10 факта за Белоградчишките скали, които не само Илон Мъск не знае
Коментар на най-богатия човек в света Илон Мъск насочи светлината на прожекторите към една от най-популярните дестинации у нас – Белоградчишките скали.
Скалните формирания, ситуирани в северозападната част на страната, обгръщат голям по повърхност район и епохи наред вълнуват човешкото въображение.
Причудливите форми на меките варовици раждат какви ли не наименования, а една от най-запазените замъци по нашите земи – Калето, която се намира в подножието на част от скалите, добавя очарованието на региона.
И макар че Белоградчишките скали са известна дестинация още от XIV век, надалеч не всичко знаем за тях.
Вижте 10 забавни обстоятелството, показани от, с които освен Илон Мъск не е осведомен:
Днес скалните формирания се простират на почти 30 км дължина, 3 до 5 км широчина и до 200 м височина.
Преди 230 млн. години регионът на скалите се е намирал на морското дъно. След отдръпването на водата меките варовици се нагъват в причудливи форми под въздействието на естествените стихии.
Белоградчишките скали получават присъщия си червеникав цвят от стоманените оксиди и хидрокисиди, в композиция със сивите и кремави варовици.
Освен скални формирания, част от Белоградчишките скали са и над 100 пещери. В землището им влиза и скалният комплекс Боров камък, който се състои от малко изследвани светилища. Според легендата, точно от тях душите на мъртвите поемат към отвъдното.
Върху неповторимите скални формирания порастват естествени бонсаи. Те съставляват борове-столетници на по 200-300 години, които обаче са извънредно дребни. Причината - дефицитът на влага и хранителни субстанции. Голяма част от флората в региона е включена в Червената книга на България. Представителите на животинския свят са скален орел, бухал, дребен лешояд, черен щъркел, вълк, глиган, доблестен елен, сърна, сънливец и други.
Крепостта Калето, наричана още Белоградчишка цитадела, е една от най-добре непокътнатите у нас. Тя е издигната през III век от римляните, които избират мястото поради опцията да употребяват естествената отбрана на скалите. През вековете тя е служила на траки, византийци, българи и турци. Престава да действа през 1885 година
Местните управляващи на Белоградчик вземат решение през 1890 година да продадат камъните от крепостта, защото тя към този момент не се употребява за боен гарнизон. Спасена е от локални овчари, които я преустройват за икономически потребности.
Калето е туристическа дестинация още по времето на цар Иван Срацимир през XIV век. Той имал лятна резиденция в региона и обичал да си почива в прохладата на скалите, съзерцавайки причудливите им форми.
Белоградчишките скали очевидно са впечатлявали и античните жители на нашите земи. Стените на разположената на към 25 км от тях пещера Магура са запечатали рисунки на част от тези причудливи формирания, основани няколко хиляди години преди Христа.
През 2009 година Белоградчишките скали бяха една от номинациите в състезанието „ Новите седем чудеса на света ”. Те се класираха измежду първите 77 естествени обекта - от общо 260 взели участие. За скалния феномен гласоподаваха над 6.5 млн. души от целия свят.
Скалните формирания, ситуирани в северозападната част на страната, обгръщат голям по повърхност район и епохи наред вълнуват човешкото въображение.
Причудливите форми на меките варовици раждат какви ли не наименования, а една от най-запазените замъци по нашите земи – Калето, която се намира в подножието на част от скалите, добавя очарованието на региона.
И макар че Белоградчишките скали са известна дестинация още от XIV век, надалеч не всичко знаем за тях.
Вижте 10 забавни обстоятелството, показани от, с които освен Илон Мъск не е осведомен:
Днес скалните формирания се простират на почти 30 км дължина, 3 до 5 км широчина и до 200 м височина.
Преди 230 млн. години регионът на скалите се е намирал на морското дъно. След отдръпването на водата меките варовици се нагъват в причудливи форми под въздействието на естествените стихии.
Белоградчишките скали получават присъщия си червеникав цвят от стоманените оксиди и хидрокисиди, в композиция със сивите и кремави варовици.
Освен скални формирания, част от Белоградчишките скали са и над 100 пещери. В землището им влиза и скалният комплекс Боров камък, който се състои от малко изследвани светилища. Според легендата, точно от тях душите на мъртвите поемат към отвъдното.
Върху неповторимите скални формирания порастват естествени бонсаи. Те съставляват борове-столетници на по 200-300 години, които обаче са извънредно дребни. Причината - дефицитът на влага и хранителни субстанции. Голяма част от флората в региона е включена в Червената книга на България. Представителите на животинския свят са скален орел, бухал, дребен лешояд, черен щъркел, вълк, глиган, доблестен елен, сърна, сънливец и други.
Крепостта Калето, наричана още Белоградчишка цитадела, е една от най-добре непокътнатите у нас. Тя е издигната през III век от римляните, които избират мястото поради опцията да употребяват естествената отбрана на скалите. През вековете тя е служила на траки, византийци, българи и турци. Престава да действа през 1885 година
Местните управляващи на Белоградчик вземат решение през 1890 година да продадат камъните от крепостта, защото тя към този момент не се употребява за боен гарнизон. Спасена е от локални овчари, които я преустройват за икономически потребности.
Калето е туристическа дестинация още по времето на цар Иван Срацимир през XIV век. Той имал лятна резиденция в региона и обичал да си почива в прохладата на скалите, съзерцавайки причудливите им форми.
Белоградчишките скали очевидно са впечатлявали и античните жители на нашите земи. Стените на разположената на към 25 км от тях пещера Магура са запечатали рисунки на част от тези причудливи формирания, основани няколко хиляди години преди Христа.
През 2009 година Белоградчишките скали бяха една от номинациите в състезанието „ Новите седем чудеса на света ”. Те се класираха измежду първите 77 естествени обекта - от общо 260 взели участие. За скалния феномен гласоподаваха над 6.5 млн. души от целия свят.
Източник: dnews.bg
КОМЕНТАРИ