Коментар на политолога Даниел Смилов по повод обстановката в страната

Коментар на политолога Даниел Смилов във връзка ситуацията в страната ни от специфичната тематика Dnevnik.bg „ Идеи за излаз “. Публикуваме го без редакторска интервенция.

Демокрацията е имала неприятна известност през вековете. Смятало се е, че води до несигурно, неефективно и незаслужено ръководство, от което най-после страдат всички. В последните дни имам възприятието, че почваме да се връщаме обратно във времето: отвред се чува по какъв начин една година „ непоклатимост “, пък била тя и със мощен олигархичен уклон, е по-добра от демократични избори „ в този момент и незабавно “. Аргументите в интерес на тези изказвания са следните (и нито един от тях в последна сметка не струва)…

1. „ Имахме избори единствено преди месец “.

Парламентът беше демократично определен, тъй че не става дума за олигархия. Формално това е правилно, само че никой на тези избори не очакваше, че Българска социалистическа партия и Пламен Орешарски ще попаднат в такава взаимозависимост от олигархични кръгове и обръчи (на Движение за права и свободи, само че не само), че да предложат Пеевски за началник на ДАНС. Преди 12-ти май двете партии се скриха зад експертно-благовидната личност на Орешарски и на процедура подведоха мнозина да гласоподават за ръководство, което се оказа овладяно от мощни корпоративни ползи. Няма никакви гаранции, че Българска социалистическа партия и Движение за права и свободи могат да озаптят тези корпоративни ползи – по-скоро те са техни заложници. Това е задоволително съображение да се желае нов избор.

2. „ Страната ще стане неуправляема “.

Управляемостта, обаче, и в този момент не е на равнище, а рухването на държавното управление няма да утежни нещата. Един длъжностен кабинет даже може да избегне някои от паническите дейности, следени сега. Правителството на Орешарски очевидно цели скоростно „ пазаруване “ на доверие с увеличено  харчене на бюджетни средства, което не е рецепта за положително ръководство. Тези средства ще влязат най-вероятно в джобовете на добре познати лица. (Хазартните босове са измежду първите облагодетелствани групи, наред с майките и първокласниците). Да, правилно е, че би трябвало да се търсят форми на облекчение на ситуацията на най-засегнатите от кризата; всяко държавно управление – служебно или постоянно – ще вкарва такива ограничения. Но главният проблем е по какъв начин ще излезем от рецесията, а на този проблем Орешарски не е дал стратегия, доста друга от тази на множеството държавни управления до момента. Така че възможната му оставка няма да докара до съществени промени в икономическия курс на страната. Да, тя ще отсрочи с няколко месеца започването на някои нужни промени, само че поръчка за такива промени все още няма. Има най-много промяна на фрагменти. Но по този начин или другояче, избори „ в този момент и незабавно “ няма да доведат до стопански апокалипсис, загуба на европейски фондове, повишаване на електрическата енергия с 40%, гладни протести и така нататък Това са евтини плашила.

3. „ Резултатът от изборите ще е същият “.

По принцип това е допустимо, само че е мъчно да влезеш в една река два пъти. Протестите прокараха две ясни червени линии: няма да се търпят партии, които са подвластни от явни корпоративни интереси; няма да се толерира вкарването във властта на партии като „ Атака “, несподелящи базови демократични полезности. Ако главните играчи в идващия парламент следват тези два правилото, даже резултатът да е математически същият, политиката ще е задоволително друга, с цел да си заслужава изборното изпитание.

4. „ Ще се повтори Варна “.

Да, допустимо е интензивността да е по-ниска, в сравнение с през май, само че що за проблем е това? Нима щеше да е по-добре Кирил Йорданов да е още на власт, защото новият кмет ще е определен с по-малко гласове от него? Варненци ясно демонстрираха, че няма да търпят политика, диктувана от една формация, политика, чийто знак беше станал Йорданов. Затова той разумно си отиде. Ниската изборна интензивност в този момент демонстрира, че варненци не са уверени, че новите няма да опитат да повторят модела. Затова тези нови ще стартират с съвсем нулев рейтинг на доверие и ще би трябвало да водят война ежедневно за личната си известност. Те ще знаят, че постоянно има риск да последват Кирил Йорданов. Тези, които молят да се „ даде късмет на Орешарски “, би трябвало да прибавят „ както трябваше да дадем късмет и на Кирил Йорданов! “.

5. „ Ще сменим една олигархия с друга “.

Това е най-тъжният и обезсърчителен „ мотив “, който е много известен. ГЕРБ в действителност беше апотеоз на модела „ една партия, една банка, една телевизия “. Те отгледаха и употребиха чудовището, което в този момент си е наточило зъбите да ги раздра. Защо да не оставим нещата на естествения асортимент? Защо да вършим старания, които могат да върнат на власт Борисов и Цветанов: най-вероятно, те ще стартират да коват ежедневно телевизионни бесилки за артисти и други съперници?  Ако това са другите възможности, демократичният избор е може би неправилен – дано олигарсите и техните политически пионки сами се унищожават. Но това не е път към свободата и самоуважението. Отговорното държание изисква всяко ръководство, което влезе в сходен сюжет, да срещне съдбоносен отпор от хората. А у нас жителите през днешния ден показват доста ясно, умишлено отношение към длъжността и функционалността си на поръчител на демокрацията. Това отношение би трябвало да бъде окуражено посредством постигането на декларираната си цел – оставката на съгрешилото държавно управление. Ако издържим теста с Орешарски, няма да получим индулгенция за минали или бъдещи свеждания на главата. Но това, че сме търпели Борисов и Цветанов три години и половина, не е мотив, че Орешарски би трябвало да остане най-малко още дванадесет месеца. По същата мощ, заплахата, че могат да се върнат Борисов и Цветанов на власт, не би трябвало да е мотив в интерес на оставането на Орешарски, в случай че сме общество, имащо потребност от самоуважение.

6. „ Хората не желаят избори “.

60% не желаят избори „ в този момент и незабавно “ (по Медиана). И това е естествено, несъмнено, тъй като въпросът е подвеждащо заложен. Хората биха желали определените от тях партии да се държат отговорно и да създадат всичко допустимо за положителен излаз преди да се стигне до избори. Но това не значи, че хората не желаят оставката на Орешарски. Според „ Алфа Рисърч “, запитаните дават отговор 50% на 40% в интерес на оставката. Така че желанията са ясни. Първо – оставка на кабинета. Второ, опит да се сформира задоволително ръководство в границите на този парламент, което да изкара известно време (около година). Трето, в случай че това е невероятно – избори „ в този момент и незабавно “. След възможното рухване на държавното управление, бързо ще стане ясно, че този парламент не може да създаде постоянна и законна опция: тъй че стъпка две най-вероятно ще докара до скорошни предварителни избори.

7. „ Трябва да се напишат нови правила от този парламент, които да не разрешат влизането на олигархията в идващия “.

Г-жа Мая Манолова ръководи гражданско-експертно-парламентарното писане, което има капацитет да се проточи с години. На него са поканени всички, които имат желанието виртуозно да тупат топката (Арена „ Армеец “ би била подобаващ конгрес за грандиозното събитие, тъй като там ще могат да влязат безусловно всички, имащи хрумвания за изборно законодателство, а могат да се инсталират и баскетболни кошове). Засега от упражнението стана ясно, че има три съществени изборни системи – пропорционална, мажоритарна и смесена, и че всяка от тях има колоритни свои последователи у нас. Навсякъде по страната треперещи олигарси получават нервни рецесии като виждат началото на края на своето ръководство, заложен в възможния нов избирателен кодекс. Масови самоубийства измежду олигарсите не се случват единствено поради вярата, че каквото и да става, ще е минимум след година.

8. „ Орешарски претърпя своя катарзис и към този момент самичък може да устои на олигархичния напън, стига партиите да не му пречат “.

По какво би трябвало да познаем прекарването на персонален катарзис? Станишев откри следи от подобен психосоматичен феномен у Пеевски, само че (поради смеха на аудиторията) не стана ясно какви са те. Ако става дума за даването на опрощение за „ недооценка на публичната реакция “, то е по-скоро удостоверение за липса на катарзис. Бойко Борисов най-малко подвигна кръвно, въпреки че и това не е 100%-во доказателство за катарзисни резултати (може да е от неприятна диета). А освобождението от „ партийната настойчивост “, като се изключи че е самопризнание за безсилието на парламентарното болшинство, намирисва и на равномерен преход към безконтролна изпълнителна власт, което пък е покана за злоупотреби.

9. „ Правителството пази бедните против протеста на междинната класа “.

Не е значимо кой дърпа конците в болшинството, не е значимо дали то зависи от корпоративни ползи или от „ Атака “. Важното е, че се грижи за бедните, смъква тока и подвига майчинските. Затова би трябвало да остане, макар че е компрометирано и делегитимирано. Този мотив подведе даже интелигентни хора от „ новото ляво “ – от крайно-левите до Янаки Стоилов. Този мотив резервира и монолитността на Българска социалистическа партия под знамето „ олигарси, обединени в интерес на бедните “. Малка цепнатина в аргумента се появява, в случай че се замислим дали пък олигархичните структури не са част от повода за ширещата се беднотия у нас. В последна сметка, тук не става дума за „ мотив “, а за диагноза на главния проблем в левицата: тъкмо мисленето посредством сходни причини отдалечава българското ляво на светлинни години от Европа, която към този момент почна да схваща конфузната обстановка с Българска социалистическа партия в ПЕС.

10. „ Необходимо е обществото да зрее най-малко още година за справяне с олигархията, да роди своите нови анти-олигархични водачи “.

Тук отговорът е къс: обществото е узряло, а демократични водачи се раждат в изборна конкуренция.

Така че една година с олигархията не е по-добре от „ народна власт тук и в този момент “, колкото и привлекателни да са песните на някои полит-технологически сирени. Демокрацията не е и пакт за самоубийство на нацията, несъмнено: протестиращите към този момент демонстрираха със своето уравновесено, рационално и отговорно държание, че не желаят да унищожават, а да основат едно по-справедливо, по-отговорно и качествено демократично ръководство.

Време е и ръководещите да ги чуят, да формулират (най-вече за себе си) естеството на казуса, и да способстват за слагането на едно ново начало. Сега и незабавно.