Коментар на Петър Волгин: Защо либералите ненавиждат ИТН
Коментар на журналиста по БНР:
Абсолютно никакво значение няма коя партия ще получи третия мандат за сформиране на държавно управление. След всичко, което другите партии изрекоха през последните дни, ще бъде същинско знамение, в случай че съумеят да се схванат за кабинет. И дори няма да бъде знамение, ами ще е насмешка със самите тях. Все едно да си плюят на физиономиите. А те въпреки всичко имат инстинкт за самозапазване и няма да го създадат. Така че доста по-интересен е въпросът не дали ще има държавно управление, а по какъв начин протича в българския политически живот най-важното разделяне, което следим в развития свят.
За какво става дума? Основното политическо опълчване не е сред левица и десница, нито сред статукво и смяна. Това са неща, които постоянно са съществували, ще продължат да съществуват, само че не са най-важните през днешния ден. Основното разделяне през днешния ден е сред нормалността и демократичните крайности. Нормалните партии и техните последователи желаят простички неща – да имат заслужен живот, децата им да живеят по-добре, да не бъдат експлоатирани от огромните корпорации и да има страна, която да ги пази. А партиите на демократичния ексцес имат напълно други цели. За тях значими са третия или четвъртия и по този начин до трийсет и седмия пол, спомагателното лишаване на функционалностите на страната до степен тоталното й елиминиране, заличаването на на всякаква концепция за национална общественост, климатичната нервност. Крайната цел на сходни политики, въпреки и да е грижливо прикривана, е превръщането на човечеството в атомизирани човеци, които са лесна плячка на наднационалните политико-бизнес елити.
![Петър Волгин: По-големи службогонци от членовете на политическия умнокрасивитет няма]( "Петър Волгин: По-големи службогонци от членовете на политическия умнокрасивитет няма")
Петър Волгин: По-големи службогонци от членовете на политическия умнокрасивитет няма
" Колкото повече време минава, толкоз по-неясно става кои са " партиите на смяната " и кои са " партиите на статуквото ". Обаче безусловно...
В Съединените щати представители на първата наклонност са най-много последователите на Доналд Тръмп и силите, които стоят зад него. Джо Байдън и хората, които го инсталираха на президентското мястоq пък са типични изразители на демократичните крайности. В Европа господстващата демократична политическа „ адженда “ се постанова най-много от евроинституциите и обичайните политически партии. А тези, които желаят нормалност, са свързани най-много с антисистемните партии и придвижвания, които властта доста обича да упреква в „ популизъм “. За нас, несъмнено, най-интересно е по какъв начин стоят нещата в България. Идеите на демократичния мейнстрийм на господстващата идеология се обслужват най-предано от структури като „ Да, България “. За тези партийни формирания напътствията от наднационалните институции са като „ слънцето и въздуха за всяко живо създание “, както е споделил класикът Г. Димитров. Радостното въпреки всичко е, че в България има и партии, които пазят нормалността. От показаните в Народното събрание политически обединения такава, несъмнено, е Българска социалистическа партия. В това има прочут абсурд, тъй като посестримите на социалистите в Европа от дълго време са затънали в тресавището на демократичните ексцесии няма възможност да се измъкнат в миналото оттова. Нашите социалисти се държат доста по-достойно. Въпреки страхотния външен напън Българска социалистическа партия твърдо се опълчи на Истанбулската спогодба и по този начин сподели, че нормалността за нея е по-важна от наднационалните наставления.
Естествено, най-важният въпрос е на коя страна ще застане първата политическа мощ „ ИТН “. Дали ще прегърне господстващата демократична идеология с нейния акцент върху мултикултурализма, третия пол, битката против измисленото „ бяло предимство “ и политическата уместност, което е днешното име на цензурата, или, в противен случай, ще избра нормалността, уважението към националните обичаи и история, отбраната на страната. Засега нямаме явен отговор на този въпрос, а изявления на представители на Има Такъв Народ дават учредения тя да бъде пращана както в единия, по този начин и в други лагер. Обаче има един лакмус, който е доста индикативен за същността на тази групировка. Става дума за отношението на представителите на демократичния мейнстрийм към нея. Не може да не сте забелязали, че либералите – имам поради освен политиците, само че и всевъзможни коментатори, политолози, режисьори, аниматори – не могат да понасят „ ИТН “. То не са изобличителни публикации, не са гневни статуси във фейсбук, не са прочувствени словоизлияния по малките екрани. Целта на тези прояви е да бъде показана „ ИТН “ като някакво страшилище, което си е сложило за цел да унищожи нашия прелестен нов свят. И това не е инцидентна ненавист. Логична е. Либералите усещат, че Има Такъв Народ е тъкмо противоположното на всичко, което проповядват, и, надлежно, е опасност за тяхното владичество. Да, ние не можем да кажем в каква тъкмо посока по какъв начин ще се развие тази партия. Обаче едно е несъмнено. Ако „ ИТН “ желае да има съществено политическо бъдеще, тя би трябвало да избере страната на нормалността, да пази националното и елементарните хора, а не елитите. Ако тръгне по пътя на демократичните измислици, животът на Има Такъв Народ ще бъде доста по-кратък от предстоящото.
Още от ПОЛИТИКА:
Абсолютно никакво значение няма коя партия ще получи третия мандат за сформиране на държавно управление. След всичко, което другите партии изрекоха през последните дни, ще бъде същинско знамение, в случай че съумеят да се схванат за кабинет. И дори няма да бъде знамение, ами ще е насмешка със самите тях. Все едно да си плюят на физиономиите. А те въпреки всичко имат инстинкт за самозапазване и няма да го създадат. Така че доста по-интересен е въпросът не дали ще има държавно управление, а по какъв начин протича в българския политически живот най-важното разделяне, което следим в развития свят.
За какво става дума? Основното политическо опълчване не е сред левица и десница, нито сред статукво и смяна. Това са неща, които постоянно са съществували, ще продължат да съществуват, само че не са най-важните през днешния ден. Основното разделяне през днешния ден е сред нормалността и демократичните крайности. Нормалните партии и техните последователи желаят простички неща – да имат заслужен живот, децата им да живеят по-добре, да не бъдат експлоатирани от огромните корпорации и да има страна, която да ги пази. А партиите на демократичния ексцес имат напълно други цели. За тях значими са третия или четвъртия и по този начин до трийсет и седмия пол, спомагателното лишаване на функционалностите на страната до степен тоталното й елиминиране, заличаването на на всякаква концепция за национална общественост, климатичната нервност. Крайната цел на сходни политики, въпреки и да е грижливо прикривана, е превръщането на човечеството в атомизирани човеци, които са лесна плячка на наднационалните политико-бизнес елити.
" Колкото повече време минава, толкоз по-неясно става кои са " партиите на смяната " и кои са " партиите на статуквото ". Обаче безусловно...
В Съединените щати представители на първата наклонност са най-много последователите на Доналд Тръмп и силите, които стоят зад него. Джо Байдън и хората, които го инсталираха на президентското мястоq пък са типични изразители на демократичните крайности. В Европа господстващата демократична политическа „ адженда “ се постанова най-много от евроинституциите и обичайните политически партии. А тези, които желаят нормалност, са свързани най-много с антисистемните партии и придвижвания, които властта доста обича да упреква в „ популизъм “. За нас, несъмнено, най-интересно е по какъв начин стоят нещата в България. Идеите на демократичния мейнстрийм на господстващата идеология се обслужват най-предано от структури като „ Да, България “. За тези партийни формирания напътствията от наднационалните институции са като „ слънцето и въздуха за всяко живо създание “, както е споделил класикът Г. Димитров. Радостното въпреки всичко е, че в България има и партии, които пазят нормалността. От показаните в Народното събрание политически обединения такава, несъмнено, е Българска социалистическа партия. В това има прочут абсурд, тъй като посестримите на социалистите в Европа от дълго време са затънали в тресавището на демократичните ексцесии няма възможност да се измъкнат в миналото оттова. Нашите социалисти се държат доста по-достойно. Въпреки страхотния външен напън Българска социалистическа партия твърдо се опълчи на Истанбулската спогодба и по този начин сподели, че нормалността за нея е по-важна от наднационалните наставления.
Естествено, най-важният въпрос е на коя страна ще застане първата политическа мощ „ ИТН “. Дали ще прегърне господстващата демократична идеология с нейния акцент върху мултикултурализма, третия пол, битката против измисленото „ бяло предимство “ и политическата уместност, което е днешното име на цензурата, или, в противен случай, ще избра нормалността, уважението към националните обичаи и история, отбраната на страната. Засега нямаме явен отговор на този въпрос, а изявления на представители на Има Такъв Народ дават учредения тя да бъде пращана както в единия, по този начин и в други лагер. Обаче има един лакмус, който е доста индикативен за същността на тази групировка. Става дума за отношението на представителите на демократичния мейнстрийм към нея. Не може да не сте забелязали, че либералите – имам поради освен политиците, само че и всевъзможни коментатори, политолози, режисьори, аниматори – не могат да понасят „ ИТН “. То не са изобличителни публикации, не са гневни статуси във фейсбук, не са прочувствени словоизлияния по малките екрани. Целта на тези прояви е да бъде показана „ ИТН “ като някакво страшилище, което си е сложило за цел да унищожи нашия прелестен нов свят. И това не е инцидентна ненавист. Логична е. Либералите усещат, че Има Такъв Народ е тъкмо противоположното на всичко, което проповядват, и, надлежно, е опасност за тяхното владичество. Да, ние не можем да кажем в каква тъкмо посока по какъв начин ще се развие тази партия. Обаче едно е несъмнено. Ако „ ИТН “ желае да има съществено политическо бъдеще, тя би трябвало да избере страната на нормалността, да пази националното и елементарните хора, а не елитите. Ако тръгне по пътя на демократичните измислици, животът на Има Такъв Народ ще бъде доста по-кратък от предстоящото.
Още от ПОЛИТИКА:
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ