Коментар на Петър Волгин в предаването Политически НЕкоректно по програма

Коментар на Петър Волгин в предаването " Политически НЕкоректно " по стратегия " Хоризонт " на БНР

Когато се заприказва за днешното положение на връзките сред Република Северна Македония и България, нормално първият въпрос, който поражда, е следният: Защо политиците в Скопие, били те в ръководството или в съпротива, са толкоз антибългарски настроени, на какво се дължи тяхната експанзия? Ако би трябвало да бъдем почтени до дъно, сме длъжни да признаем, че главната виновност за разгарянето на антибългарската нервност у съседите, се дължи в огромна степен на дейностите на доста хора от нашия си политически и анализаторски хайлайф. И незабавно изяснявам за какво.

През последната година редица български партии, изключително тези, които разказват себе си с термините на правоверния евроатлантизъм, направиха и невъзможното, с цел да ни убедят по какъв начин България незабавно би трябвало да вдигне ветото върху началото на договарянията на Скопие за участие в Европейски Съюз. Обясняваха ни, че това бил само верният, само правилният евроатлантически метод и че единствено по този начин можели да се оправят връзките сред двете страни.

В същото това време България беше подложена на голям напън от страна на Брюксел и Вашингтон да вдигнем колкото се може по-бързо ветото. Нашите евроатлантически партии избягваха да разискват тази тематика, само че беше очевадно, че работят в стеснен синхрон с нарежданията на началниците от чужбина.

И в последна сметка тези партии реализираха това, което си бяха наумили. Или, казано политически неточно, извършиха идващите от чужбина указания. На 24 юни 2022 година с гласовете на Политическа партия, Демократична България, ГЕРБ и Движение за права и свободи в Народното събрание ветото над Скопие беше вдигнато. И, несъмнено, всички ние заживяхме с упованието да настъпи внезапно стопляне на връзките сред двете страни. Защото, нали, точно в това ни убеждаваха дълго време евроатлантическите партии. Лидерите на някои от тях даже изгаряха от неспокойствие да вдигнат ветото колкото се може по-бързо.

Спомнете си държанието на някогашния министър председател Кирил Петков, който едвам заел най-важния пост в страната, се затича към Скопие, с цел да твърди македонските си сътрудници в положителните си усеща. Изобщо държеше се по този начин все едно ние, а не РСМ желае да стане член на Европейски Съюз. Дори се наложи президентът Румен Радев да привиква специфичен КСНС, с цел да охлажда Кирчовия възторг.

Либералният коментариат също даде всичко от себе си, с цел да бъде свалено час по-скоро българското несъгласие над Скопие. Грантовите анализатори не спираха да приказват и пишат по какъв начин незабавно сме били длъжни да създадем това, в случай че желаеме да се покажем като цивилизовани европейци.

Заедно с политиците от упоменатите към този момент партии умнокрасивитетът ни убеждаваше, че повдигането на ветото ще издигне на нови висоти връзките ни с РСМ и ще настъпят безконечни мир и обич сред нас. Е, в последна сметка техните стремежи се сбъднаха. България смъкна ветото и зачакахме „ септември да стане май “, т.е. да настъпи по този начин красноречиво обещаваният подем в връзките сред двете страни.

На процедура обаче стана нещо напълно друго. Български културни клубове бяха нападани, подпалвани, дори се стреляше по тях. Разбира се, върхът на антибългарската нервност стигна при нападението против жителя на РСМ с българско съзнание Християн Пендиков. Властите в Скопие обясняваха, че това били изолирани случаи, с които те нямали нищо общо.

Само че надали екстремистите щяха да работят по подобен вандалски метод, в случай че не усещаха, че действията им ще останат безнаказани, в случай че не виждаха, че от най-високо място ги гледат благосклонно. Защо стана по този начин? Защо не се сбъднаха всички тези красиви слова на нашенските умнокрасиви политици и анализатори, които се кълняха, че е задоволително да вдигнем ветото и в РСМ внезапно ще ни заобичат?

Поради една доста елементарна причина. Политиците в македонската страна възприеха повдигането на ветото не като жест на благосклонност, а като израз на уязвимост от страна на София. Те дълго време натискаха през най-различни европейски и американски институции, с цел да направи нашият политически хайлайф мечтаното от тях.

И в Скопие, напълно вярно апропо, честваха успеха. София се огъна след техния напън, по какъв начин няма да честват. А спечелилите не изпитват обич към победените. В най-хубавия случай изпитват състрадание, а по-често и изключително когато не са изключително интелигентни, се отдават на експанзия.

Нашите политици бяха длъжни да помислят за всичко това. Те обаче нямаха време да разсъждават. Те бързаха да изпълнят нарежданията.

 

Последвайте Епицентър.БГ към този момент и в  и !