Новите поколения и кибер технологиите
Коментар на специалиста Иван Игов, дълготраен учебен психолог и фамилен терапевт.
През 90-те години на двадесети век, американските откриватели William Strauss и Neil Howe вкарват противоречивата доктрина за повтарящия се цикъл на генерации, свързани с смяната на съответен архетип на обществото. Всяка смяна на този архетип отваря нова епоха (наречена обрат) с дълготрайност към 15–20 години, в която съществува избран обществен, политически и стопански климат и публични настроения. Проследяването на поколенията стартира от 1914 година (т.нар. „ Изгубено потомство “) до през днешния ден. Въпреки, че търпи доста рецензии, тази доктрина се постанова от ден на ден, изключително в западния свят, тъй като дава някаква последователност на другите исторически модели на държание в обществото.
За да бъда почтен, аз въобще не одобрявах на съществено теорията на Strauss–Howe.
Смятах я за нещо като „ обществен хороскоп “, до момента в който не се сблъсках челно с нея.
А се случи следното: преди към 5 години ми бе предоставено да оценя капацитета на група младежи, които аплайваха за стажантски позиции в огромна българска компания. Това бяха първите от поколението Z, които излизаха на пазара на труда.
Оценката на капацитета е стандартизирана процедура, която се прави с няколко типа способи, в това число и с психически проби. Един от значимите за мен е пробата за обучителни качества, който надеждно може да предскаже
какъв брой бързо един младеж може да се приспособява в бизнес среда, учейки нови неща и овладявайки съответните компетентности.
Каква бе изненадата ми, когато резултатите на тези стажанти се оказаха значимо по-ниски от тези на общоприетата извадка от други възрастни. А би трябвало да е назад, поради обстоятелството, че са по-млади и гъвкави.
В другите оценки също имаше разлики. Стажантите бяха по-големи индивидуалисти, по-интровертни, само че интензивно търсещи обществени контакти, а кариерната им мотивация бе ориентирана основно към реализиране на жанр на живот, балансиращ кариерата със свободното време. Изненадите бяха доста и това ме накара да се разровя по-подробно в проучванията за това потомство по света и събрах задоволително доказателства, че получените от мен резултати са съответни. Най-важното от тях бе, че това първо родено в цифрова среда потомство възприема света и се учи по друг метод. Докато по-старите генерации учехме основно по абстрактно-логически схеми (така както се преподава в училище), то поколението Z преоткри дейното учене (Jerome Bruner), в което детето вместо да учи пасивно наличието, открива, свързва и пренарежда тласъците, с цел да ги приспособява към своята познавателна скица. Нещо като пъзел, който може да не натрупа доста съответни познания, само че подтиква и развива творчеството. Пример за това е фактът, че в последните двадесет години всички международни шампионати по математика и информатика се печелят от деца и юноши, учещи в Китай, където достъпа до Интернет е контролиран и стеснен. Но по нововъведения страната е едвам на 16 място в света. Водещи са Швейцария, Финландия и Южна Корея, които са водещи и по достъп до Интернет.
С две думи – първото цифрово потомство порасна и сполучливо приключва обучение и стартира кариера. И то не е по-лошо от останалите генерации, въпреки и по-различно.
Какво ще се случи при поколението Alpha не знам. Има доста и противоречащи си проучвания. Повечето от децата от това потомство са още в началното учебно заведение. Те са свързани с цифровите технологии още от люлка и това евентуално също ще се отрази върху тяхното образование и другарство, ще ги прави разнообразни, само че нямам доверие да са по-малко сполучливи. (Стига да не преживеят още една пандемия).
Със съкращение
През 90-те години на двадесети век, американските откриватели William Strauss и Neil Howe вкарват противоречивата доктрина за повтарящия се цикъл на генерации, свързани с смяната на съответен архетип на обществото. Всяка смяна на този архетип отваря нова епоха (наречена обрат) с дълготрайност към 15–20 години, в която съществува избран обществен, политически и стопански климат и публични настроения. Проследяването на поколенията стартира от 1914 година (т.нар. „ Изгубено потомство “) до през днешния ден. Въпреки, че търпи доста рецензии, тази доктрина се постанова от ден на ден, изключително в западния свят, тъй като дава някаква последователност на другите исторически модели на държание в обществото.
За да бъда почтен, аз въобще не одобрявах на съществено теорията на Strauss–Howe.
Смятах я за нещо като „ обществен хороскоп “, до момента в който не се сблъсках челно с нея.
А се случи следното: преди към 5 години ми бе предоставено да оценя капацитета на група младежи, които аплайваха за стажантски позиции в огромна българска компания. Това бяха първите от поколението Z, които излизаха на пазара на труда.
Оценката на капацитета е стандартизирана процедура, която се прави с няколко типа способи, в това число и с психически проби. Един от значимите за мен е пробата за обучителни качества, който надеждно може да предскаже
какъв брой бързо един младеж може да се приспособява в бизнес среда, учейки нови неща и овладявайки съответните компетентности.
Каква бе изненадата ми, когато резултатите на тези стажанти се оказаха значимо по-ниски от тези на общоприетата извадка от други възрастни. А би трябвало да е назад, поради обстоятелството, че са по-млади и гъвкави.
В другите оценки също имаше разлики. Стажантите бяха по-големи индивидуалисти, по-интровертни, само че интензивно търсещи обществени контакти, а кариерната им мотивация бе ориентирана основно към реализиране на жанр на живот, балансиращ кариерата със свободното време. Изненадите бяха доста и това ме накара да се разровя по-подробно в проучванията за това потомство по света и събрах задоволително доказателства, че получените от мен резултати са съответни. Най-важното от тях бе, че това първо родено в цифрова среда потомство възприема света и се учи по друг метод. Докато по-старите генерации учехме основно по абстрактно-логически схеми (така както се преподава в училище), то поколението Z преоткри дейното учене (Jerome Bruner), в което детето вместо да учи пасивно наличието, открива, свързва и пренарежда тласъците, с цел да ги приспособява към своята познавателна скица. Нещо като пъзел, който може да не натрупа доста съответни познания, само че подтиква и развива творчеството. Пример за това е фактът, че в последните двадесет години всички международни шампионати по математика и информатика се печелят от деца и юноши, учещи в Китай, където достъпа до Интернет е контролиран и стеснен. Но по нововъведения страната е едвам на 16 място в света. Водещи са Швейцария, Финландия и Южна Корея, които са водещи и по достъп до Интернет.
С две думи – първото цифрово потомство порасна и сполучливо приключва обучение и стартира кариера. И то не е по-лошо от останалите генерации, въпреки и по-различно.
Какво ще се случи при поколението Alpha не знам. Има доста и противоречащи си проучвания. Повечето от децата от това потомство са още в началното учебно заведение. Те са свързани с цифровите технологии още от люлка и това евентуално също ще се отрази върху тяхното образование и другарство, ще ги прави разнообразни, само че нямам доверие да са по-малко сполучливи. (Стига да не преживеят още една пандемия).
Със съкращение
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ