Коментар на водещия на 120 минути – Светослав ИвановВинаги правя

Коментар на водещия на " 120 минути " – Светослав Иванов

Винаги върша тези мнения с концепцията да бъдем рационални. Никога не съм желал да ви мятам в крайности или да подобавам популистки към някоя от значимите тематики, които засягат всички нас. Често споделям това, което усещам.

Докато българските политици създаваха личния си мургав и гласуващ по команда Франкенщайн, демографската картина ставаше все по-драматична. Агресията измежду нас през днешния ден има чудовищни измерения. Понякога си мисля, че не е нужно да влизаме във война с различен, ние сами водиме война със себе си. Виртуално в мрежата, само че и действително по улиците на градове и села.



 

Трудоспосбните българи са един милион по-малко в последните 30 години. Според Световната банка, след рухването на комунизма, всеки шести дипломиран човек е напуснал страната. Как тогава да гониш междинните равнища за Европейския съюз? С какви фрагменти? Как би трябвало да се промени живота ни, с цел да запазим България като почти съвременна и естествена страна?

Не съм от хората, които ще нарекат България „ Тая страна ”, това е обидно и звучи като опрощение. По-скоро си мисля, че би трябвало да бъдем реалисти.

Този натурализъм демонстрира, че всеки шести, който ще излиза на трудовия пазар ще е от ромски генезис. Тези хора не могат и не би трябвало да лежат на плещите на все по-малкото работещи българи. Те също би трябвало да работят, да се образоват и да вземат участие в процесите. Ако не сме подготвени за това, каква стопанска система ще има България, при непрестанно увеличаващите се разноски за здраве и пенсии?

Ще подвигаме налозите на работещите и на бизнеса или ще се опитаме да включим в процесите всички, които са в трудоспособна възраст? Ако е нужно, би трябвало да го създадем твърдо и изрично – посредством рестрикции и поощрения, само че сме длъжни да го създадем, в случай че желаеме децата ни да работят тук, а не да мислят за емиграция.

Ако ще плащаме тока на някого, дано той да е задължен да изпраща детето си в учебно заведение. Ако ще плащаме помощи на някого, дано той да е задължен да взе участие в поддържането на страната. Те имат права, само че би трябвало да имат и отговорности. И законът да важи с идентична мощ за всички.

Следете деликатно през идващите месеци: още веднъж ще забележим стопанска система на кебапчета по избори и 50 лв. в плик за гласуващите в махалите. Купеният избор е от основно значение на всички избори, тъй като в общата незаинтересованост на негласуващите, при повече от 50% от нас, които не гласоподават, следеният избор взема решение значително кой ще ръководи, кой ще отиде в Брюксел.

При 50% негласуващи властта се избира от малцинство българи и болшинство роми. След избори – свободното рухване и затъването продължава постарому.

Сега, с наближаването на евроизборите, още веднъж ще слушаме същите, до болежка познати констатации, които ще са свързани повече с акциите на разнообразни партии, в сравнение с с действителни дейности. И ще пристигна миг, след 10 години, в който ще се чудим в какво се е трансформирала България, а демографски тя към този момент се трансформира в нещо доста рисково.

Ако не ги включим, всички ще бъдем изключени.

В момента сме сериозно надалеч от мисловната просвета на бъдещето – обществено общество, в което всеки знае своята роля. Но това може да се случи единствено в случай че живеем в обективна и правова страна. Това минава през презумпцията, че в никакъв случай не би трябвало да има привилегировани групи, за които законите да важат с по-слаба мощ от други. Помислете върху това.