Защо трябва да се броим по-често
Коментар на Адриан Николов от Института по пазарна стопанска система
Одобряването на Закона за преброяването, който урежда идващото изчерпателно броене на популацията през 2021 година, от Министерски съвет тази седмица дава мотив още веднъж да напомним за значимостта на прецизните и навременни данни за построяването на положителни политики. Единственото изчерпателно проучване на популацията и жилищния фонд съставлява основата на съвсем цялата останала статистическа информация, която употребяваме, и затова е време да се замислим дали не би трябвало да я обновяваме по-редовно.
Само по себе си, броене 2021 година не се отличава доста от предходните – слага си за цел да построи настояща картина на положението на популацията и жилищата му, възрастовата, етническа и верска конструкция, заетостта. Новото е събирането на много по-точна географска информация за разположението на хората и домовете им (с разграничителна дарба до километър), според условията на Евростат, което от своя страна ще разреши разбор на много по-ниско ниво от това, на което сме привикнали до момента. Не без значение е и събитието, че съгласно упованията на Национален статистически институт повече от половината население ще се преброи по Интернет, което от една страна акцентира готовността да се употребяват електронни услуги, а от друга сензитивно облекчава провеждането на проучването. Налице са обаче няколко аргументи, заради което би трябвало съществено да помислим дали да не го организираме по-често.
- Преброяването е в основата на огромна част от употребената статистическа информация. Повечето изследвания и данни, които изготвя статистиката, по един или различен метод стъпват върху броя и разпределението на популацията в обособените статистически региони – то нормално е „ знаменателят “ в относителните индикатори, които разрешават сравняването сред тях. Въпреки че Национален статистически институт сред преброяванията прави годишни оценки за популацията на база демографските процеси, те постоянно се ревизират въз основа на изчерпателното изследване, и надлежно колкото по-далеч сме във времето от последното броене, толкоз по-неточни са знаците, които употребяваме за основа на разбор и политики. Това се вижда ясно от солидните проверки на данните обратно, след всяко броене. Съкращаването на интервала сред преброяванията на половина и надлежно по-честите проверки на данните доста ще усъвършенства качеството на индикаторите;
- Съществуват неповторими данни, които се събират единствено в границите на преброяванията на популацията, само че пък са от основно значение за обособени политики. Такава е, да вземем за пример, информацията за ежедневната трудова миграция сред общините и обитаемоте места, която би следвало да залегне в планирането на бъдеща инфраструктура, тъй че по-новите и по-широки пътища да се строят там, където има доста всекидневно пътуващи. Данните от 2011 година обаче сигурно не отразяват настоящото положение, изключително предвид на радикално промененото икономическо положение на страната. Такава е, да вземем за пример, и информацията за просветителната конструкция на популацията, която в България е от особена значимост за редица обществени и просветителни политики;
- Извадковите изследвания, които дават задоволително точни резултати на равнище страна и даже област, постоянно не са приемливо прецизни на ниво община или град. Това от своя страна прави планирането и настоящия разбор на локалните стопански системи сложни, и може да докара до зле дефинирани и прицелени политики. Преброяванията, от своя страна, не страдат от този проблем, защото показват изчерпателна и точна информация, без значение от нивото, на която се разглежда;
- Тенденцията от ден на ден хора да се броят по Интернет доста улеснява, форсира и прави по-евтино провеждането на преброявания. Предвид че през последните години покритието на връзката с Интернет пораства от ден на ден, на разположение са всички учредения да чакаме от ден на ден и повече хора да вземат участие в преброяването от удобството на компютрите или мобилните си устройства, без да се постанова да бъдат посещавани на място от анкетьор. Това от своя страна пък ще прави придобиването на изчерпателните данни все по-лесно и ще разреши и прибавянето на още въпроси и тематики към преброяванията, които сега се събират само посредством извадкови проучвания;
- Преброяванията в България не са изключително скъпи. 38-те милиона лв., които ще бъдат изразходвани за това през 2021 година, са сравними с тези за провеждането на избори или референдум, което се случва постоянно през последните години. В същото време по-честото събиране на изчерпателни данни, както видяхме нагоре, е от особена значимост за точния разбор и дефинирането на политики.
Както видяхме, провеждането на по-чести и по-детайлни изследвания ще е много потребно, а цената, която бихме платили за него – не изключително висока. За страдание обаче, тематики като достъпа до по-прецизни и качествени данни рядко заемат забележителна част от обществения разговор. По тази причина вероятността да съкратим десетгодишния интервал сред преброяванията към този момент наподобява много дребна.
Редактор: Деница Райкова
Одобряването на Закона за преброяването, който урежда идващото изчерпателно броене на популацията през 2021 година, от Министерски съвет тази седмица дава мотив още веднъж да напомним за значимостта на прецизните и навременни данни за построяването на положителни политики. Единственото изчерпателно проучване на популацията и жилищния фонд съставлява основата на съвсем цялата останала статистическа информация, която употребяваме, и затова е време да се замислим дали не би трябвало да я обновяваме по-редовно.
Само по себе си, броене 2021 година не се отличава доста от предходните – слага си за цел да построи настояща картина на положението на популацията и жилищата му, възрастовата, етническа и верска конструкция, заетостта. Новото е събирането на много по-точна географска информация за разположението на хората и домовете им (с разграничителна дарба до километър), според условията на Евростат, което от своя страна ще разреши разбор на много по-ниско ниво от това, на което сме привикнали до момента. Не без значение е и събитието, че съгласно упованията на Национален статистически институт повече от половината население ще се преброи по Интернет, което от една страна акцентира готовността да се употребяват електронни услуги, а от друга сензитивно облекчава провеждането на проучването. Налице са обаче няколко аргументи, заради което би трябвало съществено да помислим дали да не го организираме по-често.
- Преброяването е в основата на огромна част от употребената статистическа информация. Повечето изследвания и данни, които изготвя статистиката, по един или различен метод стъпват върху броя и разпределението на популацията в обособените статистически региони – то нормално е „ знаменателят “ в относителните индикатори, които разрешават сравняването сред тях. Въпреки че Национален статистически институт сред преброяванията прави годишни оценки за популацията на база демографските процеси, те постоянно се ревизират въз основа на изчерпателното изследване, и надлежно колкото по-далеч сме във времето от последното броене, толкоз по-неточни са знаците, които употребяваме за основа на разбор и политики. Това се вижда ясно от солидните проверки на данните обратно, след всяко броене. Съкращаването на интервала сред преброяванията на половина и надлежно по-честите проверки на данните доста ще усъвършенства качеството на индикаторите;
- Съществуват неповторими данни, които се събират единствено в границите на преброяванията на популацията, само че пък са от основно значение за обособени политики. Такава е, да вземем за пример, информацията за ежедневната трудова миграция сред общините и обитаемоте места, която би следвало да залегне в планирането на бъдеща инфраструктура, тъй че по-новите и по-широки пътища да се строят там, където има доста всекидневно пътуващи. Данните от 2011 година обаче сигурно не отразяват настоящото положение, изключително предвид на радикално промененото икономическо положение на страната. Такава е, да вземем за пример, и информацията за просветителната конструкция на популацията, която в България е от особена значимост за редица обществени и просветителни политики;
- Извадковите изследвания, които дават задоволително точни резултати на равнище страна и даже област, постоянно не са приемливо прецизни на ниво община или град. Това от своя страна прави планирането и настоящия разбор на локалните стопански системи сложни, и може да докара до зле дефинирани и прицелени политики. Преброяванията, от своя страна, не страдат от този проблем, защото показват изчерпателна и точна информация, без значение от нивото, на която се разглежда;
- Тенденцията от ден на ден хора да се броят по Интернет доста улеснява, форсира и прави по-евтино провеждането на преброявания. Предвид че през последните години покритието на връзката с Интернет пораства от ден на ден, на разположение са всички учредения да чакаме от ден на ден и повече хора да вземат участие в преброяването от удобството на компютрите или мобилните си устройства, без да се постанова да бъдат посещавани на място от анкетьор. Това от своя страна пък ще прави придобиването на изчерпателните данни все по-лесно и ще разреши и прибавянето на още въпроси и тематики към преброяванията, които сега се събират само посредством извадкови проучвания;
- Преброяванията в България не са изключително скъпи. 38-те милиона лв., които ще бъдат изразходвани за това през 2021 година, са сравними с тези за провеждането на избори или референдум, което се случва постоянно през последните години. В същото време по-честото събиране на изчерпателни данни, както видяхме нагоре, е от особена значимост за точния разбор и дефинирането на политики.
Както видяхме, провеждането на по-чести и по-детайлни изследвания ще е много потребно, а цената, която бихме платили за него – не изключително висока. За страдание обаче, тематики като достъпа до по-прецизни и качествени данни рядко заемат забележителна част от обществения разговор. По тази причина вероятността да съкратим десетгодишния интервал сред преброяванията към този момент наподобява много дребна.
Редактор: Деница Райкова
Източник: expert.bg
КОМЕНТАРИ