Захарова коментира ситуацията около паметника на Съветската армия в София
Коментар на формалния представител на Министерство на външните работи на Русия Мария Захарова за обстановката към паметника на Съветската войска в София.
На 9 март т.г. законодателното заседание на София взе решение за разглобяване на паметника на Съветската войска, който се намира в центъра на българската столица. На кмета на града е предоставено да сезира регионалния шеф на София с предложение паметникът да бъде изместен на друго място.
Известно е, че тази дива самодейност идва от евроатлантистите, контролиращи столичния внушителен орган. Очевидна е нейната връзка с идните предварителни парламентарни избори в България, с желанието на обособени групи, претендиращи за власт, да показват способността си деликатно да улавят и неотложно да извършват упованията на западните си сътрудници, които оказват значително въздействие върху вътрешнополитическите процеси в страната. Сега в политическа „ разменна монета “ се трансформират паметниците на тези, които освобождаваха България.
Ръководителят на актуалното техническо държавно управление на България прикани за отсрочване на решаването на толкоз внимателен и противоречив въпрос за следизборния интервал. Не следим политическа воля да се каже „ надалеч ръцете “ от паметниците на тези, които направиха вероятен живота на сегашните генерации. Не става дума, дали този живот е удобен, състоятелен, сполучлив – въпросът не е в това. Става дума за самото битие на поколенията.
Разбира се, обърнаха внимание и на това по какъв начин елементарните българи са застанали на „ жива верига “, с цел да опазят паметника, трансфорат от локалните политици в поредна цел за богохулни издевателства.
Този родолюбив ентусиазъм на жителите на България (не проруски, а родолюбив във връзка с самата България) ясно демонстрира, че макар бясната антируска агитация хората не могат да останат безразлични на фона на надигналия глава неонацизъм в Украйна, помнят и почитат подвига на съветския боец, донесъл независимост, мир и правдивост. Да, това е сборен облик. Но когато споделяме „ съветски боец “, „ Червена войска “, „ национален героизъм “, ние в действителност имаме поради подвига на руския народ – многонационален, многоконфесионален, който не се дели от вътрешната страна и не дефинира никого извън на верни и неверни, на представители на една или друга вяра или изповедание, на хора с избран цвят и загар на кожата.
Не, те просто знаеха, че имат свои хора, които би трябвало да бъдат предпазени. Че има лишени, унизени, подложени на безчовечен мъчения, наказани на заличаване. И има зложелател, който направи живота на човечеството в средата на ХХ век нетърпим. И с него би трябвало да се бори. Необходимо е да се направи по този начин, че всички, чийто живот е в заплаха, да оцелеят.
Благодарни сме на жителите на България, които опазиха паметника. Виждаме в това отдаденост на традицията, тесни връзки сред народите на нашите страни.
На 9 март т.г. законодателното заседание на София взе решение за разглобяване на паметника на Съветската войска, който се намира в центъра на българската столица. На кмета на града е предоставено да сезира регионалния шеф на София с предложение паметникът да бъде изместен на друго място.
Известно е, че тази дива самодейност идва от евроатлантистите, контролиращи столичния внушителен орган. Очевидна е нейната връзка с идните предварителни парламентарни избори в България, с желанието на обособени групи, претендиращи за власт, да показват способността си деликатно да улавят и неотложно да извършват упованията на западните си сътрудници, които оказват значително въздействие върху вътрешнополитическите процеси в страната. Сега в политическа „ разменна монета “ се трансформират паметниците на тези, които освобождаваха България.
Ръководителят на актуалното техническо държавно управление на България прикани за отсрочване на решаването на толкоз внимателен и противоречив въпрос за следизборния интервал. Не следим политическа воля да се каже „ надалеч ръцете “ от паметниците на тези, които направиха вероятен живота на сегашните генерации. Не става дума, дали този живот е удобен, състоятелен, сполучлив – въпросът не е в това. Става дума за самото битие на поколенията.
Разбира се, обърнаха внимание и на това по какъв начин елементарните българи са застанали на „ жива верига “, с цел да опазят паметника, трансфорат от локалните политици в поредна цел за богохулни издевателства.
Този родолюбив ентусиазъм на жителите на България (не проруски, а родолюбив във връзка с самата България) ясно демонстрира, че макар бясната антируска агитация хората не могат да останат безразлични на фона на надигналия глава неонацизъм в Украйна, помнят и почитат подвига на съветския боец, донесъл независимост, мир и правдивост. Да, това е сборен облик. Но когато споделяме „ съветски боец “, „ Червена войска “, „ национален героизъм “, ние в действителност имаме поради подвига на руския народ – многонационален, многоконфесионален, който не се дели от вътрешната страна и не дефинира никого извън на верни и неверни, на представители на една или друга вяра или изповедание, на хора с избран цвят и загар на кожата.
Не, те просто знаеха, че имат свои хора, които би трябвало да бъдат предпазени. Че има лишени, унизени, подложени на безчовечен мъчения, наказани на заличаване. И има зложелател, който направи живота на човечеството в средата на ХХ век нетърпим. И с него би трябвало да се бори. Необходимо е да се направи по този начин, че всички, чийто живот е в заплаха, да оцелеят.
Благодарни сме на жителите на България, които опазиха паметника. Виждаме в това отдаденост на традицията, тесни връзки сред народите на нашите страни.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ