Д-р Първан Симеонов: Наивността спрямо Македония преминава разумни размери*
Коментар на Той е учител по политология в СУ, изпълнителен шеф на " Галъп интернешънъл " и част от екипа на института по социология " Иван Хаджийски ".
При цялото ми откровено почитание към прозападната прогресивна интелигенция (към която се веселя да бъда причисляван), наивността по отношение на Македония минава рационални размери. Част от тези представители в действителност не са добре осведомени с тази тематика, само че държат да приказват. Аз също не държа да акцентирам познания, само че най-малко имам дълготраен интерес и относително непосредствен взор.
Новата опорка е, че и за антибългарските митинги там някак отново било отговорно ветото.
А истината е тъкмо противоположната: ветото беше реалност, тъй като господстващият взор в Македония по отношение на нас е точно подобен, какъвто го виждаме на тези митинги. И аз години наред мислех, че " с положително ", а не " с неприятно ", се оправят тези неща. Но в последно време, уви, мисля, че се оправят единствено от позиция на престиж и самообладание. Защото злото от дълго време към този момент е сторено и никакви сантименти май не правят работа. Да, гадно е да го кажа.
Протестите в Скопие демаскираха фрапиращо неуважение на историческата истина и човещината, в това число и с балкански комични моменти - като гневни участници, които другояче имат блестящо пробългарско родословие, да вземем за пример.
Втората опорка, която ще чуете, е:
ето, националистите (каквото и да значи да си македонски националист) от двете страни на границата работят еднообразно. Никак не е по този начин обаче. Националистите от едната страна на границата първо приветстваха контракта за добросъседство, и то много блестящо, а и бяха усмирени в границите на ръководещата тогава коалиция. А също така, къде ги митингите на националисти в България - въпреки че решението за францускиoт претекст беше взето ненужно бързо и без да се изясни на обществото, че то съдържа и триумф!? Кога, да речем, най-голямата опозиционна мощ ще свика всеобщ митинг пред държавното управление по македонския въпрос? Наместо това, Борисов се завъртя 180 градуса.
Търсещите симетричност в процесите в двете страни не помнят,
че България и Македония са на напълно друг етап във връзка с ферментацията на националното. България от дълго време е прекипяла и е " над нещата ", до момента в който в Македония има настоящ комплекс за идентичността по отношение на България (който е сравним с нашия - въпреки и надалеч по-малък - комплекс към ролята на Русия в основаването на последната ни държава; само че това е обособена тема).
И тук идва третата опорка: ето, видяхте ли, никой у нас не протестира; на българите не им пука за такива неща.
Аз не съм сигурен по кое време тъкмо с моите демократични хора взехме решение, че публичният непукизъм е нещо положително, само че да речем, че по избрани тематики, това не е непукизъм, а някаква горчива мъдрост. Да речем, добре. Само че едно е несъмнено: даже и да няма хора по площадите, следващото извиване на ръце от страна на съдружниците ни е поредна напластена, дълбинна контузия в и без друго комплексираното ни публично схващане. Травма, която, дружно с доста други такива, в случай че не на следващия ден, то след на следващия ден може да избие в случайна посока.
И след това не трябва да се чудим за какво мнозина у нас отвръщат взор от западното (което хора като мен браним). Впрочем това е и очевидният контрааргумент против тези, които споделят " Македония в Европейски Съюз е лекарство против проруското ". Време е да се попитаме: понижа ли проруското у нас за петнадесет години наше участие в Европейски Съюз? Не съм сигурен... Точно толкоз ще намалее и в Македония. Просто ей тези хора по площадите на следващия ден ще насочат към нас същите искания единствено че с европейска легитимация. Защото актуалният политически македонизъм води началото си точно от Москва. Е, в този момент ще бъде " изпран " през Брюксел.
Знаете ли какво ме тормози: ВМРО-ДПМНЕ не наподобява като партия, която да подкрепи смяна в конституцията и включване на българите като основополагаща общественост в Македония. А това е изискване по пътя на договарянията. Да не дойдат на следващия ден отново от западните столици и отново България да би трябвало да отстъпва. Защото който е потвърдил, че най-вече отстъпва, евентуално ще продължи да потвърждава същото.
*Заглавието е на редактора
При цялото ми откровено почитание към прозападната прогресивна интелигенция (към която се веселя да бъда причисляван), наивността по отношение на Македония минава рационални размери. Част от тези представители в действителност не са добре осведомени с тази тематика, само че държат да приказват. Аз също не държа да акцентирам познания, само че най-малко имам дълготраен интерес и относително непосредствен взор.
Новата опорка е, че и за антибългарските митинги там някак отново било отговорно ветото.
А истината е тъкмо противоположната: ветото беше реалност, тъй като господстващият взор в Македония по отношение на нас е точно подобен, какъвто го виждаме на тези митинги. И аз години наред мислех, че " с положително ", а не " с неприятно ", се оправят тези неща. Но в последно време, уви, мисля, че се оправят единствено от позиция на престиж и самообладание. Защото злото от дълго време към този момент е сторено и никакви сантименти май не правят работа. Да, гадно е да го кажа.
Протестите в Скопие демаскираха фрапиращо неуважение на историческата истина и човещината, в това число и с балкански комични моменти - като гневни участници, които другояче имат блестящо пробългарско родословие, да вземем за пример.
Втората опорка, която ще чуете, е:
ето, националистите (каквото и да значи да си македонски националист) от двете страни на границата работят еднообразно. Никак не е по този начин обаче. Националистите от едната страна на границата първо приветстваха контракта за добросъседство, и то много блестящо, а и бяха усмирени в границите на ръководещата тогава коалиция. А също така, къде ги митингите на националисти в България - въпреки че решението за францускиoт претекст беше взето ненужно бързо и без да се изясни на обществото, че то съдържа и триумф!? Кога, да речем, най-голямата опозиционна мощ ще свика всеобщ митинг пред държавното управление по македонския въпрос? Наместо това, Борисов се завъртя 180 градуса.
Търсещите симетричност в процесите в двете страни не помнят,
че България и Македония са на напълно друг етап във връзка с ферментацията на националното. България от дълго време е прекипяла и е " над нещата ", до момента в който в Македония има настоящ комплекс за идентичността по отношение на България (който е сравним с нашия - въпреки и надалеч по-малък - комплекс към ролята на Русия в основаването на последната ни държава; само че това е обособена тема).
И тук идва третата опорка: ето, видяхте ли, никой у нас не протестира; на българите не им пука за такива неща.
Аз не съм сигурен по кое време тъкмо с моите демократични хора взехме решение, че публичният непукизъм е нещо положително, само че да речем, че по избрани тематики, това не е непукизъм, а някаква горчива мъдрост. Да речем, добре. Само че едно е несъмнено: даже и да няма хора по площадите, следващото извиване на ръце от страна на съдружниците ни е поредна напластена, дълбинна контузия в и без друго комплексираното ни публично схващане. Травма, която, дружно с доста други такива, в случай че не на следващия ден, то след на следващия ден може да избие в случайна посока.
И след това не трябва да се чудим за какво мнозина у нас отвръщат взор от западното (което хора като мен браним). Впрочем това е и очевидният контрааргумент против тези, които споделят " Македония в Европейски Съюз е лекарство против проруското ". Време е да се попитаме: понижа ли проруското у нас за петнадесет години наше участие в Европейски Съюз? Не съм сигурен... Точно толкоз ще намалее и в Македония. Просто ей тези хора по площадите на следващия ден ще насочат към нас същите искания единствено че с европейска легитимация. Защото актуалният политически македонизъм води началото си точно от Москва. Е, в този момент ще бъде " изпран " през Брюксел.
Знаете ли какво ме тормози: ВМРО-ДПМНЕ не наподобява като партия, която да подкрепи смяна в конституцията и включване на българите като основополагаща общественост в Македония. А това е изискване по пътя на договарянията. Да не дойдат на следващия ден отново от западните столици и отново България да би трябвало да отстъпва. Защото който е потвърдил, че най-вече отстъпва, евентуално ще продължи да потвърждава същото.
*Заглавието е на редактора
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ