Коментар на Джейкъб Шапиро за Geopolitical Futures Грекзит най-накрая е

...
Коментар на Джейкъб Шапиро за Geopolitical Futures Грекзит най-накрая е
Коментари Харесай

Цената на задържането на Гърция в еврозоната

Коментар на Джейкъб Шапиро за Geopolitical Futures

Грекзит най-сетне е тук. Само че не става дума за това, което ни държеше будни до измежду нощ през годините. Гърция не напуща еврозоната; тя излиза от последната от трите огромни стратегии за незабавни заеми, които ѝ разрешиха да остане във валутния блок.

Трябва да сме признателни на Citigroup за това, че Грекзит влезе в общия звук. През февруари 2012 година анализаторите там дадоха даже шансове за изцлизането на Гърция от еврозоната. (Следователно можем да държим Citigroup виновни за Брекзит, Италекзит и всички останали дразнещи слуха комбинации, които последваха). Малко повече от три години по-късно светът следи гръцките гласоподаватели да отхвърлят общия пакет от финансова поддръжка от Европейската комисия, Международния валутен фонд и Европейската централна банка - единствено с цел да имат своя министър-председател, Алексис Ципрас, да се съгласят с още по-твърдия пакет осем дни по-късно. През февруари 2017 година Грекзит още веднъж изглеждаше близо, защото гръцкото държавно управление се отхвърли от настояванията на МВФ за повече съкращения на пенсиите и увеличение на налозите. Мелодрамата продължаваше и продължава до юли, когато МВФ най-накрая отстъпи.

Във всеки случай Грекзит беше възпрепятстван и целостта на еврозоната бе непокътната. Но за това има цена. През 2008 година Гърция имаше БВП от 354 милиарда $. До 2017 година нейният Брутният вътрешен продукт се сви с 44%. Според МВФ единствено националните стопански системи на четири страни са се свили повече през последното десетилетие: Йемен, Либия, Венецуела и Екваториална Гвинея. Това не е тъкмо компанията, в която някой би желал да бъде, когато става дума за стопански триумф. Към първото тримесечие на 2018 година съотношението на Гърция дълг-БВП е 180%. От този дълг 146% са под формата на заеми. (За съпоставяне, междинният индикатор за Европейски Съюз е 11,6%) Според гръцката организация за ръководство на държавния дълг Гърция ще изплати дълг от към 300 милиарда $ до 2060 година

Европейската комисия счита, че това е причина за празненства. В формалното ѝ известие за пресата приветства силата и решителността на гръцкия народ, настоявайки, че " Европа ще продължи да застава на страната на Гърция ". Гръцките водачи имат по-трезва визия за значимото събитие. Ципрас възнамерява да се обърне към гръцкия народ във вторник, само че няма да има публични тържества в Атина, нито да разгласи нови ограничения за облекчение на гръцките пенсионери, чиито месечни заплащания ще намалеят с 18% от 1 януари, нито пък за почти 900 000 гърци, които сега нямат работа. Европейската комисия съобщи, че в този момент Гърция ще бъде " третирана като всяка друга страна от Европа ". Но гърците ще помнят прекомерно добре годините, в които не са били.

Струваше ли си всичко това? Може би това е неверен въпрос, защото никоя от страните нямаше огромен избор. Лесно е да демонизираме Германия, силата, която стои зад властта в Брюксел, за налагане на строги ограничавания върху Гърция, само че е мъчно да се мисли, че всяко държавно управление в сходна обстановка би се държало по друг метод. Никое немско държавно управление не можеше да поеме по-алтруистична позиция към задълженията на Атина и да оцелее; Германските данъкоплатци не желаеха да подпишат гръцката сметка, даже в случай че част от нея се дължи на смазване на машината за експорт на Германия. По същия метод е елементарно да демонизираме Ципрас, че се противопоставяме на волята на своя народ, само че Ципрас беше раздран сред предаването на личните си правила, вършейки най-хубавото за своя народ и покорството пред настояванията на гръцките кредитори. (От друга страна е иронично, че гръцките гласоподаватели се усещаха доста по-категорично за отменяне на избавителния проект през 2015 година, в сравнение с английските жители направиха в личния си референдум за участие в ЕС).

И в случай че това е верният въпрос, е изкушаващо да се отговори утвърдително. Гръцката стопанска система стартира да пораства още веднъж през 2017 година с 1,4%. Гръцките пенсионери ще получават по-малко пари, в сравнение с в миналото, само че най-малко ще получат нещо. Гръцката безработица, въпреки и към момента висока с 20%, постепенно спада от най-високия си връх от близо 30% през 2013 година За стотиците милиони, които или имат вяра или правят оценка изгодите от европейския план, спасяването на Гърция е необичаен миг на опрощение. Еврозоната беше доведена до ръба, само че не продължи нататък. Може би това е даже и марката на евроскептицизма, която би могла да сътвори казус за други европейски стопански системи с висока задлъжнялост да я последват.

Може би този оптимизъм ще бъде потвърден в дълготраен проект, въпреки че е мъчно да се види по какъв начин. Турция освен беше избавена от Брюксел,. Тя беше насилена да се подчини на Брюксел. Еврозоната не можеше да си разреши да загуби Гърция, само че и не можеше да си разреши да се отнася с Гърция като с пълновръстен член на същински европейски съюз. Ако това се случи, данъкоплатците в Германия, Италия и Испания също щяха да бъдат в състояние като с гръцките задължения. Такова е присъщото несъгласие на еврозоната и, в по-широк смисъл, на Европейския съюз. Брюксел изисква единение, само че когато се вземат строги решения, не жителите на еврозоната губят пенсиите си. В този случай това бяха жителите на Гърция. Кризата в Гърция не беше считана за европейска рецесия - тя беше обсъждана като гръцки проблем, който трябваше да бъде подложен под карантина.

Декларираната цел на Европейския съюз е " шерването на спокойно бъдеще, учредено на общи полезности ". Това е една извънредно благородна и нежна цел - благородна, тъй като мирът е благодетелен край и нежна, тъй като актуалната европейска история е избрана не от мира, а от епохи на междуетнически, геноцидни и разрушителни спорове. Това е цел, за която някои може да настояват, че си заслужава да се бориш и даже да се пожертваш. Но когато вникна в личния си скептицизъм по отношение на дълготрайната жизненост на Европейски Съюз като политически план, си задавам въпроса: " Какво биха жертвали европейците, с цел да запазят Европейски Съюз? " Днес, съгласно мен, отговорът е че Европа е жертвала Гърция. Това не е причина за празнуване. Това е героичната илюзия, сложена неловко ясно.

Превод: БГНЕС

Редактор: Деница Райкова
Източник: expert.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР