителния дял на работещите измежду бедните е изтъкнат и при турската и при ромската етническа група, въпреки в доста по-малка степен.
И доколкото доходното неравноправие в обществото се усилва заради позитивните процеси в стопанската система, някои от водещите структурни аргументи за неговото изначално високо равнище остават без смяна. Образованието продължава да бъде водещ фактор, определящ риска от беднотия. Бедните висшисти измежду работещите са под 2,5%, без значение от техния етнос. При работещите лица с начално или по-ниско обучение обаче този риск е близо 70%, като етническият генезис също е съвсем без значение.
Редактор: Деница Райкова
През тази седмица Национален статистически институт разгласява постоянното си проучване за приходите и изискванията на живот (EU-SILC), което се отнася за приходите през 2016 година Фокусът в него разбираемо пада върху увеличаващото се подоходно неравноправие в страната:
- Както коефициентът на Джини, по този начин и отношението сред най-богатите и най-бедните 20% от популацията доближават най-високите си равнища до този миг.
- Линията на беднотия се усилва до 351 лева месечно, а броят на лицата с приход под нея нараства с 36 хиляди души.
- Относителният дял на лицата с приход под линията на беднотия се усилва от 22,9 на 23,4%, което също е рекордна стойност.
Тези данни обаче не би трябвало да стряскат, даже в противен случай – те са в огромна степен резултат на продължаващото усъвършенстване на пазара на труда, както по линия на растежа на възнагражденията, по този начин и по линия на по-големия брой заети лица.
Важно е да уточним, че по-високият дял на популацията под линията на беднотия не значи по-нисък стандарт на живот, а по-високо доходно неравноправие. Чисто теоретично, в случай че на следващия ден половин милион българи изгубят работата си, относителният дял на бедните ще намалее, само че това надали ще е мотив за наслада, защото доста семейства няма да могат през днешния ден да си разрешат това, което са успявали да си разрешат през вчерашния ден.
Последните данни на Национален статистически институт демонстрират точно противоположното - увеличаваща се относителна беднотия (т.е. доходно неравенство) в изискванията на общо усъвършенстване на благосъстоянието на българските семейства. Чувствителният растеж на линията на беднотия с 43 лева значи, че приходите на медианния българин (този, от който половината българи получават повече, а другата половина - по-малко) са се повишили с близо 14% на годишна база[1]. Именно те са отправната точка за установяване на линията на беднотия - по-конкретно, последната е равна на 60% от медианния приход.
Данните на Национален статистически институт демонстрират още, че експанзията на трудовия пазар и повишението на заплащането на работещите са довели до спад на относителния дял на работещите небогати от 11,4% на 9,9%. Честите спекулации с понятието „ работещи бедни” постановат още веднъж да поясним какво се крие зад него. Тъй като „ бедността” е характерност на семейството, а съществуването на работа е персонална характерност, е изцяло допустимо човек да получава добра заплата и все пак да бъде считан от статистиката за „ работещ беден”. Ако едно лице живее единствено, само че работи на минимална работна заплата, то по формулировка не може да бъде работещ безпаричен, защото чистата сума, която получава месечно, е по-висока от линията на бедността. Така като водещ фактор за това дали едно работещо лице е оскъдно или не се обрисува структурата на семейството, в което живее - има или няма безработни възрастни или подвластни лица в него, в това число деца, има ли втори работещ възрастен и така нататък Не би трябвало да забравяме, че част от днешните работещи небогати най-вероятно са били безработни и още по-бедни в предходни интервали, изключително в случай че се гледат данните за дълготрайно безработните, които понижават устойчиво последните години.
Възрастовите разбивки демонстрират, че нарастването в броя на лицата под линията на беднотия се дължи напълно на лицата на възраст над 65 години. Това се удостоверява и от данните за риска от беднотия измежду другите видове семейства, които Национален статистически институт следи – забележим растеж се следи единствено при едночленните семейства, като най-осезаем е той при самотните възрастни (от 44% на 55%). Подобна динамичност е предстояща поради бързия растеж на трудовите приходи последните две години поради дефицита на кадрии изоставащия от тях растеж на пенсиите. На процедура сега ставаме очевидци на противоположната наклонност на тази, която наблюдавахме в годините на рецесията. Тогава част от работещите изгубиха трудовия си приход, което докара до спад на линията на бедността и даже до “изплуване” на част от пенсионерите над нея (тъй като техните приходи не бяха понижени по време на кризата). Сега хората, които работят, се усилват, усилват се и възнагражденията им, което води до растеж на линията на бедността и “потъване” под нея на част от хората с закрепени приходи (предимно пенсионери).
Потвърждения за това виждаме и в разбивките по етнически принцип, които Национален статистически институт неотдавна разгласява. Те демонстрират, че през 2016 година 53,3% от бедните лица от българския етнос са в действителност пенсионери при 42,6% през 2015 година Този растеж с над 10 процентни пункта в границите на една година е придружен от спад на бедните българи, които работят, от 27,9% на 20%. Спадът на относителния дял на работещите измежду бедните е изтъкнат и при турската и при ромската етническа група, въпреки в доста по-малка степен.
И доколкото доходното неравноправие в обществото се усилва заради позитивните процеси в стопанската система, някои от водещите структурни аргументи за неговото изначално високо равнище остават без смяна. Образованието продължава да бъде водещ фактор, определящ риска от беднотия. Бедните висшисти измежду работещите са под 2,5%, без значение от техния етнос. При работещите лица с начално или по-ниско обучение обаче този риск е близо 70%, като етническият генезис също е съвсем без значение.
Редактор: Деница Райкова
Източник: expert.bg
КОМЕНТАРИ