Коментар на Явор Алексиев от Института за пазарна икономикаПо всичко

...
Коментар на Явор Алексиев от Института за пазарна икономикаПо всичко
Коментари Харесай

Не били квоти, а компоти

Коментар на Явор Алексиев от Института за пазарна стопанска система

По всичко проличава, че жегите през август са задълбочили жаждата на държавното управление за нови приходоизточници. Този път това става зад паравана на обществената взаимност под формата на предложение за санкции за компаниите при отвод от наемане на хора с увреждания.

Конкретно става дума за обвързване за наемане на най-малко един чиновник с увреждания във компаниите с 20-49 чиновници, най-малко двама в тези с 50-99 чиновници и за 4% от междинния списъчен състав при компаниите със 100 и повече чиновници. Месечната глоба при несъблюдение е 30% от минималното възнаграждение за страната. При сегашната стойност на минималната заплата санкцията е равностойна на 153 лева за всяко незаето от човек с увреждания място или 1836 лева годишно. Живот и здраве тази сума ще набъбне до 168 лева месечно и 2016 лева годишно като вдигнем минималната заплата от 1 януари следващата година – евентуалната „ премиера” на тази фискална иновация. Парите ще отиват в нов фонд, който ще има напълно излъчен от администрацията ръководител и директорски съвет. Възражението на Българската стопанска камара (БСК), че в неговото ръководство няма да участват представители на работодателите, които в действителност ще го зареждат, е изцяло основателно.

Докато с боязън чакаме претекстовете и оценката на въздействието на законопроекта (която е извънредно любопитно на какви данни ще се базира, откакто към момента няма указател на хората с увреждания, камо ли постоянни наблюдения за икономическата им активност), коментарът на концепцията ще би трябвало да остане очебийно научен.

Веднага поражда въпросът какво вършим с компаниите с 20 и повече чиновници, които сега нямат чиновници с увреждания и по една или друга причина не могат или не желаят да наемат в допълнение фрагменти? Вариантите са редуциране на настоящи чиновници (с цел освобождение на работно място, което да бъде заето от човек с увреждане) или просто заплащане на месечни санкции. Третата (и явно най-безболезнена) алтернатива е търсене на хора за освидетелстване измежду към този момент наетите от компанията лица. Действително, при настоящата уредба на сдобиването с ТЕЛК решение, няма да е изненада в случай че вместо повишение на броя на наетите хора с увреждания, законопроектът просто докара до повишение на броя им по принцип – последното нещо, от което тази изтерзана система има потребност. А какво вършим с компании в по-малки обитаеми места, в които по една или друга причина няма задоволително лица в работоспособна възраст с увреждания, които въпреки всичко да могат да се включат по един или различен метод в работния развой? Фиктивното наемане на локални баби и дядовци, които да си седят у дома и да връщат парите, е добър вид. При сегашната нормативна отбрана, с която се употребяват лицата с увреждания на пазара на труда[1], вероятността работодателите да потърсят метод за заобикаляне на условието е извънредно висока.

Дори при положително предпочитание от страна на работодателите, основополагащи фактори като квалификацията на хората с увреждания и достъпността на градската среда са отвън техния надзор. Адаптацията на работното място също е нещо скъпо, а от време на време и съвсем невероятно. Единствената държавна стратегия за целта[2] е управлявана от Агенцията на хората с увреждания (АХУ), като по нея за 2016 година са изхарчени 255 хиляди лева, против които са основани условия за труд на... 45 души. Бенефициентите са общински и регионални администрации, районни библиотеки, Българска академия на науките и други обществени институции. Частните компании са 2.

Трудовото устрояване на хора с увреждания ще е извънредно предизвикателство за редица компании в селското стопанство, преработващата и добивната индустрия и строителството. При състояние, че забележителна част от хората с увреждания са нискоквалифицирани, а нискоквалифицираният труд в редица браншове изисква в случай че не друго, то най-малко положително физическо положение, доста работодатели може и да нямат избор и ще заплащат санкции.

Емпиричните проучвания на резултата от въвеждането на сходни квоти (а и на постоянно вървящите с тях фондове), демонстрират, че позитивният резултат върху заетостта на хората с увреждания е най-малък. Вместо това се случва друго – работодателите интернализират глобите като нов вид трудов разход, който елементарно може да бъде стихотворец посредством закъснение на растежа на нарастване на заплатите на съществуващите служащи. Веднъж признат обаче, квотният принцип е сложен за анулация, заради което някои европейски страни търсят различни на санкциите решения. Във Франция, да вземем за пример, компаниите могат да закупуват артикули и услуги на цената на дължимата санкция от определен от тях снабдител, който в действителност наема хора с увреждания. Подобно решение сигурно е по-елегантно от санкциите, въпреки също да страда от дефекти – при него пък едни компании административно се слагат в привилигирована позиция по отношение на други, което нарушава честната конкуренция. В Австрия пък наемането на младеж с увреждания се брои като наемането на двама. Пак има санкции, само че при спазване на квотата парите отиват в противоположната посока – от фонда към работодателя им.

Дори в случай че приемем, че възприемането на квотите ще докара до повече наети хора с увреждания, последното по никакъв метод няма да поддържа тяхното обществено включване. „ Спуснатите” по закон чиновници с увреждания ще бъдат обсъждани и от своите работодатели, и от своите сътрудници като парашутисти – позиция, от която устойчивата кариера ще е предизвикателство. Това е една от главните аргументи Англия да се откаже от квотната си система през 1995 година А като сме почнали с квотите, за какво не въведем и наказания за ненаемането на младежи, хора в предпенсионна възраст, ниско квалифицирани, обществено слаби? Къде теглим границата сред обособените уязвими групи на пазара на труда в случай, че социалноикономическите им характерности са общо взето идентични? И би трябвало ли това да става обект на трудовоправни връзки или просто отново бъркаме обществената политика с политиката на пазара на труда, тъй като е по-лесно да прехвърлим топката на частния бранш?

Редактор: Деница Райкова
Източник: expert.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР